Шестте вечни грешки на човечеството според Цицерон
Цицерон е римски политик, юрист, публицист, мъдрец. Той е най-прочутият римски оратор. Животът му съответствува с падението на Римската република.
Марк Тулий Цицерон е роден на 3 януари 106 година прочие н.е. в Арпинум. Апогеят на политическата му кариера е през 63 година прочие н. е., когато заема консулска служба и съумява да разкрие скрит план, който е плануван от сенатор Катилина. Катилина е бил измежду доближените на някогашния деспот Сула.
Участниците в заговора се опитвали да завземат властта в Рим като се саморазправят с членовете на Сената. Но Цицерон съумява да научи за готвения скрит план преди и той да бъде погубен. Именно неговите речи пред Сената, в които упреква Катилина за заговора, съумяват да убедят сенаторите във виновността на съзаклятниците. Речите на Цицерон против Катилина се трансформират в пример за ораторско майсторство, а разкриването на заговора го прави още по-известен.
В интервала сред септември 44 година прочие н. е. и април 43 година прочие н. е. Цицерон произнася в Сената и пред Народното събрание популярните си обвинителни политически речи против Марк Антоний – тъй наречените Филипики. Но заради изменничество на Октавиан, по време на сключването на втория триумвират с Марк Антоний и Лепид през октомври 43 година прочие н. е., Цицерон и 16 други видни последователи на републиката попадат в проскрипционните описи.
Цицерон е погубен през декември същата година, до момента в който се опитвал да напусне Италия. Главата му и дясната му ръка се доставят на Антоний и той подрежда те да бъдат побити на прът на ораторската естрада на римския конгрес.
В творчеството на Цицерон се открояват три теоретични трактата: За оратора, За страната и За законите. Те са написани в интервала 55-51 година прочие н. е. По пример на разговорите на древногръцките философи Платон и Аристотел.
Предлагаме ви да прочетете кои са шестте неточности, които съгласно Цицерон човечеството позволява непрестанно:
1. Заблудата, че персоналният прогрес се реализира посредством потъпкване на другите;
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат изменени или поправени;
3. Твърдението, че нещо е невероятно, единствено тъй като не сме способни да го направим;
4. Отказът да оставим настрани дребнавите си предпочитания;
5. Пренебрежението към усъвършенстването на духа и неналичието на табиет да четем и учим;
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и метод на живот.
