БНТ зад кадър: Цветелина Йорданова: Свръхсложност на света и свръхскорост на информацията за него – това е ежедневно предизвикателство за един международник
Цветелина Йорданова е изпълнителен продуцент " Международни вести ". Започва работа в Българска национална телевизия в края на 1999 година като интернационален редактор в утринния блок. По-късно става част от " По света и у нас ".
Отразявала е събития като Брекзит, избори за президент в Съединени американски щати, работата на европейските институции, снимала е репортажи и изявленията в десетки страни. Автор е на документалните филми " Марс на хоризонта " (2013) – сниман във Англия, " Промяна в курса: Посока Запад " (2014) от поредицата на Българска национална телевизия " 25 години народна власт ", " Закуска за всички корейци " (2015) – сниман в Република Корея, " Заплахата " Ислямска страна " (2015), " Космически кадети " (2017), " Добавена действителност " (2017) – сниман в Съединени американски щати, " Границата Брекзит " (2018) – сниман във Англия и Ирландия, част от поредицата " Българското пътешестване в Европа ", " Да срещнеш папа Франциск " (2019) – за визитата на Светия отец в България.
Светът през днешния ден сякаш е по-динамичен от всеки път. Какво е вашето чувство като публицист с над 20-годишен опит в интернационалната редакция на Българска национална телевизия?
Усещането ни за ускорена динамичност на процесите и събитията идва от свръхскоростното разпространяване на информацията. Следим всичко в РЕАЛНО ВРЕМЕ. Стискаме телефоните и превъртаме, каквото и друго да вършим. Напрягаме се, гложди ни, в случай че известно време останем " без покритие " – отвън Facebook, Инстаграм, ТикТок. Няма отдалеченост от момента на случване и няма време за осмисляне, преди да ни застигне идната информация, идващият пост, видео, reel, туит, вест. Това води до липса на време да преживеем, да осъзнаем, да изпитаме с всички сетива, да формулираме в главите си смисъла или да запомним чувството, тъй като бързаме да настигнем потока и да не изпуснем нещо. Така изпускаме доста, постоянно даже всичко. Това е медийната среда.
От другата страна е естеството на събитията – война, инфлация, повишаване, обедняване, климатична рецесия, зелен преход, изкуствен интелект. И преди всичко война, с която не може и не би трябвало по никакъв метод да привикваме. Свръхсложност на света и свръхскорост на информацията за него. Това е всекидневно предизвикателство за един международник. Защото ние с сътрудниците ми интернационалните редактори в " По света и у нас " описваме и демонстрираме значимото от света, огромните истории и би трябвало да го създадем по метод, съответен на двете упоменати особености – свръхсложност на света и свръхскорост на информацията за него. Тоест всеки наш материал би трябвало да забави и да опрости света, да провокира чувство и осмисляне. Трудна работа е, няма спор.
Има ли събитие в интернационален проект, което е белязало кариерата ви и в никакъв случай няма да забравите?
За над 20 години тези събития са доста. Първото, което промени детски наивните ми показа и ми сподели какъв може да бъде светът, беше атентатът в театъра на ул. " Дубровка " в Москва през 2002 година, когато чеченски терористи взеха за заложници феновете на театралната режисура " Норд-Ост ". Бях дежурна на утринен блок, към 4 сутринта седях в полутъмния нюзрум на Българска национална телевизия – тогава – на четвъртия етаж – и бързах да пиша, а известията излизаха непрестанно. Никога няма да не помни фрагментите с хората с отворена уста, опитващи се да си поемат въздух в рейсовете пред театъра. Жените – шахиди в театъра. Тогава знаех малко, само че към този момент бях научила, че най-важно е да запазваш хладнокръвие, каквото и да се случва. И че би трябвало да можеш самичък да вземеш решение, тъй като в 4 сутринта нормално няма на кого да се обадиш да питаш. В един миг – преди изгрев слънце беше – в нюзрума влезе Таня Сотирова, светла ѝ памет! Тогава тя беше началник на интернационалния отдел, само че нямам доверие да е знаела по какъв начин се споделям, и непосредствено стартира да ми диктува и да написа с мен. Това продължи няколко часа, до момента в който мина обедната емисия. След този ден ме взе в новините и по този начин стартира моята любовна история с " По света и у нас " и малкия екран.
Други такива дни са 11 септември, денят на атентатите в Брюксел през 2016 година И несъмнено – 24 февруари 2022 година Това бяха 24 часа, които за мен бяха като няколко дни. Защото с изключение на началото на войната и опитите ни тогава да го приемем за действително събитие, за мен от самото начало най-важното беше страхът и мисълта за екипа на Българска национална телевизия в Украйна, за хората, близки за мен, които попаднаха под директна опасност. Но след дълго и трудно тежко евакуиране съумяха да изоставен най-опасната зона към Мариупол и Николаев, а след това и Украйна. Слава Богу!
Заради развиването на технологиите наподобява, че държим цялата планета в дланта си, само че паралелно с това живеем във време на дезинформация. Като социална медия Българска национална телевизия от години има направени правила против подправените вести, какви са те?
Когато публицистите съблюдават главните стандарти, правилата, върху които е построена нашата работа, тогава рискът да попаднеш в капан и да пуснеш подправена вест доста понижава. Никога, в никакъв случай, в никакъв случай не пренебрегвай разпоредбите – това е най-хубавата рецепта. Проверявай по 100 пъти, съмнявай се във всичко, бъди сигурен кой и какъв е източникът, не бързай да пускаш вест, в случай че имаш основателни подозрения, гледай фрагментите постоянно, преди да направиш репортаж, внимавай за всяка дума. Уточнявай и за фена кой е източникът. Винаги всяко нещо би трябвало да се прочете и да се гледа най-малко от още един човек.
Когато става дума за война, обстановката с източниците на информация и картина доста се усложнява, а сега се води действителна и хибридна война. Но интернационалните редактори на Българска национална телевизия не са пуснали нито една подправена вест за войната и не си разрешават да спекулират с информация, тъй като това не е работа на журналиста – да допуска от кое място е пристигнала ракетата, да вземем за пример. Ние работим с обстоятелства.
През 2017 година във Вашингтон, до момента в който снимах кино лентата за подправените вести " Добавена действителност ", някогашният представител на Белия дом Майк Маккъри сподели следното: " Всеки има право на свое мнение, само че не и на свои обстоятелства ".
В " По света и у нас " наред с водещите тематики намират място и любопитни истории. Колко " любопитно " би трябвало да бъде нещо, с цел да бъде показано в народен ефир – какви са границите?
Ние в " По света и у нас " обичаме доста любопитните истории. Необичайните събития. Обичаме пробивите в науката, стилните ревюта, светските вести, случките с животни – като рожден ден на панда, избягал лъв, отмъстителни косатки. Нямаме начертана алена линия кое може и кое – не. Ако имаме спор – тогава решаваме дружно на по този начин наречените " летучки " на редакцията. Когато сме съобщили значимото, решаващото за живота на хората, тогава няма проблем да ги накараме да се смеят, да плачат, да се възмущават, да цъкат с език. Проблемът е, в случай че единствено ги караме да цъкат с език. Тогава не работим в техен интерес.
Точно преди 10 години направихте документалния филм " Марс на хоризонта ", през днешния ден Илон Мъск и компанията му SpaceX са още по-близо до Червената планета. Вие персонално гледате ли към звездите? Както и – кои тематики ви вълнуват в последно време в световен, само че и в местен проект?
Космосът е моята уязвимост. И уповавам се, моята мощ. Във всеки случай, професионална пристрастеност. Харесва ми да гледаме нощното небе, обсипано със звезди. То дава друг взор към всичко останало, което претърпяваме дружно и поотделно, целия свят и всеки от нас. Този филм – Марс на хоризонта " – беше първият ми филм и имаше доста безредици към него. С оператора Влади Богдански летяхме в една образователна " Чесна " с водач, който се образова, на едно летище край Лондон. Е, имаше и инструктор!
След това в Оксфорд снимахме един свръхестествен академик – Лорън Флетчър, той е американец, само че беше по обменна стратегия на Острова. Когато ни видя двамата с Влади, пристигнали с рейса, с една камера, беше шокиран, че няма огромен екип, с кола и доста техника. Отдели ни целия си ден, сподели ни лабораторията, описа ни всичко за полетите до Марс, разноски ни в Оксфорд, където, несъмнено, срещнахме българи. Докато снимахме по-късно в Лондон, видях за първи път новата постройка на Би Би Си, която за мен беше като храм. Но не влязохме, снимахме единствено извън изявление. Във кино лентата участваше и доцент Валери Голев от Софийския университет. Беше незабравимо!
Заедно с оператора Атанас Атанасов сме снимали в Центъра за образование на астронавти на ЕКА в Кьолн, в симулаторите, където упражняват за задачи астронавтите. Разговаряхме с Директора на центъра – изключителния, сърдечен, радушен и ухилен белгиец Франк де Вине, летял два пъти в космоса, пилотирал всички типове самолети, правил голям брой тестови полети, въобще – свръхчовек!
Сега се вълнувам от идната задача на НАСА с изпращане на хора на Луната и от свръхамбициозната китайска галактическа стратегия.
Много се надявам България да стане член на ЕКА. И работя за това младежи да открият своето бъдеще в тази съвсем необятна сфера – галактическата промишленост. И да имат хъс, упоритост, познания и огромни фантазии!
Отразявала е събития като Брекзит, избори за президент в Съединени американски щати, работата на европейските институции, снимала е репортажи и изявленията в десетки страни. Автор е на документалните филми " Марс на хоризонта " (2013) – сниман във Англия, " Промяна в курса: Посока Запад " (2014) от поредицата на Българска национална телевизия " 25 години народна власт ", " Закуска за всички корейци " (2015) – сниман в Република Корея, " Заплахата " Ислямска страна " (2015), " Космически кадети " (2017), " Добавена действителност " (2017) – сниман в Съединени американски щати, " Границата Брекзит " (2018) – сниман във Англия и Ирландия, част от поредицата " Българското пътешестване в Европа ", " Да срещнеш папа Франциск " (2019) – за визитата на Светия отец в България.
Светът през днешния ден сякаш е по-динамичен от всеки път. Какво е вашето чувство като публицист с над 20-годишен опит в интернационалната редакция на Българска национална телевизия?
Усещането ни за ускорена динамичност на процесите и събитията идва от свръхскоростното разпространяване на информацията. Следим всичко в РЕАЛНО ВРЕМЕ. Стискаме телефоните и превъртаме, каквото и друго да вършим. Напрягаме се, гложди ни, в случай че известно време останем " без покритие " – отвън Facebook, Инстаграм, ТикТок. Няма отдалеченост от момента на случване и няма време за осмисляне, преди да ни застигне идната информация, идващият пост, видео, reel, туит, вест. Това води до липса на време да преживеем, да осъзнаем, да изпитаме с всички сетива, да формулираме в главите си смисъла или да запомним чувството, тъй като бързаме да настигнем потока и да не изпуснем нещо. Така изпускаме доста, постоянно даже всичко. Това е медийната среда.
От другата страна е естеството на събитията – война, инфлация, повишаване, обедняване, климатична рецесия, зелен преход, изкуствен интелект. И преди всичко война, с която не може и не би трябвало по никакъв метод да привикваме. Свръхсложност на света и свръхскорост на информацията за него. Това е всекидневно предизвикателство за един международник. Защото ние с сътрудниците ми интернационалните редактори в " По света и у нас " описваме и демонстрираме значимото от света, огромните истории и би трябвало да го създадем по метод, съответен на двете упоменати особености – свръхсложност на света и свръхскорост на информацията за него. Тоест всеки наш материал би трябвало да забави и да опрости света, да провокира чувство и осмисляне. Трудна работа е, няма спор.
Има ли събитие в интернационален проект, което е белязало кариерата ви и в никакъв случай няма да забравите?
За над 20 години тези събития са доста. Първото, което промени детски наивните ми показа и ми сподели какъв може да бъде светът, беше атентатът в театъра на ул. " Дубровка " в Москва през 2002 година, когато чеченски терористи взеха за заложници феновете на театралната режисура " Норд-Ост ". Бях дежурна на утринен блок, към 4 сутринта седях в полутъмния нюзрум на Българска национална телевизия – тогава – на четвъртия етаж – и бързах да пиша, а известията излизаха непрестанно. Никога няма да не помни фрагментите с хората с отворена уста, опитващи се да си поемат въздух в рейсовете пред театъра. Жените – шахиди в театъра. Тогава знаех малко, само че към този момент бях научила, че най-важно е да запазваш хладнокръвие, каквото и да се случва. И че би трябвало да можеш самичък да вземеш решение, тъй като в 4 сутринта нормално няма на кого да се обадиш да питаш. В един миг – преди изгрев слънце беше – в нюзрума влезе Таня Сотирова, светла ѝ памет! Тогава тя беше началник на интернационалния отдел, само че нямам доверие да е знаела по какъв начин се споделям, и непосредствено стартира да ми диктува и да написа с мен. Това продължи няколко часа, до момента в който мина обедната емисия. След този ден ме взе в новините и по този начин стартира моята любовна история с " По света и у нас " и малкия екран.
Други такива дни са 11 септември, денят на атентатите в Брюксел през 2016 година И несъмнено – 24 февруари 2022 година Това бяха 24 часа, които за мен бяха като няколко дни. Защото с изключение на началото на войната и опитите ни тогава да го приемем за действително събитие, за мен от самото начало най-важното беше страхът и мисълта за екипа на Българска национална телевизия в Украйна, за хората, близки за мен, които попаднаха под директна опасност. Но след дълго и трудно тежко евакуиране съумяха да изоставен най-опасната зона към Мариупол и Николаев, а след това и Украйна. Слава Богу!
Заради развиването на технологиите наподобява, че държим цялата планета в дланта си, само че паралелно с това живеем във време на дезинформация. Като социална медия Българска национална телевизия от години има направени правила против подправените вести, какви са те?
Когато публицистите съблюдават главните стандарти, правилата, върху които е построена нашата работа, тогава рискът да попаднеш в капан и да пуснеш подправена вест доста понижава. Никога, в никакъв случай, в никакъв случай не пренебрегвай разпоредбите – това е най-хубавата рецепта. Проверявай по 100 пъти, съмнявай се във всичко, бъди сигурен кой и какъв е източникът, не бързай да пускаш вест, в случай че имаш основателни подозрения, гледай фрагментите постоянно, преди да направиш репортаж, внимавай за всяка дума. Уточнявай и за фена кой е източникът. Винаги всяко нещо би трябвало да се прочете и да се гледа най-малко от още един човек.
Когато става дума за война, обстановката с източниците на информация и картина доста се усложнява, а сега се води действителна и хибридна война. Но интернационалните редактори на Българска национална телевизия не са пуснали нито една подправена вест за войната и не си разрешават да спекулират с информация, тъй като това не е работа на журналиста – да допуска от кое място е пристигнала ракетата, да вземем за пример. Ние работим с обстоятелства.
През 2017 година във Вашингтон, до момента в който снимах кино лентата за подправените вести " Добавена действителност ", някогашният представител на Белия дом Майк Маккъри сподели следното: " Всеки има право на свое мнение, само че не и на свои обстоятелства ".
В " По света и у нас " наред с водещите тематики намират място и любопитни истории. Колко " любопитно " би трябвало да бъде нещо, с цел да бъде показано в народен ефир – какви са границите?
Ние в " По света и у нас " обичаме доста любопитните истории. Необичайните събития. Обичаме пробивите в науката, стилните ревюта, светските вести, случките с животни – като рожден ден на панда, избягал лъв, отмъстителни косатки. Нямаме начертана алена линия кое може и кое – не. Ако имаме спор – тогава решаваме дружно на по този начин наречените " летучки " на редакцията. Когато сме съобщили значимото, решаващото за живота на хората, тогава няма проблем да ги накараме да се смеят, да плачат, да се възмущават, да цъкат с език. Проблемът е, в случай че единствено ги караме да цъкат с език. Тогава не работим в техен интерес.
Точно преди 10 години направихте документалния филм " Марс на хоризонта ", през днешния ден Илон Мъск и компанията му SpaceX са още по-близо до Червената планета. Вие персонално гледате ли към звездите? Както и – кои тематики ви вълнуват в последно време в световен, само че и в местен проект?
Космосът е моята уязвимост. И уповавам се, моята мощ. Във всеки случай, професионална пристрастеност. Харесва ми да гледаме нощното небе, обсипано със звезди. То дава друг взор към всичко останало, което претърпяваме дружно и поотделно, целия свят и всеки от нас. Този филм – Марс на хоризонта " – беше първият ми филм и имаше доста безредици към него. С оператора Влади Богдански летяхме в една образователна " Чесна " с водач, който се образова, на едно летище край Лондон. Е, имаше и инструктор!
След това в Оксфорд снимахме един свръхестествен академик – Лорън Флетчър, той е американец, само че беше по обменна стратегия на Острова. Когато ни видя двамата с Влади, пристигнали с рейса, с една камера, беше шокиран, че няма огромен екип, с кола и доста техника. Отдели ни целия си ден, сподели ни лабораторията, описа ни всичко за полетите до Марс, разноски ни в Оксфорд, където, несъмнено, срещнахме българи. Докато снимахме по-късно в Лондон, видях за първи път новата постройка на Би Би Си, която за мен беше като храм. Но не влязохме, снимахме единствено извън изявление. Във кино лентата участваше и доцент Валери Голев от Софийския университет. Беше незабравимо!
Заедно с оператора Атанас Атанасов сме снимали в Центъра за образование на астронавти на ЕКА в Кьолн, в симулаторите, където упражняват за задачи астронавтите. Разговаряхме с Директора на центъра – изключителния, сърдечен, радушен и ухилен белгиец Франк де Вине, летял два пъти в космоса, пилотирал всички типове самолети, правил голям брой тестови полети, въобще – свръхчовек!
Сега се вълнувам от идната задача на НАСА с изпращане на хора на Луната и от свръхамбициозната китайска галактическа стратегия.
Много се надявам България да стане член на ЕКА. И работя за това младежи да открият своето бъдеще в тази съвсем необятна сфера – галактическата промишленост. И да имат хъс, упоритост, познания и огромни фантазии!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ