Центърът за данни в бъдеще ще има собственa АЕЦ
Центърът за данни през днешния ден е в ядрото на съвсем всеки бизнес – надалеч освен на софтуерните компании. Огромната изчислителна мощност и голямото пространство за предпазване на данните на сървърите обаче вървят в комплект със също толкоз голяма сметка за ток. Това е финансов, само че и екологичен проблем и едно от вероятните решения е тези обекти да си обезпечават електрическата енергия сами. Например, с нуклеарен реактор.
Именно това оферират анализатори от Omdia в собствен отчет, представен от The Register.
Какво е това?
Важно е да се подчертае, че тук не приказваме за енергоблок като тези в АЕЦ „ Козлодуй “, а за т.нар дребни модулни реактори. В избрана степен те са сходни на тези, употребявани да вземем за пример в нуклеарните подводници след средата на 50-те години (по същото време няколко американски автомобилостроители показват и концепции за леки коли с атомно задвижване – б.р.).
Отново дребни модулни реактори от по 35 мегавата се употребяват в плаващата АЕЦ „ Академик Ломоносов “ в Русия.
Къде може да се употребява?
Единият от създателите на разбора – Алън Хауърд, разяснява, че най-хубаво приложение дребните модулни реактори могат да намерят в кампусите с голям брой центрове за данни, изключително тук-там като Ирландия, където опциите на енергийната система не са огромни.
Възможни разновидности са и по-малки обекти да влагат в реактор, като по-късно продават част от потенциала му на други енергоемки производства в района.
Микрореакторите, които са още по-малки, пък могат да отговорят на потребностите на по-скромните центрове за данни или да се употребяват като аварийно зареждане.
Не е ли рисково?
След Чернобил, Фукушима и някои произшествия на борда на руски нуклеарни подводници, логически е въпросът дали е добра концепция да се поема риск с атомна мощ в центъра за данни. Според създателите на разбора, актуалните дребни модулни реактори са доста по-безопасни и по-голямото предизвикателство е „ да бъдат уверени хората в промишлеността и хората, покрай които реакторите ще бъдат ситуирани, че това е безвредно, екологично и има капацитет “.
Ядрените боклуци също не би трябвало да са толкоз огромен проблем съгласно Omdia – бъдещите дребни модулни реактори ще могат да работят до 40 години с едно зареждане.
Не толкоз огромни оптимисти са учените от Станфорд и Университета на Британска Колумбия – техните изследвания демонстрират, че този тип реактори отделят 35 пъти повече нуклеарни боклуци за единица създадена сила спрямо огромните енергоблокове.
Струва ли си?
В последна сметка въпросът опира и до пари – оневинен ли е разходът за сходен реактор. Ако изкопаемите горива и ВЕИ излизат по-евтино, мъчно бизнесите ще се доверят на мирния атом.
Компании в бранша като NuScale показват, че към края на десетилетието ще имат дребни модулни реактори с които ще реализират сред 40 и 65 $ за мегаватчас. Това е много покрай 37-те $ за мегаватчас от природен газ или офшорните вятърни електроцентрали. Соларните паркове обаче остават много по-евтини.
Очакването е през идващите години дребните реактори да стават все по-изгодни – в това число поради повишаващите се цени на изкопаемите горива, а и заради зависимостта на ВЕИ централите от съществуването на слънце и вятър.
Макар към момента дребните АЕЦ да са надалеч от реализация на пазата, към този момент по планове в тази сфера се работи както в Съединени американски щати, по този начин и в Аржентина, Канада, Китай, Франция и Южна Корея.
