Тя е една от най-големите ни артисти, но за малко да загуби живота си на сцената
Цветана Манева едвам не се обесва на сцената през 1967 година при едно от представленията на паметния театър “Уестсайдска история " в Пловдив. По това време тя е млада актриса и е разпределена да играе в първата режисура на новооткритата младежка сцена в театъра.
Младият режисьор Крикор Азарян сътворява спектакъла, в който актьорите пеят и танцуват, и се трансформира в същински шлагер. Любители на театъра пътуват от София до Пловдив единствено с цел да гледат спектакъла.
Лично Тодор Живков позволява известният американски музикален филм от 1961 година да се сложи и на българска сцена. Технически “обесването " се случва по този начин на сцената: в металната структура зад хоризонтална греда са направени две издатини като степенки, които не се виждат от публиката. Актрисата донася стол, висок колкото тези две издатини, и го слага пред тях.
После стъпва на степенките, само че наподобява, че тя стои на стола. В един миг актрисата е с единия крайник върху степенките, а с другия ритва стола. После остава застанала на двете степенки, само че за феновете се основава илюзията, че виси във въздуха. В злощастната вечер Манева ритва стола, само че тялото й се залюлява от по-силния подтик и кракът й не намира степенките. Подхлъзва се и въжето се впива във врата й. Истински се впива.
От този безразсъден случай съумява да я избави неин сътрудник с помощта на бързата му реакция. Тогава актрисата е единствено на 23 години. Тя е родена в Пловдив в фамилията на известния трагичен артист Георги Манев, театърът е част от живота й от най- дребна възраст.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Моис Бениеш през 1966 година Още като ученичка играе в спектакъла “Когато розите танцуват " на Валери Петров.
В съмнението й дали да поеме по пътя на медицината, или да остане на сцената, надвива актьорското майсторство. “Лекарят отстранява физическата болежка, изкуството облекчава душевните премеждия ", изяснява тогава избора си актрисата. Баща й - Георги Манев, който е артист в Пловдивския спектакъл, мъчно приема решението на щерка си да поеме по неговия път.
“Беше много недопечен баща, светла му памет. Той просто искаше да ме отдалечи. Твърдеше, че нямам никакви данни за това и беше много краен - споделяше, че съм ниска, че очите ми били доста изпъкнали... Уж не вярваш, само че се замисляш дали е по този начин. Изпитвах толкоз срам, че когато ме помоли да му кажа материалите си, които бях подготвила с жена драматург от Пловдивския спектакъл, застанах с тил към него и с лице към стената ", спомня си през днешния ден Манева.
Дълго време на хубостта и гения й се радват най-вече пловдивчани. Комисията на театралния институт безмилостно реже порива на амбициозната млада актриса. Според специалистите тя не произнасяла “р " и “л " вярно. Така Цветана се връща под тепетата и се влива в редовете на работническата класа. Постъпва на работа в обувния цех “Петър Ченгелов " и стартира да прави кожени чанти. Това става през годината, в която не е призната във ВИТИЗ и трябвало нещо да работи. Попада измежду обилни дами на междинна възраст, притеглят я смехът и жизнеността, които имат те.
Успоредно с това не стопира да надгражда актьорския си гений и върви на уроци при пловдивския артист Борис Михайлов. Година по-късно е призната да учи актьорско майсторство.
Като студентка дебютира в киното и познава първата огромна обич в лицето на третокурсника Петър Вучков. Да, да, същият - бъдещият известен Мистър “Няма време ", водещ на предаването “Минута е доста " по Българска национална телевизия. Още до момента в който е студентка, прави своя дебют е киното. През 1962 година влиза в ролята на кубинка в сериала на Германска демократична република “Зеленото страшилище ". Самата тя след време споделя, че даже не помни това свое присъединяване. Година по-късно влиза в ролята на Деница във кино лентата за Калоян - момиче от народа, което Калоян взима за своя персонална прислужница. Когато е в последния курс на ВИТИЗ, играе секретарка на германците във кино лентата “Най-дългата нощ ".
След дипломирането си се завръща в Пловдив. В театралната история на Града под тепетата остават вечно нейните велики превъплъщения в облиците на едни от най-силните дами - Жулиета, Албена, Маша, Нора, Медея, Беатриче, девойка Юлия, Султана. Цветана Манева се трансформира в първата дама на Пловдивския спектакъл.
Пловдивският публицист и публицист Евгени Тодоров пропрявя път към първото интернационално самопризнание на актрисата. Това става през 1973 година във Варна по време на интернационалния кинофестивал “Златна роза ". Тодоров, който по това време е млад публицист в локалния вестник “Комсомолска искра ", прави изявление с огромния съветски режисьор Сергей Герасимов. Той споделя, че за него огромното изобретение на този фестивал е актрисата Цветана Манева, която играе основната роля във кино лентата на Бинка Желязкова “Последната дума ".
Филмът е показан на фестивала в Кан. Говори се, че може да получи групова премия за най-хубава женска роля. Разминава се с оценката, само че пък Манева получава премия от Бинка Желязкова. След впечатляващата игра в “Последната дума " режисьорите освен стартират да я канят все по-често, само че и да й разпореждат най-различни актьорски задания.
През 1975 година Цветана Манева става заслужила артистка. Следват поредност от филми с нейно присъединяване. През 1976 година излизат 2 кино лентата, през 1977 година взе участие в 4, през 1984 година - в 5, през 1985 година - в 6. Цветана Манева е единствената българска актриса, която става театрална звезда в провинцията и след това идва в София.
Докато е в Пловдив, там е и режисьорът Любен Гройс. И през днешния ден мнозина познавачи на театралната история считат, че огромният късмет на Манева е да работи още при започване на кариерата си с този огромен занаятчия на театралното изкуство.
Самата тя също не крие признателността си към него и нейното професионално израстване. Дори разделя креативния си път на два стадия - преди и след гибелта на режисьора Любен Гройс. Когато го губи - губи опората си. Той е индивидът, на който разчита и има вяра, че подготовките са най-полезната част от деня й. Благодарение на Гройс изиграва всички функции, които би трябвало да изиграе една актриса, както самата тя споделя.
През 1971 година новоназначеният шеф на Театър “София " Николина Томанова кани Цветана в трупата. Актрисата се съгласява, само че няколко души от театъра пишат писмо до Тодор Живков, че не я желаят в колектива. Томанова не смее да поеме риска и Манева се връща в родния си град.
След 13 години в Пловдив през 1979 година идва в спектакъл “Сълза и смях ". Основната причина за напускането е идеологическият спор за пиесата на Константин Илиев “Босилек за Драгинко ". С нея от Пловдив си потеглят брачният партньор й Явор и Любен Гройс. Тогава в театралните среди се заговорило, че шефът Дико Фучеджиев е поканил Цветана в трупата на Народния спектакъл, само че в колектива стартира недоволство против нея. Актрисите се страхували, че ще вземе най-хубавите женски функции, и пишат писмо до Централен комитет да бъде преместена в различен спектакъл. През 1982 година е издигната за първи зам.-председател на Съюза на артистите в България и става национална артистка. След още 13 години - през 1990-а, Манева напуща и спектакъл “Сълза и смях " със скандал.
“Просто нямаха потребност от мен като актриса. Не бях включена в репертоара на трупата и си потърсих сама колая ", споделя тогава актрисата. Канят я да стане шеф на Пловдивския спектакъл. Отказва поради Закона за декомунизацията, който не й разрешава да взема управителни длъжности. Три години откакто напуща “Сълза и смях ", никой не я търси за работа в София. Играе в Ямбол, Пловдив, Димитровград и дори в самодейния спектакъл в Дупница. После постъпва в “Сфумато ". Играе и в Театър 199. През 1995 година Цветана Манева става артдиректор на театралния фестивал “Варненско лято ".
НА ПРОЩАВАНЕ: Цветана Манева се сбогува с публиката
Актрисата стартира да преподава в Нов български университет и през 2003 година е удостоена с купата “Почетен професор ". От 1996 година учи на актьорско майсторство и студентите от театралния лицей, открит през 1991 година и наименуван на нейния обичан режисьор Любен Гройс. На варненския фестивал през 2004 година Манева получава “Златна роза " за изцяло творчество. През същата година президентът Георги Първанов й връчва медал “Стара планина " първа степен, получава и огромната премия “Икар " на Съюза на артистите в България.
Когато е на 62 година, най-сетне съумява да стъпи на сцената на Народния спектакъл. Изиграла е 115 функции в киното и театъра. През последните години Цветана доста деликатно сортира облиците си. Казва, че младият артист може да си разреши да играе всичко. Но артист с построена биография би трябвало да бъде деликатен.
Дядо й я кръщава Цона
В кръщелното удостоверение Цветана Манева е записана като Цона. Сменят й името чак през 1962 година. Щастливият й дядо черпи в махалата и към този момент на няколко напитки се сеща, че би трябвало да свърши поставената му задача - да извади документ за внучката. И по този начин я свършва, че внучката публично става Цветана чак през 1962 година.
Телефонна целувка свързва Явор Милушев и Цветана Манева
Телефонна целувка тъкмо преди половин век свързва вечно Явор Милушев и Цветана Манева. По това време те са съвсем непознати - знаели един за различен, само че нищо повече. Явор е финален курс във ВИТИЗ. Във фоайето има стационарен телефон. Цветана, която към този момент е приключила и била актриса, приказва по този телефон. Минава Явор и я целува по бузата.
След време тя си спомня: " Беше зима. Той влезе извън. Аз продължавах да си приказвам. Той се наведе, целуна ме по бузата. Беше доста ухилен и ухаеше на непорочност. Бях го срещала и преди, знаех кой е, само че толкоз близо в никакъв случай не се бяхме приближавали. Нямах никакво време да обмислям в този миг. Усетих мирис, мирис, който сякаш ме омагьоса. Омагьоса ме! “ Тази почтена целувка ще роди след време най-дългото звездно общуване. Любовна история, в която Ромео и Жулиета порастват, само че още веднъж не се разделят.
Известно време по-късно снима в Киноцентъра в Бояна " Последната дума “ на Бинка Желязкова. Спомня си: " Бях качена на някаква платформа, по-висока. Виждах всичко от високо. Видях го по какъв начин се появи. Беше пристигнал до Киноцентъра и влезе при нас на фотосите. Приближи се до платформата и протегна ръце към мен. Аз застанах на ръба и също протегнах своите. Явор ме хвана и ме смъкна от подиума. Пулсът ми полудя, замаях се, разтреперих се, ето на това се споделя да ти омекнат коленете. Беше като вятър. Вятър, който те поема и... край. Какво да го мисля?! В такива случаи не се мисли, то, в случай че се размислиш, може и да не ти се случи.
А Манева добавя: " Тогава Явор ме гледаше в очите. И продължаваме да го вършим и двамата и до през днешния ден. Ние сме две половини на едно цяло. "
Получава Наградата на София за 80-ия си юбилей
Актрисата ще получи Наградата на София на Столичната община за приноса си към изкуството на киното. Отличието ще й бъде връчено на 23 март в границите на фестивала “София филм фест ". Преди това юбилеят бе маркиран със театър в Младежкия спектакъл.
Младият режисьор Крикор Азарян сътворява спектакъла, в който актьорите пеят и танцуват, и се трансформира в същински шлагер. Любители на театъра пътуват от София до Пловдив единствено с цел да гледат спектакъла.
Лично Тодор Живков позволява известният американски музикален филм от 1961 година да се сложи и на българска сцена. Технически “обесването " се случва по този начин на сцената: в металната структура зад хоризонтална греда са направени две издатини като степенки, които не се виждат от публиката. Актрисата донася стол, висок колкото тези две издатини, и го слага пред тях.
После стъпва на степенките, само че наподобява, че тя стои на стола. В един миг актрисата е с единия крайник върху степенките, а с другия ритва стола. После остава застанала на двете степенки, само че за феновете се основава илюзията, че виси във въздуха. В злощастната вечер Манева ритва стола, само че тялото й се залюлява от по-силния подтик и кракът й не намира степенките. Подхлъзва се и въжето се впива във врата й. Истински се впива.
От този безразсъден случай съумява да я избави неин сътрудник с помощта на бързата му реакция. Тогава актрисата е единствено на 23 години. Тя е родена в Пловдив в фамилията на известния трагичен артист Георги Манев, театърът е част от живота й от най- дребна възраст.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Моис Бениеш през 1966 година Още като ученичка играе в спектакъла “Когато розите танцуват " на Валери Петров.
В съмнението й дали да поеме по пътя на медицината, или да остане на сцената, надвива актьорското майсторство. “Лекарят отстранява физическата болежка, изкуството облекчава душевните премеждия ", изяснява тогава избора си актрисата. Баща й - Георги Манев, който е артист в Пловдивския спектакъл, мъчно приема решението на щерка си да поеме по неговия път.
“Беше много недопечен баща, светла му памет. Той просто искаше да ме отдалечи. Твърдеше, че нямам никакви данни за това и беше много краен - споделяше, че съм ниска, че очите ми били доста изпъкнали... Уж не вярваш, само че се замисляш дали е по този начин. Изпитвах толкоз срам, че когато ме помоли да му кажа материалите си, които бях подготвила с жена драматург от Пловдивския спектакъл, застанах с тил към него и с лице към стената ", спомня си през днешния ден Манева.
Дълго време на хубостта и гения й се радват най-вече пловдивчани. Комисията на театралния институт безмилостно реже порива на амбициозната млада актриса. Според специалистите тя не произнасяла “р " и “л " вярно. Така Цветана се връща под тепетата и се влива в редовете на работническата класа. Постъпва на работа в обувния цех “Петър Ченгелов " и стартира да прави кожени чанти. Това става през годината, в която не е призната във ВИТИЗ и трябвало нещо да работи. Попада измежду обилни дами на междинна възраст, притеглят я смехът и жизнеността, които имат те.
Успоредно с това не стопира да надгражда актьорския си гений и върви на уроци при пловдивския артист Борис Михайлов. Година по-късно е призната да учи актьорско майсторство.
Като студентка дебютира в киното и познава първата огромна обич в лицето на третокурсника Петър Вучков. Да, да, същият - бъдещият известен Мистър “Няма време ", водещ на предаването “Минута е доста " по Българска национална телевизия. Още до момента в който е студентка, прави своя дебют е киното. През 1962 година влиза в ролята на кубинка в сериала на Германска демократична република “Зеленото страшилище ". Самата тя след време споделя, че даже не помни това свое присъединяване. Година по-късно влиза в ролята на Деница във кино лентата за Калоян - момиче от народа, което Калоян взима за своя персонална прислужница. Когато е в последния курс на ВИТИЗ, играе секретарка на германците във кино лентата “Най-дългата нощ ".
След дипломирането си се завръща в Пловдив. В театралната история на Града под тепетата остават вечно нейните велики превъплъщения в облиците на едни от най-силните дами - Жулиета, Албена, Маша, Нора, Медея, Беатриче, девойка Юлия, Султана. Цветана Манева се трансформира в първата дама на Пловдивския спектакъл.
Пловдивският публицист и публицист Евгени Тодоров пропрявя път към първото интернационално самопризнание на актрисата. Това става през 1973 година във Варна по време на интернационалния кинофестивал “Златна роза ". Тодоров, който по това време е млад публицист в локалния вестник “Комсомолска искра ", прави изявление с огромния съветски режисьор Сергей Герасимов. Той споделя, че за него огромното изобретение на този фестивал е актрисата Цветана Манева, която играе основната роля във кино лентата на Бинка Желязкова “Последната дума ".
Филмът е показан на фестивала в Кан. Говори се, че може да получи групова премия за най-хубава женска роля. Разминава се с оценката, само че пък Манева получава премия от Бинка Желязкова. След впечатляващата игра в “Последната дума " режисьорите освен стартират да я канят все по-често, само че и да й разпореждат най-различни актьорски задания.
През 1975 година Цветана Манева става заслужила артистка. Следват поредност от филми с нейно присъединяване. През 1976 година излизат 2 кино лентата, през 1977 година взе участие в 4, през 1984 година - в 5, през 1985 година - в 6. Цветана Манева е единствената българска актриса, която става театрална звезда в провинцията и след това идва в София.
Докато е в Пловдив, там е и режисьорът Любен Гройс. И през днешния ден мнозина познавачи на театралната история считат, че огромният късмет на Манева е да работи още при започване на кариерата си с този огромен занаятчия на театралното изкуство.
Самата тя също не крие признателността си към него и нейното професионално израстване. Дори разделя креативния си път на два стадия - преди и след гибелта на режисьора Любен Гройс. Когато го губи - губи опората си. Той е индивидът, на който разчита и има вяра, че подготовките са най-полезната част от деня й. Благодарение на Гройс изиграва всички функции, които би трябвало да изиграе една актриса, както самата тя споделя.
През 1971 година новоназначеният шеф на Театър “София " Николина Томанова кани Цветана в трупата. Актрисата се съгласява, само че няколко души от театъра пишат писмо до Тодор Живков, че не я желаят в колектива. Томанова не смее да поеме риска и Манева се връща в родния си град.
След 13 години в Пловдив през 1979 година идва в спектакъл “Сълза и смях ". Основната причина за напускането е идеологическият спор за пиесата на Константин Илиев “Босилек за Драгинко ". С нея от Пловдив си потеглят брачният партньор й Явор и Любен Гройс. Тогава в театралните среди се заговорило, че шефът Дико Фучеджиев е поканил Цветана в трупата на Народния спектакъл, само че в колектива стартира недоволство против нея. Актрисите се страхували, че ще вземе най-хубавите женски функции, и пишат писмо до Централен комитет да бъде преместена в различен спектакъл. През 1982 година е издигната за първи зам.-председател на Съюза на артистите в България и става национална артистка. След още 13 години - през 1990-а, Манева напуща и спектакъл “Сълза и смях " със скандал.
“Просто нямаха потребност от мен като актриса. Не бях включена в репертоара на трупата и си потърсих сама колая ", споделя тогава актрисата. Канят я да стане шеф на Пловдивския спектакъл. Отказва поради Закона за декомунизацията, който не й разрешава да взема управителни длъжности. Три години откакто напуща “Сълза и смях ", никой не я търси за работа в София. Играе в Ямбол, Пловдив, Димитровград и дори в самодейния спектакъл в Дупница. После постъпва в “Сфумато ". Играе и в Театър 199. През 1995 година Цветана Манева става артдиректор на театралния фестивал “Варненско лято ".
НА ПРОЩАВАНЕ: Цветана Манева се сбогува с публиката
Актрисата стартира да преподава в Нов български университет и през 2003 година е удостоена с купата “Почетен професор ". От 1996 година учи на актьорско майсторство и студентите от театралния лицей, открит през 1991 година и наименуван на нейния обичан режисьор Любен Гройс. На варненския фестивал през 2004 година Манева получава “Златна роза " за изцяло творчество. През същата година президентът Георги Първанов й връчва медал “Стара планина " първа степен, получава и огромната премия “Икар " на Съюза на артистите в България.
Когато е на 62 година, най-сетне съумява да стъпи на сцената на Народния спектакъл. Изиграла е 115 функции в киното и театъра. През последните години Цветана доста деликатно сортира облиците си. Казва, че младият артист може да си разреши да играе всичко. Но артист с построена биография би трябвало да бъде деликатен.
Дядо й я кръщава Цона
В кръщелното удостоверение Цветана Манева е записана като Цона. Сменят й името чак през 1962 година. Щастливият й дядо черпи в махалата и към този момент на няколко напитки се сеща, че би трябвало да свърши поставената му задача - да извади документ за внучката. И по този начин я свършва, че внучката публично става Цветана чак през 1962 година.
Телефонна целувка свързва Явор Милушев и Цветана Манева
Телефонна целувка тъкмо преди половин век свързва вечно Явор Милушев и Цветана Манева. По това време те са съвсем непознати - знаели един за различен, само че нищо повече. Явор е финален курс във ВИТИЗ. Във фоайето има стационарен телефон. Цветана, която към този момент е приключила и била актриса, приказва по този телефон. Минава Явор и я целува по бузата.
След време тя си спомня: " Беше зима. Той влезе извън. Аз продължавах да си приказвам. Той се наведе, целуна ме по бузата. Беше доста ухилен и ухаеше на непорочност. Бях го срещала и преди, знаех кой е, само че толкоз близо в никакъв случай не се бяхме приближавали. Нямах никакво време да обмислям в този миг. Усетих мирис, мирис, който сякаш ме омагьоса. Омагьоса ме! “ Тази почтена целувка ще роди след време най-дългото звездно общуване. Любовна история, в която Ромео и Жулиета порастват, само че още веднъж не се разделят.
Известно време по-късно снима в Киноцентъра в Бояна " Последната дума “ на Бинка Желязкова. Спомня си: " Бях качена на някаква платформа, по-висока. Виждах всичко от високо. Видях го по какъв начин се появи. Беше пристигнал до Киноцентъра и влезе при нас на фотосите. Приближи се до платформата и протегна ръце към мен. Аз застанах на ръба и също протегнах своите. Явор ме хвана и ме смъкна от подиума. Пулсът ми полудя, замаях се, разтреперих се, ето на това се споделя да ти омекнат коленете. Беше като вятър. Вятър, който те поема и... край. Какво да го мисля?! В такива случаи не се мисли, то, в случай че се размислиш, може и да не ти се случи.
А Манева добавя: " Тогава Явор ме гледаше в очите. И продължаваме да го вършим и двамата и до през днешния ден. Ние сме две половини на едно цяло. "
Получава Наградата на София за 80-ия си юбилей
Актрисата ще получи Наградата на София на Столичната община за приноса си към изкуството на киното. Отличието ще й бъде връчено на 23 март в границите на фестивала “София филм фест ". Преди това юбилеят бе маркиран със театър в Младежкия спектакъл.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ