Възстановяваща се Централна Европа се сблъсква с растяща инфлация
Централна Европа е в челото на надигаща се инфлация в Европа. В Полша тя доближи 4.7% през май, преди леко да спадне до 4.4% през юни. Унгария държи шампионата в Европейски Съюз с 5.1%. Част от факторите за това може да са моментни, само че има аргументи да се счита, че ценовото ниво ще продължи да се покачва в тези две страни, създавайки напрежение сред техните централни банки и националистическите им държавни управления, склонни към огромни разходи, оповестява Financial Times.
Тези процеси рискуват да сложат под подозрение репутацията на другояче постоянните им стопански системи. Високата оценка на Брюксел и Берлин за икономическите политики на Полша и Унгария ги прави желана дестинация за немски вложения и ги защищава от по-категоричен отговор против тяхната интервенция в свободата на словото, нарушение на права на малцинствата и политизиране на правосъдната система.
Фискалните политики наливат масло в огъня
Инфлацията в Полша и Унгария е много над междинната цел на централните им банки от надлежно 2.5% и 3% в средносрочен проект. Въпреки това Адам Глапински, шефът на Полската централна банка, не бърза да увеличи лихвените проценти. Пред Financial Times той декларира, че няма мотив за паника във връзка с инфлацията в страната и тя е породена основно от фактори, свързани с предлагането и с регулации.
Управителят на Унгарската централна банка прикани предишния месец държавното управление да затегне фискалната политика, с цел да понижи упования недостиг от 7.5% от Брутният вътрешен продукт тази година до 3% следващата година. Той дефинира фискалните проекти на държавното управление като " неточност ". Предложението му обаче е в прорез с проектите на премиера Виктор Орбан за огромно данъчно облекчение за фамилии с деца (подобно на " Полската договорка " ) тъкмо в точния момент за идните следващата година парламентарни избори, които се обрисува да бъдат оспорвани. Орбан от своя страна насочи предизвестие към централната банка - всяко повишение на лихвените проценти да бъде деликатно преценено и премерено. По-късно финансовата институция увеличи главния си лихвен % до 0.9% - първо такова нарастване за последното десетилетие, със поръчка за следващо стягане на месечна база.
Анализатори чакат високата инфлация да се задържи
Capital Economics оповестява, че централноевропейските стопански системи изпитват " настойчиво висока инфлация " отпреди скорошното напрежение обвързвано със затихването на пандемията. Анализаторите плануват риск от нескончаем интервал на още по-висока инфлация и съответстваща рестриктивна парична политика.
Европейската банка за възобновяване и развиване, заемодател на доста страни, също изрази опасения. Главният икономист на Европейска банка за възстановяване и развитие, Беата Яворчик, твърди, че има краткосрочни фактори като арестуваното през пандемията търсене, само че има и дълготрайни. На първо място, това е прегряващият пазар на труда в района, обиден и от проблематична демография. Средните заплати са се повишили в Унгария и Полша надлежно с 10.6% и 7.8% през миналата година макар свилата се икономическа интензивност. Докато Полша, където безработицата е едвам 3.1%, е способна да притегли работна ръка от Украйна, антиимигрантски настроеното унгарско държавно управление е по-малко склонно да прибегне до тази стъпка. Второ, парите от фонда за възобновяване на Европейски Съюз се чака да стартират да постъпват това лято и да продължат през идващите 4 години, което дружно с данъчните облекчения на двете държавни управления ще усили търсенето и инфлацията. Трето, декарбонизацията ще увеличи цените за производителите във към момента тежко подвластните от изкопаеми горива страни. Не на последно място, за разлика от западноевропейците по-възрастните поляци и унгарци към момента си спомнят хиперинфлацията от края на комунизма. Това значи, че техните упования за ценово покачване са по-изменчиви - още един проблем за централните банки с незначителен опит. Яворчик добавя, че в случай че упованията за инфлация скочат, цената на преодоляването на процеса ще бъде висока.
Тези процеси рискуват да сложат под подозрение репутацията на другояче постоянните им стопански системи. Високата оценка на Брюксел и Берлин за икономическите политики на Полша и Унгария ги прави желана дестинация за немски вложения и ги защищава от по-категоричен отговор против тяхната интервенция в свободата на словото, нарушение на права на малцинствата и политизиране на правосъдната система.
Фискалните политики наливат масло в огъня
Инфлацията в Полша и Унгария е много над междинната цел на централните им банки от надлежно 2.5% и 3% в средносрочен проект. Въпреки това Адам Глапински, шефът на Полската централна банка, не бърза да увеличи лихвените проценти. Пред Financial Times той декларира, че няма мотив за паника във връзка с инфлацията в страната и тя е породена основно от фактори, свързани с предлагането и с регулации.
Управителят на Унгарската централна банка прикани предишния месец държавното управление да затегне фискалната политика, с цел да понижи упования недостиг от 7.5% от Брутният вътрешен продукт тази година до 3% следващата година. Той дефинира фискалните проекти на държавното управление като " неточност ". Предложението му обаче е в прорез с проектите на премиера Виктор Орбан за огромно данъчно облекчение за фамилии с деца (подобно на " Полската договорка " ) тъкмо в точния момент за идните следващата година парламентарни избори, които се обрисува да бъдат оспорвани. Орбан от своя страна насочи предизвестие към централната банка - всяко повишение на лихвените проценти да бъде деликатно преценено и премерено. По-късно финансовата институция увеличи главния си лихвен % до 0.9% - първо такова нарастване за последното десетилетие, със поръчка за следващо стягане на месечна база.
Анализатори чакат високата инфлация да се задържи
Capital Economics оповестява, че централноевропейските стопански системи изпитват " настойчиво висока инфлация " отпреди скорошното напрежение обвързвано със затихването на пандемията. Анализаторите плануват риск от нескончаем интервал на още по-висока инфлация и съответстваща рестриктивна парична политика.
Европейската банка за възобновяване и развиване, заемодател на доста страни, също изрази опасения. Главният икономист на Европейска банка за възстановяване и развитие, Беата Яворчик, твърди, че има краткосрочни фактори като арестуваното през пандемията търсене, само че има и дълготрайни. На първо място, това е прегряващият пазар на труда в района, обиден и от проблематична демография. Средните заплати са се повишили в Унгария и Полша надлежно с 10.6% и 7.8% през миналата година макар свилата се икономическа интензивност. Докато Полша, където безработицата е едвам 3.1%, е способна да притегли работна ръка от Украйна, антиимигрантски настроеното унгарско държавно управление е по-малко склонно да прибегне до тази стъпка. Второ, парите от фонда за възобновяване на Европейски Съюз се чака да стартират да постъпват това лято и да продължат през идващите 4 години, което дружно с данъчните облекчения на двете държавни управления ще усили търсенето и инфлацията. Трето, декарбонизацията ще увеличи цените за производителите във към момента тежко подвластните от изкопаеми горива страни. Не на последно място, за разлика от западноевропейците по-възрастните поляци и унгарци към момента си спомнят хиперинфлацията от края на комунизма. Това значи, че техните упования за ценово покачване са по-изменчиви - още един проблем за централните банки с незначителен опит. Яворчик добавя, че в случай че упованията за инфлация скочат, цената на преодоляването на процеса ще бъде висока.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ