Иранската ракета Симорг отбеляза поредния си провал
Тук е правилно да се подчертае, че формалните управляващи на Иран оповестяват, че полетът е сполучлив. Но нито една задгранична организация не е съумяла да удостовери, че трите спътника, изстреляни от “Симорг ”, фактически кръжат към Земята.
Напомням на читателите, че подробна историческа информация за галактическата стратегия на Иран бе оповестена на 27-ми януари 2020 година на страниците на The Space Review, тъй че в случай че желаете, прочетете на този линк материала на британски език. Няма да разказвам отново в детайли публикацията, само че ще загатна, че съгласно създателя Иран стартира да развива независимо галактическа стратегия в отговор на чувството, че страната е унизена от запада. След Ислямската гражданска война през 1979-та година, Иран е под въздействието на голям брой наказания. Държавата нито има финансовия запас да купува западни оръжия, нито ѝ е позволено да го прави. Иран даже не е в положение да изкупува фотоси от западни комерсиални спътници, които несъмнено могат да намерят военно приложение, само че също по този начин се използват и за цивилен цели. В същото време прилежащите страни имат достъп до такива фотоси. Така Иран възприема способността да създаде лични галактически технологии като наложителен фактор, с цел да може да оцелее.
Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени във връзка с отбранителните им благоприятни условия. Затова в интервала сред 1985-та и 1987-ма година Иран закупува руски ракети “Скъд ” от Либия, Сирия и най-много от Северна Корея. В интервала сред 1988-ма и 1994-та година севернокорейците дават на иранците сред 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва огромно въздействие върху по-нататъшното галактическо развиване на Иран и че иранската галактическа стратегия се базира най-много върху технологиите на “Скъд ”.
През 2004-та е учредена Иранската галактическа организация, а през 2005-та е изстрелян първият ирански сателит – чрез съветска ракета от космодрума Плесецк. Но реалното преобразяване на Иран в независима галактическа страна се случва през 2009-та година, когато иранската ракета “Сафир ” изпраща в орбита спътника “Омид ”. “Сафир ” е ракета с прекомерно скромни благоприятни условия. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в положение да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита.
Освен орбитални, иранците създават и суборбитални носители. В интервала сред 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети “Кавошгар ” с биологични обекти на борда – гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се трансформира в шестата страна, която организира опити с животни в космоса, а тези упоритости ясно демонстрират желанието на страната да създаде и пилотирана галактическа стратегия. Изпращането на първия ирански астронавт е планувано най-късно за 2019-та година. Но нищо сходно не се случва – откакто през 2015-та година е показан първообраз на пилотиран галактически транспортен съд, през 2017-та планът е замразен.
Далеч по-напред стига инициативата за основаването на по-мощна ракета от “Сафир ”, която през днешния ден е известна под името “Симорг ”. Нейната дарба е да извежда в околоземна орбита товар от 350 кг. Първоначалният ѝ полет е очакван за 2010-та година, само че както се случва постоянно в галактическото развиване, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на сателит през юли 2017-та година, който приключва с неуспех. Когато настъпи сходна злополука, изцяло е в нормата да последва дълго закъснение, до момента в който експертите проучват аргументите – и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов сателит в орбита. Но полетът през януари 2019-та още веднъж приключва без триумф.
Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на “Симорг ”, на 5-ти февруари по-малката ракета “Сафир ” също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на “Сафир ”, ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните тествания.
През 2020 година иранците изстрелват за пръв път сполучливо сателит полета след 2015 година, когато “Сафир ” наред и за последно изведе в орбита микроспътника “Фаджр ”. Забележителното е, че при този старт на 20-ти април 2020 година е употребен нов вид неоповестен до момента притежател “Касед ”, който е основан от Космическите сили на Ислямската революционна армия. Това е напълно друга организация от Иранската галактическа организация, ръководеща стратегиите “Сафир ” и “Симорг ”. И е симптом, че в страната действат две паралелни галактически стратегии.
“Сафир ” не лети нито през 2020, нито през 2021 година. Изглежда, че фокусът на Иранската галактическа организация пада напълно върху “Симорг ”. Но към този миг ракетата няма нито един триумф. По време на полета на 9-ти февруари 2020 година е загубен спътникът “Зафар-1 ”. Има сведения от американското разузнаване, че на 12-ти юни 2021 година е извършено изстрелване на “Симорг ”, което е недуачно, само че иранците отхвърлят за него. И в този момент, на 30-ти декември, научаваме за следващия неуспех.
Няма спор – Иран е надалеч от това да се трансформира в действие, която да респектира останалите галактически страни.
