Иван Николов: Върхушката в Скопие има проблеми със себе си, а не с България и ЕС
Цялостната технология за практическото налагане на етноидеологическия модел на нация и страна, след Втората международна война, в Скопие е формирана от безчет механизми, които основават илюзията за научност и достоверност. Тази комплицирана психопрофанизираща система има една единствена цел: да изхвърли, да обезсмисли и сатанизира като нездравословно, излишно и рисково надълбоко залегналото възприятие на единство сред хората от двете страни на Осогово. Това е редовно отработван и педантично прилаган основополагащ принцип, както в политиката, по този начин и във всяко научно проучване в региона на хуманитаристиката – една методика за отчуждаване на ясно забележимото, одобреното и достоверното от личния му корен.
„ Протестите “ съпътстващи откриването на Българския културен център “Иван Михайлов “ в Битоля на 16 април 2022г., проведени от добре познати центрове в Скопие, още веднъж извадиха на показ този добре отработена прийом за основаване на избрани и строго профилирани „ полезности “ в обществото.
Тези митинги ни подсетиха още веднъж и за книгата на Виолета Ачкоска и Никола Жежов “Репресиjата и репресираните во наjновата историjа на Македониjа “ – Скопие, 2005 година В нея макар претенциите на създателите за научност, се повтаря като рефрен внушението, че МЕЖДУ БЪЛГАРИ И МАКЕДОНЦИ НЯМА НИЩО ОБЩО.
***
Особено в последните дни, когато антибългарската реторика в братската страна става все по-некотролирана и хулиганска, деликатно препрочетена, тази книга дава отговор на няколко въпроси.
ПЪРВО. Тя разкрива методологията за хиперболизация на нужните за етноидеологическата агитация събития, по този начин присъща за младата република.
ВТОРО. Разкрива методологията за подминаване и заобикаляне на събитията, неуместни на тази агитация. И
ТРЕТО. Несъзнателно разголва тайнствените правила, по които е сътворен един нов модел на просвета, просвета на лъжата.
„ Култура на лъжата “ е заглавие на книга на хърватската писателка, с български корен, Дубравка Угрешич. Израснала с масираната агитация за „ братството и единството “ на югославските нации, Угрешич възприема разпадането на федерацията и последвалите кървави междунационални разправии като провал на една слънчева система, в която е царяла естетика сред хората, страната и нейния управителен хайлайф. На този идеализиран облик, белязан от безименните нещастия на хиляди нейни събратя и сестри, тя опълчва свободното изричане на истините за предишното като „ просвета на лъжата “.
В Скопие събитията одобриха напълно различен процес. Еуфорията от възникването на новата страна на Балканите не можеше да се окачестви като „ просвета на лъжата “. Изненадата пристигна от другаде. В Скопие запазиха непокътната онази „ просвета на лъжата “, която беше основана в столицата на федерацията, и която беше изваяла облика на България и българите като най-злия зложелател на македонския народ. Сътворените в този дух стотици „ научни “ проучвания продължаваха и при новите условия да се котират високо и да възпроизвеждат нови и нови разновидности на културата на лъжата. Така този феномен на парадокса се трансформира съвсем във философска категория, наподобяваща пещера с голям брой лабиринти, в която всеки неопитен се обърква.
***
На страница 7 на цитираната нагоре книга на Виолета Ачкоска и Никола Жежов, с показател 6 е дадена обяснителна записка, в която четем: “Во С Р Македониja постоеле околу 14,500 досиjеа, на кои съгласно некои проценки работеле околу 23 000 кодоши. Но околу 90% од нив не дале во Министерство на вътрешните работи писмена согласност за соработка со службите. Некои информатори кодошили поради напреднуванье во кариерата за сметка на различен, некои ги дискридитирале своите партиски конкуренти…Имало и платени информатори, загрижени патриоти… “ и така нататък
В послание към читателите, поместено в друга, независима, книга на проф.д-р Виолета Ачкоска със заглавие „ Демнеечки дух – тайното полициско досие на политичкиот затвореник суден за Македониjа Горги Доцев Ордев “ - Скопиjе, 2012 година тя с високо самочувствие на „ почтен “ критик характеризира живота в Титова Югославия: “...Индивидуализмот и колективизмот протекнуват редом во тие години, во кои биле ретки компромисите. Или си ЗА или си ПРОТИВ! „ Демнеечкиот дух “ на сомнежот, инспекцията, ограничуваньата, известуваньето за “скртнуваньата “, за “грешните “ мисли срещу режимот и неговите креатори и чувари, е тук, над тебе, те ставил во невидими окови, те управлява, постоjано те слика од внатре и од надвор… “
И от двете книги, с авторство на Виолета Ачковска, макар нейното отвращение от режима в някогашна Югославия, виждаме безсилието й да раздра „ невидимите окови “, в които крепко е затегната и нейната лична мисъл. Основополагащият принцип на Титовата идеология, че в МАКЕДОНИЯ НЯМА БЪЛГАРИ И НИКОГА НЕ Е ИМАЛО, тя трансформира в лично верую и на десетки места в двете книги го повтаря като аксиома, която няма опция.
Необяснимо е за какво учени в Скопие, нелишени от качества, не престават да слугуват на една обречена обстановка, обгърната в мрачна популярност!
Това ли е разкрепостеността на новото време, на времето на независимата македонска страна!?
На досието на Георги Доцев Ордев тя посвещава книга от 272 страници. На страница 17, където с показател 1 щрихира биографията на преследвания, тя самонадеяно твърди: “…Горги Доцев Ордев е роден на 8.4.1932 година во Свети Николе. Припага на семеjство каде се негувале традициите на Вътрешна македонска революционна организация. Случуваньата…за време на бугарската окупациjа на Македониjа во текот на Втората световна воjна оставиле длабоки траги и револт поради ПРЕИМЕНУВАНЬЕТО НА МАКЕДОНЦИТЕ ВО БУГАРИ… “
Ето, това е универсалната, основополагаща и всепроникваща неистина! Това е неразкъсаната връзка сред през вчерашния ден и през днешния ден на Република Северна Македония, на политическите и интелектуалните върхове там, които не престават да живеят с това сякаш отречено минало, а са сраснати с него като сиамски близнаци.
Защо да се чудим тогава, че еврочленството на младата страна е потънало във високите и тежки ботуши на вчерашната зима!
В забележителното си есе „ Естетиката на „ Джуджето Грегорио разносвача на мехове “, известният испански мъдрец и естет Хосе Ортега и Гасет, като споделя усещанията си от изложбата на своя съотечественик, художника Сулоага в Рим, стига и до казуса по какъв начин консервативният дух на испанските обичаи и съпротивата те да бъдат изменени, са спънка за европеизацията на страната.
Съпротивата в Скопие против европеизацията, макар напористата и цветиста реторика, произтича не от традицията. Традициите в Македония от Възраждането и революционните битки носят свежия лъх на неприкритост и развиване. Режимът след Втората международна война умъртви тази същина на народа и принудително изрисува облика на личната му диаметралност, оспорваща предходната му автентичност…
Така още веднъж стига до тематиката за досиетата!?
***
Да не се заблуждаваме! Всички обвинени като врагове на режима в Македония и по времето на някогашна Югославия, и в независимата македонска страна са с българско национално съзнание. И те се преследват имено поради това. Дали под формата на последователи на Вътрешна македонска революционна организация, или на Ванчо Михайлов, все едно. За управляващите в Белград и Скопие това са разнообразни прояви на българския дух, който би трябвало да бъде погубен, погубен.
В личния си списък владея към десетина папки с изключително наличие. Това са досиета на българи от районен съд Македония, предоставени ми непринудено от техните притежатели, най-вече след 2000 година
Обвиненията в тях, от позиция на демокрацията и европеизма, са неуместни.
Ще изтъквам текстове от разработките против трима „ врагове на народа “, само че с цел да не бъдат изложени притежателите или роднините им на нови преследвания, ще ги обознача като обвинявания против X,Y и Z.
Досието на Х е от времето на някогашна Югославия. Ето и един присъщ донос против него, разкриващ какви задания се слагат на тези „ уши “ на властта.
Това е информация на учителя от с. Вранче Благоя Тасев Гиновски, предоставена на оперативния служащ В.Веляноски на 21.08.1956 година, в която се твърди: „ …Лицата Коце Ристевски –ковач от Прилеп, Благоя Димков Алексовски, Темелко Иванов Нешков, Алекса Поповски редовно пеят БЪЛГАРСКИ ПЕСНИ – „ Гордей се майко Българийо с твойте синове герои… “, „ Шуми Марица “…Веднъж Благоя Алексовски стана и извика: “Да живее България, наша е победата… “
Коментарът е непотребен.
Досието на господин Y е заведено на 9.06.1994 година т.е. към този момент във времето на „ свободна “, „ демократична “ и „ проевропейска “ Р Македония. Обвиненията в него се свеждат до следното: “…Во текот на 1993 година во повеке наврати, дружно со Димитар Галев, патувал во Софиja, при што стапил во контакти со повеке лица од политичкиот живот на Р.Бугариjа, и се срещнал со поранешниот водач на ВМРО-СМД, Димитар Гоцев, како и со служебни лица од Министерството на надворешнии работи на Р.Бугариjа. При тие контакти се разговарало за „ Бугаскиот карактер на Македонците во Р. Македониjа “, како и диалози за образуване на друштво за приjателство и соработка мегу Р. Македониjа и Р.Бугариjа. Исто по този начин во една аналогия се срещнал, а в този момент и персонално се знаел со Димитар Попов, поранешен министър председател на Бугарската влада…
…Така на промоциjата на Движеньето за приjателство и соработка мегу Р. Македониjа и Р.Бугариjа, што се одржа на 8.05.1994 година во Скопиjе присуствувал и Y…Инаку Y во целост го негирал постоеньето на Македонска нациjа… “ И по нататък все в този дух.
Досието на Z е заведено на 15.05.1997 година, само че по-надолу четем следното пояснение: “… Z е заведен во предишна обработка на 30.06.1993 година заради неговата блискост со повеке врховистички насочени лица од Р.Македониjа како што се Димитар Галев од Струмица, Горги Василев од Скопиjе, Крум и Гоце Чушкови од Велес…, како и заради негови контакти со членови на врховистичката организациjа Вътрешна македонска революционна организация од Р.Бугариjа… “
Не!Това не е политика, не е идеология, не е даже и тирания. Това е мракобесие, анахронизъм, средновековие. За страдание тази позорна процедура продължава да е на върха на разбирането за чест и достолепие в районен съд Македония. И Пендаровски, и Заев, и Ковачевски, и Мицковски са наясно с този политически вандализъм, само че те са се сраснали с него. Това е въздухът, без който се задушават.
Президентът Пендаровски обществено изрази терзанията си за личността на Иван Михайлов, като патрон на клуб в районен съд Македония. С това той потвърди, че с изключение на югопрофесорите по история на Македония и професорите от МАНУ, не си е направил труда, не е показал и любознание да попрочете и нещо, което се написа по необятния свят за този исполин на Македонското освободително придвижване. Затова му препоръчам да надникне в книгата „ Македония – Швейцария на Балканите “, чийто създател е Иван Михайлов и която излиза на британски език през 1950 година в Съединени американски щати. Още по-полезно за него ще бъде, в случай че се запознае и с предговора към нея, написан от професора по публицистика в Ню Йорк, Джон Бейклис.
Господин Пендаровски, разкъсайте най-накрая телените мрежи, с които непринудено сте се оградили и погледнете на Македония като свободен и културен човек. Не разбирате ли, че различен късмет нямате!?
Същото се отнася и за българския политически и държавен връх.
От няколкото изказвания при откриването на Българския културен клуб „ Иван Михайлов “ в Битоля на 16 април т.г. министър председателят Кирил Петков потвърди, че с вироглава непримиримост, се съпротивлява да вникне в същността на многоликия проблем сред България и районен съд Македония. А цитираните нагоре досиета разобличават още по-убедително неговото незнание по въпроса, тъй като от тях разбираме още, че:
НЕ СТАВА ДУМА САМО ЗА ИСТОРИЯ И ЗА НЕЙНИТЕ ТВОРЦИ, НЕ СТАВА ДУМА САМО ЗА ЕЗИК, НЕ СТАВА ДУМА САМО ЗА ДОГОВОРИ,ЗА ИНФРАСТРУКТУРА. СТАВА ДУМА ЗА БЕЗОГЛЕДЕН, ВАРВАРСКИ КОНТРОЛ ВЪРХУ ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ И ЖЕСТОКО МАНИПУЛИРАНЕ С НЕЙНАТА СЪКРОВЕНА СЪЩНОСТ…
Каква народна власт, какъв европеизъм!?
Поколения наред се възпитават в тази атмосфера, отровена от ненавист към България и българите.
И ето ти абсурд! Един от основните архитекти и строител на този храм на злото в независимата македонска страна, след 1991 година, Любомир Фръчковски, някогашен министър на вътрешните и външните работи, като премия за тези му „ заслуги “ наскоро беше номиниран от „ проевропейското “ държавно управление на Димитър Ковачевски за дипломат на Скопие в Организация на обединените нации. Това е проблем, заслужаващ особено внимание.
Нека господата Борел и Вархели да не се вслушват толкоз в напевите за „ напредъка “ на „ демократичните “ промени на Скопие, а да изискат неотложно да бъдат отворени досиетата на УДБА от 1944 година до през днешния ден. Те да бъдат предоставени за разбор на комисия от Европейски Съюз, формирана от експерти в региона на хуманитаристиката и правата на индивида
Очевидно е, че върхушката в Скопие – политическа и интелектуална има проблем не с България и Европейски Съюз, а със себе си.
Уважаеми госпожи и господа, не се самозалъгвайте!
Брюксел не понася мракобесието и ретроградността. /БГНЕС
---------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
„ Протестите “ съпътстващи откриването на Българския културен център “Иван Михайлов “ в Битоля на 16 април 2022г., проведени от добре познати центрове в Скопие, още веднъж извадиха на показ този добре отработена прийом за основаване на избрани и строго профилирани „ полезности “ в обществото.
Тези митинги ни подсетиха още веднъж и за книгата на Виолета Ачкоска и Никола Жежов “Репресиjата и репресираните во наjновата историjа на Македониjа “ – Скопие, 2005 година В нея макар претенциите на създателите за научност, се повтаря като рефрен внушението, че МЕЖДУ БЪЛГАРИ И МАКЕДОНЦИ НЯМА НИЩО ОБЩО.
***
Особено в последните дни, когато антибългарската реторика в братската страна става все по-некотролирана и хулиганска, деликатно препрочетена, тази книга дава отговор на няколко въпроси.
ПЪРВО. Тя разкрива методологията за хиперболизация на нужните за етноидеологическата агитация събития, по този начин присъща за младата република.
ВТОРО. Разкрива методологията за подминаване и заобикаляне на събитията, неуместни на тази агитация. И
ТРЕТО. Несъзнателно разголва тайнствените правила, по които е сътворен един нов модел на просвета, просвета на лъжата.
„ Култура на лъжата “ е заглавие на книга на хърватската писателка, с български корен, Дубравка Угрешич. Израснала с масираната агитация за „ братството и единството “ на югославските нации, Угрешич възприема разпадането на федерацията и последвалите кървави междунационални разправии като провал на една слънчева система, в която е царяла естетика сред хората, страната и нейния управителен хайлайф. На този идеализиран облик, белязан от безименните нещастия на хиляди нейни събратя и сестри, тя опълчва свободното изричане на истините за предишното като „ просвета на лъжата “.
В Скопие събитията одобриха напълно различен процес. Еуфорията от възникването на новата страна на Балканите не можеше да се окачестви като „ просвета на лъжата “. Изненадата пристигна от другаде. В Скопие запазиха непокътната онази „ просвета на лъжата “, която беше основана в столицата на федерацията, и която беше изваяла облика на България и българите като най-злия зложелател на македонския народ. Сътворените в този дух стотици „ научни “ проучвания продължаваха и при новите условия да се котират високо и да възпроизвеждат нови и нови разновидности на културата на лъжата. Така този феномен на парадокса се трансформира съвсем във философска категория, наподобяваща пещера с голям брой лабиринти, в която всеки неопитен се обърква.
***
На страница 7 на цитираната нагоре книга на Виолета Ачкоска и Никола Жежов, с показател 6 е дадена обяснителна записка, в която четем: “Во С Р Македониja постоеле околу 14,500 досиjеа, на кои съгласно некои проценки работеле околу 23 000 кодоши. Но околу 90% од нив не дале во Министерство на вътрешните работи писмена согласност за соработка со службите. Некои информатори кодошили поради напреднуванье во кариерата за сметка на различен, некои ги дискридитирале своите партиски конкуренти…Имало и платени информатори, загрижени патриоти… “ и така нататък
В послание към читателите, поместено в друга, независима, книга на проф.д-р Виолета Ачкоска със заглавие „ Демнеечки дух – тайното полициско досие на политичкиот затвореник суден за Македониjа Горги Доцев Ордев “ - Скопиjе, 2012 година тя с високо самочувствие на „ почтен “ критик характеризира живота в Титова Югославия: “...Индивидуализмот и колективизмот протекнуват редом во тие години, во кои биле ретки компромисите. Или си ЗА или си ПРОТИВ! „ Демнеечкиот дух “ на сомнежот, инспекцията, ограничуваньата, известуваньето за “скртнуваньата “, за “грешните “ мисли срещу режимот и неговите креатори и чувари, е тук, над тебе, те ставил во невидими окови, те управлява, постоjано те слика од внатре и од надвор… “
И от двете книги, с авторство на Виолета Ачковска, макар нейното отвращение от режима в някогашна Югославия, виждаме безсилието й да раздра „ невидимите окови “, в които крепко е затегната и нейната лична мисъл. Основополагащият принцип на Титовата идеология, че в МАКЕДОНИЯ НЯМА БЪЛГАРИ И НИКОГА НЕ Е ИМАЛО, тя трансформира в лично верую и на десетки места в двете книги го повтаря като аксиома, която няма опция.
Необяснимо е за какво учени в Скопие, нелишени от качества, не престават да слугуват на една обречена обстановка, обгърната в мрачна популярност!
Това ли е разкрепостеността на новото време, на времето на независимата македонска страна!?
На досието на Георги Доцев Ордев тя посвещава книга от 272 страници. На страница 17, където с показател 1 щрихира биографията на преследвания, тя самонадеяно твърди: “…Горги Доцев Ордев е роден на 8.4.1932 година во Свети Николе. Припага на семеjство каде се негувале традициите на Вътрешна македонска революционна организация. Случуваньата…за време на бугарската окупациjа на Македониjа во текот на Втората световна воjна оставиле длабоки траги и револт поради ПРЕИМЕНУВАНЬЕТО НА МАКЕДОНЦИТЕ ВО БУГАРИ… “
Ето, това е универсалната, основополагаща и всепроникваща неистина! Това е неразкъсаната връзка сред през вчерашния ден и през днешния ден на Република Северна Македония, на политическите и интелектуалните върхове там, които не престават да живеят с това сякаш отречено минало, а са сраснати с него като сиамски близнаци.
Защо да се чудим тогава, че еврочленството на младата страна е потънало във високите и тежки ботуши на вчерашната зима!
В забележителното си есе „ Естетиката на „ Джуджето Грегорио разносвача на мехове “, известният испански мъдрец и естет Хосе Ортега и Гасет, като споделя усещанията си от изложбата на своя съотечественик, художника Сулоага в Рим, стига и до казуса по какъв начин консервативният дух на испанските обичаи и съпротивата те да бъдат изменени, са спънка за европеизацията на страната.
Съпротивата в Скопие против европеизацията, макар напористата и цветиста реторика, произтича не от традицията. Традициите в Македония от Възраждането и революционните битки носят свежия лъх на неприкритост и развиване. Режимът след Втората международна война умъртви тази същина на народа и принудително изрисува облика на личната му диаметралност, оспорваща предходната му автентичност…
Така още веднъж стига до тематиката за досиетата!?
***
Да не се заблуждаваме! Всички обвинени като врагове на режима в Македония и по времето на някогашна Югославия, и в независимата македонска страна са с българско национално съзнание. И те се преследват имено поради това. Дали под формата на последователи на Вътрешна македонска революционна организация, или на Ванчо Михайлов, все едно. За управляващите в Белград и Скопие това са разнообразни прояви на българския дух, който би трябвало да бъде погубен, погубен.
В личния си списък владея към десетина папки с изключително наличие. Това са досиета на българи от районен съд Македония, предоставени ми непринудено от техните притежатели, най-вече след 2000 година
Обвиненията в тях, от позиция на демокрацията и европеизма, са неуместни.
Ще изтъквам текстове от разработките против трима „ врагове на народа “, само че с цел да не бъдат изложени притежателите или роднините им на нови преследвания, ще ги обознача като обвинявания против X,Y и Z.
Досието на Х е от времето на някогашна Югославия. Ето и един присъщ донос против него, разкриващ какви задания се слагат на тези „ уши “ на властта.
Това е информация на учителя от с. Вранче Благоя Тасев Гиновски, предоставена на оперативния служащ В.Веляноски на 21.08.1956 година, в която се твърди: „ …Лицата Коце Ристевски –ковач от Прилеп, Благоя Димков Алексовски, Темелко Иванов Нешков, Алекса Поповски редовно пеят БЪЛГАРСКИ ПЕСНИ – „ Гордей се майко Българийо с твойте синове герои… “, „ Шуми Марица “…Веднъж Благоя Алексовски стана и извика: “Да живее България, наша е победата… “
Коментарът е непотребен.
Досието на господин Y е заведено на 9.06.1994 година т.е. към този момент във времето на „ свободна “, „ демократична “ и „ проевропейска “ Р Македония. Обвиненията в него се свеждат до следното: “…Во текот на 1993 година во повеке наврати, дружно со Димитар Галев, патувал во Софиja, при што стапил во контакти со повеке лица од политичкиот живот на Р.Бугариjа, и се срещнал со поранешниот водач на ВМРО-СМД, Димитар Гоцев, како и со служебни лица од Министерството на надворешнии работи на Р.Бугариjа. При тие контакти се разговарало за „ Бугаскиот карактер на Македонците во Р. Македониjа “, како и диалози за образуване на друштво за приjателство и соработка мегу Р. Македониjа и Р.Бугариjа. Исто по този начин во една аналогия се срещнал, а в този момент и персонално се знаел со Димитар Попов, поранешен министър председател на Бугарската влада…
…Така на промоциjата на Движеньето за приjателство и соработка мегу Р. Македониjа и Р.Бугариjа, што се одржа на 8.05.1994 година во Скопиjе присуствувал и Y…Инаку Y во целост го негирал постоеньето на Македонска нациjа… “ И по нататък все в този дух.
Досието на Z е заведено на 15.05.1997 година, само че по-надолу четем следното пояснение: “… Z е заведен во предишна обработка на 30.06.1993 година заради неговата блискост со повеке врховистички насочени лица од Р.Македониjа како што се Димитар Галев од Струмица, Горги Василев од Скопиjе, Крум и Гоце Чушкови од Велес…, како и заради негови контакти со членови на врховистичката организациjа Вътрешна македонска революционна организация од Р.Бугариjа… “
Не!Това не е политика, не е идеология, не е даже и тирания. Това е мракобесие, анахронизъм, средновековие. За страдание тази позорна процедура продължава да е на върха на разбирането за чест и достолепие в районен съд Македония. И Пендаровски, и Заев, и Ковачевски, и Мицковски са наясно с този политически вандализъм, само че те са се сраснали с него. Това е въздухът, без който се задушават.
Президентът Пендаровски обществено изрази терзанията си за личността на Иван Михайлов, като патрон на клуб в районен съд Македония. С това той потвърди, че с изключение на югопрофесорите по история на Македония и професорите от МАНУ, не си е направил труда, не е показал и любознание да попрочете и нещо, което се написа по необятния свят за този исполин на Македонското освободително придвижване. Затова му препоръчам да надникне в книгата „ Македония – Швейцария на Балканите “, чийто създател е Иван Михайлов и която излиза на британски език през 1950 година в Съединени американски щати. Още по-полезно за него ще бъде, в случай че се запознае и с предговора към нея, написан от професора по публицистика в Ню Йорк, Джон Бейклис.
Господин Пендаровски, разкъсайте най-накрая телените мрежи, с които непринудено сте се оградили и погледнете на Македония като свободен и културен човек. Не разбирате ли, че различен късмет нямате!?
Същото се отнася и за българския политически и държавен връх.
От няколкото изказвания при откриването на Българския културен клуб „ Иван Михайлов “ в Битоля на 16 април т.г. министър председателят Кирил Петков потвърди, че с вироглава непримиримост, се съпротивлява да вникне в същността на многоликия проблем сред България и районен съд Македония. А цитираните нагоре досиета разобличават още по-убедително неговото незнание по въпроса, тъй като от тях разбираме още, че:
НЕ СТАВА ДУМА САМО ЗА ИСТОРИЯ И ЗА НЕЙНИТЕ ТВОРЦИ, НЕ СТАВА ДУМА САМО ЗА ЕЗИК, НЕ СТАВА ДУМА САМО ЗА ДОГОВОРИ,ЗА ИНФРАСТРУКТУРА. СТАВА ДУМА ЗА БЕЗОГЛЕДЕН, ВАРВАРСКИ КОНТРОЛ ВЪРХУ ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ И ЖЕСТОКО МАНИПУЛИРАНЕ С НЕЙНАТА СЪКРОВЕНА СЪЩНОСТ…
Каква народна власт, какъв европеизъм!?
Поколения наред се възпитават в тази атмосфера, отровена от ненавист към България и българите.
И ето ти абсурд! Един от основните архитекти и строител на този храм на злото в независимата македонска страна, след 1991 година, Любомир Фръчковски, някогашен министър на вътрешните и външните работи, като премия за тези му „ заслуги “ наскоро беше номиниран от „ проевропейското “ държавно управление на Димитър Ковачевски за дипломат на Скопие в Организация на обединените нации. Това е проблем, заслужаващ особено внимание.
Нека господата Борел и Вархели да не се вслушват толкоз в напевите за „ напредъка “ на „ демократичните “ промени на Скопие, а да изискат неотложно да бъдат отворени досиетата на УДБА от 1944 година до през днешния ден. Те да бъдат предоставени за разбор на комисия от Европейски Съюз, формирана от експерти в региона на хуманитаристиката и правата на индивида
Очевидно е, че върхушката в Скопие – политическа и интелектуална има проблем не с България и Европейски Съюз, а със себе си.
Уважаеми госпожи и господа, не се самозалъгвайте!
Брюксел не понася мракобесието и ретроградността. /БГНЕС
---------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ