Би Би Си: След мобилизацията Русия започна да бележи в пъти по-големи загуби
Цифрите на загубите на съветската войска, за които оповестява в ежедневната си сводка командването на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/, внезапно са скочили след появяването на първите мобилизирани руснаци на фронта, оповестява Руската секция на Би Би Си. Ако през лятото и при започване на есента ВСУ рапортуваха за приблизително 200 починали съветски военнослужещи дневно, в този момент те са над 600, и то при изискване, че във всички посоки на фронта се водят позиционни боеве, оповестява организацията.
Макар да е невероятно да се ревизира обективно броят на починалите, този факт се удостоверява и от редица съветски източници, което демонстрира че наклонността е налице. Има многочислени свидетелства на съветски мобилизирани - едни са попаднали в украински плен, други са се отдръпнали от позициите на фронта с големи загуби, трети още не са се добрали до фронта, само че са се сблъскали с прословутия „ армейски бардак “. Тези, които са съумели въпреки и за малко да водят война, разказват една и съща картинка: завели са ги някъде, разтоварили са ги и са им заповядали да се окопаят и да държат защитата. Оставени гладни и без пълководец, по някое време попадат под обстрел. Липсва връзка с който и да било, командирите са избягали или са убити, и никой не им споделя какво да вършат. Затова в множеството случаи те непринудено се отдръпват.
Причините за тази сериозна обстановка са няколко. Първо - неприятната съгласуваност на мобилизираните. Откакто Украйна се снабди с високоточно далекобойно въоръжение от западен вид съветското командване е насила да изнесе щабовете и другите пунктове за оперативно ръководство в дълбокия гръб, най-малко 70 км от линията на фронта, с цел да не попадне под огневия прицел на съперника. Това обаче се отразява мощно на качеството на ръководство на войските, изключително в една толкоз динамична обстановка на фронта. Обикновено командите вървят по верига надолу и колкото по-дълга е тя, толкоз е по-лошо ситуацията. Кадровият боен, който се намира не за първи път на фронта и малко или доста познава ситуацията, може да се ориентира и независимо да вземе вярното решение. Но от довчерашните цивилни не може да се чака сходно нещо. Въпреки че казусът с неприятното взаимоотношение може да има и систематичен темперамент, отбелязва Би Би Си.
От тук произтича и въпросът - по какъв начин съветската войска счита да победи във войната с Украйна, в случай че не се брои нуклеарното оръжие, потреблението на което ще докара Русия до злополука, както дават да се разбере американските военни? Може би, някъде в недрата на съветския Генерален щаб има триумфален проект, само че командванията по места в този момент би трябвало да вземат решение по-земни задания - да провеждат защитата и да удържат фрона, макар наличието на голям човешки запас.
В министерството на защитата на Русия обаче настояват, че заявките за " високи, непотребни загуби в хора и техника " не подхожда на действителността и загубите в това направление " не надвишават 1% от бойния състава и 7% ранени, забележителна част от които към този момент се върнаха в строя ".
Превод: Faktor.bg
Макар да е невероятно да се ревизира обективно броят на починалите, този факт се удостоверява и от редица съветски източници, което демонстрира че наклонността е налице. Има многочислени свидетелства на съветски мобилизирани - едни са попаднали в украински плен, други са се отдръпнали от позициите на фронта с големи загуби, трети още не са се добрали до фронта, само че са се сблъскали с прословутия „ армейски бардак “. Тези, които са съумели въпреки и за малко да водят война, разказват една и съща картинка: завели са ги някъде, разтоварили са ги и са им заповядали да се окопаят и да държат защитата. Оставени гладни и без пълководец, по някое време попадат под обстрел. Липсва връзка с който и да било, командирите са избягали или са убити, и никой не им споделя какво да вършат. Затова в множеството случаи те непринудено се отдръпват.
Причините за тази сериозна обстановка са няколко. Първо - неприятната съгласуваност на мобилизираните. Откакто Украйна се снабди с високоточно далекобойно въоръжение от западен вид съветското командване е насила да изнесе щабовете и другите пунктове за оперативно ръководство в дълбокия гръб, най-малко 70 км от линията на фронта, с цел да не попадне под огневия прицел на съперника. Това обаче се отразява мощно на качеството на ръководство на войските, изключително в една толкоз динамична обстановка на фронта. Обикновено командите вървят по верига надолу и колкото по-дълга е тя, толкоз е по-лошо ситуацията. Кадровият боен, който се намира не за първи път на фронта и малко или доста познава ситуацията, може да се ориентира и независимо да вземе вярното решение. Но от довчерашните цивилни не може да се чака сходно нещо. Въпреки че казусът с неприятното взаимоотношение може да има и систематичен темперамент, отбелязва Би Би Си.
От тук произтича и въпросът - по какъв начин съветската войска счита да победи във войната с Украйна, в случай че не се брои нуклеарното оръжие, потреблението на което ще докара Русия до злополука, както дават да се разбере американските военни? Може би, някъде в недрата на съветския Генерален щаб има триумфален проект, само че командванията по места в този момент би трябвало да вземат решение по-земни задания - да провеждат защитата и да удържат фрона, макар наличието на голям човешки запас.
В министерството на защитата на Русия обаче настояват, че заявките за " високи, непотребни загуби в хора и техника " не подхожда на действителността и загубите в това направление " не надвишават 1% от бойния състава и 7% ранени, забележителна част от които към този момент се върнаха в строя ".
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ