Цял живот Пламен е бил в инвалидна количка и мнозина

Цял живот Пламен е бил в инвалидна количка и мнозина биха споделили, че той самият се нуждае от поддръжка. Пламен обаче не търси състрадание, а е избрал да оказва помощ на бездомните животни, тъй като има мощна воля и огромно сърце.

Роден преди 30 години с увреждане и зарязан в дом. Такъв е на пръв взор животът на Пламен. Но зад компликациите се крие непретенциозен човек с голямо сърце. И може би, тъй като е бил лишен от обич, топлота и грижа в този момент той ги раздава обилно. Затова идва всяка седмица в приюта за бездомни животни във варненското село Каменар, с цел да се грижи за изоставените кучета, описват в специфичен репортаж на Българска национална телевизия под надпис " Добрите истории на 2024-та ".

Ето и какво споделя Пламен Любенов:  " Кучетата са невероятни същества. Когато се разхождаме, от време на време се случва по този начин, че незабелязано си беседвам с тях. Колко схващат и какъв брой не схващат е противоречиво, само че сигурно усещат. Когато човек прави нещо със сърце, без значение дали е танци, разходки, работа, всичко се получава ".

За Пламен бездомните кучета са идея. Затова влага сърцето си, когато споделя за тях в обществените мрежи, когато им търси дом или когато набира още доброволци за приюта.

" Да съм разходил, колкото се може повече кучета, да съм докарал, колкото се може повече хора и да съм ги заразил един тип да дойдат. Защото това е концепцията - сами да дойдат и да си оказваме помощ между тях. Аз желая да бъда колкото се може потребен за близките, а парите са, по какъв начин да кажа, средство за оцеляване. Те са просто потребност ".

И в случай че кучетата са идея, то пристрастеността на Пламен са танците. Издържа се като танцува със своите другари на входа на Морската градина във Варна.

" Избрах танците, тъй като те ми дават независимост. Аз имам проблеми с изявлението от време на време на всякакви думи, мисли и това е един метод аз да изразя себе си. Когато танцувам чувствам погледите на хората. Със сигурност някои ме съжаляват, други ми се възхищават ".

Нито съжалението, нито възхищението са значими за Пламен, а изборите, които е направил в живота си, и уроците, които е научил.

" Аз познавам своите родители. Те във времето са ми посочили, че нямат потребност от мен и откакто мина време и осъзнах това, нещо разбрах, че и аз нямам потребност от тях и съм задоволително огромен да взема живота си в свои ръце и да разгадавам на себе си. Това ме направи доста по-мобилен-шофирам, танцувам, когато мога пристигам тук да оказвам помощ ".

Бъдете положителни, споделя Пламен, тъй като това осмисля живота.