БНТ зад кадър: Гергана Василева: Новина е това, което засяга хората
Качественото телевизионно наличие в Българската национална телевизия изисква професионализъм, безрезервен труд, отговорност към феновете при съблюдаване на правилата на журналистическата нравственос, непрекъснато рационализиране и надграждане на самостоятелните умения, само че и несъмнено – работа в екип.
В поредност от диалози с публицисти от Българска национална телевизия – кореспонденти, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на публичната телевизия – тези, които не са привикнали да дават " изявленията ", само че несъмнено имат какво да кажат.
Гергана Василева е виновен редактор на " По света и у нас ". Присъединява се към екипа на Българска национална телевизия през 2014 година Като кореспондент при започване на кариерата си отразява политически събития. Започва в горещите дни към завръщането на Симеон Сакскобургготски в България и измененията на политическата сцена. Икономическите тематики обаче изместват фокуса на вниманието ѝ няколко години по-късно – след икономическата и финансова рецесия през 2007-2008 година Икономиката остава главен акцент в работата ѝ и като изпълнителен продуцент на новините, с което се захваща в този интервал и остава пристрастеност за нея до момента. В разнообразни интервали е изпълнителен продуцент на стопански излъчвания по Българска национална телевизия. В СУ " Св. Климент Охридски " приключва бакалавърска степен по " Българска лингвистика ", а по-късно и магистратура в Нов български университет по специалността " Банков мениджмънт ". Преминава образования в CNN и BBC, както и курс на образование при декана на Факултета по радио-телевизионна публицистика в Университета по публицистика в Мисури, Съединени американски щати – проф. Кент Колинс.
Лицето на " По света и у нас " са водещите и репортерите, които феновете всекидневно виждат на екран. Наред с тях обаче има още доста хора, без които новините са невъзможни. Каква функционалност извършва виновният редактор?
Истината е, че работата на виновния редактор е многопластова... Като стартираме от това да следи какво, по кое време и по какъв начин ще бъде отразено, с цел да стигне до феновете през водещите и репортерите, минем през работата с репортерите за основаването на репортажите, историите, развиването им денем, директните включвания и оформянето на продукта за вести, и стигнем до излъчването. Трябва да е на ефир, в случай че се чака или се случва нещо изключително, би трябвало да следи и да се намесва, в случай че нещо не е задоволително ясно и правилно предадено. Като човек, който е задължен да се запознае със събитията, макар че не е на терен, би трябвало да разиска с репортерите и водещите акцентите, подредбата, формата. За мен виновният редактор, изпълнителният продуцент, делегираният продуцент, или както и да се назовава в другите малките екрани, би трябвало да може да възнамерява добре новините, само че в развиване.
В последните години (на фона на моите 22 години в медиите митингите в страната ни и пандемичните години са последните няколко...) и по отношение на политическите митинги и множеството изключителни избори и съвещания, и по отношение на пандемията от COVID-19 доста, доста изключителни излъчвания и студиа се наложи да се създадат. Непредвидено. Спонтанно. Защото в този момент се случва. И продължава. Във всички тези моменти виновният редактор би трябвало да остане. Или да се върне.
Не мога ясно да определям функционалността на виновния редактор, тъй като мисля, че това е работа, която всеки ден е друга. Никога не е ясно какво тъкмо ще би трябвало да се свърши в този ден, ще бъде ли всичко планувано, или ще се случат изключителни събития, какъв брой ще продължи денят... Но опитът, който би трябвало да има виновният редактор, би трябвало да е задоволителен, с цел да реагира при всевъзможни случаи и да разпредели новините в верните часови пояси, верните форми за тях и ясни акценти и отразяване.
Освен че е с най-дълголетни обичаи – забележителните 63 години, както и с най-голяма публика, централната емисия " По света и у нас " е и с най-продължително времетраене. Има ли логаритъм, по който се подреждат тематиките в тези 45 минути, освен това в смисъла на публичните функционалности, които извършва Българска национална телевизия?
Понеже във всяка обстановка и всеки момент живеем и онлайн, незабавно вадя определение за " логаритъм " от речника на Българска академия на науките, с цел да обясня за какво го няма в новините. Определението гласи: " Система от правила, които дефинират поредност от изчислителни интервенции, които водят до решението на дадена задача ". Такава система за подреждането на тематиките в новините няма. Новина е това, което визира хората. На това са ме научили същинските ми учители по публицистика, които последвам безотказно – проф. Кент Колинс от Журналистическия университет в Мисури, Съединени американски щати и водещият и продуцент в CNN – Джим Кланси. И мисля, че е доста елементарно да бъде разбрано кое визира хората: всичко, обвързвано с метода им на живот, със стандарта им, с политиките, които ги засягат, със случая от през днешния ден – без значение дали е достижение, ликвидиране, изобретение, война...
А публичните функционалности на Българска национална телевизия, съгласно мен, изискват каквато и да е новината, да бъде поднесена обективно и етично. Не единствено в централната емисия! Във всички излъчвания " По света и у нас " обстоятелствата би трябвало да бъдат тествани, гледните точки да бъдат чути, персоналното пространство – предпазено, а отговорностите на обществените фигури – изяснени. Ако би трябвало да приказвам с образци, дано погледнем най-тревожните събития през последните години: времето на политическите митинги – наблюдаваме недоволството, демонстрираме и отговорите на властта; времето на изключителни избори – демонстрираме събитията, демонстрираме и резултатите; времето на пандемията – наблюдаваме данните, демонстрираме и ограниченията у нас и в Европа. Започна войната в Украйна – в наше време, в Европа – нещо, което в никакъв случай не бих повярвала, че ще изживеем... Но нашият екип беше единствен от страната, отразил началото на войната. И при всички събития за ефира на публичната телевизия разчитаме на правилно показване на събитията и същинските истории, разказани от кореспонденти, интернационалните редактори и репортери на Българска национална телевизия.
Често новините се случват в действително време, безусловно в ефир. Как се овладява адреналинът в сходни моменти? Споделете за изключителна обстановка, която няма да забравите.
Никога няма да не помни момента, в който научих, че българските медици, арестувани в Либия през 1999 година, се връщат в България. В към 5 сутринта на 24 юли 2007 година телефонът ми звънна и разбрах, че наказаните българи ще кацнат в София. Тогава работех в по-малка телевизия и беше съществено предизвикателство да организираме екипите, ефирите, гостите, коментаторите, тъй като посрещането предполагаше извънредно дипломатично и професионално отразяване. Всичко имаше значение: кой водещ ще го разгласи, по какъв начин и кой кореспондент ще включим, какъв брой е квалифициран, тъй като няма време в този момент някой да се готви за ефир. Разбира се, отразихме го извънредно добре, екипа и до през днешния ден считам за един от най-класните, а организацията, която успяхме да създадем – изключителна. И това беше единствено едно от първите огромни, непредвидени събития, за които предстоеше да давам отговор в апаратната по време на ефирите.
Следващи събития? Атентати, произшествия, митинги, пандемия, избори, политически и стопански рецесии... При всеки от ефирите извънредно специфична роля има редакторът или изпълнителният продуцент. Има кореспонденти на терен, водещи в студиото, открити и уговорени събеседници – това е забележимото. Зад кадър са режисьори, звукорежисьори, оператори, графици, монтажисти, инженери... От доста хора зависи един ефир, а с тях поддържа връзка виновното лице в апаратна. В този миг адреналинът не се овладява. Той се натрупа, до момента в който се прави работа и се случва ефирът. А по-късно, часове по-късно, чакаме да спадне. Но – това ни е работата.
През погледа ви са минали стотици свидетелски разкази за закононарушения, обществени несправедливости, персонални нещастия, естествени бедствия... Как човек, за който така наречен " черна хроника " е неизменима част от специалността, съумява да запази душeвността си? И понижава ли емпатията с насъбрания опит?
Има случай, който постоянно изниква в съзнанието ми, когато заговоря за " черна хроника ". Той е отпреди близо 10 години. Като дежурен редактор на късни вести узнавам за тежка злополука на столичен бул.. Нямам спомен по каква причина – нямаме дежурен кореспондент. И след емисия потеглям с екип, с цел да отразим случая. Пристигайки на място, сварвам колата и мотоциклета от злополуката на място, на земята – мъртвец на починалия мотоциклетист. До него – майка му и сестра му, които се молят на лекаря да го откара в болница, макар че споделя, че е мъртъв... Това е един човешки живот, една фамилна покруса, една болежка на безусловно непознати, а постоянно ще я помня. И погледите на майката и сестрата.
Емпатията не зависи от опита. Чела съм доста мнения, че медиите " търсят " ужаса, че постоянно " черните " вести са водещи, че избираме свадите и нещастията пред положителното и триумфите... Истината е, че за всеки от нас ужасните истории са пъклен тежки. Предпочитам да работя с репортерите от икономическия и обществен сектор пред тези от престъпния и политическия. Защото тогава приказваме за живота на хората, за бизнес, за стандарти, а не за ужаси и специфични ползи! Но, когато подреждаме новините, нямаме право да подминем нещастието от Стара Загора, от Лозен или десетките, придобили храброст да ги разгласят в този момент поради поддръжката на обществото.
Знаете, публицистите от Българска национална телевизия започнахме акция против насилието под наслов " Стига! ". Защото и ние избираме да отразяваме други вести! Искам репортажи за летния сезон, за инспекциите по заведенията, за растежа на депозити и застраховки, за понижените цени на парцелите, за триумфа на българските възпитаници в олимпиадата и за маратона във Варна... Колкото и рядко да се случва, има и дни, в които се радваме на такива вести. Пожелавам си да са повече!
Гледате ли вести в свободното си време? Кой е вашият правилен отдушник – спорт или пък някакво занимание?
Да... Гледам вести, или чета и чувам. Трудно се отстранявам изцяло... Но това, което същински ме откъсва, е спортът. Естествено, безусловно любителски. Но и любителски прогресирам! От тичане в Западния парк, през поредност полумаратони в страната, тази година стигнах до цялостен маратон в Рим! 42 километра! При изумителна организация, необикновено преживяване и извънредно задоволство! От каране на колело до Елин Пелин и назад, през 400-километрово южно трасе до морето, до прекосяване на маршрута " Дунав Ултра " – 740 километра от Видин до Дуранкулак: хубост, компликации, отмалялост и... задоволство! След дни ми следва още веднъж! А по-късно: финалът на годината със идващия полумаратон и огромният маратон в Атина.
Между тях: тичане в парка, пилатес, йога, плуване, ски... Другата ми пристрастеност: пътешествия. Опитвам се да комбинирам със спортове и маратони. И – постаравам се да съумявам – концерти и спектакъл. Звучи като за човек, който няма никакви задания... А е за човек, който има потребност да презареди!
Интервюто взе Любомила Бучинска.
Последвайте ни във и
В поредност от диалози с публицисти от Българска национална телевизия – кореспонденти, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на публичната телевизия – тези, които не са привикнали да дават " изявленията ", само че несъмнено имат какво да кажат.
Гергана Василева е виновен редактор на " По света и у нас ". Присъединява се към екипа на Българска национална телевизия през 2014 година Като кореспондент при започване на кариерата си отразява политически събития. Започва в горещите дни към завръщането на Симеон Сакскобургготски в България и измененията на политическата сцена. Икономическите тематики обаче изместват фокуса на вниманието ѝ няколко години по-късно – след икономическата и финансова рецесия през 2007-2008 година Икономиката остава главен акцент в работата ѝ и като изпълнителен продуцент на новините, с което се захваща в този интервал и остава пристрастеност за нея до момента. В разнообразни интервали е изпълнителен продуцент на стопански излъчвания по Българска национална телевизия. В СУ " Св. Климент Охридски " приключва бакалавърска степен по " Българска лингвистика ", а по-късно и магистратура в Нов български университет по специалността " Банков мениджмънт ". Преминава образования в CNN и BBC, както и курс на образование при декана на Факултета по радио-телевизионна публицистика в Университета по публицистика в Мисури, Съединени американски щати – проф. Кент Колинс.
Лицето на " По света и у нас " са водещите и репортерите, които феновете всекидневно виждат на екран. Наред с тях обаче има още доста хора, без които новините са невъзможни. Каква функционалност извършва виновният редактор?
Истината е, че работата на виновния редактор е многопластова... Като стартираме от това да следи какво, по кое време и по какъв начин ще бъде отразено, с цел да стигне до феновете през водещите и репортерите, минем през работата с репортерите за основаването на репортажите, историите, развиването им денем, директните включвания и оформянето на продукта за вести, и стигнем до излъчването. Трябва да е на ефир, в случай че се чака или се случва нещо изключително, би трябвало да следи и да се намесва, в случай че нещо не е задоволително ясно и правилно предадено. Като човек, който е задължен да се запознае със събитията, макар че не е на терен, би трябвало да разиска с репортерите и водещите акцентите, подредбата, формата. За мен виновният редактор, изпълнителният продуцент, делегираният продуцент, или както и да се назовава в другите малките екрани, би трябвало да може да възнамерява добре новините, само че в развиване.
В последните години (на фона на моите 22 години в медиите митингите в страната ни и пандемичните години са последните няколко...) и по отношение на политическите митинги и множеството изключителни избори и съвещания, и по отношение на пандемията от COVID-19 доста, доста изключителни излъчвания и студиа се наложи да се създадат. Непредвидено. Спонтанно. Защото в този момент се случва. И продължава. Във всички тези моменти виновният редактор би трябвало да остане. Или да се върне.
Не мога ясно да определям функционалността на виновния редактор, тъй като мисля, че това е работа, която всеки ден е друга. Никога не е ясно какво тъкмо ще би трябвало да се свърши в този ден, ще бъде ли всичко планувано, или ще се случат изключителни събития, какъв брой ще продължи денят... Но опитът, който би трябвало да има виновният редактор, би трябвало да е задоволителен, с цел да реагира при всевъзможни случаи и да разпредели новините в верните часови пояси, верните форми за тях и ясни акценти и отразяване.
Освен че е с най-дълголетни обичаи – забележителните 63 години, както и с най-голяма публика, централната емисия " По света и у нас " е и с най-продължително времетраене. Има ли логаритъм, по който се подреждат тематиките в тези 45 минути, освен това в смисъла на публичните функционалности, които извършва Българска национална телевизия?
Понеже във всяка обстановка и всеки момент живеем и онлайн, незабавно вадя определение за " логаритъм " от речника на Българска академия на науките, с цел да обясня за какво го няма в новините. Определението гласи: " Система от правила, които дефинират поредност от изчислителни интервенции, които водят до решението на дадена задача ". Такава система за подреждането на тематиките в новините няма. Новина е това, което визира хората. На това са ме научили същинските ми учители по публицистика, които последвам безотказно – проф. Кент Колинс от Журналистическия университет в Мисури, Съединени американски щати и водещият и продуцент в CNN – Джим Кланси. И мисля, че е доста елементарно да бъде разбрано кое визира хората: всичко, обвързвано с метода им на живот, със стандарта им, с политиките, които ги засягат, със случая от през днешния ден – без значение дали е достижение, ликвидиране, изобретение, война...
А публичните функционалности на Българска национална телевизия, съгласно мен, изискват каквато и да е новината, да бъде поднесена обективно и етично. Не единствено в централната емисия! Във всички излъчвания " По света и у нас " обстоятелствата би трябвало да бъдат тествани, гледните точки да бъдат чути, персоналното пространство – предпазено, а отговорностите на обществените фигури – изяснени. Ако би трябвало да приказвам с образци, дано погледнем най-тревожните събития през последните години: времето на политическите митинги – наблюдаваме недоволството, демонстрираме и отговорите на властта; времето на изключителни избори – демонстрираме събитията, демонстрираме и резултатите; времето на пандемията – наблюдаваме данните, демонстрираме и ограниченията у нас и в Европа. Започна войната в Украйна – в наше време, в Европа – нещо, което в никакъв случай не бих повярвала, че ще изживеем... Но нашият екип беше единствен от страната, отразил началото на войната. И при всички събития за ефира на публичната телевизия разчитаме на правилно показване на събитията и същинските истории, разказани от кореспонденти, интернационалните редактори и репортери на Българска национална телевизия.
Често новините се случват в действително време, безусловно в ефир. Как се овладява адреналинът в сходни моменти? Споделете за изключителна обстановка, която няма да забравите.
Никога няма да не помни момента, в който научих, че българските медици, арестувани в Либия през 1999 година, се връщат в България. В към 5 сутринта на 24 юли 2007 година телефонът ми звънна и разбрах, че наказаните българи ще кацнат в София. Тогава работех в по-малка телевизия и беше съществено предизвикателство да организираме екипите, ефирите, гостите, коментаторите, тъй като посрещането предполагаше извънредно дипломатично и професионално отразяване. Всичко имаше значение: кой водещ ще го разгласи, по какъв начин и кой кореспондент ще включим, какъв брой е квалифициран, тъй като няма време в този момент някой да се готви за ефир. Разбира се, отразихме го извънредно добре, екипа и до през днешния ден считам за един от най-класните, а организацията, която успяхме да създадем – изключителна. И това беше единствено едно от първите огромни, непредвидени събития, за които предстоеше да давам отговор в апаратната по време на ефирите.
Следващи събития? Атентати, произшествия, митинги, пандемия, избори, политически и стопански рецесии... При всеки от ефирите извънредно специфична роля има редакторът или изпълнителният продуцент. Има кореспонденти на терен, водещи в студиото, открити и уговорени събеседници – това е забележимото. Зад кадър са режисьори, звукорежисьори, оператори, графици, монтажисти, инженери... От доста хора зависи един ефир, а с тях поддържа връзка виновното лице в апаратна. В този миг адреналинът не се овладява. Той се натрупа, до момента в който се прави работа и се случва ефирът. А по-късно, часове по-късно, чакаме да спадне. Но – това ни е работата.
През погледа ви са минали стотици свидетелски разкази за закононарушения, обществени несправедливости, персонални нещастия, естествени бедствия... Как човек, за който така наречен " черна хроника " е неизменима част от специалността, съумява да запази душeвността си? И понижава ли емпатията с насъбрания опит?
Има случай, който постоянно изниква в съзнанието ми, когато заговоря за " черна хроника ". Той е отпреди близо 10 години. Като дежурен редактор на късни вести узнавам за тежка злополука на столичен бул.. Нямам спомен по каква причина – нямаме дежурен кореспондент. И след емисия потеглям с екип, с цел да отразим случая. Пристигайки на място, сварвам колата и мотоциклета от злополуката на място, на земята – мъртвец на починалия мотоциклетист. До него – майка му и сестра му, които се молят на лекаря да го откара в болница, макар че споделя, че е мъртъв... Това е един човешки живот, една фамилна покруса, една болежка на безусловно непознати, а постоянно ще я помня. И погледите на майката и сестрата.
Емпатията не зависи от опита. Чела съм доста мнения, че медиите " търсят " ужаса, че постоянно " черните " вести са водещи, че избираме свадите и нещастията пред положителното и триумфите... Истината е, че за всеки от нас ужасните истории са пъклен тежки. Предпочитам да работя с репортерите от икономическия и обществен сектор пред тези от престъпния и политическия. Защото тогава приказваме за живота на хората, за бизнес, за стандарти, а не за ужаси и специфични ползи! Но, когато подреждаме новините, нямаме право да подминем нещастието от Стара Загора, от Лозен или десетките, придобили храброст да ги разгласят в този момент поради поддръжката на обществото.
Знаете, публицистите от Българска национална телевизия започнахме акция против насилието под наслов " Стига! ". Защото и ние избираме да отразяваме други вести! Искам репортажи за летния сезон, за инспекциите по заведенията, за растежа на депозити и застраховки, за понижените цени на парцелите, за триумфа на българските възпитаници в олимпиадата и за маратона във Варна... Колкото и рядко да се случва, има и дни, в които се радваме на такива вести. Пожелавам си да са повече!
Гледате ли вести в свободното си време? Кой е вашият правилен отдушник – спорт или пък някакво занимание?
Да... Гледам вести, или чета и чувам. Трудно се отстранявам изцяло... Но това, което същински ме откъсва, е спортът. Естествено, безусловно любителски. Но и любителски прогресирам! От тичане в Западния парк, през поредност полумаратони в страната, тази година стигнах до цялостен маратон в Рим! 42 километра! При изумителна организация, необикновено преживяване и извънредно задоволство! От каране на колело до Елин Пелин и назад, през 400-километрово южно трасе до морето, до прекосяване на маршрута " Дунав Ултра " – 740 километра от Видин до Дуранкулак: хубост, компликации, отмалялост и... задоволство! След дни ми следва още веднъж! А по-късно: финалът на годината със идващия полумаратон и огромният маратон в Атина.
Между тях: тичане в парка, пилатес, йога, плуване, ски... Другата ми пристрастеност: пътешествия. Опитвам се да комбинирам със спортове и маратони. И – постаравам се да съумявам – концерти и спектакъл. Звучи като за човек, който няма никакви задания... А е за човек, който има потребност да презареди!
Интервюто взе Любомила Бучинска.
Последвайте ни във и
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ