Тютюневият бранш на кръстопът- какво е бъдещето на пазарa?
Цифрата е впечатляваща, пазарът остава един от най-големите в света. Въпреки акциите за отричане на цигарите, макар надписите по кутиите. Това демонстрира какъв брой виновна и значима е ролята на тютюневите компании за влияние върху тези хора, върху публичното здраве посредством поощряване на различни артикули.
Но бизнесът си е бизнес и борбата за пазарни дялове на всички места ще става все по-ожесточена. Бъдещето в този сегмент на стопанската система е на тези компании, които съумеят да предложат понижаване на заплахите за здравето, комерсиална самодейност и вложения в създаването на различни артикули и облекчаване на потребителското търсене.
Важно е милионите мъже и дами, които пушат цигари да намерят по-малко нездравословни, само че задоволяващи други възможности на тютюнопушенето. Въпросът е кой ще им даде даде този избор.
Общата икономическа цена на тютюнопушенето в световен мащаб възлиза на 2 трилиона $, поправена с паритета на покупателната дарба (ППП) от 2016, демонстрират данните на "Tobaco atlas ".
Около 30% от тези разноски са директните разноски за пушене: това са разноските, свързани с лекуването на болести, дължащи се на тютюнопушенето, които включват, само че не се лимитират до хоспитализация, медикаменти, лабораторни проби, такси за съвещания и други По-голямата част от общите разноски за тютюнопушене са непреки разноски, които регистрират загубата на продуктивност заради смъртност или заболеваемост, дължаща се на тютюнопушенето.
"Икономическата цена на тютюнопушенето е равна на съвсем 2% от общата икономическа продукция в света ", споделя доктор Нигар Наргис, шеф в изследователската стратегия "Икономическа и здравна политика " на Американското сдружение за битка с рака, който бе основен откривател в проучването.
Той отбелязва, че разрастващите се страни носят огромна тежест на разноските, към 40% от общия дял. Това е голяма цифра, като се има поради изгубената стойност на ресурсите, които биха могли да бъдат разпределени за други продуктивни браншове на стопанската система като обучение, опазване на здравето, технологии и произвеждане.
И по този начин, кой има максимален късмет да остане на този голям пазар и да предложи артикул, който освен пази здравето, само че и не се предлага на по-висока цена. Отговорът е-който направи нужните вложения в нови артикули.
Един образец. "Филип Морис ", тютюнев тръст №1 в света, хвърли 3 милиарда $, с цел да създаде нагреваемо тютюнево произведение, което действа на правилото на нагряване, а не на горене, на съдържащия се в него тютюн. Нагретият тютюн не образува пушек, а пара с аромати и никотин, тъй като не протича развой на горене, както при цигарите или другите тютюневи произведения за пушене.
Нагреваемите тютюневи произведения по своята същина са бездимни тютюневи произведения и това се постанова като извод както в Директивата за тютюневите произведения (Директива 2014/40/EC), по този начин и в българския Закон за тютюна, тютюневите и обвързваните с тях произведения (ЗТТСИ).
Логиката на термина “бездимен” се основава на разбирането, че с цел да има “пушене”, при приложимост би трябвало да протече развой на горене. Тъй като при тези новаторски артикули тютюнът не гори –максималната температура е към три пъти по-ниска от тази, при която елементарната цигара гори – те се назовават “нагреваеми” или “бездимни”. това се споделя в аянализ на ИПИ за развиването на новите тютюневи артикули.
Изводът е, че те несъмнено са друг артикул от обичайна цигара и би трябвало да подлежат на друг режим от фискална и регулаторна позиция.
Макар че нагреваемите тютюневи произведения не са цигари или различен вид тютюневи произведения за пушене, тези нови артикули дават на потребителя преживяване, което е сходно с това при пушене на цигари, като по този метод обезпечават опция на пушачите.
В този смисъл бездимните тютюневи произведения имат капацитет да играят значима роля на пазара на тютюневи произведения. Такива произведения към този момент навлизат на разнообразни пазари (в това число и в ЕС), като водещ пазар в това отношение е Япония.
Данните от Япония удостоверяват изказванието, че нагреваемите тютюневи произведения могат да заемат сериозен дял от пазара, защото дават на пушачите опция да преминат от обичайни цигари към такива нови бездимни тютюневи произведения.
Какъв пазарен дял ще имат този тип тютюневи артикули през 2025 година е мъчно да се каже. Ясно е единствено, че при опазване цената на този артикул покрай цената на обичайните цигарени артикули, неговите шансове за растеж са доста по-големи. Съответно и опциите за връщане на инвестицията и за нови вложения в същата посока.
Лошата вест за България е, че няма на своя територия такова произвеждане. Добрата-че Филип Морис Интернешънъл влага 490 млн. евро във фабрика за бездимни тютюневи произведения в прилежаща Румъния. Тя ще е високотехнологично оборудване за произвеждане на новите нагреваеми бездимни тютюневи стикове HEETS, които се употребяват с IQOS /системата за нагряване на тютюна. Така компанията прави още една стъпка към реализиране на огромната си цел - бъдеще без пушек.
Преструктурирането на фабриката в Румъния в оборудване за произвеждане на тютюневи стикове HEETS към този момент започва, като се чака то да завърши до 2020 година Инвестицията ще сътвори 300 нови работни места за висококвалифицирани служащи в допълнение към към този момент заетите в нея 600 души.
Компанията разгласи, че усилва индустриалния потенциал на своята фабрика за произвеждане на тютюневи стикове HEETS в Болоня, Италия.
Освен това възнамерява инвестиция за създаване на нова фабрика за HEETS в Дрезден, Германия, и трансформира цигарените си заводи в Гърция и Русия в индустриални мощности за HEETS.
IQOS и HEETS се оферират на повече от 27 пазара в света, в това число и в Европейски Съюз в Гърция, Италия, Португалия, Полша и други, а в Румъния са на пазара от ноември 2015 година Плановете са до края на 2017 година новите артикули да се оферират на 30-35 пазара.
В България Народното събрание одобри нова наредба и акцизна ставка за нагреваеми тютюневи произведения и това направи появяването им на родния пазар законодателно уредена.
Но бизнесът си е бизнес и борбата за пазарни дялове на всички места ще става все по-ожесточена. Бъдещето в този сегмент на стопанската система е на тези компании, които съумеят да предложат понижаване на заплахите за здравето, комерсиална самодейност и вложения в създаването на различни артикули и облекчаване на потребителското търсене.
Важно е милионите мъже и дами, които пушат цигари да намерят по-малко нездравословни, само че задоволяващи други възможности на тютюнопушенето. Въпросът е кой ще им даде даде този избор.
Общата икономическа цена на тютюнопушенето в световен мащаб възлиза на 2 трилиона $, поправена с паритета на покупателната дарба (ППП) от 2016, демонстрират данните на "Tobaco atlas ".
Около 30% от тези разноски са директните разноски за пушене: това са разноските, свързани с лекуването на болести, дължащи се на тютюнопушенето, които включват, само че не се лимитират до хоспитализация, медикаменти, лабораторни проби, такси за съвещания и други По-голямата част от общите разноски за тютюнопушене са непреки разноски, които регистрират загубата на продуктивност заради смъртност или заболеваемост, дължаща се на тютюнопушенето.
"Икономическата цена на тютюнопушенето е равна на съвсем 2% от общата икономическа продукция в света ", споделя доктор Нигар Наргис, шеф в изследователската стратегия "Икономическа и здравна политика " на Американското сдружение за битка с рака, който бе основен откривател в проучването.
Той отбелязва, че разрастващите се страни носят огромна тежест на разноските, към 40% от общия дял. Това е голяма цифра, като се има поради изгубената стойност на ресурсите, които биха могли да бъдат разпределени за други продуктивни браншове на стопанската система като обучение, опазване на здравето, технологии и произвеждане.
И по този начин, кой има максимален късмет да остане на този голям пазар и да предложи артикул, който освен пази здравето, само че и не се предлага на по-висока цена. Отговорът е-който направи нужните вложения в нови артикули.
Един образец. "Филип Морис ", тютюнев тръст №1 в света, хвърли 3 милиарда $, с цел да създаде нагреваемо тютюнево произведение, което действа на правилото на нагряване, а не на горене, на съдържащия се в него тютюн. Нагретият тютюн не образува пушек, а пара с аромати и никотин, тъй като не протича развой на горене, както при цигарите или другите тютюневи произведения за пушене.
Нагреваемите тютюневи произведения по своята същина са бездимни тютюневи произведения и това се постанова като извод както в Директивата за тютюневите произведения (Директива 2014/40/EC), по този начин и в българския Закон за тютюна, тютюневите и обвързваните с тях произведения (ЗТТСИ).
Логиката на термина “бездимен” се основава на разбирането, че с цел да има “пушене”, при приложимост би трябвало да протече развой на горене. Тъй като при тези новаторски артикули тютюнът не гори –максималната температура е към три пъти по-ниска от тази, при която елементарната цигара гори – те се назовават “нагреваеми” или “бездимни”. това се споделя в аянализ на ИПИ за развиването на новите тютюневи артикули.
Изводът е, че те несъмнено са друг артикул от обичайна цигара и би трябвало да подлежат на друг режим от фискална и регулаторна позиция.
Макар че нагреваемите тютюневи произведения не са цигари или различен вид тютюневи произведения за пушене, тези нови артикули дават на потребителя преживяване, което е сходно с това при пушене на цигари, като по този метод обезпечават опция на пушачите.
В този смисъл бездимните тютюневи произведения имат капацитет да играят значима роля на пазара на тютюневи произведения. Такива произведения към този момент навлизат на разнообразни пазари (в това число и в ЕС), като водещ пазар в това отношение е Япония.
Данните от Япония удостоверяват изказванието, че нагреваемите тютюневи произведения могат да заемат сериозен дял от пазара, защото дават на пушачите опция да преминат от обичайни цигари към такива нови бездимни тютюневи произведения.
Какъв пазарен дял ще имат този тип тютюневи артикули през 2025 година е мъчно да се каже. Ясно е единствено, че при опазване цената на този артикул покрай цената на обичайните цигарени артикули, неговите шансове за растеж са доста по-големи. Съответно и опциите за връщане на инвестицията и за нови вложения в същата посока.
Лошата вест за България е, че няма на своя територия такова произвеждане. Добрата-че Филип Морис Интернешънъл влага 490 млн. евро във фабрика за бездимни тютюневи произведения в прилежаща Румъния. Тя ще е високотехнологично оборудване за произвеждане на новите нагреваеми бездимни тютюневи стикове HEETS, които се употребяват с IQOS /системата за нагряване на тютюна. Така компанията прави още една стъпка към реализиране на огромната си цел - бъдеще без пушек.
Преструктурирането на фабриката в Румъния в оборудване за произвеждане на тютюневи стикове HEETS към този момент започва, като се чака то да завърши до 2020 година Инвестицията ще сътвори 300 нови работни места за висококвалифицирани служащи в допълнение към към този момент заетите в нея 600 души.
Компанията разгласи, че усилва индустриалния потенциал на своята фабрика за произвеждане на тютюневи стикове HEETS в Болоня, Италия.
Освен това възнамерява инвестиция за създаване на нова фабрика за HEETS в Дрезден, Германия, и трансформира цигарените си заводи в Гърция и Русия в индустриални мощности за HEETS.
IQOS и HEETS се оферират на повече от 27 пазара в света, в това число и в Европейски Съюз в Гърция, Италия, Португалия, Полша и други, а в Румъния са на пазара от ноември 2015 година Плановете са до края на 2017 година новите артикули да се оферират на 30-35 пазара.
В България Народното събрание одобри нова наредба и акцизна ставка за нагреваеми тютюневи произведения и това направи появяването им на родния пазар законодателно уредена.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ