Радев не иска вече да е адвокат на Путин, а негов съюзник, само евроатлантическо мнозинство ще сложи край на идеята за еднолична власт
Цветанка Андреева
Най-голямата борба, която следва, няма да е за сформиране на държавно управление или акцията преди идващите предсрочни избори. Голямата борба ще е за българската страна. Дали да остане европейска страна с демократично ръководство, или да се трансформира в страна с режим на еднолична власт. В този подтекст единствено концепцията за евроатлантическо парламентарно болшинство може да е краят на концепцията за еднолична власт на Радев посредством президентска република. Всички, които назовават това „ гербаджийска тактика “, постилат аления килим пред проекта на Радев.
Енергията за прокарването на Президентска република като управнически модел за България набира мощ. И тя е назад пропорционална на неспособността на политическата ни система да извърши със смисъл и дейности държавните институции – парламент и министерски съвет. Кризата в страната се употребява напълно непозволено за реализирането на модел, в който Радев ще придобива от ден на ден власт. Всичко стартира тогава, когато Радев оглави импровизирано компроматната война против ГЕРБ и
овладя площадния митинг под юмрука си
Тогава Радев всъщност изкопа пропастта сред демократите. Част от тях компрометираше, останалите подчиняваше. Същевременно изграждаше непрекъснато свои управнически фрагменти и политически планове, които трябваше и към момента извършват неговата тактика. Радев смъкна ГЕРБ не тъй като не харесваше ръководството им, а тъй като искаше лостовете на властта за себе си.
След като ръководи близо две години, обсебвайки цялата власт в страната, като компрометираше партиите и саботираше всяка поотделно, с цел да ги разделя до степен на неспособност да се коалират през днешния ден, триумфът на Радев е съвсем цялостен. Почти! Радев знае, че кулминационната точка на неговата тактика наближава. Ако изпусне момента, може да загуби окончателно. Слушаме непрекъснато, че от спешната обстановка печели единствено Радев. Усещайки го, неговият кръг се задейства. Ежедневно, припознати и завоалирани негови емисари ни
оферират референдум за президентска република
Внушават, че президентската република е модел по-подходящ за България. Всичко това е не просто нелегитимен политически интерес, а е опит България да бъде въведена в модел на еднолично ръководство, с властнически към тоталитарен уклон. Подобен модел се реализира през последните десетилетия в Русия. Този модел търсеше и намираше съдружници в Европейски Съюз. Корумпираше и определяше тактиките на политически елити. Продуктът Румен Радев в българската политика е обвързван с тази съветска тактика. Крайната цел е Радев да е съдружник на Путин (за в този момент той му е единствено всекидневен адвокат), а България да е стратегически сътрудник на нашествието на Русия към Европа. Единствения мощен и рисков съперник на Радев е Народното събрание.
Партиите и водачите са врагове на Радев, а споровете сред тях зареждат неговата мощ. Крайно време е да се разбере, че болшинството, което ще отбрани правото на България да е европейска страна не е гербаджийска тактика (по думите и обвиняванията на противоречиви и безспорни анализатори) за основаване на държавно управление, а очеваден и финален късмет да се отбрани страната ни от опасността за едноличен режим. Евроатлантическото болшинство може да е политическата гибел за Радев. Това болшинство може да направи и реши всичко значимо в страната, в това число и импийчмънт на президента. Това е болшинството, което може единствено посредством Народното събрание да резервира България доста ясно в полето на европейската принадлежност.
Най-голямата борба, която следва, няма да е за сформиране на държавно управление или акцията преди идващите предсрочни избори. Голямата борба ще е за българската страна. Дали да остане европейска страна с демократично ръководство, или да се трансформира в страна с режим на еднолична власт. В този подтекст единствено концепцията за евроатлантическо парламентарно болшинство може да е краят на концепцията за еднолична власт на Радев посредством президентска република. Всички, които назовават това „ гербаджийска тактика “, постилат аления килим пред проекта на Радев.
Енергията за прокарването на Президентска република като управнически модел за България набира мощ. И тя е назад пропорционална на неспособността на политическата ни система да извърши със смисъл и дейности държавните институции – парламент и министерски съвет. Кризата в страната се употребява напълно непозволено за реализирането на модел, в който Радев ще придобива от ден на ден власт. Всичко стартира тогава, когато Радев оглави импровизирано компроматната война против ГЕРБ и
овладя площадния митинг под юмрука си
Тогава Радев всъщност изкопа пропастта сред демократите. Част от тях компрометираше, останалите подчиняваше. Същевременно изграждаше непрекъснато свои управнически фрагменти и политически планове, които трябваше и към момента извършват неговата тактика. Радев смъкна ГЕРБ не тъй като не харесваше ръководството им, а тъй като искаше лостовете на властта за себе си.
След като ръководи близо две години, обсебвайки цялата власт в страната, като компрометираше партиите и саботираше всяка поотделно, с цел да ги разделя до степен на неспособност да се коалират през днешния ден, триумфът на Радев е съвсем цялостен. Почти! Радев знае, че кулминационната точка на неговата тактика наближава. Ако изпусне момента, може да загуби окончателно. Слушаме непрекъснато, че от спешната обстановка печели единствено Радев. Усещайки го, неговият кръг се задейства. Ежедневно, припознати и завоалирани негови емисари ни
оферират референдум за президентска република
Внушават, че президентската република е модел по-подходящ за България. Всичко това е не просто нелегитимен политически интерес, а е опит България да бъде въведена в модел на еднолично ръководство, с властнически към тоталитарен уклон. Подобен модел се реализира през последните десетилетия в Русия. Този модел търсеше и намираше съдружници в Европейски Съюз. Корумпираше и определяше тактиките на политически елити. Продуктът Румен Радев в българската политика е обвързван с тази съветска тактика. Крайната цел е Радев да е съдружник на Путин (за в този момент той му е единствено всекидневен адвокат), а България да е стратегически сътрудник на нашествието на Русия към Европа. Единствения мощен и рисков съперник на Радев е Народното събрание.
Партиите и водачите са врагове на Радев, а споровете сред тях зареждат неговата мощ. Крайно време е да се разбере, че болшинството, което ще отбрани правото на България да е европейска страна не е гербаджийска тактика (по думите и обвиняванията на противоречиви и безспорни анализатори) за основаване на държавно управление, а очеваден и финален късмет да се отбрани страната ни от опасността за едноличен режим. Евроатлантическото болшинство може да е политическата гибел за Радев. Това болшинство може да направи и реши всичко значимо в страната, в това число и импийчмънт на президента. Това е болшинството, което може единствено посредством Народното събрание да резервира България доста ясно в полето на европейската принадлежност.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ