За Украйна всичко ще се реши през август
Цялата предходната седмица наблюдавахме настъплението на Луганския и Донецкия корпус към най-мощния укрепен регион на Въоръжените сили на Украйна. Атакуващите отряди на републиките съумяха много бързо да пробият първата отбранителна линия при Маринка и Авдеевка, да пробият при Пески, където по-голямата част от селото попадна под наш надзор. Както военни кореспонденти, по този начин и публични представители на командването по едно и също време означиха внезапно (многократно!) понижаване на активността на вражеската артилерия, което разреши на бригадите на републиките да се придвижат напред.
Внезапното неявяване на украинска артилерия край Пески и Авдеевка (по-точно слабата ѝ активност) може да се изясни с няколко аргументи: дефицит на снаряди за руски калибри, огромни загуби в оборудването, прекачване на артилерия в различен регион за основаване на мощен артилерийски пестник.
От всички тези разновидности третият вид ми се коства най-логичен. Изглежда ВСУ не са се отказали от концепцията за контраофанзива и концентрират сили в региона на нейното нанасяне. Различни оценки дават размера на квалифицираната за контранастъпление формация - от четири до шест бригади, от които най-малко две бронирани. Общо към 12-15 хиляди души и към 120 танка. Те включват както бригади, изтеглени заради непълна комплектованост, изумени в борби, по този начин и свежи батальони, подготвени в Полша и Англия. Отбелязва се и появяването на фронта на части, напълно окомплектовани от поляци, най-вероятно посредством ЧВК. Този запас разрешава подготовката на контраофанзива, която изисква тактическа изненада, с цел да бъде сполучлива. До последния миг тези сили би трябвало да бъдат разпръснати и маскирани допустимо най-далеч от фронтовата линия, с цел да могат да бъдат събрани в час Х и да се включат в борбата от придвижване, до момента в който не бъдат разкрити от съветското разузнаване. Възможно е за това съзнателно да се употребява дезинформация - да се приказва за " апетит за снаряди ", под паника настроения и неопитност на ВСУ за нахлуване в близко бъдеще.
В същото време, с цел да бъде ефикасна при такова съответствие на числеността в региона на нахлуване, Въоръжените сили на Украйна би трябвало да повторят това, което нашите войска сполучливо организира дружно със съдружниците си през последните седмици - мощно артилерийсконастъпление.
Във връзка с това може би артилерийските елементи са били извадени от позициите си (дори от такива значими сектори на фронта като Пески и Авдеевка) и трансферирани в различен сектор на фронта.
Ако броим наличната артилерия на ВСУ, то е изцяло допустимо да се концентрират към 150-200 оръдия и РСЗО в региона на удара. В същото време е явно, че ще се залага на високопрецизните артилерийски системи западно произвеждане, както и на всеобщото потребление на системите ХИМАРС. За задачата би трябвало да се извърши задълбочено разузнаване на зоната на бъдещия удар и да се обезпечи оптималната изненада и централизация на огневи вреди. Настъпателните качества на такава формация, според от триумфа или неуспеха на началния стадий на настъплението, могат да се поддържат за 5-7 дни.
Сложността на тази задача и извънредно високата цена на неуспеха карат украинското командване да подхожда деликатно към създаването на проекта за нахлуване и непрекъснато да се съмнява в неговата нужда. Освен това понякога от тези сили би трябвало да се „ изрязват” бойни групи към една рота и да се трансферират в зоната за нахлуване на Водоснабдителна система на РФ, с цел да се запушат пропуски в защитата и да се задържат основни позиции. От друга страна, даже частичният триумф ще се трансформира в морално-психологически фактор за подсилване на постепенно разлагащото се доверие на популацията на Украйна във опциите на въоръжените сили на Украйна, както и сигнал към съдружниците на Запад, че Киев не е към момента е разрушен, което значи, че се нуждае от спомагателна поддръжка с съоръжение, оръжия, муниции и финанси.
Всичко това, несъмнено, е обществена загадка. Разбира се, нашето командване вижда тази заплаха и се приготвя за нея.
До събота украинското командване осъзна опасността от цялостен пробив на отбранителната линия Маринка-Авдеевка и върна артилерийските батареи в региона на борбата, добавяйки към тях спомагателни сили, а също по този начин разположи тук минимум две батальонни тактически групи, с цел да задържи фронта. Украинските оръдия още веднъж гърмяха със мощ, без да пестят снаряди. Това разреши на ВСУ да се придържат в покрайнините на Пески - зоната на високите здания - и да спрат настъплението на милициите в Маринка. Но настъплението на съюзническите сили продължава и това нарушава проектите на ВСУ за контраофанзива, защото непрестанно изсмуква сили от събраната формация за париране на съветското нахлуване и кара командването на ВСУ да мисли по отношение на вероятността за загуба на запаси при положение на неуспешнонастъпление.
В същото време военното командване е под мощен напън от политическото управление на Украйна, което би трябвало да показва на своите настойници в Съединени американски щати и западните съдружници най-малко някакъв боен триумф против настъпващата съветска войска. Почти половин година русконастъпление докара до загуба на големи територии в южната и югоизточната част на страната, до момента в който невижданите военни доставки на съоръжение, оръжия, муниции, муниции, както и месечната многомилиардна финансова помощ за Киев не съумяха да изтощят съветската военна машина и да я накарат да спре.
Всъщност всички военни доставки за Украйна разрешиха единствено да забавят настъплението на съветските войски и в действителност са загубите, които груповият Запад понесе във войната против Русия. В същото време арсеналите от някогашни руски оръжия са празни, източните страни от НАТО (бивши страни от Варшавския договор) към този момент нямат нито руска техника, нито руски муниции, освен за украинските „ елементи “, само че и за техните армии, и в този момент разчитат напълно на американския боен „ чадър” като главно средство за отбрана. Оказа се също, че „ старите “ членове на НАТО нямат „ свободни “ оръжия в арсеналите си, които да предадат на украинците. Трябва да изгребват безусловно трохи от личните си войски и доста нищожни запаси. Една вяра са останали Съединени американски щати. Но и те не са бездънна бъчва. ВСУ се нуждаят от стотици оръдия, танкове, самоходни оръдия, РСЗО, минохвъргачки. Украйна получава не повече от 20% от своя " лист с стремежи ".
През цялото това време американците наблюдават от близко обстановката на руско-украинския фронт и чудесно виждат, че ВСУ се огъват под натиска на съюзническите сили. За американците, които са привикнали да броят парите и да подхождат към всичко от позиция на рентабилността и изгодата, изводите са разочароващи: бездънната вътрешност на ВСУ просто смила голяма военна помощ без никакъв триумф. Тоест, казано на езика на бизнеса, има струпване на загуби. До избран миг Съединени американски щати са подготвени да се примирят с това, стига да има вяра, че основният проект на Америка - да изтощи Русия с украинския спор и да предизвика детонацията ѝ от вътрешната страна - ще бъде изпълнен. Но незабавно щом схванат, че от този проект нищо няма да излезе, поддръжката за Украйна просто ще бъде лимитирана като недоходоносен актив и ще се опитат да „ замразят “ обстановката посредством директни договаряния с руснаците.
Всички в кабинета на Зеленски схващат това доста добре и просто обезверено се нуждаят от най-малко някакъв боен триумф, някаква победа, която да потвърди силата на ВСУ и тяхната подготвеност да реализират победа. Поради това политическото управление оказва напън върху главнокомандващия Залужни, изисквайки от него дейни дейности, настъпления и победи. Залужни, въпреки това, схваща каква цена ще би трябвало да платят ВСУ за неуспешнонастъпление и той непрекъснато отсрочва решението за офанзива, непрекъснато пренаписвайки проектите за нея. И колкото повече го отсрочва, толкоз по-тежко става ситуацията на фронта и толкоз повече запаси би трябвало да се харчат за стабилизирането му. Но във всеки случай наподобява, че през август въпреки всичко ще има борба на руско-украинския фронт, която ще дефинира по-нататъшния ход на спора за идващите три до четири месеца.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Внезапното неявяване на украинска артилерия край Пески и Авдеевка (по-точно слабата ѝ активност) може да се изясни с няколко аргументи: дефицит на снаряди за руски калибри, огромни загуби в оборудването, прекачване на артилерия в различен регион за основаване на мощен артилерийски пестник.
От всички тези разновидности третият вид ми се коства най-логичен. Изглежда ВСУ не са се отказали от концепцията за контраофанзива и концентрират сили в региона на нейното нанасяне. Различни оценки дават размера на квалифицираната за контранастъпление формация - от четири до шест бригади, от които най-малко две бронирани. Общо към 12-15 хиляди души и към 120 танка. Те включват както бригади, изтеглени заради непълна комплектованост, изумени в борби, по този начин и свежи батальони, подготвени в Полша и Англия. Отбелязва се и появяването на фронта на части, напълно окомплектовани от поляци, най-вероятно посредством ЧВК. Този запас разрешава подготовката на контраофанзива, която изисква тактическа изненада, с цел да бъде сполучлива. До последния миг тези сили би трябвало да бъдат разпръснати и маскирани допустимо най-далеч от фронтовата линия, с цел да могат да бъдат събрани в час Х и да се включат в борбата от придвижване, до момента в който не бъдат разкрити от съветското разузнаване. Възможно е за това съзнателно да се употребява дезинформация - да се приказва за " апетит за снаряди ", под паника настроения и неопитност на ВСУ за нахлуване в близко бъдеще.
В същото време, с цел да бъде ефикасна при такова съответствие на числеността в региона на нахлуване, Въоръжените сили на Украйна би трябвало да повторят това, което нашите войска сполучливо организира дружно със съдружниците си през последните седмици - мощно артилерийсконастъпление.
Във връзка с това може би артилерийските елементи са били извадени от позициите си (дори от такива значими сектори на фронта като Пески и Авдеевка) и трансферирани в различен сектор на фронта.
Ако броим наличната артилерия на ВСУ, то е изцяло допустимо да се концентрират към 150-200 оръдия и РСЗО в региона на удара. В същото време е явно, че ще се залага на високопрецизните артилерийски системи западно произвеждане, както и на всеобщото потребление на системите ХИМАРС. За задачата би трябвало да се извърши задълбочено разузнаване на зоната на бъдещия удар и да се обезпечи оптималната изненада и централизация на огневи вреди. Настъпателните качества на такава формация, според от триумфа или неуспеха на началния стадий на настъплението, могат да се поддържат за 5-7 дни.
Сложността на тази задача и извънредно високата цена на неуспеха карат украинското командване да подхожда деликатно към създаването на проекта за нахлуване и непрекъснато да се съмнява в неговата нужда. Освен това понякога от тези сили би трябвало да се „ изрязват” бойни групи към една рота и да се трансферират в зоната за нахлуване на Водоснабдителна система на РФ, с цел да се запушат пропуски в защитата и да се задържат основни позиции. От друга страна, даже частичният триумф ще се трансформира в морално-психологически фактор за подсилване на постепенно разлагащото се доверие на популацията на Украйна във опциите на въоръжените сили на Украйна, както и сигнал към съдружниците на Запад, че Киев не е към момента е разрушен, което значи, че се нуждае от спомагателна поддръжка с съоръжение, оръжия, муниции и финанси.
Всичко това, несъмнено, е обществена загадка. Разбира се, нашето командване вижда тази заплаха и се приготвя за нея.
До събота украинското командване осъзна опасността от цялостен пробив на отбранителната линия Маринка-Авдеевка и върна артилерийските батареи в региона на борбата, добавяйки към тях спомагателни сили, а също по този начин разположи тук минимум две батальонни тактически групи, с цел да задържи фронта. Украинските оръдия още веднъж гърмяха със мощ, без да пестят снаряди. Това разреши на ВСУ да се придържат в покрайнините на Пески - зоната на високите здания - и да спрат настъплението на милициите в Маринка. Но настъплението на съюзническите сили продължава и това нарушава проектите на ВСУ за контраофанзива, защото непрестанно изсмуква сили от събраната формация за париране на съветското нахлуване и кара командването на ВСУ да мисли по отношение на вероятността за загуба на запаси при положение на неуспешнонастъпление.
В същото време военното командване е под мощен напън от политическото управление на Украйна, което би трябвало да показва на своите настойници в Съединени американски щати и западните съдружници най-малко някакъв боен триумф против настъпващата съветска войска. Почти половин година русконастъпление докара до загуба на големи територии в южната и югоизточната част на страната, до момента в който невижданите военни доставки на съоръжение, оръжия, муниции, муниции, както и месечната многомилиардна финансова помощ за Киев не съумяха да изтощят съветската военна машина и да я накарат да спре.
Всъщност всички военни доставки за Украйна разрешиха единствено да забавят настъплението на съветските войски и в действителност са загубите, които груповият Запад понесе във войната против Русия. В същото време арсеналите от някогашни руски оръжия са празни, източните страни от НАТО (бивши страни от Варшавския договор) към този момент нямат нито руска техника, нито руски муниции, освен за украинските „ елементи “, само че и за техните армии, и в този момент разчитат напълно на американския боен „ чадър” като главно средство за отбрана. Оказа се също, че „ старите “ членове на НАТО нямат „ свободни “ оръжия в арсеналите си, които да предадат на украинците. Трябва да изгребват безусловно трохи от личните си войски и доста нищожни запаси. Една вяра са останали Съединени американски щати. Но и те не са бездънна бъчва. ВСУ се нуждаят от стотици оръдия, танкове, самоходни оръдия, РСЗО, минохвъргачки. Украйна получава не повече от 20% от своя " лист с стремежи ".
През цялото това време американците наблюдават от близко обстановката на руско-украинския фронт и чудесно виждат, че ВСУ се огъват под натиска на съюзническите сили. За американците, които са привикнали да броят парите и да подхождат към всичко от позиция на рентабилността и изгодата, изводите са разочароващи: бездънната вътрешност на ВСУ просто смила голяма военна помощ без никакъв триумф. Тоест, казано на езика на бизнеса, има струпване на загуби. До избран миг Съединени американски щати са подготвени да се примирят с това, стига да има вяра, че основният проект на Америка - да изтощи Русия с украинския спор и да предизвика детонацията ѝ от вътрешната страна - ще бъде изпълнен. Но незабавно щом схванат, че от този проект нищо няма да излезе, поддръжката за Украйна просто ще бъде лимитирана като недоходоносен актив и ще се опитат да „ замразят “ обстановката посредством директни договаряния с руснаците.
Всички в кабинета на Зеленски схващат това доста добре и просто обезверено се нуждаят от най-малко някакъв боен триумф, някаква победа, която да потвърди силата на ВСУ и тяхната подготвеност да реализират победа. Поради това политическото управление оказва напън върху главнокомандващия Залужни, изисквайки от него дейни дейности, настъпления и победи. Залужни, въпреки това, схваща каква цена ще би трябвало да платят ВСУ за неуспешнонастъпление и той непрекъснато отсрочва решението за офанзива, непрекъснато пренаписвайки проектите за нея. И колкото повече го отсрочва, толкоз по-тежко става ситуацията на фронта и толкоз повече запаси би трябвало да се харчат за стабилизирането му. Но във всеки случай наподобява, че през август въпреки всичко ще има борба на руско-украинския фронт, която ще дефинира по-нататъшния ход на спора за идващите три до четири месеца.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ