За да осмисли живота си, човек трябва да има център ♥ Петър ДЪНОВ
Център на живота
Два съществени детайла дефинират посоката на човешкия живот: мислите и желанията му. Следователно, с цел да разберем посоката на придвижването на даден човек, ние би трябвало да познаваме неговите мисли и стремежи. Не познаваме ли неговите мисли и стремежи, ние в никакъв случай няма да разберем посоката, в която се движи този човек. За да се осъществя една мисъл, т.е. с цел да стане фактор в живота на индивида, тя безусловно би трябвало да има едно предпочитание зад себе си. Няма ли едно предпочитание зад себе си, тя показва празно шише. Какво се употребява човек от едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щом е празно, човек не се интересува от него. За индивида е значимо наличието на шишето, а не формата. Същото се отнася и до къщата. Всяка къща е значима дотолкоз, доколкото има живот в нея. Колкото красива да е къщата, щом е празна, тя не показва особена полезност. Каква ще бъде една къща, по какъв начин ще живеят хората в нея, това зависи от тяхната просветеност. Ако притежателят на къщата пожелае да я направи с дребни прозорци, обърнати на север, след известно време и той, и жена му, и децата му ще усетят физическо неразположение, а могат и съществено да заболеят. Коя е повода за това неразположение? Малкото светлина, която влиза в къщата. Всяка къща се нуждае от огромни и необятни прозорци, обърнати на изток и на юг.
Съвременните хора се стремят да променят посоката на своя живот, да внесат известно усъвършенстване. Човек не може да промени посоката на своя живот, в случай че не схваща законите на своите мисли и стремежи. Човек не може да трансформира една своя мисъл в едно благородно предпочитание, или едно свое предпочитание в една светла мисъл, в случай че няма един център, или една свещена концепция, към които да се стреми. Вярата в Бога е център, който трансформира човешките мисли и стремежи. Значи, човек би трябвало да има вяра в Бога, с цел да промени посоката на своя живот, да му даде права посока, която да дава отговор на неговия блян към добър живот. Ако не се стреми към този център, човек не може да живее добре. Ако няма положителни мисли и стремежи, човек в никакъв случай не може да бъде благополучен. Добрите мисли и стремежи не съществуват вън от индивида, като нещо отвлечено, непостижимо. Те са в самия него и създават наслада първо за него, а след това и за окръжаващите.
Първата задача на индивида е да дефинира посоката на своите мисли, стремежи и действия. Щом дефинира посоката им, той ще дефинира и посоката на своя живот. Като дефинира тия неща, тогава единствено човек може да се занимава с въпроса за човешката душа. Преди да пристъпи към отвлечените въпроси, човек би трябвало да реши околните.
Ако мислите и желанията на индивида не се осъществят, те остават безплодни. Като живее, човек би трябвало да се стреми да осъществя своите мисли и стремежи. Не ги ли осъществя, няма ли никакви достижения, те приличат на окапали, само че неоплодени цветове. За да има достижения, мислите и желанията на индивида би трябвало да бъдат основни, да му дават подтик за осъществяване. Кой може да бъде център на човешките мисли и стремежи? – Христос. Ако мислите и желанията на индивида не минат през Христа, като през вътрешен център на човешкия живот, те в никакъв случай не могат да се осъществят. Стремете се към Христа като към център, към който да насочвате мисълта си, с цел да се трансформира в благородно предпочитание. Втория миг вие ще насочите желанието си към същия център – Христа, с цел да трансформирате посоката на своя живот. Следователно, каквото да прави, човек неизбежно би трябвало да мине през центъра на Христовия живот. Само по този метод неговите мисли, усеща и дейности ще вземат права посока на придвижване. Като се движи към центъра А, човек образува един кръг, който последователно се усилва. Като мине през центъра на Христовия живот, човек стартира да възприема Неговите мисли и стремежи, да се вглежда в страданията и мъчнотиите на хората. Макар и да не е по силите му, само че в него се явява предпочитание да избави света. Това са мисли и стремежи на Христа. Тази задача е лесна за Христа, само че за елементарния човек е невъзможна.
И така, желае ли да стане стопанин на себе си, човек би трябвало да одобри новите хрумвания и да ги приложи. Щом одобри новите хрумвания, той би трябвало да се откаже от старите. Старите и новите хрумвания не могат да живеят на едно място. Срещнат ли се някъде, те безусловно ще се стълкновят. Докато не напуснете старите си къщи, вие в никакъв случай няма да влезете в новите. Напуснете старите, нехигиеничните си къщи и влезте в новите, които са светли, просторни, хигиенични. За да стане това пренасяне, вие би трябвало да прилагате. Без приложение няма достижение.
Човек е неудовлетворен, тъй като не ползва. Недоволството демонстрира още неявяване на център. – Не мога да се апелирам. – Нямаш център. – Не мога да мисля. – Нямаш център. – Не съм ситуиран. – Нямаш център. – Какво да направя? – Начертай една окръжност, прекарай трите линии в кръга, мисли върху тях, върху центъра, до момента в който тази концепция оживее в теб. – Защо не получавам отговор на молитвата си? – Защото не си подготвен на жертва за Господа. Когато човек пожертва всичко за Господа, молитвата му ще се одобри. Щом се отхвърли от себе си и пожертва всичко за Бога, човек още веднъж получава това, което е изгубил. Така стана и с праведния Йов. Той страда, изгуби всичкото си имане, синове и дъщери, само че щом се отхвърли от себе си, от своя живот поради Господа, всичко още веднъж му се върна, само че по-хубаво, по-изобилно.
Сега, като сте пристигнали на земята, вие би трябвало да регулирате мислите, желанията и постъпките си. Това можете да постигнете в един миг, само че единствено когато човек живее в центъра. И тогава, в случай че не впрегне своето благосъстояние, познание, своите мисли, усеща и качества в някаква велика работа, човек на вятъра живее при положителни условия. Ако оборът на индивида е цялостен с коне, които единствено храни, а не впряга на работа, те са безпредметни. Щом храни коне, човек би трябвало да ги употребява. Не може ли да ги употребява, по-добре да ги пусне на независимост в гората. Безсмислено е да има чифт коне, да разправя за тяхната порода, да ги демонстрира на хората, а да не ги употребява. За да осмисли живота си, човек би трябвало да има център. Без център той ще пада, ще става и нищо няма да разбере. Всички надарени, гениални хора, всички светии имат център в своя живот, в резултат на което те основават просвета, музика, лирика, изкуство и оказват помощ на човечеството. Техният живот е осмислен извън и от вътрешната страна.
Днес всички хора се намират пред този център и се опасяват да минат през него. – Защо? – Нагорещен е този център. Минат ли през него, те ще се стопят. Какво зло има в стопяването? Ако сте лед, ще се стопите и ще се превърнете във вода. Като лед вие сте били инертни, мислили сте единствено за себе си, а като вода стартирате да поите, каквото срещнете на пътя си: растения, дървета, животни и хора. Всички ви поздравяват и пожелават добър път към морето. Кое е по-добро за индивида: да седи на едно място или непрекъснато да се движи? Животът на съзнанието е придвижване към великия център. Спре ли се придвижването на съзнанието, човек се трансформира в лед и споделя, че животът няма смисъл. Щом животът на индивида се обезсмисли, спасението му е в центъра. Там той ще се изпита и разбере, дали неговите мисли и стремежи са устойчиви, каква е тяхната посока на придвижване и т. н.
Мнозина приказват за своето минало. Миналото е отживяло времето си. Настоящето би трябвало да се осъществя. Ако не се осъществя, то ще се обезсмисли така, както езерото се изпарява, когато в него не приижда вода да го опреснява. Ако няма притоци, езерото безусловно ще се изпари. Следователно, до момента в който човек живее със старите си разбирания и непрекъснато приказва върху страданията на Христа, върху Неговия живот, без да ползва Словото Му, в скоро време ще се изпари, ще замяза на пресъхнало езеро. За да не пристигна до това състояние, всеки ден човек би трябвало да осъществя по една красива мисъл и по едно възвишено предпочитание. Това коства повече от цялата философия на света. Като възпитаници, вие би трябвало да работите върху себе си, да не бъдете едностранчиви. Като способ за работа, стремете се към центъра на Христовия живот, да се свържете с Него. Свържете ли се с Него, вие ще урегулирате вашите мисли и стремежи, ще добиете хладнокръвие. Всичко това ще осмисли живота ви. Всяка вечер мислете за задачата на своя живот, а денем работете за осъществяване на тази цел.
Из лекция на Учителя, държана на 23 октомври, 1929 година София – Изгрев (със съкращения)
Източник:
Снимка: petardanov.com
