Ройтерс: Цензурираните новини от официалните медии отдавна не отразяват реалността и не се ползват с доверие
Цензурираните вести от формалните медии от дълго време не отразяват действителността и по тази причина не се употребяват с доверие от болшинството. Това демонстрира обзор, изработен от института Ройтерс.
Доверието и ползата към новините понижава, страхът от дезинформация нараства, а известността на обществените мрежи като източник на вести нараства. Това са изводите, до които са стигнали създателите на проучване за потреблението на онлайн вести, извършено от института Ройтерс. Сред обществените мрежи услуги като TikTok и Telegram и даже обновеният Twitter (X) превъзхождат по-традиционните Фейсбук и Instagram. Проучването обгръща 46 страни, в това число в Европа, Азия, Съединени американски щати, Латинска Америка, Австралия и Япония. Няма данни за Русия и Китай, прецизира Bulgaria ON AIR.
Институтът на Ройтерс за проучване на публицистиката (RISJ) към Оксфордския университет разгласява своя годишен отчет, като се концентрира върху това по какъв начин хората одобряват вести онлайн. Наред с други неща, създателите на отчета изследват какви източници на информация употребяват хората, какъв брой им се доверяват, по какъв начин това доверие се трансформира с времето и така нататък Авторите на проучването са интервюирали 93 хиляди души от 46 страни, в това число Съединени американски щати, Англия, Германия, Индия, Колумбия, Нигерия.
Хората имат вяра най-вече на новините във Финландия, минимум в Гърция
Доверието на новините леко понижа през годината – броят на тези, които имат вяра на множеството вести през множеството време, понижа с 2 процентни пункта, до 40%. Доверието в новините е най-високо във Финландия (69%), най-ниско в Гърция (19%). Значителен спад – със 7 процентни пункта, до 43% – има в Германия. 56% от интервюираните са загрижени за допустима дезинформация и погрешна информация в новинарското наличие – с 2 процентни пункта повече от година по-рано. Нивото на угриженост от този тип е изключително високо в Африка (77%) и най-ниско в Европа (53%).
Общият интерес към новините също понижава, като единствено 48% споделят, че се интересуват доста от вести, спад от 63% през 2017 година В същото време делът на тези, които се пробват да заобикалят новинарско наличие, е 36% и е покрай рекордно равнище, макар че е намалял с 2 процентни пункта по отношение на пика през 2022 година
Хората са изключително склонни да заобикалят тежко или спорно наличие, като вести за обстановката в Украйна, национална политика, полово и расово неравноправие, изменение на климата и други
Хората от ден на ден стартират да четат вести от обществени мрежи или агрегатори
Делът на тези, които за първи път посещават уеб страницата или приложението на изданието, понижава с 10 процентни пункта по отношение на 2018 година до 22% - 30% от потребителите стартират да гледат вести в обществените мрежи.
По-младите консуматори са по-склонни да четат вести в обществените мрежи, а не в уеб страници или приложения за изявления. Има и разлики по страни: в Северна Европа болшинството от потребителите четат вести на уеб страници или в приложения, а в някои страни в Азия и Латинска Америка, да вземем за пример в Тайланд и Чили, болшинството употребяват обществени мрежи за това.
" Нашите данни демонстрират по какъв начин разнообразни шокове от последните няколко години, като спора в Украйна и пандемията от ковид, форсираха структурните промени към по-дигитална и доминирана от мобилни платформи медийна среда, с в допълнение влияние върху бизнес моделите и журналистическите формати “, означават създателите на отчета.
Доверието и ползата към новините понижава, страхът от дезинформация нараства, а известността на обществените мрежи като източник на вести нараства. Това са изводите, до които са стигнали създателите на проучване за потреблението на онлайн вести, извършено от института Ройтерс. Сред обществените мрежи услуги като TikTok и Telegram и даже обновеният Twitter (X) превъзхождат по-традиционните Фейсбук и Instagram. Проучването обгръща 46 страни, в това число в Европа, Азия, Съединени американски щати, Латинска Америка, Австралия и Япония. Няма данни за Русия и Китай, прецизира Bulgaria ON AIR.
Институтът на Ройтерс за проучване на публицистиката (RISJ) към Оксфордския университет разгласява своя годишен отчет, като се концентрира върху това по какъв начин хората одобряват вести онлайн. Наред с други неща, създателите на отчета изследват какви източници на информация употребяват хората, какъв брой им се доверяват, по какъв начин това доверие се трансформира с времето и така нататък Авторите на проучването са интервюирали 93 хиляди души от 46 страни, в това число Съединени американски щати, Англия, Германия, Индия, Колумбия, Нигерия.
Хората имат вяра най-вече на новините във Финландия, минимум в Гърция
Доверието на новините леко понижа през годината – броят на тези, които имат вяра на множеството вести през множеството време, понижа с 2 процентни пункта, до 40%. Доверието в новините е най-високо във Финландия (69%), най-ниско в Гърция (19%). Значителен спад – със 7 процентни пункта, до 43% – има в Германия. 56% от интервюираните са загрижени за допустима дезинформация и погрешна информация в новинарското наличие – с 2 процентни пункта повече от година по-рано. Нивото на угриженост от този тип е изключително високо в Африка (77%) и най-ниско в Европа (53%).
Общият интерес към новините също понижава, като единствено 48% споделят, че се интересуват доста от вести, спад от 63% през 2017 година В същото време делът на тези, които се пробват да заобикалят новинарско наличие, е 36% и е покрай рекордно равнище, макар че е намалял с 2 процентни пункта по отношение на пика през 2022 година
Хората са изключително склонни да заобикалят тежко или спорно наличие, като вести за обстановката в Украйна, национална политика, полово и расово неравноправие, изменение на климата и други
Хората от ден на ден стартират да четат вести от обществени мрежи или агрегатори
Делът на тези, които за първи път посещават уеб страницата или приложението на изданието, понижава с 10 процентни пункта по отношение на 2018 година до 22% - 30% от потребителите стартират да гледат вести в обществените мрежи.
По-младите консуматори са по-склонни да четат вести в обществените мрежи, а не в уеб страници или приложения за изявления. Има и разлики по страни: в Северна Европа болшинството от потребителите четат вести на уеб страници или в приложения, а в някои страни в Азия и Латинска Америка, да вземем за пример в Тайланд и Чили, болшинството употребяват обществени мрежи за това.
" Нашите данни демонстрират по какъв начин разнообразни шокове от последните няколко години, като спора в Украйна и пандемията от ковид, форсираха структурните промени към по-дигитална и доминирана от мобилни платформи медийна среда, с в допълнение влияние върху бизнес моделите и журналистическите формати “, означават създателите на отчета.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ