Как да натириш проблема
Цял град се подвига на митинг против 13-годишен принудител. Видин не го желае, улицата е издала присъдата какво би трябвало да се случи. В обществените мрежи здрави, яки мъже, обгърнати в ореала на моралната си безукорност, сипят страшни закани какво биха създали с малолетния бияч. Словесните извършения и заканите с принуждение намирисват на садизъм. Нахъсани тв кореспонденти преследват арестувания невръстен, пробват се да го снимат и задават въпроси, макар всички базови етични професионални правила. В останалото време интервюират обхванати в своята тога на безпогрешност преподаватели от учебното заведение, в което 13-годишният е обитавал два дни. С погнуса споделят за държанието му, ясно е, че е бил наказан още преди да се появи. Директорката прибавя, че ще се причисли към митинга, какво е направила тя, с цел да не се стига до обстановка, в която дете, пребито от по-голямо дете, лежи в болница, не споделя.
Ужасният клип, в който 13-годишният пребива по непоносим метод и без ясна причина малко по-малкото момче, е алибито на всички останали да бъдат извисени и безгрешни. И да отговорят на експанзията с готовност за отплата. Иначе видеото е доста добросъвестно снимано от околни, останали безучастни, зяпачи посред площада на Видин, правилно, в един от най-изостаналите градове в България, само че въпреки всичко регионален център, в напълно следобедно време. Възмущението обаче другояче е огромно и всеобщо. От Видин се носи тиктакане и протестност – локалните органи на властта са експедитивни – насилникът, прочут още като „ агресор “ и „ урод “, е пратен в София, с концепцията по-късно да отиде и в още по-чудесното място „ пансион “.
Обществено неудобните - скриваш, местиш, правиш се, че не съществуват
Формулата, използвана и за още доста други разновидности на публично смутително държание, за България е добре отработена и от институции, и от близките – скриваш или местиш казуса, и се правиш облекчено, че проблем няма. Натикваш го някъде, тъй че обществото да не го вижда и да се самозаблуждава, че си е върнало спокойствието. Натирваш го в някоя „ обществена “ институция, по опция вдън гори тилилейски, където ще бъде открит единствено в случай че някоя западна медия или Неправителствени организации се заинтерисува (справка „ Могилино “, другите версии на обществени институции, в които се държат хора със съществени умствени и душевен заболявания), или в случай че властта или министър реши, че има потребност от геройска поза и малко позитивен пиар (справка – ненадейно „ откритите “ от институциите в последно време противозаконни домове за възрастни хора и нечовешките условия на съществуване). Опитваш се да го преместиш в прилежащия регион (чудният метод на кмета на „ Илинден “ в София, откакто събори противозаконните постройки в „ Захарна фабрика “, същият Емил Бранчовски, който преди ден се жалваше, че Кирил Петков го заплашвал и в символ на тормоз му пратил немски медии), да го изгониш от учебното заведение ти (ако е дете със специфични потребности – то е скука по формулировка, спънка и нежелано, тъй като може да се наложи някой в това училище да постави повече усилия), от обитаемото ти място (в случаи с бежанци), да го заточиш някъде...
Цялата дълга редица от хора, които по една или друга причина, са обществено уязвими – маргинализираните обществени групи, децата в риск, децата със специфични потребности, неизлечимо болните, старите хора, изключително с дегенериращи болести, психичноболните, би трябвало да бъдат невидими, отношението към тях е като към задължение, което е най-добре да изчезне. И да, тази рецепта действа от десетилетия. Като бомба със закъснител работи.
Същевременно апатията, загубата на емпатия, експанзията, желанието да действаш от позициите на силата пораства ендемично в обществото. Някак изцяло обезверено от политическата система, покорно с всичките ѝ недостатъци и неприятни образци, то се приспособява като регресира. Обществената сила се насочва към деструктивност.
Когато ти сложат етикет
В случая във Видин няма нищо изненадващо, с изключение на настървеността, още по-силното предпочитание за разпра, за настояването за улично правораздаване. Никой не се тормози, че злодеят в тази история има всички данни, че към този момент е декласиран, той е с етикет публичен боклук и има близки до нулеви шансове това да се промени. Никой не се тормози, че е на 13 години. Иначе е с всички характерности на някой, който е останал още от началото на живота си без даже една добра карта от ориста – зарязан, отгледан в обществени институции, с лека форма на интелектуална назадничавост, евентуално представител на маргинализирано етническо малцинство. Може с огромна доза меродавност да се допусна по какъв начин са минали първите му 13 – надали са му спестени години натрупвания и наслояванията на обиди във всевъзможни версии, насмешки, принуждение, тормоз, липса на съпричастност, думата „ любов “ я изключваме, даже обикновената угриженост, съответна здравна помощ, диагноза, взимане на лекарства, в случай че е било нужно, занимания с психолози, ресурсни учители, логопеди и така нататък
Какви са тези капризи, сълзливи истории? И за какво се пробвате да оправдавате насилника, който би трябвало да бъде осъден, поради сторенето на тежко потърпевшото, почтено дете. Той е заплаха и би трябвало да бъде обезвреден – тези въпроси, изпълнени с отвращение и гняв, доста ясно ги слушам и преди да бъдат заложени.
Злодеят в тази история съставлява чудесният облик за някой, който да бъде ненавиждан на воля, безнаказано – няма родители, юрист ще има проформа, учители и обществени желаят да се отърват по-бързо. Лесно е, само че нищо не взема решение. Как работи системата за протекция на детето – не работи, повтарят от години специалисти, само че кого го е грижа политически за една от най-подценяваните сфери в страната – на общественото подкрепяне най-общо, там пари няма, няма от кое място да се пълнят персоналните и партийни каси. Че политическите сили в Народно събрание дори омбудсман не благоволяват да изберат, защо им е да бързат, щом други същински значими регулатори и служби чакат...В това време насилникът от Видин ще отиде в пансион най-вероятно, откъдето ще излезе като завършен евентуално нарушител (ако оцелее дотогава), непрекъсната тежест на страната, цялостен с гняв, маша на някой по-хитър от него. Вече ще е същински нездравословна и разрушителна мощ. Сами ще сме си я създали.
Лавината от принуждение
Точно за това става въпрос – за насилието, което поражда още принуждение, и е като растяща снежна топка, която в един миг става помитаща лавина.
Два дни откакто клипът от гадното, отблъскващо принуждение от Видин обиколи интернет, от Русе пристигна сходна история – с ритници в главата 17-годишен прати по-малко 14-годишно момче в болница. Историята се е развила в учебно заведение, разногласието бил за цигара... Този случай на принуждение измежду деца и младежи е не по-малко поразителен. Както голямото количество, което излиза непрекъснато медийно или в обществените мрежи, както и това, което не стига до гласност. Но в случай че казусът във Видин, може да има някакво заложено в предишното пояснения, доста истории на непредизвикана експанзия, псхически и физически тормоз измежду възпитаници нямат причина, не могат рационално да бъдат разбрани. Например нашумелите локали, които са другояче от „ положителни фамилии “(разбирай с задоволително средства и без необикновен интерес какво вършат децата им, стига да не ги занимават, само че постоянно подготвени да бранят отрочетата си), нападат непознати жертви по молове или спирки на градски превоз. Престъпленията са от досада, от " за какво не " или тъй като " може да е занимателно ", " нещо не съм на кеф през днешния ден ", " ще го пуснем в ТикТок ". От трупаната неразбираемо към какво гняв и ненавист, от злоупотреби с устройства и сустанции, от липса на цел, от бездействие...Ей това принуждение към този момент е плашещо, когато е „ просто, щото ми беше жалко... “
Един час дуднене и ставаш благодетелен
И тук идва гениалното позволение на министъра на образованието Красимир Вълчев – той ще прави всички тези все по-проблемни подрастващи по-добри като им вкара час по вяра и добродетели. Един час дуднене, което никой няма да слуша, а в по-горните класове и напряко ще пропуща, и внезапно ставаш благодетелен и преклонен, съвършен. Гротеска е това. Много по-смислено е да им вкарат часове по визити в лечебни заведения, приюти, домове за възрастни хора, непринуден труд във всевъзможни форми за хора, потърпевши от естествени бедствия, беднотия и най-малко да ги водят наложително на спектакъл и изложения. И да ги научат, че по-умни или по-малко умни, е значимо да поставят старания, и да знаят, че са жители – с права, само че и със отговорности. Кога ще стане това и кой ще го направи? След като учителите в болшинството си не желаят и не могат да въодушевяват и да бъдат престижи. Откъде да пристигна образецът?
Булитата в Народното събрание
Като казахме образецът - че то най-висшият орган на властта в България – Народното събрание е бъкан с булита (насилници) - физически и душевен, и такива, които утвърждават, предизвикват или си затварят очите за насилниците, т.е. са техни пълнокръвни съучастници и вдъхновители. То са години на долнопробни обиди – не политически нападки, рецензии и офанзиви, а постоянно изключително гнусни и низки плювни на персонална основа – изключително „ високо “ равнище тук държат ГЕРБ, Има Такъв Народ, „ Възраждане “, доста добър е и ръководителят на МЕЧ Радостин Василев. Нерядко депутати – със специфичното присъединяване на „ Възраждане “ (и с нормалния съперник двама-трима от ПП-ДБ), влизат в ръкопашни боеве, бутания, изключвания на кабели, част от тях се занимават и с улично безчинство, само че без да им се снемат имунитетите. В последния парламент стреснатата, определена от немай къде председателка Наталия Киселова е подложена на непрекъснато страхуване – чиста проба душевен тормоз от разнообразни направления, доста интензивно откъм хората на Делян Пеевски, очевидно с цел да работи експедитивно, когато ѝ е казано. Така тя е някаква несполучлива реплика на престиж, а смелостта ѝ стига да наложи някоя забележка. В резултат гледаме от срамни по-срамни подиуми – депутатът Цончо Ганев се ускорява и блъска различен депутат – Явор Божанков от ПП-ДБ, само че седмици наред се оказва супер комплицирано и невероятно да се съберат подписи чисто алегорично, като акт на противоречие с сходно държание на агресор, Ганев да бъде махнат като зам.-шеф на Народното събрание. Защо? Защото най-голямата, ръководеща, евроатлантическа, демократична, европейска и прочие мощ – ГЕРБ, не ще да поддържа сходен честен акт по всякакви си нейни аргументи, примерно поради всякакви негласни сделки с „ Възраждане “. Е, биячът ли тогава е единствено проблем, или и тези, които го поддържат и окуражават, дават му криле? Парламентът е доста богат на отрицателни образци на насилническо държание. Тогава – в случай че е религията прави хората по-добри, министър Красимир Вълчев да вземе да обмисли часовете по добродетели в тази най-важна институция, оттова да почне като пилотен план. Ако работи и има резултат, тогава да опитва с така и така изцяло обърканите български възпитаници...
Докато концентрираме вниманието си върху най-очевидното и най-лесното и до момента в който се оправяме с проблемите с насилието или като се вършим, че не съществуват, или като просто гледаме да ги сбутаме или да ги прехвърлим някъде, те ще стават единствено по-неприятни, съществени и всеобщи. Като се правиш, че нещо го няма, то не изчезва. Стои си някъде и си цъка, до момента в който каже: " Буум! "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Ужасният клип, в който 13-годишният пребива по непоносим метод и без ясна причина малко по-малкото момче, е алибито на всички останали да бъдат извисени и безгрешни. И да отговорят на експанзията с готовност за отплата. Иначе видеото е доста добросъвестно снимано от околни, останали безучастни, зяпачи посред площада на Видин, правилно, в един от най-изостаналите градове в България, само че въпреки всичко регионален център, в напълно следобедно време. Възмущението обаче другояче е огромно и всеобщо. От Видин се носи тиктакане и протестност – локалните органи на властта са експедитивни – насилникът, прочут още като „ агресор “ и „ урод “, е пратен в София, с концепцията по-късно да отиде и в още по-чудесното място „ пансион “.
Обществено неудобните - скриваш, местиш, правиш се, че не съществуват
Формулата, използвана и за още доста други разновидности на публично смутително държание, за България е добре отработена и от институции, и от близките – скриваш или местиш казуса, и се правиш облекчено, че проблем няма. Натикваш го някъде, тъй че обществото да не го вижда и да се самозаблуждава, че си е върнало спокойствието. Натирваш го в някоя „ обществена “ институция, по опция вдън гори тилилейски, където ще бъде открит единствено в случай че някоя западна медия или Неправителствени организации се заинтерисува (справка „ Могилино “, другите версии на обществени институции, в които се държат хора със съществени умствени и душевен заболявания), или в случай че властта или министър реши, че има потребност от геройска поза и малко позитивен пиар (справка – ненадейно „ откритите “ от институциите в последно време противозаконни домове за възрастни хора и нечовешките условия на съществуване). Опитваш се да го преместиш в прилежащия регион (чудният метод на кмета на „ Илинден “ в София, откакто събори противозаконните постройки в „ Захарна фабрика “, същият Емил Бранчовски, който преди ден се жалваше, че Кирил Петков го заплашвал и в символ на тормоз му пратил немски медии), да го изгониш от учебното заведение ти (ако е дете със специфични потребности – то е скука по формулировка, спънка и нежелано, тъй като може да се наложи някой в това училище да постави повече усилия), от обитаемото ти място (в случаи с бежанци), да го заточиш някъде...
Цялата дълга редица от хора, които по една или друга причина, са обществено уязвими – маргинализираните обществени групи, децата в риск, децата със специфични потребности, неизлечимо болните, старите хора, изключително с дегенериращи болести, психичноболните, би трябвало да бъдат невидими, отношението към тях е като към задължение, което е най-добре да изчезне. И да, тази рецепта действа от десетилетия. Като бомба със закъснител работи.
Същевременно апатията, загубата на емпатия, експанзията, желанието да действаш от позициите на силата пораства ендемично в обществото. Някак изцяло обезверено от политическата система, покорно с всичките ѝ недостатъци и неприятни образци, то се приспособява като регресира. Обществената сила се насочва към деструктивност.
Когато ти сложат етикет
В случая във Видин няма нищо изненадващо, с изключение на настървеността, още по-силното предпочитание за разпра, за настояването за улично правораздаване. Никой не се тормози, че злодеят в тази история има всички данни, че към този момент е декласиран, той е с етикет публичен боклук и има близки до нулеви шансове това да се промени. Никой не се тормози, че е на 13 години. Иначе е с всички характерности на някой, който е останал още от началото на живота си без даже една добра карта от ориста – зарязан, отгледан в обществени институции, с лека форма на интелектуална назадничавост, евентуално представител на маргинализирано етническо малцинство. Може с огромна доза меродавност да се допусна по какъв начин са минали първите му 13 – надали са му спестени години натрупвания и наслояванията на обиди във всевъзможни версии, насмешки, принуждение, тормоз, липса на съпричастност, думата „ любов “ я изключваме, даже обикновената угриженост, съответна здравна помощ, диагноза, взимане на лекарства, в случай че е било нужно, занимания с психолози, ресурсни учители, логопеди и така нататък
Какви са тези капризи, сълзливи истории? И за какво се пробвате да оправдавате насилника, който би трябвало да бъде осъден, поради сторенето на тежко потърпевшото, почтено дете. Той е заплаха и би трябвало да бъде обезвреден – тези въпроси, изпълнени с отвращение и гняв, доста ясно ги слушам и преди да бъдат заложени.
Злодеят в тази история съставлява чудесният облик за някой, който да бъде ненавиждан на воля, безнаказано – няма родители, юрист ще има проформа, учители и обществени желаят да се отърват по-бързо. Лесно е, само че нищо не взема решение. Как работи системата за протекция на детето – не работи, повтарят от години специалисти, само че кого го е грижа политически за една от най-подценяваните сфери в страната – на общественото подкрепяне най-общо, там пари няма, няма от кое място да се пълнят персоналните и партийни каси. Че политическите сили в Народно събрание дори омбудсман не благоволяват да изберат, защо им е да бързат, щом други същински значими регулатори и служби чакат...В това време насилникът от Видин ще отиде в пансион най-вероятно, откъдето ще излезе като завършен евентуално нарушител (ако оцелее дотогава), непрекъсната тежест на страната, цялостен с гняв, маша на някой по-хитър от него. Вече ще е същински нездравословна и разрушителна мощ. Сами ще сме си я създали.
Лавината от принуждение
Точно за това става въпрос – за насилието, което поражда още принуждение, и е като растяща снежна топка, която в един миг става помитаща лавина.
Два дни откакто клипът от гадното, отблъскващо принуждение от Видин обиколи интернет, от Русе пристигна сходна история – с ритници в главата 17-годишен прати по-малко 14-годишно момче в болница. Историята се е развила в учебно заведение, разногласието бил за цигара... Този случай на принуждение измежду деца и младежи е не по-малко поразителен. Както голямото количество, което излиза непрекъснато медийно или в обществените мрежи, както и това, което не стига до гласност. Но в случай че казусът във Видин, може да има някакво заложено в предишното пояснения, доста истории на непредизвикана експанзия, псхически и физически тормоз измежду възпитаници нямат причина, не могат рационално да бъдат разбрани. Например нашумелите локали, които са другояче от „ положителни фамилии “(разбирай с задоволително средства и без необикновен интерес какво вършат децата им, стига да не ги занимават, само че постоянно подготвени да бранят отрочетата си), нападат непознати жертви по молове или спирки на градски превоз. Престъпленията са от досада, от " за какво не " или тъй като " може да е занимателно ", " нещо не съм на кеф през днешния ден ", " ще го пуснем в ТикТок ". От трупаната неразбираемо към какво гняв и ненавист, от злоупотреби с устройства и сустанции, от липса на цел, от бездействие...Ей това принуждение към този момент е плашещо, когато е „ просто, щото ми беше жалко... “
Един час дуднене и ставаш благодетелен
И тук идва гениалното позволение на министъра на образованието Красимир Вълчев – той ще прави всички тези все по-проблемни подрастващи по-добри като им вкара час по вяра и добродетели. Един час дуднене, което никой няма да слуша, а в по-горните класове и напряко ще пропуща, и внезапно ставаш благодетелен и преклонен, съвършен. Гротеска е това. Много по-смислено е да им вкарат часове по визити в лечебни заведения, приюти, домове за възрастни хора, непринуден труд във всевъзможни форми за хора, потърпевши от естествени бедствия, беднотия и най-малко да ги водят наложително на спектакъл и изложения. И да ги научат, че по-умни или по-малко умни, е значимо да поставят старания, и да знаят, че са жители – с права, само че и със отговорности. Кога ще стане това и кой ще го направи? След като учителите в болшинството си не желаят и не могат да въодушевяват и да бъдат престижи. Откъде да пристигна образецът?
Булитата в Народното събрание
Като казахме образецът - че то най-висшият орган на властта в България – Народното събрание е бъкан с булита (насилници) - физически и душевен, и такива, които утвърждават, предизвикват или си затварят очите за насилниците, т.е. са техни пълнокръвни съучастници и вдъхновители. То са години на долнопробни обиди – не политически нападки, рецензии и офанзиви, а постоянно изключително гнусни и низки плювни на персонална основа – изключително „ високо “ равнище тук държат ГЕРБ, Има Такъв Народ, „ Възраждане “, доста добър е и ръководителят на МЕЧ Радостин Василев. Нерядко депутати – със специфичното присъединяване на „ Възраждане “ (и с нормалния съперник двама-трима от ПП-ДБ), влизат в ръкопашни боеве, бутания, изключвания на кабели, част от тях се занимават и с улично безчинство, само че без да им се снемат имунитетите. В последния парламент стреснатата, определена от немай къде председателка Наталия Киселова е подложена на непрекъснато страхуване – чиста проба душевен тормоз от разнообразни направления, доста интензивно откъм хората на Делян Пеевски, очевидно с цел да работи експедитивно, когато ѝ е казано. Така тя е някаква несполучлива реплика на престиж, а смелостта ѝ стига да наложи някоя забележка. В резултат гледаме от срамни по-срамни подиуми – депутатът Цончо Ганев се ускорява и блъска различен депутат – Явор Божанков от ПП-ДБ, само че седмици наред се оказва супер комплицирано и невероятно да се съберат подписи чисто алегорично, като акт на противоречие с сходно държание на агресор, Ганев да бъде махнат като зам.-шеф на Народното събрание. Защо? Защото най-голямата, ръководеща, евроатлантическа, демократична, европейска и прочие мощ – ГЕРБ, не ще да поддържа сходен честен акт по всякакви си нейни аргументи, примерно поради всякакви негласни сделки с „ Възраждане “. Е, биячът ли тогава е единствено проблем, или и тези, които го поддържат и окуражават, дават му криле? Парламентът е доста богат на отрицателни образци на насилническо държание. Тогава – в случай че е религията прави хората по-добри, министър Красимир Вълчев да вземе да обмисли часовете по добродетели в тази най-важна институция, оттова да почне като пилотен план. Ако работи и има резултат, тогава да опитва с така и така изцяло обърканите български възпитаници...
Докато концентрираме вниманието си върху най-очевидното и най-лесното и до момента в който се оправяме с проблемите с насилието или като се вършим, че не съществуват, или като просто гледаме да ги сбутаме или да ги прехвърлим някъде, те ще стават единствено по-неприятни, съществени и всеобщи. Като се правиш, че нещо го няма, то не изчезва. Стои си някъде и си цъка, до момента в който каже: " Буум! "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ