Наистина ли в България са погребани 200 000 руски войници?
" Тук са заровени 200 хиляди наши бойци, освобождавали България. Българите доста грижливо се отнасят към монументите на Руско-турската и Втората международна война, означаваме единствено единични случаи на вандализъм. И, несъмнено, паметта на хората, поставили главата си за освобождението на България, не трябва да предаваме – не можем просто да напуснем страната “.
Това сподели преди дни дипломат Елеонора Митрофанова в изявление за ТАСС, представено по БНР.
Ето обаче назад мнение на известния наш държавник Вени Марковски, оповестено в страницата му във фейсбук, по отношение на изказванието на Митрофанова:
В България НЕ са заровени 200 хиляди бойци. Няма и по какъв начин да бъдат толкоз, тъй като цялата съветска войска е 185 хиляди души.
Фактите са, че в Руско-турската война (1877-1878 г.) са дадени жертви** от разнообразни страни и народности.
* Жертвите в съветската войска: 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6 824 умряли от раните си), 82 636 умряли от заболявания.
* Румънски: 7 618 убити, ранени, умряли и изчезнали
* Сръбски: 718 убити, 1 534 умряли от рани и заболявания, 2 999 ранени
* Български: 1 347 души от Българското опълчение, обилни загуби измежду цивилното население.
Важно е да се означи, че огромният брой хора, умряли от заболявания се дължи на обстоятелството, че съветските войски не са изграждали военно-полеви лечебни заведения, в които разболелите се бойци да бъдат лекувани. Ако не ме лъже паметта, на територията на България не е имало нито една болница; имало е такава в Румъния.
Всек може да реши дали съветският цар и генералите му са се интересували изключително и дали са били кой знае какъв брой (или изобщо?) загрижени за живота на своите бойци. Впрочем, табела (на снимката) с сходно число - 200 хиляди - дълги години имаше на входа на храм-паметника “Св. Александър Невски ", тя беше отстранена без доста звук преди 15-ина години.
По време на Втората международна война в България няма починали в сражения червеноармейци, тъй като не са водени военни дейности. България е окупирана без нито една пушка да гръмне. Няколко войничета умират от корист с метилов алкохол в Бургас.
България се отнася с доста по-голямо почитание към паметта на починалите войничета от съветската войска (сред които значителен брой са били украинци, финландци и т.н.), в сравнение с в Русия се отнасят към паметта на българите, починали в руските концлагери по подправени обвинявания.
Това сподели преди дни дипломат Елеонора Митрофанова в изявление за ТАСС, представено по БНР.
Ето обаче назад мнение на известния наш държавник Вени Марковски, оповестено в страницата му във фейсбук, по отношение на изказванието на Митрофанова:
В България НЕ са заровени 200 хиляди бойци. Няма и по какъв начин да бъдат толкоз, тъй като цялата съветска войска е 185 хиляди души.
Фактите са, че в Руско-турската война (1877-1878 г.) са дадени жертви** от разнообразни страни и народности.
* Жертвите в съветската войска: 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6 824 умряли от раните си), 82 636 умряли от заболявания.
* Румънски: 7 618 убити, ранени, умряли и изчезнали
* Сръбски: 718 убити, 1 534 умряли от рани и заболявания, 2 999 ранени
* Български: 1 347 души от Българското опълчение, обилни загуби измежду цивилното население.
Важно е да се означи, че огромният брой хора, умряли от заболявания се дължи на обстоятелството, че съветските войски не са изграждали военно-полеви лечебни заведения, в които разболелите се бойци да бъдат лекувани. Ако не ме лъже паметта, на територията на България не е имало нито една болница; имало е такава в Румъния.
Всек може да реши дали съветският цар и генералите му са се интересували изключително и дали са били кой знае какъв брой (или изобщо?) загрижени за живота на своите бойци. Впрочем, табела (на снимката) с сходно число - 200 хиляди - дълги години имаше на входа на храм-паметника “Св. Александър Невски ", тя беше отстранена без доста звук преди 15-ина години.
По време на Втората международна война в България няма починали в сражения червеноармейци, тъй като не са водени военни дейности. България е окупирана без нито една пушка да гръмне. Няколко войничета умират от корист с метилов алкохол в Бургас.
България се отнася с доста по-голямо почитание към паметта на починалите войничета от съветската войска (сред които значителен брой са били украинци, финландци и т.н.), в сравнение с в Русия се отнасят към паметта на българите, починали в руските концлагери по подправени обвинявания.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ