България ще иска от ЕК нова забрана за слънчоглед от Украйна, но се отказва за житото
Цената на олиото няма да нараства без значение от разногласията сред преработвателите и зърнопроизводителите.
България ще изиска удължение на възбраната за импорт на слънчоглед от Украйна, но ще се откаже от рестриктивните мерки, които сега се постановат за импорт на пшеница.
Наред с това страната ни ще желае налагане на ограничавания за импорт на изсъхнало мляко и нерафинирано олио. Ще води и договаряния с ЕК за налагане на вносни мита, до момента в който българските фермери осъществят продукцията си.
Преговаря се и за спомагателна евро помощ за поддръжка на пътната инфраструктура, през която минават товарите от Украйна. Това стана ясно в четвъртък от изявление на аграрния министър Кирил Вътев, който събра на обща среща производители на олио и преработвателите на слънчоглед откакто стана ясно, чезаводите за олио са на път да затварят поради липса на суровина.
Зелена светлина за пшеницата
След митинги на фермери в България, Румъния, Словакия, Унгария и Полша Европейска комисия вкара ограничение до 15 септември през тези страни да минава директно пшеница, рапица, слънчоглед и царевица, само че не и да могат да се оферират на техните вътрешни пазари.
Сега страната ни ще упорства пред Брюксел удължаването на възбраната да важи до Нова година, сподели Вътев.
Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов, който е и консултант на Кирил Вътев обяви, че зърнопроизводителите се отхвърлят от възбрана за украинското жито, тъй като са осъзнали, че без значение дали влиза на българския пазар, то не се осъществя у нас, а се купува от търговците и се изнася.
" Украинската пшеница взе нашите пазари за експорт, по тази причина няма потребност за възбрана за вътрешния пазар ", сподели Проданов.
Заводите за олио са на път да затворят, само че цената на олиото няма да нараства
Независимо от разногласията сред производителите на слънчоглед и преработвателите олиото не се обрисува да нараства, прогнозира Яни Янев, ръководител на Съюза на производителите на растителни масла. Той удостовери, че заводите за олио ще затворят, в случай че не се пусне по-евтиния украински слънчоглед, който се предлага на интернационалните борсови цени.
Оказва се, че българските зърнопроизводители оферират слънчогледа си на повишени цени, а заводите не купуват, защото от него ще произведат скъпо олио, които няма да могат да осъществят за експорт.
Илия Проданов съобщи, че българските зърнопроизводители продават единствено на българските преработватели на слънчоглед и през годините не са построили канали за експорт на суровината си.
Именно по тази причина те държат на по-високи цени, които са пристигнали в резултат на по-високата себестойност на продукцията им поради повишени цени на торове и препарати за растителна отбрана поради войната в Украйна.
Проданов съобщи, че покупко-продажби на български слънчоглед има, като са продадени 600 000 тона, от началото на година. Яни Янев отвърна, че количества са по-малко по отношение на нужните на заводите.
Зърнопроизводителят Радослав Христов уточни, че в страната ни има 600 000 тона преходни количества слънчоглед от предходната година и се чака годишна продукция от нови 2 млн. тона.
България ще договаря и за защитни вносни мита
От думите на аграрния министър Кирил Вътев стана ясно, че България ще договаря с Европейска комисия за въвеждане на защитни вносни мита за слънчоглед, изсъхнало мляко и нерафинирано олио от Украйна.
Те ще важат до момента в който българските фермери не осъществят продукцията си. Такава политика осъществила прилежаща Турция.
Тя обаче не е част от Европейски Съюз и може едностранно да взема решения, до момента в който за България ще е належащо утвърждение от Брюксел.
Подобна хрумвания бяха обсъждани още по време на служебното държавно управление, само че те не получиха зелена светлина от Брюксел.
Междувременно от думите на Кирил Вътев стана ясно, че страната ни ще кандидатства за помощ от Европейска комисия за инфраструктура, поради директния транспорт на първични материали от Украйна. Полша била получила за тази цел 1 милиарда евро, а служебното държавно управление на Гълъб Донев даже не поискало такова подкрепяне.
