САЩ и Англия искали да разкъсат България на три. Молотов: Нет!
Тук поражда сложен за отговор и през днешния ден въпрос - за какво ли е тая настървеност към България от страна на янките, която след някой различен месец става нетърпимо гореща. Стотици банди от Гърция, Турция и Югославия, въоръжени до зъби с оръжие и златни монети, ръководени от най-отговорни американски спецове, по герила, пресичат границата ни. Десетки наши граничари умират, не на непозната, а на българска земя. Моят отговор, който си е съвсем тайна доктрина, е заключен в две думи - причина е буховският уран, който пътува с товарни влакове и кораби към учен Курчатов. Английският майор Ноулес от Съюзническата контролна комисия май е получил непрекъсната командировка на българските пристанища на Черно море, през които се товари буховският уран за Съветския съюз. Ето освен това за добива му в България след 1944 година:
https://duma.bg/parvata-savetska-atomna-bomba-e-i-s-nash-uran-n245308?go=terms&p=cookies
Съставителки на трите респектиращи обемни тома с документи, издадени от Българска академия на науките (в първия е включен упоменатият Дневник), са изключителните исторички, професорките Луиза Ревякина, Витка Тошкова и Татяна Волокитина.
Великите сили и България 1944 - 1947 година
Том 1
Примирието сред Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Съединени американски щати и България ( януари - октомври 1944 година ) , документи, Академично издателство “Проф. Марин Дринов ”, 2014 година
Из дневника на българската делегация за
помирение в Москва 12 - 31 октомври 1944 година
Българската делегация за подписване на помирение в
Москва биде назначена с разпореждане на
Министерския съвет от 12 октомври 1944 година,
в резултат на една джука покана, предадена посредством
военачалник Бирюзов, идеща от Москва от името на
съдружниците - Съветския съюз, Англия и Америка.
Избраната делегация имаше следния състав:
Министър професор Петко Стайнов - ръководител
на делегацията
2.Министър без портфейл Добри Терпешев
3. Министър без портфейл Никола Д. Петков
4. Министър на финансите професор Петко Стоянов
5. Генерал от артилерията Георги Петков
6. Пълномощен министър Димитър Михалчев
7. Полковник Антонов, шеф на гражданската
готовност
8. Г-жа Анна Каменова
9. Г-н Крум Кюлявков, секретар на делегацията
10.Капитан Любен Попов, адютант
[...] На 14 октомври 1944 година делегацията отпътува в 9 часа сутринта с коли. Тя биде изпратена от министър-председателя, от всички оставащи в София министри и от голям брой висши служители и представители на Отечествения фронт. В 15 часа делегацията бе събрана на летище Видбол при Видин, от където се качи на един съветски пътнически аероплан, който в 18 часа я докара на летище Одеса. Делегацията се придружаваше от майор Белоезеров[…]
В 13 часа и 15 минути делегацията кацна на летище Харков на дребен престой[…]
В 13 часа и 55 минути делегацията отлетя за Москва, където дойде на централното летище в 16 ч. и 20 м. Тя биде причакана от многочислени висши служители отпред с помощник-комисаря на външните работи година Вишински, който приветства и поздрави делегацията от името на руското държавно управление. Отговори ръководителят на нашата делегация, министър на външните работи година професор Петко Стайнов, който съобщи:
“ Пристъпвайки прага на столицата на нашите освободители, и аз, както всички членове на делегацията, като всеки наследник на нашата земя, изпитваме това неспокойствие, което се изпитва при реализиране на една фантазия. Но дано ви кажем също по този начин, че в същото време изпитваме и една дълбока горест, че за злощастие, точно при такива печални условия за нас трябваше да изпълним една от най-скъпите фантазии на нашия живот - да забележим белокаменна Москва.
Благодарен съм обаче, признателен е и целият български народ, че в този предопределен за Отечеството ни час точно Москва биде определена като място за подписване на примирието.
Ние българите постоянно сме имали, имаме и през днешния ден една религия, от която нищо не може да ни отклони вътре в нашето сърце, че Москва - столицата на великата Русь, античният град на нашите освободители и на нашите учители на устройство на страна и просвета, Москва - определеният град на Ленина и седалище на великия Сталин - е носила и чакаме, че ще носи и за в бъдеще благополучие на българския народ ”.
На това отговори година Вишински, който сподели:
“ Съветските нации тоже няма да не помнят България. Те питаят положителни усеща към българския народ.
Вие вероятно сте изморени. Ще бъдете настанени вкъщи си - в зданието на българската легация; ще имате опция да си починете, след което ни чака работа ” […]
17 октомври
Българската делегация бе призната в 17 часа и 50 м. в Кремъл от комисаря на външните работи в кабинета му и търпя до 18 часа и 40 м.
Господин Молотов одобри делегацията в наличието на заместник-комисаря на външните работи година Вишински
Председателят на делегацията, министър на външните работи и изповеданията година професор Петко Стайнов показа делегацията на година Молотов и от името на делегацията му съобщи, че българското държавно управление е доста признателно на руското, загдето е могло да настои договарянията да се водят в Москва, защото българският народ е уверен и е бил постоянно уверен, че Москва му носи благополучие.
Г-н Молотов съобщи, че “нашите съдружници упорстваха тия договаряния да бъдат водени в Кайро, сякаш като по-удобно място, или в случай че не там, то най-малко в Анкара. Обаче се реши договарянията да се водят тук в Москва, по наше гледище, защото мислим, че това е комфортно за всички, а за вас българите е потребно. ” […]
[…]Г. Молотов зададе няколко въпроса досежно нашата войска и съобщи, че имало в нашата армия леви забежки. Той добави, че разчита на дисциплинираната и боеспособна войска и че Червената армия ще подкрепи в някои връзки българската. “Трябва да запазите всички способни офицери от преди преврата, добави година Молотов, и да върнете ония, които по някои аргументи са били уволнени ” .[…]
“ За да бъде държавното управление ви и ситуацията в България заздравено, продължи година Молотов, би трябвало да спрат дейностите, които някои от вашите млади комунисти, може би със знанието на нашите, правят и прекаляват. Но това го правят не виновни ръководители на вашата и нашата партия, а младежта. България ще си остане демократична страна и ние няма да се бъркаме в нейните вътрешни работи. Ако някои от комунистите не престават да правят сходни прекалявания, ние ще ги вразумим. България ще си остане с нейното демократично ръководство и с нейния ред и ще се ръководи по този начин, както тя сама желае. ” […]
Членът на делегацията и министър на финансите година проф. Петко Стоянов сподели: “Ние ще чуем тогава нашата присъда ” (на съветски приговор). На това комисарят на външните работи и година Вишински усмихнати отвърнаха: “ С такава присъда може да се живее ”.
Председателят на делегацията и министър на външните работи година проф. Петко Стайнов съобщи на година Молотов, че турците се демонстрират доста недоволни и че техните вестници са изпълнени с погрешни известия за България, като желаят даже я изкарат като страна изпаднала в цялостна безредица. Това нейно неодобрение е доста ясно и година Стайнов се е опитал да успокои турския пълномощен министър, който неотдавна бил при него.
Турският пълномощен министър апропо споделил: ”България, това е Русия ” На това министърът на външните работи година проф. Петко Стайнов добавил: “Само щерка на Русия ”.[…]
26 октомври. След пладне делегацията беше предизвестена, че в 22 часа ще се състои първата конференция за сключването на помирение. В 21 часа и 45 м. делегацията се насочи за дома на НАРКОМИНДЕЛА “Особняк ” - ул. “Спиридоновка ” № 17[…]
Делегацията беше призната от година ЗОРИН като представител на комисаря на външните работи. Точно в 22 часа делегацията беше въведена в огромната зала, в която към този момент бяха съюзническите делегати, отпред с комисаря на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики година Вячеслав МОЛОТОВ, британския дипломат сър Арчибалд Кларк КЪР и американския шарже д’ афeр [Д. Кенан]
Председателстващият година Молотов, комисар на външните работи, предложения българската делегация да седне на една огромна кръгла маса, на която седнаха също по този начин руските, британските и американските делегати.[…]
27 октомври . В 22 часа делегацията се насочи за специфичния дом на Комисариата на външните работи наименуван “Особняк ” на ул. Спиридоновка 17, където незабавно стартира съвещанието под председателството на комисаря на външните работи година Вячеслав Михайлович Молотов и в наличието на същите лица, които предходния ден бяха там.
Откривайки съвещанието година Молотов предложи да се уреди процедурата на това съвещание. Той съобщи: “Аз се надявам, че българската делегация се е срещнала с плана. По-добре ли е да се срещнем с този план или да го четем по точки? ”
Министърът на външните работи и ръководител на делегацията година проф. Петко Стайнов отговори, че делегацията е осведомена с плана.
След това Молотов сподели, че преди да се пристъпи към разглеждането на плана, би трябвало да се зададат някои въпроси по отношение на предварителните условия на проекта; дали те са изпълнени.
Комисарят на външните работи година Молотов запита: “Изпълнена ли е точката по отношение на евакуацията на Гърция? ”
Председателят на българската делегация: “Да, напълно; българските войски са се изтеглили според казаното на съюзническите държавни управления вечерта. ”[…]
Последва въпрос: “Но от Югославия българите изтеглили ли са се? ”
Отговори се: “Всички окупационни войски и служители са изтеглени, а са останали войските, които по отношение на маршал Тито и по заповедите на руското основно командване работят срещу германците ”.
Прие се, че това авансово изискване е изпълнено. След заседание с британските и американските делегати се одобри, защото за това няма други спорни сведения.[…]
Комисарят на външните работи година Молотов по отношение на пункт 5 запитва: “Пуснаха ли се пандизчиите? ”
Членът на делегацията и министър без портфейл година Добри Терпешев дава отговор, че като присъстващ е жив очевидец на това. Също по този начин и членът на делегацията и министър без портфейл година Никола Петков.
По пункт 6 се запита дали национален съд в България работи към този момент. Отговори се, че пунктът е изпълнен и че в България национални съдилища към този момент работят ”. Пунктове 7 и 8 също са изпълнени.
Комисарят на външните работи година Молотов: “Щом всичко е изпълнено, трябваше да подпишем примирието по-рано ”.[…]
Пунктове 12, 13 и 14 се одобряват без възражения - изпълнени.
По пункт 18 - няма възражения.
По пункт 19 също няма възражения.[…]
Заседанието се прекъсва и делегатите са поканени на закуска, на чаша чай, и се започнаха персонални диалози.
Специално членовете на руската делегация бяха общителни с нас българите, само че и британският дипломат Кър, както и американския шарже д’афер [г. Кенан], бяха изключително ситуирани да беседват поотделно с доста от нас. Тия диалози продължиха.
28 октомври. Заранта мина в подготвяне [на] специфичните текстове от Съглашението за помирение, върху които трябваше да бъдат поставени подписите на съответните делегации. Българската делегация трябваше да приготви българската редакция.
След пладне в 15 часа в огромната зала на “Особняк ”[…] бяха събрани всички делегации. На една огромна кръгла маса в бяло бяха сложени в червени папки четирите екземпляри в по три редакции всеки - на британски, съветски и български езици.
Комисарят на външните работи на Съветския съюз година Вячеслав Михайлович Молотов, заобиколен от съюзническите делегации, съобщи, че тъй като в снощното съвещание е реализирано единодушие сред представителите на съдружниците и българската делегация по изискванията за примирието и че ръководителят на българската делегация е декларирал от името на българското държавно управление, че приема споразумението за помирение, в резултат на което следва да се извърши в този момент подписването на документ, който открива по този начин постигнатото единодушие във връзка с примирието.
От страна на руското военно командване, продължи година Молотов, споразумението за помирение ще бъде подписано от маршала на Съветския съюз Толбухин, пълководец на 111-ия Украински фронт. От страна на главнокомандващия на съюзническите военни сили в Средиземноморието ще подпише генерал-лейтенант Хамел. От страна на България ще подпишат четирима делегати на българското държавно управление.
Пръв подписа маршалът на Съветския съюз Ф. И. Толбухин, след него генерал-лейтенант Хамел и най-после българската делегация.
При подписването на споразумението за помирение ръководителят на българската делегация и министър на външните работи година проф. Петко Стайнов съобщи, че с подписването на този документ се туря началото на един нов политически живот за България, който ще й помогне в най-скоро време да заеме своето място в фамилията на свободните и демократични нации.
Г-н Молотов отговори на това, че той също по този начин схваща смисъла на този документ за България и се надява, че пожеланието на ръководителя на българската делегация ще се реализира.
След церемонията на подписването, ръководителят на конференцията година Молотов предложения всички присъстващи, сред които личаха британският дипломат Арчибалд Кларк Кърк, американският шарже д’афер година Кенан, военачалник Желтов, контраадмирал Абрамов и голям брой други представители на руското комисарство на външните работи на войската, на британското и американското посолство, на дребна закуска в огромната столова на този замък.
През време на закуската биде сервирано шампанско и комисарят на външните работи на Съветския съюз и ръководител на конференцията година Молотов пръв подвигна чашата за преуспяването на българския народ.
Председателят на българската делегация и министър на външните работи година проф. П. Стайнов пи наздравица за здравето на маршал Сталин, висш главнокомандващ на победоносната руска войска.
Късно вечерта се получиха две писма, едното от британския дипломат в Москва година Кларк Кър, другото от американския шарже д’афер година Кенан, с които се иска[ше] по безусловен метод скъсването на дипломатическите връзки сред България и Япония.
Предишната вечер британският дипломат година Кър в диалог с ръководителя на делегацията година Стайнов, му е приказвал, че би било желателно България да скъса с Япония, на което година Стайнов споделил, че той към този момент е мислил по тоя въпрос, само че чака също да приказва и с година Молотов по отношение на опцията, която би дало руското държавно управление за прекосяването на личния състав на нашата легация при отеглянето им от Токио, защото въпреки всичко дипломатическите връзки със Съветския съюз още не са открити.
Получените писма, за разлика от това, което което година Стайнов е приказвал предходния ден с година Кър, съдържат към този момент ултимативно искане, отправено до българското държавно управление.
Председателят на делегацията изпрати депеша в София, с която желае да се попита незабавно румънското държавно управление, дали и то по същия метод е било заставено да скъса с Япония и дали фактически е скъсало.[…]
След подписването на Съглашението за помирение, ръководителят на българската делегация и министър на външните работи година професор Петко Стaйнов е имал диалог с комисаря на външните работи година Вячеслав М. Молотов.
Комисарят на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики го запитал какво е неговото персонално мнение за контракта за помирение.
Председателят на българската делегация дал отговор, че всяко помирение, несъмнено, е един акт с огромни последствия и българската делегация, както и персонално година Стайнов, схващат доста добре тежеста, която поемат върху си със слагането на автограф под изискванията на това помирение. Министърът на Външните работи година Стайнов декларирал освен това, че в действителност изискванията за примирието биха могли да не бъдат колкова тежки; всичко зависи от метода по който смесената комисия за примирието ще ползва и ще постанова осъществяването на тия условия. Така видяно подписаното през днешния ден помирение не е толкоз ужасно за България, като се има поради, че българската армия се бие в този момент и нанася победи над Германия, нещо, което е в положение в най-скоро време да промени радикално ситуацията на България и дружно с това и ситуацията, което основава примирието.
“ За нас българите, продължи година Стайнов, в този миг е по-важно какво ние ще реализираме посредством присъединяване на нашата армия във войната против Германия, в сравнение с изискванията, които ни се постановиха с това помирение. ”
След това ръководителят на българската делегация година проф. Стайнов запитал комисарят на външните работи на Съветския съюз година Молотов: “Аз ви споделих моето мнение, това е мое персонално мнение. Бих помолил в този момент вас, в случай че обичате да ми обясните кое беше повода, заради която толкоз доста се забави правенето изискванията за помирение с България? ”
Комисарят на Външните работи на Съюз на съветските социалистически републики в едно надълбоко пояснение, някои точки от които предава година Стайнов, му декларирал, че в действителност съветското държавно управление и персонално той, Молотов, са имали много огромни усложнения, основно с англичаните, по отношение на примирието с България; най-първо за въпроса за мястото, където да се подписа примирието. Англичаните упорствали изключително доста това да стане в Кайро, като са заявявали, че войната се е водила най-дълго сред България и Англия, респективно Съединените щати, и затова право е на Англия да уточни мястото, където да се подписа примирието.
Съветите са упорствали от своя страна, примирието да бъде подписано в Москва, защото руската войска е била тази, която е провокирала решителната смяна в България и понастоящем тя е окупирала България.
Ставало е дума по едно време да се одобри Анкара за място на договаряния. Но в последния миг Съветите се възпротивили на това, като декларирали, че няма за какво да месим турците и тяхната столица в едни диалози за прекратяване на военни дейности, в които Турция не е взела никакво присъединяване, нито е принесла някаква изгода. Накрая Съветите са победили и е била призната Москва за място на договарянията.
Другият въпрос по който също по този начин е имало мъчнотии, е било разделянето на България на сфери на окупация, по сходство на Германия, за която след капитулацията й се планува разделянето й на три сфери на окупация - руска, американска и английска; поискано е било и България да бъде разграничена на сфери на окупация. Но и тук Съветите са се опълчили против едно сходно разделяне и, най-после, се е възприело да има единствено окупация от руските войски.
Спорове е имало и по състава и функционалностите на комисията. Русите са се наложили председателството и управлението да бъде на представителя на съветското основно командване. Спорове е имало също по този начин по функционалностите на тая комисия, по опциите й категорично да се разпорежда и заповядва директно и категорично на всички български органи и по размера и метода възнаграждение на компенсацията.
От детайлностите, които година Молотов е дал, проличава ясно, че руското държавно управление е имало да води много упорита битка, с цел да може да се стигне до тия условия, които най-сетне дефинитивно са били възприети в показания текст за споразумението за помирение.
В това отношение за триумфа на съветската теза не малко е спомогнало и събитието, че в ръководството на България е била осъществена коренна промяна; че е пристигнало на власт едно държавно управление, изходящо изцяло от ония среди, които са се борили срещу германците и че българската армия е била турена от това държавно управление на разположението на съдружниците и по-специално руското командване, с цел да води действителна война против Германия.
Още публикации от Христо Георгиев16.03.2025Христо Георгиев27974Как се “разкулачва ” прави македонец
Разбира се, глаголът разкулачва в заглавието на текста, който ви предлагам през днешния ден, е в метафоричен смисъл. Още повече, че той се отнася за македонски издател, който губи безапелационно свирепия си националистичен бас, и бяс, с огромния наш публицист и журналист Валентин Караманчев. Лека да...
07.03.2025Христо Георгиев38027Президентът Айзенхауер: Ако не искаш да има война, споразумей се със Съветския съюз
През 1959 година американският президент Дуайт Айзенхауер произнася пред Хрушчов тези оракулски думи, които съм извел като заглавие. Струва ми се, че през днешния ден ще ене по-малко актуалентози завет към неговите наследници на президентския пост, в случай че в него думите Съветски съюз се заменят с...
01.03.2025Христо Георгиев236655Андрей Пантев: Руско-турската война е сравнима единствено с Отечествената война против Наполеон...
Без граф Игнатиев Западна Европа щеше в най-хубавия случай да ни устрои едно отлично заравяне и нищо повече
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед38735Яков Кедми: За Русия да изтрие Англия от лицето на земята е въпрос на минутиАлтернативен Поглед11219Яков Кедми: Разговорът на Тръмп с Путин открива нов стадий в руско-американските отношенияАлтернативен Поглед15555Мажд Алгафари: 35 години живеем в една подправена държаваАлтернативен Поглед10049Мажд Алгафари за кланетата в Сирия и за геополитическите желания за въздействие в Близкия изтокАлтернативен Поглед18859Д-р Илия Илиев за политическото безвремие у нас на фона на изменящата се геополитическа обстановкаАлтернативен Поглед134920Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколонияАлтернативен Поглед110432Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!
Източник: pogled.info
https://duma.bg/parvata-savetska-atomna-bomba-e-i-s-nash-uran-n245308?go=terms&p=cookies
Съставителки на трите респектиращи обемни тома с документи, издадени от Българска академия на науките (в първия е включен упоменатият Дневник), са изключителните исторички, професорките Луиза Ревякина, Витка Тошкова и Татяна Волокитина.
Великите сили и България 1944 - 1947 година
Том 1
Примирието сред Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Съединени американски щати и България ( януари - октомври 1944 година ) , документи, Академично издателство “Проф. Марин Дринов ”, 2014 година
Из дневника на българската делегация за
помирение в Москва 12 - 31 октомври 1944 година
Българската делегация за подписване на помирение в
Москва биде назначена с разпореждане на
Министерския съвет от 12 октомври 1944 година,
в резултат на една джука покана, предадена посредством
военачалник Бирюзов, идеща от Москва от името на
съдружниците - Съветския съюз, Англия и Америка.
Избраната делегация имаше следния състав:
Министър професор Петко Стайнов - ръководител
на делегацията
2.Министър без портфейл Добри Терпешев
3. Министър без портфейл Никола Д. Петков
4. Министър на финансите професор Петко Стоянов
5. Генерал от артилерията Георги Петков
6. Пълномощен министър Димитър Михалчев
7. Полковник Антонов, шеф на гражданската
готовност
8. Г-жа Анна Каменова
9. Г-н Крум Кюлявков, секретар на делегацията
10.Капитан Любен Попов, адютант
[...] На 14 октомври 1944 година делегацията отпътува в 9 часа сутринта с коли. Тя биде изпратена от министър-председателя, от всички оставащи в София министри и от голям брой висши служители и представители на Отечествения фронт. В 15 часа делегацията бе събрана на летище Видбол при Видин, от където се качи на един съветски пътнически аероплан, който в 18 часа я докара на летище Одеса. Делегацията се придружаваше от майор Белоезеров[…]
В 13 часа и 15 минути делегацията кацна на летище Харков на дребен престой[…]
В 13 часа и 55 минути делегацията отлетя за Москва, където дойде на централното летище в 16 ч. и 20 м. Тя биде причакана от многочислени висши служители отпред с помощник-комисаря на външните работи година Вишински, който приветства и поздрави делегацията от името на руското държавно управление. Отговори ръководителят на нашата делегация, министър на външните работи година професор Петко Стайнов, който съобщи:
“ Пристъпвайки прага на столицата на нашите освободители, и аз, както всички членове на делегацията, като всеки наследник на нашата земя, изпитваме това неспокойствие, което се изпитва при реализиране на една фантазия. Но дано ви кажем също по този начин, че в същото време изпитваме и една дълбока горест, че за злощастие, точно при такива печални условия за нас трябваше да изпълним една от най-скъпите фантазии на нашия живот - да забележим белокаменна Москва.
Благодарен съм обаче, признателен е и целият български народ, че в този предопределен за Отечеството ни час точно Москва биде определена като място за подписване на примирието.
Ние българите постоянно сме имали, имаме и през днешния ден една религия, от която нищо не може да ни отклони вътре в нашето сърце, че Москва - столицата на великата Русь, античният град на нашите освободители и на нашите учители на устройство на страна и просвета, Москва - определеният град на Ленина и седалище на великия Сталин - е носила и чакаме, че ще носи и за в бъдеще благополучие на българския народ ”.
На това отговори година Вишински, който сподели:
“ Съветските нации тоже няма да не помнят България. Те питаят положителни усеща към българския народ.
Вие вероятно сте изморени. Ще бъдете настанени вкъщи си - в зданието на българската легация; ще имате опция да си починете, след което ни чака работа ” […]
17 октомври
Българската делегация бе призната в 17 часа и 50 м. в Кремъл от комисаря на външните работи в кабинета му и търпя до 18 часа и 40 м.
Господин Молотов одобри делегацията в наличието на заместник-комисаря на външните работи година Вишински
Председателят на делегацията, министър на външните работи и изповеданията година професор Петко Стайнов показа делегацията на година Молотов и от името на делегацията му съобщи, че българското държавно управление е доста признателно на руското, загдето е могло да настои договарянията да се водят в Москва, защото българският народ е уверен и е бил постоянно уверен, че Москва му носи благополучие.
Г-н Молотов съобщи, че “нашите съдружници упорстваха тия договаряния да бъдат водени в Кайро, сякаш като по-удобно място, или в случай че не там, то най-малко в Анкара. Обаче се реши договарянията да се водят тук в Москва, по наше гледище, защото мислим, че това е комфортно за всички, а за вас българите е потребно. ” […]
[…]Г. Молотов зададе няколко въпроса досежно нашата войска и съобщи, че имало в нашата армия леви забежки. Той добави, че разчита на дисциплинираната и боеспособна войска и че Червената армия ще подкрепи в някои връзки българската. “Трябва да запазите всички способни офицери от преди преврата, добави година Молотов, и да върнете ония, които по някои аргументи са били уволнени ” .[…]
“ За да бъде държавното управление ви и ситуацията в България заздравено, продължи година Молотов, би трябвало да спрат дейностите, които някои от вашите млади комунисти, може би със знанието на нашите, правят и прекаляват. Но това го правят не виновни ръководители на вашата и нашата партия, а младежта. България ще си остане демократична страна и ние няма да се бъркаме в нейните вътрешни работи. Ако някои от комунистите не престават да правят сходни прекалявания, ние ще ги вразумим. България ще си остане с нейното демократично ръководство и с нейния ред и ще се ръководи по този начин, както тя сама желае. ” […]
Членът на делегацията и министър на финансите година проф. Петко Стоянов сподели: “Ние ще чуем тогава нашата присъда ” (на съветски приговор). На това комисарят на външните работи и година Вишински усмихнати отвърнаха: “ С такава присъда може да се живее ”.
Председателят на делегацията и министър на външните работи година проф. Петко Стайнов съобщи на година Молотов, че турците се демонстрират доста недоволни и че техните вестници са изпълнени с погрешни известия за България, като желаят даже я изкарат като страна изпаднала в цялостна безредица. Това нейно неодобрение е доста ясно и година Стайнов се е опитал да успокои турския пълномощен министър, който неотдавна бил при него.
Турският пълномощен министър апропо споделил: ”България, това е Русия ” На това министърът на външните работи година проф. Петко Стайнов добавил: “Само щерка на Русия ”.[…]
26 октомври. След пладне делегацията беше предизвестена, че в 22 часа ще се състои първата конференция за сключването на помирение. В 21 часа и 45 м. делегацията се насочи за дома на НАРКОМИНДЕЛА “Особняк ” - ул. “Спиридоновка ” № 17[…]
Делегацията беше призната от година ЗОРИН като представител на комисаря на външните работи. Точно в 22 часа делегацията беше въведена в огромната зала, в която към този момент бяха съюзническите делегати, отпред с комисаря на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики година Вячеслав МОЛОТОВ, британския дипломат сър Арчибалд Кларк КЪР и американския шарже д’ афeр [Д. Кенан]
Председателстващият година Молотов, комисар на външните работи, предложения българската делегация да седне на една огромна кръгла маса, на която седнаха също по този начин руските, британските и американските делегати.[…]
27 октомври . В 22 часа делегацията се насочи за специфичния дом на Комисариата на външните работи наименуван “Особняк ” на ул. Спиридоновка 17, където незабавно стартира съвещанието под председателството на комисаря на външните работи година Вячеслав Михайлович Молотов и в наличието на същите лица, които предходния ден бяха там.
Откривайки съвещанието година Молотов предложи да се уреди процедурата на това съвещание. Той съобщи: “Аз се надявам, че българската делегация се е срещнала с плана. По-добре ли е да се срещнем с този план или да го четем по точки? ”
Министърът на външните работи и ръководител на делегацията година проф. Петко Стайнов отговори, че делегацията е осведомена с плана.
След това Молотов сподели, че преди да се пристъпи към разглеждането на плана, би трябвало да се зададат някои въпроси по отношение на предварителните условия на проекта; дали те са изпълнени.
Комисарят на външните работи година Молотов запита: “Изпълнена ли е точката по отношение на евакуацията на Гърция? ”
Председателят на българската делегация: “Да, напълно; българските войски са се изтеглили според казаното на съюзническите държавни управления вечерта. ”[…]
Последва въпрос: “Но от Югославия българите изтеглили ли са се? ”
Отговори се: “Всички окупационни войски и служители са изтеглени, а са останали войските, които по отношение на маршал Тито и по заповедите на руското основно командване работят срещу германците ”.
Прие се, че това авансово изискване е изпълнено. След заседание с британските и американските делегати се одобри, защото за това няма други спорни сведения.[…]
Комисарят на външните работи година Молотов по отношение на пункт 5 запитва: “Пуснаха ли се пандизчиите? ”
Членът на делегацията и министър без портфейл година Добри Терпешев дава отговор, че като присъстващ е жив очевидец на това. Също по този начин и членът на делегацията и министър без портфейл година Никола Петков.
По пункт 6 се запита дали национален съд в България работи към този момент. Отговори се, че пунктът е изпълнен и че в България национални съдилища към този момент работят ”. Пунктове 7 и 8 също са изпълнени.
Комисарят на външните работи година Молотов: “Щом всичко е изпълнено, трябваше да подпишем примирието по-рано ”.[…]
Пунктове 12, 13 и 14 се одобряват без възражения - изпълнени.
По пункт 18 - няма възражения.
По пункт 19 също няма възражения.[…]
Заседанието се прекъсва и делегатите са поканени на закуска, на чаша чай, и се започнаха персонални диалози.
Специално членовете на руската делегация бяха общителни с нас българите, само че и британският дипломат Кър, както и американския шарже д’афер [г. Кенан], бяха изключително ситуирани да беседват поотделно с доста от нас. Тия диалози продължиха.
28 октомври. Заранта мина в подготвяне [на] специфичните текстове от Съглашението за помирение, върху които трябваше да бъдат поставени подписите на съответните делегации. Българската делегация трябваше да приготви българската редакция.
След пладне в 15 часа в огромната зала на “Особняк ”[…] бяха събрани всички делегации. На една огромна кръгла маса в бяло бяха сложени в червени папки четирите екземпляри в по три редакции всеки - на британски, съветски и български езици.
Комисарят на външните работи на Съветския съюз година Вячеслав Михайлович Молотов, заобиколен от съюзническите делегации, съобщи, че тъй като в снощното съвещание е реализирано единодушие сред представителите на съдружниците и българската делегация по изискванията за примирието и че ръководителят на българската делегация е декларирал от името на българското държавно управление, че приема споразумението за помирение, в резултат на което следва да се извърши в този момент подписването на документ, който открива по този начин постигнатото единодушие във връзка с примирието.
От страна на руското военно командване, продължи година Молотов, споразумението за помирение ще бъде подписано от маршала на Съветския съюз Толбухин, пълководец на 111-ия Украински фронт. От страна на главнокомандващия на съюзническите военни сили в Средиземноморието ще подпише генерал-лейтенант Хамел. От страна на България ще подпишат четирима делегати на българското държавно управление.
Пръв подписа маршалът на Съветския съюз Ф. И. Толбухин, след него генерал-лейтенант Хамел и най-после българската делегация.
При подписването на споразумението за помирение ръководителят на българската делегация и министър на външните работи година проф. Петко Стайнов съобщи, че с подписването на този документ се туря началото на един нов политически живот за България, който ще й помогне в най-скоро време да заеме своето място в фамилията на свободните и демократични нации.
Г-н Молотов отговори на това, че той също по този начин схваща смисъла на този документ за България и се надява, че пожеланието на ръководителя на българската делегация ще се реализира.
След церемонията на подписването, ръководителят на конференцията година Молотов предложения всички присъстващи, сред които личаха британският дипломат Арчибалд Кларк Кърк, американският шарже д’афер година Кенан, военачалник Желтов, контраадмирал Абрамов и голям брой други представители на руското комисарство на външните работи на войската, на британското и американското посолство, на дребна закуска в огромната столова на този замък.
През време на закуската биде сервирано шампанско и комисарят на външните работи на Съветския съюз и ръководител на конференцията година Молотов пръв подвигна чашата за преуспяването на българския народ.
Председателят на българската делегация и министър на външните работи година проф. П. Стайнов пи наздравица за здравето на маршал Сталин, висш главнокомандващ на победоносната руска войска.
Късно вечерта се получиха две писма, едното от британския дипломат в Москва година Кларк Кър, другото от американския шарже д’афер година Кенан, с които се иска[ше] по безусловен метод скъсването на дипломатическите връзки сред България и Япония.
Предишната вечер британският дипломат година Кър в диалог с ръководителя на делегацията година Стайнов, му е приказвал, че би било желателно България да скъса с Япония, на което година Стайнов споделил, че той към този момент е мислил по тоя въпрос, само че чака също да приказва и с година Молотов по отношение на опцията, която би дало руското държавно управление за прекосяването на личния състав на нашата легация при отеглянето им от Токио, защото въпреки всичко дипломатическите връзки със Съветския съюз още не са открити.
Получените писма, за разлика от това, което което година Стайнов е приказвал предходния ден с година Кър, съдържат към този момент ултимативно искане, отправено до българското държавно управление.
Председателят на делегацията изпрати депеша в София, с която желае да се попита незабавно румънското държавно управление, дали и то по същия метод е било заставено да скъса с Япония и дали фактически е скъсало.[…]
След подписването на Съглашението за помирение, ръководителят на българската делегация и министър на външните работи година професор Петко Стaйнов е имал диалог с комисаря на външните работи година Вячеслав М. Молотов.
Комисарят на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики го запитал какво е неговото персонално мнение за контракта за помирение.
Председателят на българската делегация дал отговор, че всяко помирение, несъмнено, е един акт с огромни последствия и българската делегация, както и персонално година Стайнов, схващат доста добре тежеста, която поемат върху си със слагането на автограф под изискванията на това помирение. Министърът на Външните работи година Стайнов декларирал освен това, че в действителност изискванията за примирието биха могли да не бъдат колкова тежки; всичко зависи от метода по който смесената комисия за примирието ще ползва и ще постанова осъществяването на тия условия. Така видяно подписаното през днешния ден помирение не е толкоз ужасно за България, като се има поради, че българската армия се бие в този момент и нанася победи над Германия, нещо, което е в положение в най-скоро време да промени радикално ситуацията на България и дружно с това и ситуацията, което основава примирието.
“ За нас българите, продължи година Стайнов, в този миг е по-важно какво ние ще реализираме посредством присъединяване на нашата армия във войната против Германия, в сравнение с изискванията, които ни се постановиха с това помирение. ”
След това ръководителят на българската делегация година проф. Стайнов запитал комисарят на външните работи на Съветския съюз година Молотов: “Аз ви споделих моето мнение, това е мое персонално мнение. Бих помолил в този момент вас, в случай че обичате да ми обясните кое беше повода, заради която толкоз доста се забави правенето изискванията за помирение с България? ”
Комисарят на Външните работи на Съюз на съветските социалистически републики в едно надълбоко пояснение, някои точки от които предава година Стайнов, му декларирал, че в действителност съветското държавно управление и персонално той, Молотов, са имали много огромни усложнения, основно с англичаните, по отношение на примирието с България; най-първо за въпроса за мястото, където да се подписа примирието. Англичаните упорствали изключително доста това да стане в Кайро, като са заявявали, че войната се е водила най-дълго сред България и Англия, респективно Съединените щати, и затова право е на Англия да уточни мястото, където да се подписа примирието.
Съветите са упорствали от своя страна, примирието да бъде подписано в Москва, защото руската войска е била тази, която е провокирала решителната смяна в България и понастоящем тя е окупирала България.
Ставало е дума по едно време да се одобри Анкара за място на договаряния. Но в последния миг Съветите се възпротивили на това, като декларирали, че няма за какво да месим турците и тяхната столица в едни диалози за прекратяване на военни дейности, в които Турция не е взела никакво присъединяване, нито е принесла някаква изгода. Накрая Съветите са победили и е била призната Москва за място на договарянията.
Другият въпрос по който също по този начин е имало мъчнотии, е било разделянето на България на сфери на окупация, по сходство на Германия, за която след капитулацията й се планува разделянето й на три сфери на окупация - руска, американска и английска; поискано е било и България да бъде разграничена на сфери на окупация. Но и тук Съветите са се опълчили против едно сходно разделяне и, най-после, се е възприело да има единствено окупация от руските войски.
Спорове е имало и по състава и функционалностите на комисията. Русите са се наложили председателството и управлението да бъде на представителя на съветското основно командване. Спорове е имало също по този начин по функционалностите на тая комисия, по опциите й категорично да се разпорежда и заповядва директно и категорично на всички български органи и по размера и метода възнаграждение на компенсацията.
От детайлностите, които година Молотов е дал, проличава ясно, че руското държавно управление е имало да води много упорита битка, с цел да може да се стигне до тия условия, които най-сетне дефинитивно са били възприети в показания текст за споразумението за помирение.
В това отношение за триумфа на съветската теза не малко е спомогнало и събитието, че в ръководството на България е била осъществена коренна промяна; че е пристигнало на власт едно държавно управление, изходящо изцяло от ония среди, които са се борили срещу германците и че българската армия е била турена от това държавно управление на разположението на съдружниците и по-специално руското командване, с цел да води действителна война против Германия.
Още публикации от Христо Георгиев16.03.2025Христо Георгиев27974Как се “разкулачва ” прави македонец
Разбира се, глаголът разкулачва в заглавието на текста, който ви предлагам през днешния ден, е в метафоричен смисъл. Още повече, че той се отнася за македонски издател, който губи безапелационно свирепия си националистичен бас, и бяс, с огромния наш публицист и журналист Валентин Караманчев. Лека да...
07.03.2025Христо Георгиев38027Президентът Айзенхауер: Ако не искаш да има война, споразумей се със Съветския съюз
През 1959 година американският президент Дуайт Айзенхауер произнася пред Хрушчов тези оракулски думи, които съм извел като заглавие. Струва ми се, че през днешния ден ще ене по-малко актуалентози завет към неговите наследници на президентския пост, в случай че в него думите Съветски съюз се заменят с...
01.03.2025Христо Георгиев236655Андрей Пантев: Руско-турската война е сравнима единствено с Отечествената война против Наполеон...
Без граф Игнатиев Западна Европа щеше в най-хубавия случай да ни устрои едно отлично заравяне и нищо повече
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед38735Яков Кедми: За Русия да изтрие Англия от лицето на земята е въпрос на минутиАлтернативен Поглед11219Яков Кедми: Разговорът на Тръмп с Путин открива нов стадий в руско-американските отношенияАлтернативен Поглед15555Мажд Алгафари: 35 години живеем в една подправена държаваАлтернативен Поглед10049Мажд Алгафари за кланетата в Сирия и за геополитическите желания за въздействие в Близкия изтокАлтернативен Поглед18859Д-р Илия Илиев за политическото безвремие у нас на фона на изменящата се геополитическа обстановкаАлтернативен Поглед134920Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколонияАлтернативен Поглед110432Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ