БНТ зад кадър: Десислава Апостолова: Шанс, предизвикателство и отговорност е да си кореспондент в европейските институции и НАТО
Качественото телевизионно наличие в Българската национална телевизия изисква професионализъм, безрезервен труд, отговорност към феновете при съблюдаване на правилата на журналистическата нравственос, непрекъснато рационализиране и надграждане на самостоятелните умения, само че и несъмнено – работа в екип.
В поредност от диалози с публицисти от Българска национална телевизия – кореспонденти, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на публичната телевизия – тези, които не са привикнали да дават " изявленията ", само че несъмнено имат какво да кажат.
Десислава Апостолова е кореспондентът на Българска национална телевизия в Брюксел. Има повече от 20 години журналистически стаж. От 2012 година живее в Белгия, а от 2016 година е сътрудник на Българска национална телевизия. Отразява работата на европейските институции и НАТО в Брюксел, Страсбург и Люксембург. Интервюирала е редица значими представители на европейския политически живот като Урсула фон дер Лайен, Йенс Столтенберг, Жан-Клод Юнкер, Лаура Кьовеши и доста други. Отразявала е значими събития като европейски избори, Брекзит, парламентарни и президентски избори в Белгия, Германия, Австрия и Нидерландия, терористични офанзиви в Западна Европа. Завършила е " Българска лингвистика " в СУ " Св. Климент Охридски " и " Политология и медии " в Техническия университет в Дрезден. Специализирала е в Международния журналистически лицей към Свободния университет в Берлин.
Като сътрудник на Българска национална телевизия в Брюксел отразявате активността на едни от най-важните стратегически политически и стопански органи в света – Европейският съюз и НАТО. Може ли да се дефинира това като самобитен връх в кариерата на един публицист?
Връх, късмет, предизвикателство, отговорност – да си сътрудник на публичната телевизия в европейските институции и НАТО е всичко това и още доста повече. Трябва да си непрекъснато нащрек, тъй като събитията и потокът от информация не стопират, да си деен и да следиш многочислените канали на връзка, обществени мрежи, всички журналистически групи – кореспондентите сме част от десетки групи в разнообразни платформи, в които другите институции, политически партии и водачи непрекъснато разгласяват значими известия и вести. А по-късно би трябвало от цялото море от информация да избереш това, което е най-важно и забавно за българския фен. Нашата специалност е непредвидима – от време на време от най-незначимото на пръв взор събитие може да се получи доста гледан материал с огромен публичен отзив в София.
Илюзия е, че Европа и Брюксел са надалеч от България, те са нашето ежедневие. Политическият живот в Брюксел на пръв взор е по-малко прочувствен или атрактивен от този в българското Народно заседание, да вземем за пример. Но тук се дефинират позиции и политики, годни за целия съюз. Фундаментални въпроси, свързани с войната и мира, с връзките с други елементи на света като Русия, Съединените щати, Китай, или проблемите на миграцията. Всички тези неща директно или индиректно засягат и България и са значими за нас. Да не забравяме и европейските средства. България е един от чистите бенефициенти в Европейски Съюз – най-просто казано това значи, че страната ни получава доста повече средства от Европейски Съюз, в сравнение с влага, тъй че има доста повече изгоди от участието ни в Европейски Съюз, в сравнение с негативи.
Да отразяваш тези процеси и въздействието им върху нашата страна и нашия политически живот е извънредно забавно за всеки публицист. Много съм щастлива, че Българска национална телевизия е от дребното български медии, които обръщат доста огромно внимание на Европейски Съюз, НАТО, на процесите и събитията в Брюксел, които дефинират и българския дневен ред. Международните вести заемат почтено място в нашите излъчвания " По света и у нас ", а сътрудниците ми от интернационалния отдел са невероятни.
Друго доста огромно преимущество да бъдеш публицист в Брюксел е, че общуваш директно с хора и сътрудници от всички останали държави-членки. Това оказва помощ извънредно доста – да знаеш какво вълнува хората в Нидерландия или Малта да вземем за пример, да имаш добра визия какво става в обособените страни или райони, а по този начин в целия Евросъюз. Общуването с сътрудниците репортери от другите страни е скъпо.
В излъчванията " По света и у нас " феновете виждат най-вече високопоставени представители на Европейски Съюз, в чиято цялостна институционална конструкция работят към 60 000 души. В този смисъл, по какъв начин наподобява Европейски Съюз от вътрешната страна?
Често назовават европейските институции " брюкселски балон ". Това е голяма, в някои случаи добре, в други не чак толкоз добре смазана машина с доста разклонения – комисия, парламент, съвет, комитет на районите, счете палата, европейска прокуратура, съд и още доста, доста други организации, институти, мозъчни тръстове... Не всички те са в Брюксел, част от тях са в Страсбург, Люксембург, Хага, Амстердам и доста други градове. В тази машина работят хиляди хора, има стотици представители, от време на време лишава часове, с цел да стигнеш до точния човек за обикновена реакция или отговор на въпрос.
Но в това време служителите и специалистите са дружелюбни, отворени, подготвени да оказват помощ. За публицистите непрекъснато се провеждат " оф дъ рекърд " брифинги по разнообразни тематики с специалисти от другите институции – неофициални срещи, на които свободно се разискват значими тематики, без да се цитират участниците. Тези брифинги са доста скъпи за нас, тъй като можеш да питаш всичко и то точните хора – тези, които на процедура ползват политиките или измислят плановете. Единственото изискване е да не цитираш специалистите или служителите с имената им. Публичните изяви са за политиците, комисарите или евродепутатите, те се появяват в новините, само че е значимо, че ние публицистите имаме достъп и до хората зад тях.
България е част от Европейски Съюз от 2007 година, доста българи работят в европейските институции, част от тях към този момент са на високи позиции и това може единствено да ни радва. Европейският съюз никога не е съвършен. Понякога в профил наподобява муден в реакциите си, само че по време на рецесии – спомнете си Ковид рецесията или в този момент войната на Русия в Украйна – реагира съответно и бързо. Тогава машината в действителност наподобява добре смазана и е хубаво, че България е част от нея.
Политическа неустойчивост, миграционна рецесия, корупция, икономическо неравноправие и беднотия... В същото време – Георги Господинов завоюва Международен " Букър ", филмът " Уроците на Блага " на Стефан Командарев победи на фестивала в Карлови Вари и още... Какъв в действителност е имиджът на България в Европа през днешния ден?
Събития като Международния " Букър " за Георги Господинов и премията за кино лентата на Стефан Командарев откликват мощно в Европа, разискват се, хората ни виждат в друга светлина, задълбочават се в други неща, с изключение на клишетата за най-корумпираната или най-бедната страна в Европейски Съюз. За мен " Времеубежище " на Георги Господинов, въпреки и написан на дребен език какъвто е българският, е неповторим, повсеместен, в доста връзки оракулски разказ, в който всеки европеец може да открие по нещо.
Точно откакто получи премията, с операторката ми Борислава Инджиева имахме спогодба за изявление в един от брюкселските мозъчни тръстове, трябваше да си приказваме за върховенството на закона и обвързването му с приемането на евросредствата. Първото нещо, което ни сподели специалистът, който беше ирландец, когато влезе в стаята, беше, че сега чете " Времеубежище ". Беше извънредно вдъхновен и впечатлен и искаше да научи още за романа, за създателя, за останалите му книги, за предишното на България... Така и диалогът ни за върховенството на закона потегли доста леко и прелестно и се получи доста добре.
За имиджа на България – ние сме доста заети с това да мислим какво считат останалите за нас. Но България е една от 27-те страни и за разлика от първите години след приемането ни в Европейски Съюз, към този момент надалеч не е измежду най-лошите образци в общността. Напротив, в доста области страната ни е възприемана като благонадежден сътрудник. Разбира се, вътрешнополитическата рецесия през последните години се отрази съществено, някои процеси и заплащания като Плана за възобновяване и резистентност се забавиха, просто тъй като в София нямаше кой да взима значимите решения. Много постоянно чувах от разнообразни европейски институции, че няма с кого да приказват в България, че не знаят каква е позицията на страната ни по значими въпроси, само че в този момент нещата последователно се възстановяват.
Все по-често приказваме за така наречен български " татуиран национализъм ". Как бихте характеризирали белгийския и въобще европейския национализъм, в случай че е допустимо да се направи резюме за Стария континент в цялото му разнообразие и разноцветност?
" Татуираният национализъм " е нещо особено за Централна и най-много Източна Европа. В Западна Европа няма такова събитие. Има, несъмнено, доста страни като Италия, Франция, скандинавските страни, където има мощни националистически партии, най-вече крайнодесни. В Белгия, която познавам най-добре, също има такива, само че Белгия е странна страна, мъчно е да приказваме за някакъв тип национална еднаквост, още по-малко за национализъм. Фламандците и валонците приказват разнообразни езици, четат разнообразни вестници, гледат разнообразни малките екрани. В страната има и трето – немскоговорящо малцинство. Тоест, три публични езика, седем Народното събрание и седем държавни управления и в това време по някакъв вълшебен метод страната продължава да действа доста добре. Между хората няма междуличностни проблеми, само че някои политици постоянно размахват националистическата карта, или приказват за делене на страната. Във Фландрия сега ръководи дясна националистическа партия, във Валония на власт години наред са социалистите. В същото време Фландрия стопански е един от най-развитите райони в Европа, Валония – един от най-бедните. Белгийците постоянно се майтапят, че единствено кралят, Червените дяволи (футболният отбор), пържените картофки и бирата сплотяват страната. Един от белгийските министър-председатели от близкото минало, когато го помолили да запее националния химн, запял Марсилезата (френския народен химн) вместо Брабансона (белгийския).
И без татуиран национализъм през последните години имаше доста диспути за това кои са базисните полезности на обществото. Философи и професори изготвиха канон, който се преподава в учебно заведение. Обясняват на пръв взор обикновени неща – какво е взаимност, гражданско възприятие, публично богатство, почитание към другите, емпатия и запазване на природата. Белгийците считат, че е супер значимо да се приказва доста за тези неща и им обръщат голямо внимание в медиите и в образованието.
А другояче общата наклонност през последните години е в посока към стопански протекционизъм. Големите страни като Германия и Франция желаят да създадат стопанските системи и пазарите си самостоятелни от непредвидими или ненадеждни международни играчи като Русия или Китай. Това е една от новите насоки на развиване в Брюксел – стратегическата самостоятелност. Войната, която Русия води в Украйна, единствено форсира тези процеси. За доста малко време видяхме по какъв начин Европа съумя да се откъсне от газовата си взаимозависимост от Русия, нещо, което беше немислимо допреди 3-4 години.
Цели 15 европейски страни попадат в топ 20 на класацията за най-щастливите страни в света за 2023 година С какво Европа продължава да бъде толкоз привлекателна за своите жители?
Наскоро четох една книга на един белгийски професор – Хенрик Фос, която се споделя " Това е Европа. Историята на един съюз ". По доста занимателен метод, с доста персонални истории, само че и съществени архивни документи той споделя за бащите на Европейския план, за основаването на Европейската общественост за въглища и стомана след Втората международна война. От тази общественост по-късно се ражда Европейският съюз. Много забавно четиво. В началото на книгата си той парафразира Пипи Дългото чорапче, която споделя: " Никога не съм го правила това нещо, тъй че мисля, че го мога ". Парадоксално, само че по този начин е било и с Европейски Съюз – тези, които са го създавали, са нямали никаква визия с какво се захващат, в никакъв случай преди този момент не е съществувало сходно формирование, само че те са решили, че могат и би трябвало да го създадат. Единственото, което са желали, е Старият континент да си върне мира и стабилността след опустошителната Втора международна война. Удивително е какъв брой бързо спечелилите и победените са седнали на една маса, с цел да мислят за общото бъдеще. И мисля, че след доста проби и неточности те са съумели с плана си. Именно и поради тези полезности, които стоят зад Европейски Съюз, България и останалите някогашни комунистически страни толкоз доста искахме да станем част от тази общественост след рухването на Берлинската стена.
Затова и толкоз доста хора и през днешния ден не престават да идват тук или, както казвате, са щастливи, че живеят тук. Затова Европейски Съюз продължава да е магнит за доста неевропейци. Да не забравяме и персоналната независимост, свободата на словото и правото да бъдеш подобен, какъвто искаш – някои хора бягат от своите страни точно поради неналичието на независимост и невъзможността да се самоопределят. Но и тук не всичко е съвършено: самоубийствата и депресиите в скандинавските страни са много, в мигрантските гета към огромните градове във Франция или Белгия постоянно избухват вълнения, да не забравяме поредицата от терористични офанзиви преди няколко години...
Разкажете за всекидневието на вашето семейство в Белгия. Как бихте сравнили живота там с този в България?
Мъжът ми е белгиец, само че приказва български, щерка ми е на половина българка, на половина белгийка и също приказва двата езика. Живеем сред две страни и две култури и се опитваме да взимаме най-хубавото от двете. Вечер първо гледаме Българска национална телевизия, след това белгийските вести. Често се майтапим, че живеем в БЕлгария. На битово равнище не мисля, че има огромна разлика сред нашия живот и живота на приятелите ми в България. Хубавото на Европа е, че бързо можеш да стигнеш от единия завършек на континента до другия. Когато у дома няма другари от България, пътуваме, от време на време просто до някоя прилежаща страна. За няколко часа с влака или с колата си в Париж, Амстердам или Берлин – без граници, без инспекции, без изпитание. За мен това е смисълът на Европа.
Интервюто взе Любомила Бучинска
В поредност от диалози с публицисти от Българска национална телевизия – кореспонденти, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на публичната телевизия – тези, които не са привикнали да дават " изявленията ", само че несъмнено имат какво да кажат.
Десислава Апостолова е кореспондентът на Българска национална телевизия в Брюксел. Има повече от 20 години журналистически стаж. От 2012 година живее в Белгия, а от 2016 година е сътрудник на Българска национална телевизия. Отразява работата на европейските институции и НАТО в Брюксел, Страсбург и Люксембург. Интервюирала е редица значими представители на европейския политически живот като Урсула фон дер Лайен, Йенс Столтенберг, Жан-Клод Юнкер, Лаура Кьовеши и доста други. Отразявала е значими събития като европейски избори, Брекзит, парламентарни и президентски избори в Белгия, Германия, Австрия и Нидерландия, терористични офанзиви в Западна Европа. Завършила е " Българска лингвистика " в СУ " Св. Климент Охридски " и " Политология и медии " в Техническия университет в Дрезден. Специализирала е в Международния журналистически лицей към Свободния университет в Берлин.
Като сътрудник на Българска национална телевизия в Брюксел отразявате активността на едни от най-важните стратегически политически и стопански органи в света – Европейският съюз и НАТО. Може ли да се дефинира това като самобитен връх в кариерата на един публицист?
Връх, късмет, предизвикателство, отговорност – да си сътрудник на публичната телевизия в европейските институции и НАТО е всичко това и още доста повече. Трябва да си непрекъснато нащрек, тъй като събитията и потокът от информация не стопират, да си деен и да следиш многочислените канали на връзка, обществени мрежи, всички журналистически групи – кореспондентите сме част от десетки групи в разнообразни платформи, в които другите институции, политически партии и водачи непрекъснато разгласяват значими известия и вести. А по-късно би трябвало от цялото море от информация да избереш това, което е най-важно и забавно за българския фен. Нашата специалност е непредвидима – от време на време от най-незначимото на пръв взор събитие може да се получи доста гледан материал с огромен публичен отзив в София.
Илюзия е, че Европа и Брюксел са надалеч от България, те са нашето ежедневие. Политическият живот в Брюксел на пръв взор е по-малко прочувствен или атрактивен от този в българското Народно заседание, да вземем за пример. Но тук се дефинират позиции и политики, годни за целия съюз. Фундаментални въпроси, свързани с войната и мира, с връзките с други елементи на света като Русия, Съединените щати, Китай, или проблемите на миграцията. Всички тези неща директно или индиректно засягат и България и са значими за нас. Да не забравяме и европейските средства. България е един от чистите бенефициенти в Европейски Съюз – най-просто казано това значи, че страната ни получава доста повече средства от Европейски Съюз, в сравнение с влага, тъй че има доста повече изгоди от участието ни в Европейски Съюз, в сравнение с негативи.
Да отразяваш тези процеси и въздействието им върху нашата страна и нашия политически живот е извънредно забавно за всеки публицист. Много съм щастлива, че Българска национална телевизия е от дребното български медии, които обръщат доста огромно внимание на Европейски Съюз, НАТО, на процесите и събитията в Брюксел, които дефинират и българския дневен ред. Международните вести заемат почтено място в нашите излъчвания " По света и у нас ", а сътрудниците ми от интернационалния отдел са невероятни.
Друго доста огромно преимущество да бъдеш публицист в Брюксел е, че общуваш директно с хора и сътрудници от всички останали държави-членки. Това оказва помощ извънредно доста – да знаеш какво вълнува хората в Нидерландия или Малта да вземем за пример, да имаш добра визия какво става в обособените страни или райони, а по този начин в целия Евросъюз. Общуването с сътрудниците репортери от другите страни е скъпо.
В излъчванията " По света и у нас " феновете виждат най-вече високопоставени представители на Европейски Съюз, в чиято цялостна институционална конструкция работят към 60 000 души. В този смисъл, по какъв начин наподобява Европейски Съюз от вътрешната страна?
Често назовават европейските институции " брюкселски балон ". Това е голяма, в някои случаи добре, в други не чак толкоз добре смазана машина с доста разклонения – комисия, парламент, съвет, комитет на районите, счете палата, европейска прокуратура, съд и още доста, доста други организации, институти, мозъчни тръстове... Не всички те са в Брюксел, част от тях са в Страсбург, Люксембург, Хага, Амстердам и доста други градове. В тази машина работят хиляди хора, има стотици представители, от време на време лишава часове, с цел да стигнеш до точния човек за обикновена реакция или отговор на въпрос.
Но в това време служителите и специалистите са дружелюбни, отворени, подготвени да оказват помощ. За публицистите непрекъснато се провеждат " оф дъ рекърд " брифинги по разнообразни тематики с специалисти от другите институции – неофициални срещи, на които свободно се разискват значими тематики, без да се цитират участниците. Тези брифинги са доста скъпи за нас, тъй като можеш да питаш всичко и то точните хора – тези, които на процедура ползват политиките или измислят плановете. Единственото изискване е да не цитираш специалистите или служителите с имената им. Публичните изяви са за политиците, комисарите или евродепутатите, те се появяват в новините, само че е значимо, че ние публицистите имаме достъп и до хората зад тях.
България е част от Европейски Съюз от 2007 година, доста българи работят в европейските институции, част от тях към този момент са на високи позиции и това може единствено да ни радва. Европейският съюз никога не е съвършен. Понякога в профил наподобява муден в реакциите си, само че по време на рецесии – спомнете си Ковид рецесията или в този момент войната на Русия в Украйна – реагира съответно и бързо. Тогава машината в действителност наподобява добре смазана и е хубаво, че България е част от нея.
Политическа неустойчивост, миграционна рецесия, корупция, икономическо неравноправие и беднотия... В същото време – Георги Господинов завоюва Международен " Букър ", филмът " Уроците на Блага " на Стефан Командарев победи на фестивала в Карлови Вари и още... Какъв в действителност е имиджът на България в Европа през днешния ден?
Събития като Международния " Букър " за Георги Господинов и премията за кино лентата на Стефан Командарев откликват мощно в Европа, разискват се, хората ни виждат в друга светлина, задълбочават се в други неща, с изключение на клишетата за най-корумпираната или най-бедната страна в Европейски Съюз. За мен " Времеубежище " на Георги Господинов, въпреки и написан на дребен език какъвто е българският, е неповторим, повсеместен, в доста връзки оракулски разказ, в който всеки европеец може да открие по нещо.
Точно откакто получи премията, с операторката ми Борислава Инджиева имахме спогодба за изявление в един от брюкселските мозъчни тръстове, трябваше да си приказваме за върховенството на закона и обвързването му с приемането на евросредствата. Първото нещо, което ни сподели специалистът, който беше ирландец, когато влезе в стаята, беше, че сега чете " Времеубежище ". Беше извънредно вдъхновен и впечатлен и искаше да научи още за романа, за създателя, за останалите му книги, за предишното на България... Така и диалогът ни за върховенството на закона потегли доста леко и прелестно и се получи доста добре.
За имиджа на България – ние сме доста заети с това да мислим какво считат останалите за нас. Но България е една от 27-те страни и за разлика от първите години след приемането ни в Европейски Съюз, към този момент надалеч не е измежду най-лошите образци в общността. Напротив, в доста области страната ни е възприемана като благонадежден сътрудник. Разбира се, вътрешнополитическата рецесия през последните години се отрази съществено, някои процеси и заплащания като Плана за възобновяване и резистентност се забавиха, просто тъй като в София нямаше кой да взима значимите решения. Много постоянно чувах от разнообразни европейски институции, че няма с кого да приказват в България, че не знаят каква е позицията на страната ни по значими въпроси, само че в този момент нещата последователно се възстановяват.
Все по-често приказваме за така наречен български " татуиран национализъм ". Как бихте характеризирали белгийския и въобще европейския национализъм, в случай че е допустимо да се направи резюме за Стария континент в цялото му разнообразие и разноцветност?
" Татуираният национализъм " е нещо особено за Централна и най-много Източна Европа. В Западна Европа няма такова събитие. Има, несъмнено, доста страни като Италия, Франция, скандинавските страни, където има мощни националистически партии, най-вече крайнодесни. В Белгия, която познавам най-добре, също има такива, само че Белгия е странна страна, мъчно е да приказваме за някакъв тип национална еднаквост, още по-малко за национализъм. Фламандците и валонците приказват разнообразни езици, четат разнообразни вестници, гледат разнообразни малките екрани. В страната има и трето – немскоговорящо малцинство. Тоест, три публични езика, седем Народното събрание и седем държавни управления и в това време по някакъв вълшебен метод страната продължава да действа доста добре. Между хората няма междуличностни проблеми, само че някои политици постоянно размахват националистическата карта, или приказват за делене на страната. Във Фландрия сега ръководи дясна националистическа партия, във Валония на власт години наред са социалистите. В същото време Фландрия стопански е един от най-развитите райони в Европа, Валония – един от най-бедните. Белгийците постоянно се майтапят, че единствено кралят, Червените дяволи (футболният отбор), пържените картофки и бирата сплотяват страната. Един от белгийските министър-председатели от близкото минало, когато го помолили да запее националния химн, запял Марсилезата (френския народен химн) вместо Брабансона (белгийския).
И без татуиран национализъм през последните години имаше доста диспути за това кои са базисните полезности на обществото. Философи и професори изготвиха канон, който се преподава в учебно заведение. Обясняват на пръв взор обикновени неща – какво е взаимност, гражданско възприятие, публично богатство, почитание към другите, емпатия и запазване на природата. Белгийците считат, че е супер значимо да се приказва доста за тези неща и им обръщат голямо внимание в медиите и в образованието.
А другояче общата наклонност през последните години е в посока към стопански протекционизъм. Големите страни като Германия и Франция желаят да създадат стопанските системи и пазарите си самостоятелни от непредвидими или ненадеждни международни играчи като Русия или Китай. Това е една от новите насоки на развиване в Брюксел – стратегическата самостоятелност. Войната, която Русия води в Украйна, единствено форсира тези процеси. За доста малко време видяхме по какъв начин Европа съумя да се откъсне от газовата си взаимозависимост от Русия, нещо, което беше немислимо допреди 3-4 години.
Цели 15 европейски страни попадат в топ 20 на класацията за най-щастливите страни в света за 2023 година С какво Европа продължава да бъде толкоз привлекателна за своите жители?
Наскоро четох една книга на един белгийски професор – Хенрик Фос, която се споделя " Това е Европа. Историята на един съюз ". По доста занимателен метод, с доста персонални истории, само че и съществени архивни документи той споделя за бащите на Европейския план, за основаването на Европейската общественост за въглища и стомана след Втората международна война. От тази общественост по-късно се ражда Европейският съюз. Много забавно четиво. В началото на книгата си той парафразира Пипи Дългото чорапче, която споделя: " Никога не съм го правила това нещо, тъй че мисля, че го мога ". Парадоксално, само че по този начин е било и с Европейски Съюз – тези, които са го създавали, са нямали никаква визия с какво се захващат, в никакъв случай преди този момент не е съществувало сходно формирование, само че те са решили, че могат и би трябвало да го създадат. Единственото, което са желали, е Старият континент да си върне мира и стабилността след опустошителната Втора международна война. Удивително е какъв брой бързо спечелилите и победените са седнали на една маса, с цел да мислят за общото бъдеще. И мисля, че след доста проби и неточности те са съумели с плана си. Именно и поради тези полезности, които стоят зад Европейски Съюз, България и останалите някогашни комунистически страни толкоз доста искахме да станем част от тази общественост след рухването на Берлинската стена.
Затова и толкоз доста хора и през днешния ден не престават да идват тук или, както казвате, са щастливи, че живеят тук. Затова Европейски Съюз продължава да е магнит за доста неевропейци. Да не забравяме и персоналната независимост, свободата на словото и правото да бъдеш подобен, какъвто искаш – някои хора бягат от своите страни точно поради неналичието на независимост и невъзможността да се самоопределят. Но и тук не всичко е съвършено: самоубийствата и депресиите в скандинавските страни са много, в мигрантските гета към огромните градове във Франция или Белгия постоянно избухват вълнения, да не забравяме поредицата от терористични офанзиви преди няколко години...
Разкажете за всекидневието на вашето семейство в Белгия. Как бихте сравнили живота там с този в България?
Мъжът ми е белгиец, само че приказва български, щерка ми е на половина българка, на половина белгийка и също приказва двата езика. Живеем сред две страни и две култури и се опитваме да взимаме най-хубавото от двете. Вечер първо гледаме Българска национална телевизия, след това белгийските вести. Често се майтапим, че живеем в БЕлгария. На битово равнище не мисля, че има огромна разлика сред нашия живот и живота на приятелите ми в България. Хубавото на Европа е, че бързо можеш да стигнеш от единия завършек на континента до другия. Когато у дома няма другари от България, пътуваме, от време на време просто до някоя прилежаща страна. За няколко часа с влака или с колата си в Париж, Амстердам или Берлин – без граници, без инспекции, без изпитание. За мен това е смисълът на Европа.
Интервюто взе Любомила Бучинска
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ