Изследване на Голямото червено петно на Юпитер показа, че то

Изследване на Голямото алено леке на Юпитер сподели, че то е по-ново, а не откритото през 1665 година от италианския астроном Джовани Касини, заяви уеб сайтът " Спейс ".

Касини назовава следеното събитие " Постоянното леке ". Въпреки че астрономите губят следите му след 1713 година, остава убеждението, че първичното " Постоянно леке " е Голямото алено леке - голямата стихия на повърхността на Юпитер, която познаваме през днешния ден. Минава повече от век след 1713 година, преди да бъде видяно ново леке, което се намира на същата географска широчина като първичното. Това леке, намерено през 1831 година, е днешното Голямо алено леке.

" От измерванията на размерите и придвижванията заключихме, че е доста малко евентуално настоящето Голямо алено леке да е Постоянното леке, следено от Касини ", споделя Агустин Санчес-Лавега, планетарен академик от Университета на Страната на баските в Билбао, Испания, който е началник на проучването. " Постоянното леке евентуално е изчезнало някъде сред средата на 18-и и 19-и век. Сега можем да кажем, че Голямото алено леке се задържа към този момент повече от 190 години ".

Използвайки данни за измененията на Голямото алено леке във времето, Санчес-Лавега и сътрудниците му вършат компютърни симулации, с цел да открият по какъв начин може да се е образувал вихърът. Водещата доктрина е за неустойчивост напразно, която в последна сметка е довела до появяването на " удължената атмосферна клетка ", която виждаме през днешния ден.

Това, което знаем сигурно за Голямото алено леке, е, че то се свива. Наблюдение от 1879 година дефинира размера на петното на 24 200 благи (39 000 км) по най-дългата му ос. Сега обаче той е 8700 благи (4000 км) по най-дълга ос. Екипът ще организира спомагателни симулации, с цел да предвижда дали Голямото алено леке в последна сметка ще изчезне като Постоянното леке на Касини и може би ще се възроди няколко века по-късно като нов ураган, добавя Българска телеграфна агенция.