Цифрите, които наричаме арабски и които изместват след 1400-та година

Цифрите, които назоваваме арабски и които изместват след 1400-та година употребяваните всеобщо до оня миг римски числа, се оказва, че не са арабски при малко по-задълбочено изследване на тематиката за произхода на цифрите, които използваме през днешния ден. Откъде в действителност произлизат арабските числа и за какво се назовават по този начин?

Арабските числа с индийски генезис?

Макар да звучи на пръв взор естествено цифрите, наречени арабски, да произлизат от арабския свят, става известно, че името им не демонстрира произхода, а място, през което са навлезнали на Стария континент. Предполага се, че арабските числа са основани в Индия, само че са наречени арабски поради проникването им през арабския свят в Европа, където се популяризират всеобщо и последователно изместват римските числа, сложни за приложимост поради многочислените правила за изписване и поради неналичието на " нула “. 

Така арабските числа остават в историята с това свое име, въпреки да не е произходът им въобще арабски. Самите средновековни араби и перси, които уголемяват тази цифрова система – индо-арабската цифрова система, я назовават al-ḥisāb al-hindī ( " индийска аритметика “), което е красноречиво доказателство, че арабските числа не са арабски, а произходът им е индийски. 

И средновековните, и ренесансови европейски математици също акцентират индийския генезис на арабските числа, само че заради обстоятелството, че са навлезнали в Европа посредством арабите, като се смята, че това се е случило посредством арабските търговци, цифрите остават именувани арабски. Така през днешния ден мнозина неправилно смятат, че арабските числа имат арабски генезис.

Индо-арабска цифрова система

Арабските числа са познати като индо-арабска цифрова система, основана от индийски математици в интервала 1-4 век. Разширяването на тази цифрова система за показване на цели цифри до нецели цифри е десетичната бройна система, която сега е най-разпространената бройна система. Арабските математици възприемат тази система и прибавят дробите към нея, с което я обогатяват и уголемяват. 

Тази система става известна и по-масово употребена на Стария континент след еволюцията на печатарската преса през 15 век, преди който използването ѝ в Европа е мощно лимитирана – употребява се в елементи от Италия. През 999 година след н.е. папа Силвестър II вкарва нов модел сметало, като приема жетони, представляващи индуско-арабски числа от едно до девет. 

Постепенно тази цифрова система и цифрите, които европейците назовават всеобщо арабски, поради метода им на навлизане на континента, стартира да се употребява все по-масово, в началото през 12 век в европейската математика, а към 3 века по-късно – през 15 век стартира всеобщата им приложимост и отвън науката, като тя е обусловена и от неудобството, което поражда използването на римските числа, употребявани до този миг, при които липсва 0 – факт, породил проблеми, компликации и затруднения. 

Така проникването на арабските числа се оказва преломен миг за европейците, които възприемат с ненаситност тези числа, намирайки ги за по-удобни от римските, и стартират всеобщо да ги употребяват – факт, довел до последователното, само че трайно и цялостно изместване на римските числа от арабските.

За показване на числата в индуистко-арабската цифрова система се използват разнообразни набори от знаци. Широко публикуваните западни " арабски числа “ произлизат от " западноарабските числа “, създадени в Ал-Андалус и Магреб. " Източноарабските числа “ или така наречен арабско-индийски числа, употребявани с арабската книжовност, са създадени най-вече на територията, на която е ситуиран Ирак. Независимо кой е основателят на арабските числа и по какъв начин ги назоваваме, актуалният свят е неосъществим без тях, тъй че сме надълбоко признателни за съществуването им, написа actualno.com.