Д-р Цветеслава Гълъбова: В техния свят нас ни няма
Цветеслава Гълъбова, фейсбук:
В тази мрачна ноемврийска заран си мисля за паралелните светове. Сигурно, тъй като съм деформирана от специалността си, върша асоциация с едно доста тежко хронично психологично заболяване. Но, до момента в който то се лекува сполучливо, въпреки и да не можем да го излекуваме, животът ни в паралелни светове с тези на политическата ни класа, е надълбоко нелечимо заболяване и непроменяемо води до гибел. Не единствено обществена, а и чисто физическа гибел, уви.
Аз персонално дефинирам протичащото се у нас като безпорядък. В нашия свят има оставени пред болница пациенти - като чували с боклуци, които умират. Има жена, неизвестно по какви аргументи, умъртвила децата си. Цяла нощ си мисля какви стихии в душата на един човек могат да провокират това държание и какъв пъкъл ще е по-късно животът, в случай че въобще го има...
В нашия свят има едно безочливо създание, нарочено да ни съставлява в европарламента, което си има пиратки в офиса и пази паметника на културата с тях от протестиращи. В нашия свят сме на трето място по смъртност от коронавирус в Европейски Съюз, а бяхме на четвърто, само че биваме убеждавани, че всичко е под надзор и че сме главните отговорни за проблемите, с които ужким се оправяме добре. В нашия свят пенсионерите избират кои медикаменти да си купят, тъй като нямат пари, не си вършат проби, тъй като те костват колкото една трета от пенсията им. И още, и още, и още....
Да забележим какво става в света на правоимащите. Там при потребност те тестват без пари, тъй като си значим, твоят живот е по-специален. Нищо, че дневната ти отплата ще покрие несъмнено 7-8 теста.
В този успореден на нашия свят колата за спешна помощ идва незабавно и те откарва във Военна болница, където доброволства съществото с бомбичките. Там получаваш грижа и внимание, тъй като това е естественото и редното. В този различен свят автоматизирано получаваш актуализация на заплатата, тъй като " подобен е правилникът " /ах, забравих, че този устав е 11-та Божа заповед и не може да бъде променян от хората, пък били те и български правоимащи/, получаваш и забележими с просто око бонуси в размер на няколко заплати, тъй като си " профилиран ".
В този успореден на нашия свят, когато те осъдят, а си зам.председател на Парламента, стартират да те канят по студията, с цел да си развяваш психопатията В нашия свят, тъй като си получил крепко образование от родителите си, от баба си и дядо си, знаеш, че в случай че стане нещо такова, би трябвало да се покриш вдън земя, тъй като срамиш рода си. Е, в техния това е мотив съвсем за горделивост. В техния заставаш в поза на навирен паун и безочливо обясняваш, че не си се справил с проблемите, само че тъй като си виновен човек, оставаш да ги оправяш. А че си интелектуално и морално обикновен и няма по какъв начин да се оправиш с тях, тъй като висшата ти полезност е да крадеш, това не се разяснява. Това е за плебса. А ти си от патрициите, за които моралните правила дори нямат пожелателен темперамент, нежели наложителен. Те са за нашия свят.
В техния НАС ни няма. В техния за Коледа ще се разменят тлъсти дарове, тъй като за тях това е духът на Коледа, а в нашия ще събираме " Капачки за бъдеще ". Къде са, благи хора, пресечните точки на тези два свята. Ами, няма ги. И все пак аз оставам в нашия свят, където са моите обичани хора, където е моята обичана работа, където са индивидите.
В тази мрачна ноемврийска заран си мисля за паралелните светове. Сигурно, тъй като съм деформирана от специалността си, върша асоциация с едно доста тежко хронично психологично заболяване. Но, до момента в който то се лекува сполучливо, въпреки и да не можем да го излекуваме, животът ни в паралелни светове с тези на политическата ни класа, е надълбоко нелечимо заболяване и непроменяемо води до гибел. Не единствено обществена, а и чисто физическа гибел, уви.
Аз персонално дефинирам протичащото се у нас като безпорядък. В нашия свят има оставени пред болница пациенти - като чували с боклуци, които умират. Има жена, неизвестно по какви аргументи, умъртвила децата си. Цяла нощ си мисля какви стихии в душата на един човек могат да провокират това държание и какъв пъкъл ще е по-късно животът, в случай че въобще го има...
В нашия свят има едно безочливо създание, нарочено да ни съставлява в европарламента, което си има пиратки в офиса и пази паметника на културата с тях от протестиращи. В нашия свят сме на трето място по смъртност от коронавирус в Европейски Съюз, а бяхме на четвърто, само че биваме убеждавани, че всичко е под надзор и че сме главните отговорни за проблемите, с които ужким се оправяме добре. В нашия свят пенсионерите избират кои медикаменти да си купят, тъй като нямат пари, не си вършат проби, тъй като те костват колкото една трета от пенсията им. И още, и още, и още....
Да забележим какво става в света на правоимащите. Там при потребност те тестват без пари, тъй като си значим, твоят живот е по-специален. Нищо, че дневната ти отплата ще покрие несъмнено 7-8 теста.
В този успореден на нашия свят колата за спешна помощ идва незабавно и те откарва във Военна болница, където доброволства съществото с бомбичките. Там получаваш грижа и внимание, тъй като това е естественото и редното. В този различен свят автоматизирано получаваш актуализация на заплатата, тъй като " подобен е правилникът " /ах, забравих, че този устав е 11-та Божа заповед и не може да бъде променян от хората, пък били те и български правоимащи/, получаваш и забележими с просто око бонуси в размер на няколко заплати, тъй като си " профилиран ".
В този успореден на нашия свят, когато те осъдят, а си зам.председател на Парламента, стартират да те канят по студията, с цел да си развяваш психопатията В нашия свят, тъй като си получил крепко образование от родителите си, от баба си и дядо си, знаеш, че в случай че стане нещо такова, би трябвало да се покриш вдън земя, тъй като срамиш рода си. Е, в техния това е мотив съвсем за горделивост. В техния заставаш в поза на навирен паун и безочливо обясняваш, че не си се справил с проблемите, само че тъй като си виновен човек, оставаш да ги оправяш. А че си интелектуално и морално обикновен и няма по какъв начин да се оправиш с тях, тъй като висшата ти полезност е да крадеш, това не се разяснява. Това е за плебса. А ти си от патрициите, за които моралните правила дори нямат пожелателен темперамент, нежели наложителен. Те са за нашия свят.
В техния НАС ни няма. В техния за Коледа ще се разменят тлъсти дарове, тъй като за тях това е духът на Коледа, а в нашия ще събираме " Капачки за бъдеще ". Къде са, благи хора, пресечните точки на тези два свята. Ами, няма ги. И все пак аз оставам в нашия свят, където са моите обичани хора, където е моята обичана работа, където са индивидите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ