Целта на Радев не е партия, а нова конституционна формула

" Целта на Радев не е партия, а нова конституционна формула с еднолична власт. Радев има мощен блян към сходна безконтролна власт ". (Огнян Минчев)

" Радев играе двулична ролякакто във вътрешната, по този начин и във външната ни политика. Основният му фокус е да ерозира и компрометира доверието в политическата ни система ”. (Асен Генов)

" Досега Радев е изхарчил доста социална сила за план, който оказа несполучлив ". (Даниел Вълчев)

„ Кой сътвори тази измислена коалиция ПП-ДБ - този, който ги назова шарлатани, а те се пробваха да съсипят страната ". (Байрам Байрам)

" Нали излезе с един вдигнат пестник. Благодарение на този вдигнат пестник и прокситата му видяхме какво стана с България ". (Ерол Мюмюн)

" Радев води поредна политика за разсипване на Българска социалистическа партия. Президентът чака сделки с партиите в Народното събрание, които да му върнат служебния кабинет ". (Корнелия Нинова)

" Радев заложи на едни алчни момченца, които след това го излъгаха. Той си пропиля шанса, не може в този момент да си измисля, че е спасителят ". (Делян Пеевски)

" Оттук нататък президентът стартира да плащаполитическа цена ". (Румяна Коларова)

" Нови избори без Радев може да възпламенят обстановката ".(Андрей Райчев).

" Ако всичко, за което се приказва, е правилно, най-вероятно част от държанието на Радев е обвързвана с възможното му влизане в партийната политика. Това е проблематично – или си президент и действаш по този начин или си партиен водач “. (Страхил Делийски)

" Ако ще има план на президента, той ще бъде разгласен от самия него. Радев няма да работи с проксита, а самичък ще го оглави ". (Антон Кутев)

Да, няма да му е елементарно на Радев, в случай че слезе на партийния терен. Не му е елементарно и на върха на държавната пирамида. Цитирам тези изявления единствено от последните дни, с цел да се види доколко се е трансформирало отношението към президента и какъв брой той е изгубил от оня ореол, с който преди осем години влезе на " Дондуков " 2.

Точно, когато означаваме 35 години от началото на прехода, вършим смразяващата равносметка - провалено потомство политици, чието време изтича; изпразнени от наличие партии, които самовъзпроизвеждат паразитиращ елит; неявяване на базисни демократични правила на публичния и политическия живот; липса на обща национална цел и визия. И всичко това генерирано от разпадащо се общество, изтъкано от експанзия и ненавист, което като че ли живее в обърканост и не вижда позитивна вероятност за бъдещето си.

С една дума - изправени сме пред трагичната заплаха за финален неуспех на България по пътя на нейното демократично развиване.

Гневът от повтарящи се избори, които задълбочават рецесията и не дават решение на въпроса за властта, а от там и за бъдещето, изтиква на напред във времето дежурното очакване на Новия избавител - Спасителят, който да ни преведе през тинята на днешната политическа реалност. Българинът като че ли привикна - като стане напечено, някой да му реши проблемите. Така преди 23 години припозна в царя Спасителя, който да ни измъкне от червено-синята мъгла; след това видя в Борисов Мачото, като отричане на това " л.... ", обгърнато в целофан, както той назова партийната система; по-късно залитна по Слави - Чалгаря, пристигнал да изчегърта всички.

Спасителите идваха на върха на големи очаквания, концентрираха голям електорален запас, който пропиляха. Царят свърши за 800 дни, Чалгаря – за осем дни, Борисов като феномен се задържа най-дълго - цели 13 години.

Сега, споделят, идвал редът на Радев.
Между него и предшествениците му обаче има една голяма и основна разлика - и Симеон, и Борисов, и Слави се появиха на терена като нови играчи, те бяха непознати, политически чисти и почтени и по тази причина еуфорията по тях беше помитаща.

Радев не е чужд. Той от осем години е освен на терена, той е част от казуса. Защото, първо - продуцира и задейства партийни субекти, които задълбочиха на казуса. И второ – за тези осем години Радев еднолично управляваше съвсем две години с назначени от него служебни кабинети, през което време сподели упоритости за безконтролна власт.

На сметката на Радев се пишат: Пет служебни държавни управления, два огромни партийни плана, пет управления на специфични служби, стотици висши служители, десетки дипломати, военни и евродепутати. Никога в най-новата история на България не е имало човек, който за малко време да е концентрирал толкоз власт- кадрова и оперативна, както президентът Румен Радев и неговият кръг.

През този интервал Радев позволи политически неточности, които пренаредиха политическата карта на България и доведоха до пагубни за страната последствия:

- Вдигна пестник против законно определени партии за пълзяща смяна на модела на ръководство. Юмрукът задейства опълчването и експанзията, само че не роди смяната, не сътвори алтернативата. Не роди държавност, а сътвори безредие. Като никой различен общественик Радев сподели, че ненавижда и отхвърля партиите и насъсква политическите водачи. Той минира пътя, по който да мине единодушието сред тях, воден от устрема си да изпъкне като единственият престиж в страната. Това е персоналното му его, проектирано върху процесите в страната.

- Раздели българите на кохорти – българите от неговата кохорта против българи от другите кохорти. Радев в никакъв случай не предложи формула за понижаване на публичното напрежение. Напротив, от мига на вдигнатия през лятото на 2020-а президентски пестник за изчегъртване на неуместните, България се върти в обаян кръг на ненавист, експанзия и отричане, в който всеки опит за единодушие претърпява крушение.
 
- Спечели втори мандат, само че не съумя да накара 2/3 от българите да го припознаят като народен лидер. Политическите сили, които го поддържаха, след това се отхвърлиха от него. Предаде тези, които го издигнаха преди осем години.

- Създаде проксита като оръжие против своите политически съперници, което докара до фактическо разтрошаване на страната. Радев е единственият президент, който си разреши да изправи един инжинерингов план против систематичните партии, върху които се крепи демокрацията. Използва умишлено и целеустремено Политическа партия, с цел да взриви системата. Нахлуването на „ Промяната “ на политическата сцена с налагането на лъжата, експанзията и аматьорщината като норма в политическото държание докара до трагични последици за държавността.

- Допусна нарушаване на Конституцията, с цел да наложи Кирил Петков като министър, с цел да има посредством него повече власт.

- Направи ала-бала с тези проксита, с което подвигна изборните им проценти от 7 на 20, по техни самопризнания, и това докара до тежко съмнение към машинното гласоподаване.

- Способства за разбиването на Българска социалистическа партия с развъждане на вътрешна съпротива. Радев не беше член на Българска социалистическа партия, той не познава структурите на партията, нито партийните организации го познават към 2016-а. Той беше външен детайл, привнесен и припознат от партията. И в никакъв случай не почувства Българска социалистическа партия, в противен случай! Затова и с „ отворено сърце “ направи всичко, което е по силите му, за днешното плачевно положение на Българска социалистическа партия.

- Неговото служебно държавно управление, ръководено от Гълъб Донев, подписа най-загробващия за България контракт с турската „ Боташ “ - образец за корупция на високо равнище. Страната ни заплаща половин милион $ дневно по този контракт, а сумата, която би трябвало да платим за целия 13-годишен интервал е 4 милиарда и 100 милиона лв.. Такъв удар върху джоба на българина нито един политик не си е разрешавал.

- Под крилото му се прокара „ Пътя на Копринката “ - " чудовищна контрабанда, пари кеш, изнудване на предприемачи, разпределение на чанти с пари в тъмна стаичка в президентството, тотална обезумялост и корист с държавната власт на най-високо равнище “, за която той продължава да мълчи. През 2023 година в прословутия скришен запис от съвещание на управлението на Политическа партия Асен Василев декларира: " Румен Радев си е хванал под едната ръка Гешев, под другата ръка – Копринков “. Радев не е отрекъл това. Допусна секретарите му да кадруват в страната - образците са доста, само че христоматийни станаха – Копринков, който взе участие и режисира партийни планове и разпределя постове във значими системи и ресурсни ведомства като АПИ, митници, Национална агенция за приходите и др, и Пламен Узунов, който пък се занимава със промените в бранша за сигурност, изключително в Министерство на вътрешните работи. Съмнения за корупция се лепнаха върху челото на „ Дондуков “ 2, а пък кешът се оказа, че върви наедно с държавните каузи. Нито един от предшествениците му не позволи това.

- Проведе най-голямата чистка администрацията – 14 000 уволнени за интервала август 2022- юни 2023 година. Назначените от Радев служебни кабинети сътвориха безусловно ненужни промени, които при всяко постоянно държавно управление ще би трябвало да се поправят с години наред. И се „ уреди “ с тежкото обвинявания за преяждане с власт. Това в действителност докара и до измененията в Конституцията, които се оказаха голяма неточност.

- Създаде към себе си кръг от подмолни играчи със подозрения за нерегламентирано въздействие върху икономическата и политическа власт в страната. И завихри кавги, които сринаха реномето му на честен стожер на нацията.

- Не извърши главното си обвързване по Конституция - да бъде обединетел на нацията, да способства за единението в обществото.

И след всичко това, може ли Радев да бъде новият Спасител? Дори и за смешка не става сходна версия.

Радев може да сътвори собствен политически план – дали в този момент, както го натискат от обкръжението му, дали след края на мандата, както евентуално  обмисля - изборът е негов. Но той ще носи целия този багаж, който натрупа в последните години.

Ще застане паралелно до днешните политически играчи и също като тях ще се превива под тежестта на сторените политически грехове и обвиняванията на съдници. Ще би трябвало да дава отговор за всичко, което е приключил и не приключил през тези години. И ще разбере по какъв начин ден след ден рейтингът му ще се свива. Радев не носи нито обаянието на царя, когато се завърна през 2001-а; нито харизмата на Борисов, когато се появи през 2009-а; нито чара на Чалгаря, по който залитнаха българите през 2021-а. Той просто е част от пейзажа, който българите не харесват, само че за разлика от останалите играчи, се употребява с интитуционален рейтинг. Това е неговото преимущество в този момент.

През тези години Радев се нарежда най-вече като критик – на всички и на всичко. Но не даде предписания. На базата на отрицанието и еуфорията на гнева партията му може да стане първа политическа мощ, само че дали може да оглави реформаторско държавно управление, което да ни изведе от рецесията? Амбицията му да едноличен управник не дава учредения да мислим в тази посока. Радев не е състезател, който търси сътрудници и единодушие.

Радев е подозиран в уклони за въвеждане на режим. Това ще провокира гневна опозиция. Затова днешните политици, с всичките рецензии към тях, са с изострени сетива. Затова с такова внимание се следи всеки знак, който идва от Бялата къща. Да замениш демокрацията с мека тирания – това може да вирее в нечии глави, само че надали е алтернативата, която може да изведе страната от рецесията сега и да ни постави на верните европейски релси. Когато си основал Отровното трио, когато си родил шарлатаните на страната и когато си продал бъдещето на страната на непознати ползи, няма по какъв начин да бъдеш новият партиен лидер, който ще изкорени мафията и ще победи статуквото.

И най-важното – няма по какъв начин да станеш народен лидер на партийния терен, откакто си пропуснал този късмет, до момента в който си бил на президентския амвон.