Турбоинфлация: Ердоган иска да спасява турската икономика с китайски модел
Турбо инфлацията тресе турската стопанска система към този момент от години. Неудържимият растеж на цените изпива силите на популацията: ток, отопление, бензин, жилище, съществени хранителни артикули, всичко това към този момент се купува на нечувано високи цени. Много турци са изключително гневни заради обстоятелството, че президентът Реджеп Тайип Ердоган и държавното управление в Анкара не подхващат нищо, с цел да извърнат тази наклонност. Дори в противен случай.
Показаха го последните седмици. По разпореждане на Ердоган Централната банка смъкна още веднъж водещата рента от 16 на 15 %. А да снижаваш лихвата във времена на инфлация – това е нещо прекомерно извънредно. Емисионните банки нормално подвигат водещата рента, когато желаят да възпрат повишаването.
Наказанието за грешката пристигна напълно закономерно: турската лира се срути. Сега един щатски $ към този момент коства 14 лири – към 50% повече, в сравнение с преди месец. Съответно ускоряване получи и инфлацията, която сега се движи към 21%.
По-близо до " китайския модел "
Който е мислил, че по-късно крушение Ердоган ще промени курса си, остана отчаян. Напротив, президентът сега моли към хората да проявят самообладание и дава обещание, че паричната му политика дълготрайно ще даде положителни резултати.
Президентът има вяра, че скоро вложенията и производството ще пернат нагоре, че ще се усили и турският експорт. Философията на сегашната икономическа и финансова политика, водена от Анкара, се приближавала до „ китайския модел “, декларирал Ердоган пред управлението на неговата Партия на справедливостта и развиването.
Едно е правилно: когато локалната валута е „ евтина “, износът върви добре, тъй като на външния пазар експортираните артикули се оказват по-евтини и привлекателни. През последните години против Китай постоянно насочат упрека, че изкуствено държи личната си валута на ниско ниво, с цел да може да изнася евтини артикули на външния пазар.
Но Ердоган вижда и други общи черти сред Китай и Турция. Двете стопански системи съумяха да запазят някакъв стопански приръст даже през спешната 2020 година, в разгара на пандемията. И двете страни притеглят доста задгранични вложители, тъй като цената на труда и на производството е ниска. Независимо от тези сходства мнозина специалисти и опозиционни политици считат сравнението с Китай за подвеждащо.
Турция няма по какъв начин да усвои китайския модел, просто тъй като надалеч не има толкоз огромна стопанска система и толкоз многочислено население, споделя финансовият експерт Арда Тунджа. „ В Китай икономическата динамичност е напълно друга. Те имат най-многочисленото население на света и голям индустриален потенциал, “ споделя Тунджа.
За разлика от Турция, Китай в никакъв случай не е загърбвал грижата за положителната подготовка на квалифицирани фрагменти. Тунджа се притеснява, че Турция не разполага с нужните експерти, които могат да внесат нужните нововъведения в производството. Вместо това турското държавно управление залага на евтина работна ръка от Сирия и от Афганистан. „ Ако желае да се индустриализира, Турция би трябвало да води политика към трайно повишение на продуктивността на труда, вместо да си играе с обменните валутни курсове и с лихвените проценти “, прибавя специалистът.
Икономистът Мурат Бирдал от университета в Истанбул стига даже по-далеч: той твърди, че китайският модел е напряко противопоказен за Турция. Според него, сходна икономическа философия може да действа само в изискванията на властнически режим. А също така, споделя Бирдал, китайското национално стопанство не разпределя благосъстоянието отмерено измежду всички пластове на популацията.
Ердоган вреди на личните си гласоподаватели?
Навремето Ердоган се хвалеше, че е съумял да приобщи цялото население към икономическия напредък при започване на хилядолетието и таман това му осигурило такава огромна политическа поддръжка. Вярно е, че тогава парче от баницата получиха и хората в стопански слабите анадолски райони, където популацията е изключително религиозно.
Днес обаче инфлацията изтощава най-много таман по-бедните турци, които в действителност са твърдият електорат на Ердоган. А президентът даже усилва страданието им, като притиска Централната банка да подвига водещата рента.
Източник:
Още от АЗИЯ:
Показаха го последните седмици. По разпореждане на Ердоган Централната банка смъкна още веднъж водещата рента от 16 на 15 %. А да снижаваш лихвата във времена на инфлация – това е нещо прекомерно извънредно. Емисионните банки нормално подвигат водещата рента, когато желаят да възпрат повишаването.
Наказанието за грешката пристигна напълно закономерно: турската лира се срути. Сега един щатски $ към този момент коства 14 лири – към 50% повече, в сравнение с преди месец. Съответно ускоряване получи и инфлацията, която сега се движи към 21%.
По-близо до " китайския модел "
Който е мислил, че по-късно крушение Ердоган ще промени курса си, остана отчаян. Напротив, президентът сега моли към хората да проявят самообладание и дава обещание, че паричната му политика дълготрайно ще даде положителни резултати.
Президентът има вяра, че скоро вложенията и производството ще пернат нагоре, че ще се усили и турският експорт. Философията на сегашната икономическа и финансова политика, водена от Анкара, се приближавала до „ китайския модел “, декларирал Ердоган пред управлението на неговата Партия на справедливостта и развиването.
Едно е правилно: когато локалната валута е „ евтина “, износът върви добре, тъй като на външния пазар експортираните артикули се оказват по-евтини и привлекателни. През последните години против Китай постоянно насочат упрека, че изкуствено държи личната си валута на ниско ниво, с цел да може да изнася евтини артикули на външния пазар.
Но Ердоган вижда и други общи черти сред Китай и Турция. Двете стопански системи съумяха да запазят някакъв стопански приръст даже през спешната 2020 година, в разгара на пандемията. И двете страни притеглят доста задгранични вложители, тъй като цената на труда и на производството е ниска. Независимо от тези сходства мнозина специалисти и опозиционни политици считат сравнението с Китай за подвеждащо.
Турция няма по какъв начин да усвои китайския модел, просто тъй като надалеч не има толкоз огромна стопанска система и толкоз многочислено население, споделя финансовият експерт Арда Тунджа. „ В Китай икономическата динамичност е напълно друга. Те имат най-многочисленото население на света и голям индустриален потенциал, “ споделя Тунджа.
За разлика от Турция, Китай в никакъв случай не е загърбвал грижата за положителната подготовка на квалифицирани фрагменти. Тунджа се притеснява, че Турция не разполага с нужните експерти, които могат да внесат нужните нововъведения в производството. Вместо това турското държавно управление залага на евтина работна ръка от Сирия и от Афганистан. „ Ако желае да се индустриализира, Турция би трябвало да води политика към трайно повишение на продуктивността на труда, вместо да си играе с обменните валутни курсове и с лихвените проценти “, прибавя специалистът.
Икономистът Мурат Бирдал от университета в Истанбул стига даже по-далеч: той твърди, че китайският модел е напряко противопоказен за Турция. Според него, сходна икономическа философия може да действа само в изискванията на властнически режим. А също така, споделя Бирдал, китайското национално стопанство не разпределя благосъстоянието отмерено измежду всички пластове на популацията.
Ердоган вреди на личните си гласоподаватели?
Навремето Ердоган се хвалеше, че е съумял да приобщи цялото население към икономическия напредък при започване на хилядолетието и таман това му осигурило такава огромна политическа поддръжка. Вярно е, че тогава парче от баницата получиха и хората в стопански слабите анадолски райони, където популацията е изключително религиозно.
Днес обаче инфлацията изтощава най-много таман по-бедните турци, които в действителност са твърдият електорат на Ердоган. А президентът даже усилва страданието им, като притиска Централната банка да подвига водещата рента.
Източник:
Още от АЗИЯ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ