Централна и Източна Европа разполага с огромен, но спящ финансов

Централна и Източна Европа разполага с голям, само че латентен финансов запас в лицето на пенсионни фондове и частен капитал, който би могъл да се трансформира в гориво за стопански напредък и софтуерен скок. Отключването на този капацитет обаче изисква радикална смяна - както в държавните политики и регулаторните рамки, по този начин и в публичния нрав, който би трябвало да се трансформира към стратегическо, дълготрайно вложение. Около това мнение се сплотиха участниците в панел " Отключване на частния капитал за конкурентоспособността на ЦИЕ: Използване на спестявания, пенсионни фондове и капиталови принадлежности " от третия ден на петото издание на Green Transition Forum.

Най-голямото събитие за промяна в Централна и Източна Европа се организира от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

По време на полемиката беше подложен фокус върху мобилизирането на частния капитал за напредък, реформата на пенсионните фондове и задълбочаване на пазара, отключването на институционалните вложения, разработването на капиталови принадлежности за конкурентоспособност, основаването на целеви финансови принадлежности като капиталови фондове, облигации и структурирани артикули за ориентиране на капитала към стратегически браншове, както и как страните от ЦИЕ могат да се интегрират по-ефективно в финансовите пазари на Европейски Съюз, с цел да подтикват финансовата непоклатимост и конкурентоспособността.

Модератор на панела беше София Касидова, началник " Стратегия и зелени политики " в ББР, а присъединяване в полемиката взеха Теодор Радонов, началник на отдел " Институционални връзки, Северни страни, Балтийски страни и ЦИЕ " в ЕИФ; Цанко Арабаджиев, основен изпълнителен шеф на Българска банка за развитие; Светла Несторова, основен изпълнителен шеф на GPF Доверие; Мартин Гиков, ръководител на УС на Jeremie, България в ЕИФ; и Дейвид Рийзър, създател и основен изпълнителен шеф на OpiAld.

Касидова, в ролята си на модератор, подчерта, че основният въпрос пред финансовия бранш и държавните институции през днешния ден е по какъв начин да се активизира този " латентен " капитал. Тя очерта главните провокации - от регулаторни спънки пред единния пазар до незадоволително вложения в научноизследователска активност.

София Касидова даде думата първо на Теодор Радонов, който беше безапелационен, че в Европа няма проблем с капитала.

" Пари има, само че има проблем с разходването на средствата. Европейските семейства разполагат с 11,5 трилиона евро финансови активи, като една трета от тях стоят в депозити и спестовни сметки с ниска рентабилност. За съпоставяне, в Съединени американски щати този дял е едвам 10%. Това е голям, необработен запас. Ключът към решението е в нашите ръце ".

Според него главните спънки пред активизирането на този капитал са неналичието на хармонизирани и налични принадлежности за вложение.

" Не е изключително елементарно да се влага на частните пазари, тъй като те са доста официални. Едно от нещата, които се пробва да направи Европейска комисия, е да сътвори принадлежности за икономисване, които ще разрешат на вложителите на дребно да влагат по-лесно своите средства ", изясни Радонов.

По думите му ниската финансова грамотност също е сериозна преграда, изключително в страни като България, където 95% от хората влагат в недвижими парцели.

" Хората би трябвало да схванат дълготрайните изгоди от вложението във венчър капитал, частен капитал и инфраструктурни планове. Образоването на обществото посредством акции и лекции е извънредно значим детайл за решаването на този проблем ", сподели той.

В отговор на тези провокации, Европейска инвестиционна банка създава цифров портал, който ще дава транспарантни и разбираеми данни за историческата възвръщаемост на разнообразни фондове.

" Когато внесем повече изясненост и бистрота на пазара, в композиция с финансова просветеност, това сигурно ще помогне за отключването на този латентен капитал ", обясни Радонов.

След него думата беше дадена на Цанко Арабаджиев, съгласно който капитал има, само че липсват задоволителни образци за неготово осъществяване, като акцентира и смисъла на интернационалните партньорства, финансовите пазари и ефикасните капиталови принадлежности за икономическия напредък.

" Вариантът да отключим частния капитал е, когато има принадлежности за частна търговия. Партньорството ни с ЕСО ще даде опция стотици милиони левове да бъдат вложени и да стигнат до бизнесите, обществените предприятия и да бъде решен казусът с енергийната успеваемост ", изясни Арабаджиев.

Относно концепцията за обединен финансов пазар в Европа, Арабаджиев означи, че България би трябвало да подхожда деликатно, защото рисковете от приключване на капитал са действителни, както се е случило с трудовия пазар, където страната е изгубила квалифицирани фрагменти.

Арабаджиев показа и визията на ББР за основаване на нов новаторски финансов артикул.

" Подписахме контракти за финансиране с Европейската капиталова банка и с Банката за развиване към Съвета на Европа при цени за Българската банка за развиване равни и малко по-ниски от тези, с които се финансира страната, което е голям триумф. И още по-ключовото нещо е, че този на ниска цена запас, с който ние разполагаме, с помощта на нашите сътрудници, той ще бъде трансфериран върху вас, върху бизнеса, без Банката за развиване да задържа някаква част от него ", добави Арабаджиев.

От своя страна, Мартин Гиков съобщи, че построяването на потенциал и софтуерният трансфер, започващ от университетите, би трябвало да бъдат в центъра на вниманието в Европа. 

" Има две неща, които би трябвало да имаме поради относно частният вложител. Първото е дали има задоволително планове, които се създават по този начин, че да реализираме неповторими решения на проблемите. Трябва да разпространяваме сполучливите истории, с цел да могат вложителите да повярват, че има благоприятни условия и че би трябвало да се възползват от тях ", разяснява Гиков.

По думите му има два метода да се форсира икономическият напредък - финансирането на планове и зараждащите технологии.

" От позиция на човешкия капитал имаме преимущество и би трябвало да канализираме напъните си в тази посока. Изграждането на потенциал е от основно значение. Технологичният трансфер, който обикновено тръгва от университетите, би трябвало да бъде фокус на напъните освен в България, само че и в цяла Европа ", акцентира Гиков.

" Второто е увеличението на мащаба. Вече са налице голям брой ограничения в това отношение, които се оферират и от Европейската капиталова банка, и от Европейска комисия в тази област. Необходими са ни покровители на европейско равнище и финансиране, както и да се възползваме от верния миг. Необходима е симбиоза сред инструментите за акредитиране и финансовите пазари. Капиталовите пазари са значими само че имаме доста да свършим, с цел да се понижи бюрокрацията ", добави Гиков.

След него модераторът даде думата на Светла Несторова, съгласно която запаси има и въпросът е по какъв начин да бъдат привлечени. Тя насочи вниманието към ресурса от 27 милиарда лв., ръководен от 10 пенсионно-осигурителни сдружения, като означи, че три четвърти от тези средства се влагат от сдружения.

" 27 милиарда, събирани в продължение на доста години и по какъв начин използваме техния капацитет, е един от въпросите пред обществото.

" Парите в България в тези фондове подлежат на доста строга регулация и сега работим на правилото " един размер за всички ". 45-килограмова госпожица и мъж пред пенсия разполагат с един и същи капиталов артикул. Това е неуместно ", съобщи Несторова.

Като първа и най-неотложна стъпка, Несторова прикани за неотложно приемане на дълго чаканата мултифондова промяна в пенсионната система. " Тази промяна е подготвена, дано спрем да я бавим. Тя ще разреши основаването на разнообразни портфейли съгласно възрастта и рисковия профил на обезпечените лица и ще отключи голям капацитет за вложения в различни принадлежности, венчър капитал и инфраструктурни планове ", настоя тя.

На второ място, тя предложи смела визия за потребление на пенсионните средства за финансиране на огромни инфраструктурни планове посредством публично-частни партньорства.

" Вместо страната да емитира дълг, тези 27 милиарда могат да строят автомагистрали, мостове и лечебни заведения. Това може да се случи, в случай че се основат транспарантни условия и положително корпоративно ръководство, което да подсигурява сигурността на вложителите ", коментира още Несторова.

И повдигна тематиката за финансовата просветеност, която съгласно нея е " големият недостиг ".

" 70 000 младежи под 35-годишна възраст в България имат отговорности към частни правосъдни реализатори поради неприятни заеми ", акцентира Несторова. 

Думата беше дадена и на Дейвид Рийзър, който показа опит от вложението в Съединени американски щати.

" Инвестициите в Съединени американски щати наподобяват по-различно от тези в Европа, в Съединени американски щати съществува доста по-висока приемливост към капиталовия риск спрямо Европа. Рисковият капитал не ни плаши, аз съм вложил в доста и разнообразни предприятия и това, което откривам, е, че при нас има доста по-голям боязън да не пропуснем добра инвестиция, а в Европа - да не загубите средства ", изясни Рийзър.

И означи, че множеството нови работни места в Съединени американски щати се основават точно от започващи компании.

" Доверието и достъпността са основни. Инвестира се освен на финансовите пазари, има разнообразни платформи, които дават информация за риска. Важно е да стартираме да действаме. Вярвам, че можем да реализираме доста повече, в случай че работим дружно ", разяснява Рийзър.

" Направете допустимо за хората да поемат риск, увеличавайте мащаба, разказвайте истории за локалните започващи компании, по този начин хората се стимулират да влагат. Смятам, че при вас има благоприятни условия, аз бих желал да уголемявам активността си към Европа ", сподели още Рийзър.

Green Transition Forum 5.0 се утвърждава като огромна и значима платформа за разговор сред Европейската комисия, националните държавни управления, специалисти, компании и медии. С петото си издание форумът нарежда България като дейна част от диалога за бъдещето на зелените политики в Централна и Източна Европа и даже като основател на този спор в района.

___________________________________________________________________________________________________
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България, Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България

Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален контракт към Организация на обединените нации, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развиване, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с план ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия (ИАНМСП)

Партньори: ПОК " Доверие ", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение " Соларна Академия България ", СОФ Кънект-операторът на летище " Васил Левски ", Топлоелектрическа централа " БОБОВ ДОЛ ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа капиталова банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели

Логистичен сътрудник: Turkish Airlines

Мобилност: Enterprise Rent-A-Car

Настаняване: Hilton