Цените на горивата са в пряка зависимост от стойността на

Цените на горивата са в директна взаимозависимост от цената на петрола на интернационалните пазари. Анализ на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), в който са взети поради и други значими фактори, като развиването на пазара на коли, акцизи, данъчните тежести и прочие Хвърля светлина върху пазара на горива в България. Разбира се, не може да се подминат и данъчните хранилища, ролята на биокомпонентата и още доста фактори, които са от голяма важност за крайната цена на горивата за крайните консуматори. От няколко години специалистите се пробват да изсветлят бизнеса с горива в България, само че това се оказва развой, който по избрани аргументи не се нрави на огромна част от играчите на българския пазар. Сега въпросът е дали квалифицираният за този бранш закон ще влезе в действие, по кое време ще е подготвена съответната законова разпоредба и дали най-малко ще се постави началото на някакъв ред.

Автопарк, бензиностанции и дизел

Регистрираните транспортни средства в България към 1 ноември тази година са 3,7 млн., като 10 % от тях са до 10 години. Близо половината от автопарка в страната е на възраст над 20 години. Това заяви пред публицисти ръководителят на БПГА Валентин Златев. Той показа анализът на асоциацията за положението в бранша и надлежно за развиването на цените.
По данни на Министерство на финансите от началото на 2017 година в страната са регистрирани 4 225 бензиностанции с фискални устройства, плюс 1 440 „ публични “ ведомствени бензиностанции, плюс незнаен брой „ неофициални такива “. Това прави по един незаконен обект на всеки 645 автомобила, сочи статистиката.
В същото време, съгласно асоциацията, в Австрия, където също има съществено засищане с бензиностанции, записаните над 5,2 млн. транспортни средства се обслужват от 2685 бензиностанции, което прави приблизително по един обект на близо 2000 автомобила. Средното съответствие на автомобили/бензиностанции за Европейския съюз е по един обект на 3900 автомобила (по данни на ACEA и Feuls Europe).

Данните на петролната и газова асоциация сочат, че транспортните средства на дизел са с превес.
Докато през 2016 година, по данни на Министерство на вътрешните работи, бензиновите коли у нас са били с половин милион повече от дизеловите, последните данни на КАТ сочат, че от общият брой регистрирани транспортни средства, дизеловите към този момент са с 50 хиляди повече.

Златев напомни и мнението отпреди малко повече от две години на Европейската федерация за превоз и околна среда, представляваща 58 неправителствени организации от 26 страни в Европа и работеща за устойчива транспортна политика със седалище в Брюксел: „ Разликата сред облагането на бензина и дизела в Европа е нещо неповторимо за света и е главната причина за какво се наложи в този момент дизеловите мотори да бъдат ограничавани точно в Европа и на никое място другаде. Разликите в облагането в границите на Европейски Съюз доближават до 44 % (по-ниско облагане на дизела, в сравнение с бензина). Броят на страните, които дават специфични отстъпки от налозите върху дизела, набъбна от 1 (Италия) през 2000 година до 8 през 2015 година - Италия, Франция, Испания, Румъния, Белгия, Унгария, Ирландия и Словения. Отделно други 10 страни от Европейски Съюз поддържат облагането на дизела на минимално равнище “.

По отношение на данъчното облагане по думите на ръководителя на БПГА, България е с най-малки акцизни ставки в Европейски Съюз и с минимални разлики в акцизните ставки сред бензина и дизела – 10 %.

В България липсват преференции за превоза, като единствените ползващи такива са земеделските производители.
Според данните, с най-ниска ставка на Данък добавена стойност в Европейски Съюз за бензин и дизел са Люксембург и Малта, а най-висока е в Унгария.

Внос и ползване

Навсякъде в Европа работи общ стандарт Евро 5, на който горивата би трябвало да дават отговор. Суровината се купува на цена, която се дефинира от интернационалните тържища, технологията е идентична, индустриалните разноски са почти идентични, по тази причина и разликите в цените на обособените страни са доста дребни. Разликата идва от това, на какво количество и продадено гориво се разпределят тези разноски, сподели още Валентин Златев.

Позовавайки се на данните на статистиката той изясни също по този начин, че в случай че да вземем за пример през 2011 година (на едро и дребно) потреблението на авто бензин е 499 хиляди тона, то през 2017 година нараства до 511 хиляди тона, което е нарастване от 2 %.
Дизеловото горива през 2011 година да вземем за пример е 1 487 хиляди тона, а през 2017 година към този момент доближава 2 091 хиляди тона – т.е. растеж от забележителните 41 %.
При LPG потреблението на едро и дребно през 2011 година възлиза на 334 хиляди тона, като през 2017 година към този момент доближава 515 хиляди тона, което е нарастване от значителните 54 %.
Общо потреблението от 2 320 хиляди тона на тези три типа горива през 2011 година пораства до 3 117 хиляди тона, което е повишаване с 34 %.

Процентът на импорт надлежно е 39 % през 2011 година и нараства до 50 % през 2017 година

Така да вземем за пример вносът на авто бензин съгласно цитираните данни, през 2011 година е 217 хиляди тона, а през 2017 година доближава 296 хиляди тона, като нарастването е 25 %.
При дизеловото гориво вносът през 2011 година е от порядъка на 447 хиляди тона, а няколко години по-късно (2017 г.) към този момент е 838 хиляди тона или значителните 87 %.
При LPG вносът пораства от 227 хиляди тона до 418 хиляди тона или 84 %.
Обобщените данни сочат, че общо вносът през 2011 година е бил в размер от 911 хиляди тона, а през 2017 година той към този момент доближава до 1 552 хиляди тона – нарастване от 70 %.

Потреблението на бензин е на практика на равнището на 2011 година до момента в който това на дизела е повишено с 41 %.
Общо, потреблението на горива на вътрешния пазар за последните 7 години е повишено с една трета по отношение на 2011 година и все още половината от горивата са от импорт.
За последните 7 година вносът на горива в България се е нараснал със 70 %, без значение от непрекъснато натрапваната от избрани среди теза, че пред него имало непреодолими спънки, установи ръководителят на петролната и газова асоциация.

Според данните на БПГА главните потоци на импорт на бензин и дизелово гориво са от Румъния, Сърбия и Гърция, както и от Русия, само че единствено на дизелово гориво.

Съответно порастват и приходите за бюджета от събрани акцизи от горива. Така да вземем за пример, в случай че през 2011 година те са били от порядъка на 1871,4 млн. лева, то през 2017 година към този момент се пресмятат на 2 2272,9 млн.лева – растеж от 21 %.
акцизните ставки са както следва – през 2011 година 615 лева на 1000 литра до 646 лева на 1000 литра през 2016 година

Въпреки повишението на акцизните ставки и изравняването на ставките на газьола за отопление с този на дизела, събираемостта изостава и процентното повишение на приходите от акцизи не подхожда на процентното нарастване на потреблението, сочи още разбора.

Валентин Златев не подмина и въпроса с акцизните хранилища. Според публични данни и обществения указател на лицензираните данъчни хранилища на Агенция Митници в страната има 121 данъчни склада, притежавани от всички участници на пазара на горива на едро и дребно, както и от десетки дребни и междинни компании в цялата страна, като нови данъчни хранилища за горива се лицензират непрекъснато.

Лукойл има общо 4 данъчни склада за горива в страната, сподели той.

Пазар на дребно

На база на формалните данни на статистиката е образувано и мнението за положението на пазара на дребно

По данни на Национален статистически институт, показателят на оборотите по съпоставими цени в търговията с горива на дребно бележи през последните 3 години трендове към непрекъснат спад. Сравнението с 2015 година демонстрира стесняване на пазара на дребно с към 7 %, което на фона на общото раздвижване на търговията на дребно в страната, която е повишена с над 9 % по отношение на 2015 година е притеснителен симптом.
Като се има поради, че данните за показателя на оборотите идват от легалните участници на пазара, които извършват всички свои отговорности по отношение на приходните ведомства, закона за статистиката може да се направи извод, че неплатените акцизи образуват сивата стопанска система.

Формиране на цената на 1 литър дизелово гориво – 53 % са за петрол, нефтопреработка и търговия, 45 % - Данък добавена стойност, акцизи и за образуване на наложителни ресурси.

Така да вземем за пример при цена от 2,34 лева за петрол и нефтопреработка отиват 0,91 лева

За налози, Данък добавена стойност, акцизи, нефтени ресурси – 1,06 лева И биокомпонент от 0,04 лева

За обезценка – 0,08 лева разноски за личен състав – 0,08 лева, разноски за бензиностанциите – 0, 06 лева, превози разноски – 0,04 лева, разноски за нефтобазите – 0,01 лева

Себестойност – 2,29 лева отстъпка – 0,04 лева печалба/загуба – 0,04 лева

Цена на тотема – 2,34 лева

Формиране на цената на 1 литър авто бензин – 48 % отиват за петрол, преправка и търговия, а 51 % за Данък добавена стойност, акцизи, нефтени ресурси и 1 % за биокомпонента.

Нефт и нефтопреработка – 0,71 лева

Данъци, Данък добавена стойност, акцизи, ресурси по Закона за нефтените ресурси – 1,09 лева

Биокомпонент – 0,03 лева

Амортизация – 0,06 лева

Разходи за личен състав – 0,08 лева

Разходи за бензиностанциите – 0,06 лева

Транспортни разноски – 0,03 лева

Разходи за нефтобазите – 0,01 лева

Себестойност – 2,08 лева

Отстъпка – 0,03 лева печалба/загуба – 0,01 лева

Цена на тотема – 2,11 лева