Цените на хранителните стоки са достигнали през март 2022 г.

Цените на питателните артикули са достигнали през март 2022 година най-високото равнище откогато Организацията по издръжка и земеделие (FAO) към Организация на обединените нации води тази статистика от 1990 година. Още по тематиката 3 фев 2022 Индексът на продоволствените цени на FAO който мери месечните промени в цените на кошница от артикули, включваща зърнени култури, маслодайни растения, млечни артикули, месо и захар, набъбна с 12.6% по отношение на предходния връх, доближат единствено месец по-рано (през февруари) и скочи с цели 33.6% по отношение на март 2021г., достигайки равнище от 159.3 пункта. Според анализаторите на FAO, това внезапно увеличение на цените се дължи главно на спора в Украйна, дружно с високите разноски за сила. Украйна и Русия са основни експортьори на зърнени храни и слънчогледово масло, като на Русия се падат към 30% от международния експорт на пшеница и царевица, до момента в който на Украйна се падат 20%. Войната докара до ненадейно прекъсване на доставките от Украйна и Русия. Въпреки че Русия продължи да доставя пшеница, глобите, наложени от Съединени американски щати, Европейски Съюз, Япония и други страни, усложниха заплащанията, което докара до неустановеност в доставките. Индексът на цените на зърнените култури на FAO е 170.1 пункта през март, което е с 24.9 пункта (17.1%) повече от февруари и доближава най-високото си равнище от 1990 година насам. Увеличението през този месец се дължи на внезапното повишаване на международните цени на пшеницата и едрозърнестите култури, което се дължи основно на провокираните от спорове спирания на износа от Украйна и в по-малка степен от Руската федерация. Очакваното прекъсване на износа от Черноморския район оказа негативно влияние върху така и така лимитираното предложение на пшеница в международен мащаб. Световните цени на пшеницата се покачиха с цели 19,7% през март, подкрепени от опасенията за положението на посевите в Съединените американски щати (САЩ). Индексът на цените на растителните масла на FAO е приблизително 248.6 пункта през март, което е с 46,9 пункта (23.2%) повече от февруари и е още един рекорден резултат. Това бързо нарастване се дължи на по-високите цени на слънчогледовото, палмовото, соевото и рапичното масло. Международните котировки на слънчогледовото олио се покачиха доста през март, повлияни от по-ниските експортни доставки на фона на продължаващия спор в Черноморския район. Цените на палмовото, соевото и рапичното масло също се покачиха доста вследствие на по-голямото търсене на международния импорт, обвързвано с спирането на доставките на слънчогледово масло. Освен това, международните цени на палмовото масло бяха нараснали от по-нататъшното понижаване на доставките от страна на главните страни производителки, а при цените на соевото масло фактор бяха опасенията за понижени експортни доставки в Южна Америка. Заслужава да се означи, че неустойчивостта и по-високите цени на суровия нефт също способстваха за повишението на международните цени на растителните масла. Индексът на цените на млечните артикули на FAO е 145.2 пункта през март, което е с 3.7 пункта (2.6%) повече от февруари, отбелязвайки седми следващ месец на нарастване, и с 27.7 пункта (23.6%) повече от същия интервал на предходната година. Цените на млечните артикули продължиха да се покачват основно вследствие на свитото предложение в международен мащаб, защото в Западна Европа и Океания не се създава задоволително мляко, с цел да се задоволи международното търсене. Цените на маслото и млякото на прахуляк се покачиха внезапно, което се дължеше на засиленото търсене от страна на вноса на артикули с къс и дълъг период на доставка, изключително на азиатските пазари, и на продължаващото устойчиво вътрешно търсене в Западна Европа. Същевременно на пазарите на сирене също се наблюдаваше понижаване на предлагането заради мощното вътрешно търсене в Западна Европа, само че котировките на сиренето леко се намалиха вследствие на валутните съмнения. Индексът на цените на месото на FAO* също доближи рекордните 120.0 пункта през март, което е с 5.5 пункта (4.8%) повече по отношение на февруари. През март цените на свинското месо се покачват най-бързо от 1995 година насам, което се дължи на намаляването на броя на закланите животни в Западна Европа и на внезапното повишаване на вътрешното търсене в навечерието на Великден. Цените на птичето месо в международен мащаб се покачиха вследствие на пониженото предложение от водещите страни експортьорки заради огнища на птичи грип, както и заради прекъсването на износа от Украйна в изискванията на продължаващия спор. Цените на говеждото месо също се покачиха, защото в някои основни индустриални райони запасите за кръвопролитие останаха ниски, а търсенето в международен мащаб остана устойчиво. Индексът на цените на захарта на FAO е 117.9 пункта през март, което е със 7.4 пункта (6.7%) повече от февруари и с над 20% повече от същия интервал на предходната година. По този метод спадът на показателя през последните три месеца е съвсем изцяло обезщетен. Увеличението на международните котировки на захарта през март се дължи основно на внезапното повишаване на интернационалните цени на суровия нефт, което се чака да докара до по-широко потребление на захарната тръстика за произвеждане на етанол в Бразилия през идващия сезон. Допълнителното покачване на бразилския реал по отношение на щатския $ също способства за повишението на международните цени на захарта, което нормално води до по-ниски продажби от страна на производителите, защото маржовете на продажбите им в локална валута са намалели. Въпреки това, дейната годишна продукция и удобните прогнози за производството в Индия, един от водещите експортьори на захар, способстваха за закъснение на цените, което предотврати по-голямо нарастване през този месец. Новата прогноза на FAO за търсенето и предлагането на зърнени култури демонстрира, че през 2022 година международното произвеждане на пшеница ще доближи 784 млн. тона, което е с 1,1% повече по отношение на 2021 година Тази оценка се основава на упованието, че най-малко 20 % от площите със зимни култури в Украйна, по-специално със зимна пшеница, няма да бъдат прибрани в следствие както на директни вреди, по този начин и на дефицит или цялостна липса на средства за прибиране на реколтата, като данните сочат, че метеорологичните условия в Русия не престават да бъдат удобни, а вероятностите за реколтата в Европейския съюз, Индия, Китай, Северна Америка и други страни са положителни. Благоприятни вероятности за едрозърнестите култури има и в Аржентина, Бразилия и Южна Африка. Що се отнася до резултата от годишна продукция 2021, FAO прави оценка общото международно произвеждане на зърнени култури на 2 799 млн. тона, което е малко по-високо от това през 2020 година, като производството на ориз доближава исторически най-много от 520,3 млн. тона (по отношение на обруления ориз). Световното ползване на зърнени култури за сезон 2021-2022 година се чака да възлезе на 2 789 млн. тона, като потреблението на ориз евентуално ще доближи рекордно високи стойности, а също така се чака да се усили потреблението на царевица и пшеница. Прогнозите са, че международните ресурси от зърнени култури ще се усилят с 2.4% в края на 2022 година спрямо началото на сезона, основно заради по-големите ресурси от пшеница и царевица в Русия и Украйна, дължащи се на упования спад на износа. FAO предвижда, че за интервала 2021-2022 година съотношението сред запасите и потреблението на зърнени култури в света ще бъде 29.7%, което е единствено малко под равнището от миналата година и съгласно ФАО " остава на едно като цяло удобно равнище ". Като регистрира войната в Украйна, както и друга налична информация, FAO предвижда, че международната търговия със зърнени култури през настоящата стопанска година ще бъде 469 млн. тона, което е малко под нивото за сезон 2020-2021 година Очаква се Европейският съюз и Индия да усилят износа на пшеница, до момента в който Аржентина, Индия и Съединени американски щати ще усилят доставките на царевица, като частично ще компенсират загубата на експорт от Черноморския район. Покачването на цените идва, откакто световната инфлация на потребителските цени към този момент беше почнала да се покачва заради слабата годишна продукция предходната година поради неприятното време и внезапното възобновяване на търсенето след коронавирусната пандемия. Рязкото повишаване на цените на храните ще засегне най-силно по-бедните страни, доста от които към този момент се борят с отрицателното влияние на рецесията с Covid-19. Много страни в Близкия изток и Северна Африка разчитат както на Украйна, по този начин и на Русия за своите зърнени култури и растителни масла. Според FAO, близо 50 страни зависят от Русия и Украйна за най-малко 30 % от потребностите си от импорт на пшеница. През 2021 година 36 от 55 страни с продоволствена рецесия зависеха от износа на Украйна и Русия за повече от 10% от общия си импорт на пшеница, в това число 21 страни с огромна продоволствена рецесия. Бет Бечдол, заместник-генерален шеф на ФАО, сподели: " Продължаващият спор в Украйна ускорява опасенията по отношение на въздействието върху продоволствената сигурност в международен мащаб. Свидетели сме на повишаване на цените на храните на всички места, защото отрицателните резултати от намаляването на износа от Русия и Украйна стартират да се ускоряват. " *Стойността на показателя на цените на месото на FAO за последните месеци е получена от композиция от планирани и действителни цени. Понякога това постанова обилни корекции в окончателния показател на цените на месото на FAO, което от своя страна може да окаже въздействие върху общия показателя на цените на храните на FAO.