Тук изстрадахме неща, които човешкият мозък изобщо не може да

" Тук изстрадахме неща, които човешкият мозък въобще не може да си показа ", четем в записките на концлагерист в Аушвиц. Този разтърсващ роман за зверствата на нацистите бе открит заровен в земята край крематориум №3.

Всеки божи ден Марсел Наджари е гледал гибелта право в лицето. " Тук изстрадахме неща, които човешкият мозък въобще не може да си показа ", четем в записките му, писани скрито към края на 1944 година. Наджари, който е гръцки евреин, укрил записките си в термос, който заровил в земята край крематориум №3.

" Точно под градинката, скрити подземен, се намират две големи пространства: едното е съблекалня, а другото - камера на гибелта. Именно там наблъскват хората. Когато броят им доближи 3 хиляди души, вратите се затварят и стартира обгазяването ", написа Наджари.

Записки от пепелта

В записките си концлагеристът разказва по какъв начин германците са употребявали камшици, с цел да натъпчат хората " като сардели ", преди да залостят вратите и да пуснат отровния газ. " След половин час отваряха вратите и тогава започваше нашата работа ", споделя по-нататък Наджари. Той е бил присъединен към група, която отговаряла за преместването на телата от газовата камера в крематориума, където " индивидът се трансформира в 640 грама пепел ", написа Наджари.

Януари 1945 година: фрагменти от освобождението на Аушвиц

В момента на откриването им записките на Наджари са в доста неприятно положение, само че в това време са реставрирани и изцяло четливи. Те са единствено един от общо девет документа, открити заровени на територията на някогашния концентрационен лагер Аушвиц. Тези текстове, писани от общо петима концлагеристи, които са били заставяни да придвижват телата на избитите хора, са " едни от най-важните документи за Холокоста ", споделя историкът Павел Полян.

Той е изследвал записките в продължение на 10 години, а заключенията си е изложил в книгата " Записки от пепелта ". Повечето ръкописи са били открити още напролет на 1945 година - малко след освобождението на Аушвиц. Полян не има вяра, че може да има и други ръкописи, които още не са открити. Защото от съвсем 2 хиляди концлагеристи, заставяни да придвижват телата на умъртвените пандизчии, единствено стотина са оживели от Холокоста. А от петимата концлагеристи, заровили свои мемоари в земята, Наджари е единственият оживял.

Неговите мемоари са открити доста по-късно от другите - чак през 1980 година. Намира ги студент, който взе участие в археологически разкопки в гориста околност край руините на крематориум №3. За разлика от другите текстове, изровени от земята още през 1945 година, записките на Наджари са били в доста неприятно положение. След 35 години подземен четливи са били единствено 10 до 15 % от текста.

Записките на Марсел Наджари

Да оцелееш в пъкъла

Марсел Наджари е роден през 1917 година. През април 1944 е депортиран в Аушвиц. Там той е причислен към групата, отговаряща за преместването на труповете от газовите камери в крематориума. След края на войната Наджари се връща в Гърция, а през 1951 година емигрира със фамилията си в Съединени американски щати, където работи като шивач. Умира в Ню Йорк през 1971 - на 54 години.

Докато е в Гърция, той написа записките си, само че явно не споделя с никого, че е заровил записките си край крематориума в Аушвиц. Безброй пъти е бил на косъм от самоубийството - желал е да се причисли към обречените на гибел в газовите камери. Но мисълта за възмездие го възпирала. " Натъжава ме не това, че ще умра, а че няма да съумея да си отмъстя по метода, по който бих желал да го направя ", четем в записките на Наджари.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия: