Анадир: как живеят хората в най-отдалечения и скъп град в Русия?
Тук е студено, доста надалеч е от всичко, а цените на храните и жилищата са до небето.
Защо хората се местят да живеят в столицата на Чукотка?
Когато отиваш в този дребен град със необработен климат на края на вселената, очакваш нещо напълно друго. А в реалност актуалният Анадир може да претендира за купата на най-яркия град в Русия. Почти всяка къща тук е украсена с мурали – великански графити. Ето група любопитни моржове, които следят минувачите, а от друга жилищна постройка намига великански елен. В града с прекомерно уютни криволичещи улици има и съвременно кино, и състезателен клуб, и разнообразни детски площадки с фигури на арктически зверчета.
Цени като на творби на изкуството
Анна Сорокина
От Москва до Анадир, столицата на Чукотския самостоятелен окръг, се лети повече от осем часа. Това е най-източният град на Русия и Евразия, по-далеч от него има единствено няколко села и безкрайна тундра. Градът се намира на огромно разстояние от други обитаеми места и цените на всички артикули, докарвани тук, незабавно се подвигат няколко пъти. Не е изненадващо, че Анадир, в който живеят към 15 000 души, оглавява на най-скъпите градове в страната.
Анна Сорокина
Цените в локалните магазини се трансформират в същински потрес за пътуващите. Един пакет мляко коства 3-4 пъти повече от междинната му цена за Русия, пресните зеленчуци и плодове – 4-5 пъти повече. И това са летните цени, а през зимата ще е още по-скъпо.
Юрий Смитюк/ТАСС
Както споделят жителите, етикети с цените тук са тип локална забележителност.
Анна Сорокина
Такава немислима скъпотия на най-обикновените артикули се дължи на обстоятелството, че те се транспортират до Анадир, както и други неща от всекидневието, единствено по море и то при положително време (което тук се случва не толкоз често). Поради суровите географски и метеорологични условия няма железопътни линии или елементарни пътища (извън града има единствено така наречен зимни пътища, по които може да се кара нещо от вида на всъдеход). Със аероплан, несъмнено, също може, само че тогава ще бъде още по-скъпо.
Анна Сорокина
Продоволствената навигация в Анадир продължава почти от средата на юни до началото на ноември и зависи от времето. Стоките се товарят във Владивосток на голям ферибот и по-късно той изминава разстояние от към 3700 км за месец. Първо в Анадир, а по-късно в други обитаеми места в Чукотка. През лятото фериботът съумява да направи няколко автобуса.
Анна Сорокина
В Чукотка има и локални артикули, като цените им са много по-ниски, в сравнение с всички вносни артикули и са сравними със междинните за Русия. В Анадир сами си пекат самун (от вносно брашно схваща се), има локално еленско месо, сьомга и зеленчуци, отглеждани в летни оранжерии. Местни бизнесмени се пробват да развият оранжериен бизнес за развъждане на краставици и домати през цялата година на налични цени, само че към този момент това произвеждане прави едвам първите си стъпки.
Анна Сорокина
Скъпотията в Анадир не е единствено при продуктите. Жилищата от всевъзможен тип също са с доста високи цени. Най-обикновената хотелска стая в този далечен недодялан град ще ви коства колкото четиризвезден хотел в толкоз безценен град като Москва (10 000 руб. на вечер – или 170 евро). Цената на едностаен апартамент в анадирска „ хрушчовка “ също е сравнима с тази в Москва (от 7 милиона руб. – 115 000 евро).
Анна Сорокина
Въпреки всичките разказани компликации в Анадир, както и в Чукотка, идват доста млади експерти. Градът предлага и условия за деца, само че пък възрастни хора тук съвсем няма да срещнете.
Романтиката на Севера
Анна Сорокина
Анадир е учреден през 1889 година (до 1934 година се назовава Ново-Мариинск). През руските години са вложени големи средства в инфраструктурата на Анадир, защото градът, както се споделя, е на бойно дежурство, тъй като е покрай морската граница със Съединените щати. Освен това в края на 50-те години на предишния век тук са открити залежи от злато и сребро и по това време работа има задоволително. Животът на север постоянно е бил безценен, само че във времената на Съюз на съветските социалистически републики това се отплаща с рента поради големите заплати и компенсации като ранно пенсиониране – това се назовава „ да отидеш за дълга рубла “.
Анна Сорокина
Анадир в никакъв случай не е бил метрополия. Максимумът – 17 000 поданици – е маркиран през 1989 година, само че заради рецесията, обвързвана с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, една трета от жителите, в случай че не и повече, изоставен града през идващото десетилетие (в цяла Чукотка популацията понижава три пъти). Мнозина продават жилища на цената на самолетни билети до Москва – дотам всичко се утежнява.
Анна Сорокина
А при започване на 2000-те години хората стартират да се завръщат. И съгласно жителите това става значително с помощта на тогавашния губернатор на Чукотка, а в този момент прочут предприемач Роман Абрамович (той заема този пост през 2001-2008 г.). Както руски медии, той влага, в това число заплаща подоходния налог в района, а това са милиони долари.
Константин Чалабов/Sputnik
Абрамович изплаща просрочените заплати, заема се с развиването на нови предприятия, а също по този начин поставя в ред доста обитаеми места в района. Чукотка се трансформира в една огромна строителна площадка. Бившият губернатор се помни тук с огромна топлина, защото с негова помощ в миналото депресивният район още веднъж става освен проспериращ, само че изрично стопира да замира. И най-важното е, че през днешния ден Анадир още веднъж е град, където експерт може да получи „ дълга северна рубла “.
Животът в Чукотка
Константин Чалабов/Sputnik
В самата Чукотка хората са заети най-вече в минната индустрия и златодобива – към 10% от цялото съветско злато се намира тук. В Анадир обаче няма произвеждане, хората работят като учители, лекари, офис чиновници. Тук идват и експерти, които обслужват пристанището и летището. Много работни места се оферират на ротационен принцип.
Андрей Зима/Sputnik
Освен заплатата в доста случаи работодателят заплаща за жилище и покрива пътните разноски. Веднъж на всеки две години чиновниците получават цялостно възнаграждение за пътешестване до мястото на отмора и назад – до всяко място в Русия. Освен това при избран стаж в Чукотка се понижава възрастта, след която човек може да се пенсионира. Самата пенсия е веднъж и половина по-висока, в сравнение с в други райони на Русия. По предписание хората идват тук да работят няколко години, икономисват за апартамент или къща в родния край и се връщат назад.
В. Чистяков/Sputnik
Тук климатът е прекомерно необработен субарктичен (зимата в Анадир е през по-голямата част от годината, лятото е малко и студено), ужасни ветрове и малко слънце. Хората, които идват тук обаче, виждат в това специфична романтика.
Артьом Геодакян/ТАСС
„ Изкарал съм без сняг 25 години от живота си, за първи път почувствах мраз в Чукотка “, споделя Мурфет, който идва от Сърбия и работи в транспортната промишленост. „ Някога беше затворен град. Не знаех къде отивам. Първо претърпях потрес. Улиците изглеждаха като от предишния век. А по-късно се връщах няколко пъти, като че ли съм в отпуск, и осъзнах, че си почивам тук, не се притеснявам с градски проблеми “.
Константин Чалабов/Sputnik
Той идва тук през 2007 година в командировка, след което взема решение да остане да живее тук. „ Най-важното тук е времето. Ние живеем тук. Имаме време за четене, за себе си, за фамилията си. Общуваме доста между тях, имаме доста другари, не клиенти, а същински другари “.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Защо хората се местят да живеят в столицата на Чукотка?
Когато отиваш в този дребен град със необработен климат на края на вселената, очакваш нещо напълно друго. А в реалност актуалният Анадир може да претендира за купата на най-яркия град в Русия. Почти всяка къща тук е украсена с мурали – великански графити. Ето група любопитни моржове, които следят минувачите, а от друга жилищна постройка намига великански елен. В града с прекомерно уютни криволичещи улици има и съвременно кино, и състезателен клуб, и разнообразни детски площадки с фигури на арктически зверчета.
Цени като на творби на изкуството
Анна Сорокина
От Москва до Анадир, столицата на Чукотския самостоятелен окръг, се лети повече от осем часа. Това е най-източният град на Русия и Евразия, по-далеч от него има единствено няколко села и безкрайна тундра. Градът се намира на огромно разстояние от други обитаеми места и цените на всички артикули, докарвани тук, незабавно се подвигат няколко пъти. Не е изненадващо, че Анадир, в който живеят към 15 000 души, оглавява на най-скъпите градове в страната.
Анна Сорокина
Цените в локалните магазини се трансформират в същински потрес за пътуващите. Един пакет мляко коства 3-4 пъти повече от междинната му цена за Русия, пресните зеленчуци и плодове – 4-5 пъти повече. И това са летните цени, а през зимата ще е още по-скъпо.
Юрий Смитюк/ТАСС
Както споделят жителите, етикети с цените тук са тип локална забележителност.
Анна Сорокина
Такава немислима скъпотия на най-обикновените артикули се дължи на обстоятелството, че те се транспортират до Анадир, както и други неща от всекидневието, единствено по море и то при положително време (което тук се случва не толкоз често). Поради суровите географски и метеорологични условия няма железопътни линии или елементарни пътища (извън града има единствено така наречен зимни пътища, по които може да се кара нещо от вида на всъдеход). Със аероплан, несъмнено, също може, само че тогава ще бъде още по-скъпо.
Анна Сорокина
Продоволствената навигация в Анадир продължава почти от средата на юни до началото на ноември и зависи от времето. Стоките се товарят във Владивосток на голям ферибот и по-късно той изминава разстояние от към 3700 км за месец. Първо в Анадир, а по-късно в други обитаеми места в Чукотка. През лятото фериботът съумява да направи няколко автобуса.
Анна Сорокина
В Чукотка има и локални артикули, като цените им са много по-ниски, в сравнение с всички вносни артикули и са сравними със междинните за Русия. В Анадир сами си пекат самун (от вносно брашно схваща се), има локално еленско месо, сьомга и зеленчуци, отглеждани в летни оранжерии. Местни бизнесмени се пробват да развият оранжериен бизнес за развъждане на краставици и домати през цялата година на налични цени, само че към този момент това произвеждане прави едвам първите си стъпки.
Анна Сорокина
Скъпотията в Анадир не е единствено при продуктите. Жилищата от всевъзможен тип също са с доста високи цени. Най-обикновената хотелска стая в този далечен недодялан град ще ви коства колкото четиризвезден хотел в толкоз безценен град като Москва (10 000 руб. на вечер – или 170 евро). Цената на едностаен апартамент в анадирска „ хрушчовка “ също е сравнима с тази в Москва (от 7 милиона руб. – 115 000 евро).
Анна Сорокина
Въпреки всичките разказани компликации в Анадир, както и в Чукотка, идват доста млади експерти. Градът предлага и условия за деца, само че пък възрастни хора тук съвсем няма да срещнете.
Романтиката на Севера
Анна Сорокина
Анадир е учреден през 1889 година (до 1934 година се назовава Ново-Мариинск). През руските години са вложени големи средства в инфраструктурата на Анадир, защото градът, както се споделя, е на бойно дежурство, тъй като е покрай морската граница със Съединените щати. Освен това в края на 50-те години на предишния век тук са открити залежи от злато и сребро и по това време работа има задоволително. Животът на север постоянно е бил безценен, само че във времената на Съюз на съветските социалистически републики това се отплаща с рента поради големите заплати и компенсации като ранно пенсиониране – това се назовава „ да отидеш за дълга рубла “.
Анна Сорокина
Анадир в никакъв случай не е бил метрополия. Максимумът – 17 000 поданици – е маркиран през 1989 година, само че заради рецесията, обвързвана с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, една трета от жителите, в случай че не и повече, изоставен града през идващото десетилетие (в цяла Чукотка популацията понижава три пъти). Мнозина продават жилища на цената на самолетни билети до Москва – дотам всичко се утежнява.
Анна Сорокина
А при започване на 2000-те години хората стартират да се завръщат. И съгласно жителите това става значително с помощта на тогавашния губернатор на Чукотка, а в този момент прочут предприемач Роман Абрамович (той заема този пост през 2001-2008 г.). Както руски медии, той влага, в това число заплаща подоходния налог в района, а това са милиони долари.
Константин Чалабов/Sputnik
Абрамович изплаща просрочените заплати, заема се с развиването на нови предприятия, а също по този начин поставя в ред доста обитаеми места в района. Чукотка се трансформира в една огромна строителна площадка. Бившият губернатор се помни тук с огромна топлина, защото с негова помощ в миналото депресивният район още веднъж става освен проспериращ, само че изрично стопира да замира. И най-важното е, че през днешния ден Анадир още веднъж е град, където експерт може да получи „ дълга северна рубла “.
Животът в Чукотка
Константин Чалабов/Sputnik
В самата Чукотка хората са заети най-вече в минната индустрия и златодобива – към 10% от цялото съветско злато се намира тук. В Анадир обаче няма произвеждане, хората работят като учители, лекари, офис чиновници. Тук идват и експерти, които обслужват пристанището и летището. Много работни места се оферират на ротационен принцип.
Андрей Зима/Sputnik
Освен заплатата в доста случаи работодателят заплаща за жилище и покрива пътните разноски. Веднъж на всеки две години чиновниците получават цялостно възнаграждение за пътешестване до мястото на отмора и назад – до всяко място в Русия. Освен това при избран стаж в Чукотка се понижава възрастта, след която човек може да се пенсионира. Самата пенсия е веднъж и половина по-висока, в сравнение с в други райони на Русия. По предписание хората идват тук да работят няколко години, икономисват за апартамент или къща в родния край и се връщат назад.
В. Чистяков/Sputnik
Тук климатът е прекомерно необработен субарктичен (зимата в Анадир е през по-голямата част от годината, лятото е малко и студено), ужасни ветрове и малко слънце. Хората, които идват тук обаче, виждат в това специфична романтика.
Артьом Геодакян/ТАСС
„ Изкарал съм без сняг 25 години от живота си, за първи път почувствах мраз в Чукотка “, споделя Мурфет, който идва от Сърбия и работи в транспортната промишленост. „ Някога беше затворен град. Не знаех къде отивам. Първо претърпях потрес. Улиците изглеждаха като от предишния век. А по-късно се връщах няколко пъти, като че ли съм в отпуск, и осъзнах, че си почивам тук, не се притеснявам с градски проблеми “.
Константин Чалабов/Sputnik
Той идва тук през 2007 година в командировка, след което взема решение да остане да живее тук. „ Най-важното тук е времето. Ние живеем тук. Имаме време за четене, за себе си, за фамилията си. Общуваме доста между тях, имаме доста другари, не клиенти, а същински другари “.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ