Ценовите равнища на разходите за крайно потребление у нас са 60% от средноевропейските
Цените на едни и същи артикули и услуги в България са близо три пъти по-ниски от тези в Дания и с към 40% под междинните в Европейския съюз. Това демонстрират данни на Евростат, представени от " Евронюз ".
Индексите на ценовите нива, или PLI (от англ. price level indices) са предопределени да създадат вероятни сравненията сред цените на едни и същи артикули и услуги в разнообразни страни. Те демонстрират какъв брой по-скъпи или по-евтини са стоките и услугите в дадена страна спрямо друга страна или група страни.
Общият индикатор са разноските за извънредно ползване на семействата.
Според Евростат, формалната статистическа работа на Европейски Съюз, ценовите нива за разноските за извънредно ползване на семействата варират доста през 2023 г.
Дания има най-високи нива на цените - 143% от междинното за Европейски Съюз, следвана от Ирландия - 142% и Люксембург - 135%. България и Румъния пък са с най-ниски равнища (и двете с 60% от междинното за ЕС), следвани от Полша с 66%.
Това демонстрира, че избрана кошница от идентични артикули и услуги коства 143 евро в Дания, 135 евро в Люксембург, 66 евро в Полша и 60 евро в България и Румъния. Тоест, бихте платили повече от два пъти в Дания спрямо България за едни и същи артикули или услуги.
Тъй като междинната стойност за Европейски Съюз е избрана на равнище 100, една страна е релативно скъпа спрямо общото равнище, в случай че показателят на ценовите ѝ равнища е по-висок от 100. Ако той е по-нисък от 100, тогава страната е релативно евтина.
Ако се включат и страните от Асоциацията за свободна търговия, както и страните кандидатки и евентуални кандидатки за участие в Европейски Съюз, Швейцария оглавява листата със 174% от междинното ценово равнище за Европейски Съюз, следвана от Исландия със 156%.
Най-ниските цени пък са в Турция (42% от междинното за ЕС), Северна Македония (52%) и Босна и Херцеговина (58%).
Този забележителен контрастност акцентира разнообразните стопански пейзажи в Европа, където цената на стоките и услугите може да варира доста в другите страни, написа още изданието.
През 2023 година измежду главните групи потребителски артикули и услуги най-голяма разлика в цените в Европейски Съюз се следи в категорията алкохол и тютюневи произведения. Нивото на цените в най-скъпата страна е към 3.2 пъти по-високо от това в най-евтината в тази категория. Най-високи са цените в Ирландия (211% от междинното за ЕС), а най-ниски в България (66%).
Ресторантите и хотелите регистрират втората най-голяма разлика в ценовите равнища. Най-ниските цени са регистрирани в България (52% от междинното за ЕС), следвана от Румъния (65%) и Унгария (72%), а най-високи са цените в Дания (152%), следвана от Финландия (129%) и Ирландия (128%).
Тези огромни разлики не се дължат в съществена степен на налозите, демонстрира статистиката. Основните аргументи идват от вариращите разноски за труд, както и разликите в локалните стопански условия, демонстрира още статистиката.
Разликите в равнищата на цените са по-слабо изразени в други категории. Дрехите и облеклата, да вземем за пример, имат третата най-голяма разновидност в цените, то единствено с 1.6 пъти разлика сред най-евтините и най-скъпите. Най-ниски са цените в Испания (81%), България (82%) и Унгария (88%), до момента в който най-скъпо е облеклото в Дания (131%), Чехия (126%) и Естония (118%).
Турция се отличава с цени на облеклата от едвам 30% от междинното за Европейски Съюз.
Разлики в цените се следят и при храните и безалкохолните питиета, вариращи от 74% от междинното за Европейски Съюз в Румъния до 119% в Люксембург. Личното транспортно съоръжение варира от 90% в Словакия до 129% в Дания, а потребителската електроника се движи сред 92% в Италия и 113% във Франция.
Индексите на ценовите нива, или PLI (от англ. price level indices) са предопределени да създадат вероятни сравненията сред цените на едни и същи артикули и услуги в разнообразни страни. Те демонстрират какъв брой по-скъпи или по-евтини са стоките и услугите в дадена страна спрямо друга страна или група страни.
Общият индикатор са разноските за извънредно ползване на семействата.
Според Евростат, формалната статистическа работа на Европейски Съюз, ценовите нива за разноските за извънредно ползване на семействата варират доста през 2023 г.
Дания има най-високи нива на цените - 143% от междинното за Европейски Съюз, следвана от Ирландия - 142% и Люксембург - 135%. България и Румъния пък са с най-ниски равнища (и двете с 60% от междинното за ЕС), следвани от Полша с 66%.
Това демонстрира, че избрана кошница от идентични артикули и услуги коства 143 евро в Дания, 135 евро в Люксембург, 66 евро в Полша и 60 евро в България и Румъния. Тоест, бихте платили повече от два пъти в Дания спрямо България за едни и същи артикули или услуги.
Тъй като междинната стойност за Европейски Съюз е избрана на равнище 100, една страна е релативно скъпа спрямо общото равнище, в случай че показателят на ценовите ѝ равнища е по-висок от 100. Ако той е по-нисък от 100, тогава страната е релативно евтина.
Ако се включат и страните от Асоциацията за свободна търговия, както и страните кандидатки и евентуални кандидатки за участие в Европейски Съюз, Швейцария оглавява листата със 174% от междинното ценово равнище за Европейски Съюз, следвана от Исландия със 156%.
Най-ниските цени пък са в Турция (42% от междинното за ЕС), Северна Македония (52%) и Босна и Херцеговина (58%).
Този забележителен контрастност акцентира разнообразните стопански пейзажи в Европа, където цената на стоките и услугите може да варира доста в другите страни, написа още изданието.
През 2023 година измежду главните групи потребителски артикули и услуги най-голяма разлика в цените в Европейски Съюз се следи в категорията алкохол и тютюневи произведения. Нивото на цените в най-скъпата страна е към 3.2 пъти по-високо от това в най-евтината в тази категория. Най-високи са цените в Ирландия (211% от междинното за ЕС), а най-ниски в България (66%).
Ресторантите и хотелите регистрират втората най-голяма разлика в ценовите равнища. Най-ниските цени са регистрирани в България (52% от междинното за ЕС), следвана от Румъния (65%) и Унгария (72%), а най-високи са цените в Дания (152%), следвана от Финландия (129%) и Ирландия (128%).
Тези огромни разлики не се дължат в съществена степен на налозите, демонстрира статистиката. Основните аргументи идват от вариращите разноски за труд, както и разликите в локалните стопански условия, демонстрира още статистиката.
Разликите в равнищата на цените са по-слабо изразени в други категории. Дрехите и облеклата, да вземем за пример, имат третата най-голяма разновидност в цените, то единствено с 1.6 пъти разлика сред най-евтините и най-скъпите. Най-ниски са цените в Испания (81%), България (82%) и Унгария (88%), до момента в който най-скъпо е облеклото в Дания (131%), Чехия (126%) и Естония (118%).
Турция се отличава с цени на облеклата от едвам 30% от междинното за Европейски Съюз.
Разлики в цените се следят и при храните и безалкохолните питиета, вариращи от 74% от междинното за Европейски Съюз в Румъния до 119% в Люксембург. Личното транспортно съоръжение варира от 90% в Словакия до 129% в Дания, а потребителската електроника се движи сред 92% в Италия и 113% във Франция.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ