&format=webp)
Стоки и услуги: Какви са нивата на цените в различните пазари на Европа
Цените в обособените страни на европейските пазари не престават да се разграничават доста.
Разлики се следят даже сред прилежащи страни като Австрия и Унгария, или Германия и Полша.
Индексите на ценовите нива съпоставят националните със междинното за Европейски Съюз и се пресмятат благодарение на паритета на покупателната дарба – индикатора какъв брой и какво могат да купят жителите с една и съща сума в разнообразни страни.
Резултатите се основават на изследвания от Евростат на цените на над 2000 потребителски артикули и услуги в 36 европейски страни, оповестява Euronews.
Как се съпоставят цените
Съществуват няколко показателя, които съпоставят цените на разнообразни артикули и услуги – като храна, питиета, облекла, хотели и други В допълнение има два съществени индикатора, показващи общото ниво на цените на потребителските артикули и услуги:
Единият е действителното самостоятелно ползване (AIC), който мери всички артикули и услуги, фактически потребени от семействата.
То включва потребителски артикули и услуги, закупувани директно от семействата, както и услуги, предоставяни от институции с нестопанска цел. Показателят включва и услугите, предоставяни от държавните управления за самостоятелно ползване, като да вземем за пример здравните и просветителните услуги.
Друг индикатор е разходът за извънредно ползване на семействата (HFCE), който изследва общите разноски на резидентните семейства за обособени артикули и услуги.
С други думи, AIC преглежда това, което семействата употребяват – в това число услугите, за които не заплащат директно, а HFCE демонстрира защо те харчат пари. Евростат отбелязва, че AIC постоянно се употребява при интернационалните съпоставения, защото отразява повече от по-тясното разбиране за ползване на семействата.
Швейцария държи короната за най-скъпа в Европа
През 2024 година от 36 европейски страни Швейцария е най-скъпата, като цените са с 84% по-високи от междинните за Европейски Съюз.
Турция е най-евтината, като цените ѝ са с 53% по-ниски от междинните за Европейски Съюз.
Това прави Швейцария 3,9 пъти по-скъпа от Турция, което разкрива внезапния контрастност в ценовите нива в Европа.
Ценово ниво над 100 значи, че дадена страна е по-скъпа от междинното за ЕС; под 100 значи, че е по-евтина.
Най-скъпи и най-евтини в Европейски Съюз: Люксембург против България и Румъния
В Европейски Съюз Люксембург е най-скъпата страна, като цените са с 51% по-високи от междинните за Европейски Съюз.
България и Румъния са най-евтините страни членки с цени от 57% от междинните за Европейски Съюз.
Това значи, че в Люксембург е към 2,7 пъти по-скъпо от България и Румъния, което демонстрира забележителна, само че по-малка разлика спрямо разликата сред Швейцария и Турция.
В 10 страни от Европейски Съюз цените са по-високи от междинните за Европейски Съюз. Дания (143%) и Ирландия (141%) следват Люксембург като най-скъпи страни.
Сред четирите най-големи стопански системи в Европейски Съюз Германия (109%) и Франция (108%) са малко над междинното ниво, до момента в който Италия (98%) и Испания (91%) са под него.
Географски модели на ценовите нива
Страните от Западна и Северна Европа нормално имат високи ценови нива.
В Швейцария, Исландия, Люксембург, Дания, Ирландия, Норвегия и Финландия цените са доста над междинните. Това са страни с високи приходи, мощни валути и по-високи разноски за живот.
Всички пет скандинавски страни - Дания, Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия, също се подреждат покрай върха.
За разлика от тях страните от Централна и Източна Европа нормално имат по-ниски ценови нива.
Румъния, България, Унгария, Полша и балтийските страни - Латвия, Литва и Естония, са под междинното равнище за Европейски Съюз. Тези райони нормално регистрират по-ниски разноски за труд.
Ценовите нива са по-ниски и в страните кандидатки за участие в Европейски Съюз. Сред тях са Турция, Северна Македония, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина.
Защо страните от ЕАСТ са толкоз скъпи?
Две страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Швейцария и Исландия, заемат първо и второ място през 2024 година, а Норвегия е на шесто място.
В разбор за 2018 година, учреден на данни за 2017 година, Статистическата работа на ЕАСТ изяснява, че високата продуктивност на работната мощ и съответните високи заплати са съществени фактори за високите ценови нива.
Доходите на лицата или семействата не са включени в сравненията на ценовите нива. „ Тези данни са чисто ценови съпоставения на артикули и услуги. Те не регистрират нивото на заплатите или други измерители на персоналните приходи “, добавя от Статистическата работа на ЕАСТ.
Ценовите нива се трансформират по категории
Ценовите нива се разграничават доста в другите категории.
Например нивото на цените на алкохола и тютюневите произведения в Европейски Съюз е съвсем три пъти по-високо в Ирландия (205%), най-скъпата страна, в сравнение с в България (69%), най-евтината.
Ресторантите и хотелите са на второ място по величина на разликата.
Най-високите цени са регистрирани в Дания - 148% от междинните за Европейски Съюз, до момента в който в България още веднъж са регистрирани най-ниските - 53%.
Разлики се следят даже сред прилежащи страни като Австрия и Унгария, или Германия и Полша.
Индексите на ценовите нива съпоставят националните със междинното за Европейски Съюз и се пресмятат благодарение на паритета на покупателната дарба – индикатора какъв брой и какво могат да купят жителите с една и съща сума в разнообразни страни.
Резултатите се основават на изследвания от Евростат на цените на над 2000 потребителски артикули и услуги в 36 европейски страни, оповестява Euronews.
Как се съпоставят цените
Съществуват няколко показателя, които съпоставят цените на разнообразни артикули и услуги – като храна, питиета, облекла, хотели и други В допълнение има два съществени индикатора, показващи общото ниво на цените на потребителските артикули и услуги:
Единият е действителното самостоятелно ползване (AIC), който мери всички артикули и услуги, фактически потребени от семействата.
То включва потребителски артикули и услуги, закупувани директно от семействата, както и услуги, предоставяни от институции с нестопанска цел. Показателят включва и услугите, предоставяни от държавните управления за самостоятелно ползване, като да вземем за пример здравните и просветителните услуги.
Друг индикатор е разходът за извънредно ползване на семействата (HFCE), който изследва общите разноски на резидентните семейства за обособени артикули и услуги.
С други думи, AIC преглежда това, което семействата употребяват – в това число услугите, за които не заплащат директно, а HFCE демонстрира защо те харчат пари. Евростат отбелязва, че AIC постоянно се употребява при интернационалните съпоставения, защото отразява повече от по-тясното разбиране за ползване на семействата.
Швейцария държи короната за най-скъпа в Европа
През 2024 година от 36 европейски страни Швейцария е най-скъпата, като цените са с 84% по-високи от междинните за Европейски Съюз.
Турция е най-евтината, като цените ѝ са с 53% по-ниски от междинните за Европейски Съюз.
Това прави Швейцария 3,9 пъти по-скъпа от Турция, което разкрива внезапния контрастност в ценовите нива в Европа.
Ценово ниво над 100 значи, че дадена страна е по-скъпа от междинното за ЕС; под 100 значи, че е по-евтина.
Най-скъпи и най-евтини в Европейски Съюз: Люксембург против България и Румъния
В Европейски Съюз Люксембург е най-скъпата страна, като цените са с 51% по-високи от междинните за Европейски Съюз.
България и Румъния са най-евтините страни членки с цени от 57% от междинните за Европейски Съюз.
Това значи, че в Люксембург е към 2,7 пъти по-скъпо от България и Румъния, което демонстрира забележителна, само че по-малка разлика спрямо разликата сред Швейцария и Турция.
В 10 страни от Европейски Съюз цените са по-високи от междинните за Европейски Съюз. Дания (143%) и Ирландия (141%) следват Люксембург като най-скъпи страни.
Сред четирите най-големи стопански системи в Европейски Съюз Германия (109%) и Франция (108%) са малко над междинното ниво, до момента в който Италия (98%) и Испания (91%) са под него.
Географски модели на ценовите нива
Страните от Западна и Северна Европа нормално имат високи ценови нива.
В Швейцария, Исландия, Люксембург, Дания, Ирландия, Норвегия и Финландия цените са доста над междинните. Това са страни с високи приходи, мощни валути и по-високи разноски за живот.
Всички пет скандинавски страни - Дания, Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия, също се подреждат покрай върха.
За разлика от тях страните от Централна и Източна Европа нормално имат по-ниски ценови нива.
Румъния, България, Унгария, Полша и балтийските страни - Латвия, Литва и Естония, са под междинното равнище за Европейски Съюз. Тези райони нормално регистрират по-ниски разноски за труд.
Ценовите нива са по-ниски и в страните кандидатки за участие в Европейски Съюз. Сред тях са Турция, Северна Македония, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина.
Защо страните от ЕАСТ са толкоз скъпи?
Две страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Швейцария и Исландия, заемат първо и второ място през 2024 година, а Норвегия е на шесто място.
В разбор за 2018 година, учреден на данни за 2017 година, Статистическата работа на ЕАСТ изяснява, че високата продуктивност на работната мощ и съответните високи заплати са съществени фактори за високите ценови нива.
Доходите на лицата или семействата не са включени в сравненията на ценовите нива. „ Тези данни са чисто ценови съпоставения на артикули и услуги. Те не регистрират нивото на заплатите или други измерители на персоналните приходи “, добавя от Статистическата работа на ЕАСТ.
Ценовите нива се трансформират по категории
Ценовите нива се разграничават доста в другите категории.
Например нивото на цените на алкохола и тютюневите произведения в Европейски Съюз е съвсем три пъти по-високо в Ирландия (205%), най-скъпата страна, в сравнение с в България (69%), най-евтината.
Ресторантите и хотелите са на второ място по величина на разликата.
Най-високите цени са регистрирани в Дания - 148% от междинните за Европейски Съюз, до момента в който в България още веднъж са регистрирани най-ниските - 53%.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ