Цените растат, сделките - също: Пазарът на жилищата у нас на...
Цените на жилищата у нас не престават да вървят нагоре, като единствено за миналата 2024 година са поскъпнали с 18%. Тази динамичност откроява родния пазар на парцели в подтекста на общото закъснение в множеството страни от Евросъюза.
„ България показва отчетливо отклоняване от тази наклонност на закъснение. През 2024 година и досега страната ни навлезе в четвъртата поредна година на прогресивен пазарен цикъл, почнал след коронавирус пандемията. Обемът на записаните имотни покупко-продажби доближи 94 840, което съставлява най-високото регистрирано ниво за страната в актуалния <210> стопански интервал, надхвърлящо с към 40% междинните равнища от предепидемичните години “, разяснява за „ Марица “ икономистът Мирослав Владимиров от „ ЕРА недвижими парцели “.
Според специалиста тази засилена пазарна интензивност бе придружена от доста ускоряване в темпа на скок на цените. По предварителни оценки, междинният годишен растеж възлиза на почти 18%, като се следи нетипична за предходни цикли интензификация на ценовата динамичност в границите на една календарна година. Ключовите макро- и микроикономически фактори, обуславящи тази динамичност, са най-малко три.
Устойчив и интензивен растеж на разполагаемия приход
на семействата, следен както в номинални, по този начин и в действителни стойности. Подобряването на доходната база образува устойчиво платежоспособно търсене, изключително в сегмента на първо жилище и в по-високия ценови клас в огромните градове.
Лихвените проценти останаха ниски, без значение от огромното търсене на ипотечния пазар. Това не последва цикъла в еврозоната заради неналичието на трансмисионен механизъм - нещо, което неведнъж сме подчертавали през предходните години, посочи Владимиров. „ Те дружно и в композиция с растежа на приходите покачиха кредитоспособността на семействата и те излязоха на ипотечния пазар “, споделя икономистът.
Високата инфлация през предходните години също изигра основна роля за пренасочване на спестяванията към активи с по-устойчива действителна стойност.
„ През миналата година обаче за първи път от най-малко петнадесет години се следи значимо отклоняване от устойчивата до този миг корелация сред динамичността на жилищните цени и инфлацията “, твърди Владимиров. Според него това отклоняване може да се пояснява като последица от насъбран дисбаланс в предходния интервал, през който приходите на семействата набъбнаха доста с темпове, надвишаващи исторически устойчивите равнища.
„ В същото време лихвените проценти останаха на извънредно ниски нива, създавайки среда, в която цените на жилищата се откъснаха от главните макроикономически фундаменти. Отклонението следва да се интерпретира като краткотрайна особеност, зародила вследствие на нехарактерно високи темпове на повишаване на приходите при опазване на рекордно ниски лихвени равнища - композиция, която изкривява нормалния механизъм на предаване сред инфлацията и цените на жилищата “, твърди специалистът.
Търсенето на жилищни парцели в България през миналата 2024 година е в допълнение подтиквано и от упованията за идно присъединение на страната към еврозоната. Тази вероятност се възприема от забележителна част от пазарните участници като катализатор за предстоящ растеж на цените, изключително в столицата и стопански дейните райони като Пловдив. Очакваната смяна поражда поведенчески модели, присъщи за преходни етапи - в това число ускорена реализация на капиталови планове, за изпреварване на възможен спомагателен ценови напън.
Членството на България в еврозоната би трансформирало както трансмисията на лихвената политика, по този начин и дълготрайната ценова и кредитна динамичност на жилищния пазар, твърди Мирослав Владимиров. С днешна дата нашият жилищен пазар се характеризира с висока степен на засилено, само че неустойчиво търсене, интензивна пазарна интензивност и ускорена ценова динамичност, което го нарежда в значително отклоняване по отношение на междинните трендове в Европейски Съюз.
„ България показва отчетливо отклоняване от тази наклонност на закъснение. През 2024 година и досега страната ни навлезе в четвъртата поредна година на прогресивен пазарен цикъл, почнал след коронавирус пандемията. Обемът на записаните имотни покупко-продажби доближи 94 840, което съставлява най-високото регистрирано ниво за страната в актуалния <210> стопански интервал, надхвърлящо с към 40% междинните равнища от предепидемичните години “, разяснява за „ Марица “ икономистът Мирослав Владимиров от „ ЕРА недвижими парцели “.
Според специалиста тази засилена пазарна интензивност бе придружена от доста ускоряване в темпа на скок на цените. По предварителни оценки, междинният годишен растеж възлиза на почти 18%, като се следи нетипична за предходни цикли интензификация на ценовата динамичност в границите на една календарна година. Ключовите макро- и микроикономически фактори, обуславящи тази динамичност, са най-малко три.
Устойчив и интензивен растеж на разполагаемия приход
на семействата, следен както в номинални, по този начин и в действителни стойности. Подобряването на доходната база образува устойчиво платежоспособно търсене, изключително в сегмента на първо жилище и в по-високия ценови клас в огромните градове.
Лихвените проценти останаха ниски, без значение от огромното търсене на ипотечния пазар. Това не последва цикъла в еврозоната заради неналичието на трансмисионен механизъм - нещо, което неведнъж сме подчертавали през предходните години, посочи Владимиров. „ Те дружно и в композиция с растежа на приходите покачиха кредитоспособността на семействата и те излязоха на ипотечния пазар “, споделя икономистът.
Високата инфлация през предходните години също изигра основна роля за пренасочване на спестяванията към активи с по-устойчива действителна стойност.
„ През миналата година обаче за първи път от най-малко петнадесет години се следи значимо отклоняване от устойчивата до този миг корелация сред динамичността на жилищните цени и инфлацията “, твърди Владимиров. Според него това отклоняване може да се пояснява като последица от насъбран дисбаланс в предходния интервал, през който приходите на семействата набъбнаха доста с темпове, надвишаващи исторически устойчивите равнища.
„ В същото време лихвените проценти останаха на извънредно ниски нива, създавайки среда, в която цените на жилищата се откъснаха от главните макроикономически фундаменти. Отклонението следва да се интерпретира като краткотрайна особеност, зародила вследствие на нехарактерно високи темпове на повишаване на приходите при опазване на рекордно ниски лихвени равнища - композиция, която изкривява нормалния механизъм на предаване сред инфлацията и цените на жилищата “, твърди специалистът.
Търсенето на жилищни парцели в България през миналата 2024 година е в допълнение подтиквано и от упованията за идно присъединение на страната към еврозоната. Тази вероятност се възприема от забележителна част от пазарните участници като катализатор за предстоящ растеж на цените, изключително в столицата и стопански дейните райони като Пловдив. Очакваната смяна поражда поведенчески модели, присъщи за преходни етапи - в това число ускорена реализация на капиталови планове, за изпреварване на възможен спомагателен ценови напън.
Членството на България в еврозоната би трансформирало както трансмисията на лихвената политика, по този начин и дълготрайната ценова и кредитна динамичност на жилищния пазар, твърди Мирослав Владимиров. С днешна дата нашият жилищен пазар се характеризира с висока степен на засилено, само че неустойчиво търсене, интензивна пазарна интензивност и ускорена ценова динамичност, което го нарежда в значително отклоняване по отношение на междинните трендове в Европейски Съюз.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ