Икономист: Имаме растяща икономика и ниска безработица, няма основание дефицитът да е над 4%
Целта на фискалната политика на ръководството би трябвало да бъде вкарване на бюджета в граници на стопанска система, която пораства и може да си разреши стесняване на бюджетния недостиг. Това съобщи в студиото на „ Събуди се” основният икономист в Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов.
„ Именно това е и едно от изискванията – стесняване на бюджетния недостиг под 3 %, с цел да влезем в еврозоната. Това е допустимо, само че трябват избрани ограничения. Можем спомагателните разноски за избрани обществени цели да финансираме със редуциране на други разноски. Имаме една растяща стопанска система, имаме рекордно ниска безработица и няма никакво съображение България да има над 4 % дефицит”, акцентира той.
По думите му намаляването на Данък добавена стойност на хляба е мярка, която има доста слаб резултат. „ Тези 20 % даже да влязат в джоба на потребителите – това ще значи към 2 лв. по-нисък разход в фамилния им бюджет. Те обаче провокират голям спор. Всеки би трябвало да си направи сметка дали тези 2 лв. са им приоритет. И дали те не желаят да имат по-добри работни места, повече вложения в техния град. Това не може да се подсигурява от страната, само че би трябвало да е дълготрайната цел”.
„ С актуализацията на бюджета се реализират няколко неща. Първо – може да се вдигне общото равнище на бюджетните разноски, защото в България, когато Народното събрание гласоподава закона за държавния бюджет за дадена година - поставя предел на общия размер на диалозите. С актуализацията надлежно може да се позволи на държавното управление да похарчи повече пари. Второто нещо е, че с този пакет се трансформират други закони. И третото нещо е по-скоро политическа цел – споделя се – ние едни пари ги местим от едно място на друго, само че желаеме глоба от парламента”, съобщи той в отговор на въпрос какво може да се случи, в случай че актуализацията на бюджета не се осъществя.
Според него някои от тези неща могат да се реализиран и без актуализация на бюджета. „ Ако държавното управление и сега успее да откри запас и запаси от разноски, които няма да бъдат осъществени по други пера – и да ги пренасочи. Така стана с Коронавирус добавката за пенсионерите. Това може да се случи и без да е зает Народното събрание. Тези пари могат да се местят от едно министерство в друго, това е в пълномощията на изпълнителната власт”.
„ Това държавно управление първоначално даде поръчка, че ще направи някаква промяна във връзка с успеваемостта на работата на избрани обществени системи. При основаването на обединението и бюджета през януари – желаеха време, с цел да видят министрите какво може да се направи”, акцентира Богданов.
Той разяснява и въпроса допустимо ли е да бъдат вдигнати пенсиите, в случай че бюджетът не бъде подсилен в целокупност – каквато поръчка дадоха партиите в Народното събрание. „ И сега част от разноските за пенсии се финансират от други налози, които са част от огромния бюджет. Съответно, когато желаете да похарчите повече за пенсии – и за болнични и за други обществени разноски към Национален осигурителен институт – има потребност от повече запас. Затова ще би трябвало от огромния бюджет да има трансфер. Но казусът не е единствено в това. В този актуализационен пакет има доста дребни промени тук и там в други закони – и допускам, че тъкмо там ще е дебатът –за коя от всичките промени ще се събере болшинство. Иначе няма по какъв начин да стане математически. Няма по какъв начин с едно гласоподаване да похарчите 1 милиард, само че да не осигурите трансфер от къде ще дойдат парите”.
„ Именно това е и едно от изискванията – стесняване на бюджетния недостиг под 3 %, с цел да влезем в еврозоната. Това е допустимо, само че трябват избрани ограничения. Можем спомагателните разноски за избрани обществени цели да финансираме със редуциране на други разноски. Имаме една растяща стопанска система, имаме рекордно ниска безработица и няма никакво съображение България да има над 4 % дефицит”, акцентира той.
По думите му намаляването на Данък добавена стойност на хляба е мярка, която има доста слаб резултат. „ Тези 20 % даже да влязат в джоба на потребителите – това ще значи към 2 лв. по-нисък разход в фамилния им бюджет. Те обаче провокират голям спор. Всеки би трябвало да си направи сметка дали тези 2 лв. са им приоритет. И дали те не желаят да имат по-добри работни места, повече вложения в техния град. Това не може да се подсигурява от страната, само че би трябвало да е дълготрайната цел”.
„ С актуализацията на бюджета се реализират няколко неща. Първо – може да се вдигне общото равнище на бюджетните разноски, защото в България, когато Народното събрание гласоподава закона за държавния бюджет за дадена година - поставя предел на общия размер на диалозите. С актуализацията надлежно може да се позволи на държавното управление да похарчи повече пари. Второто нещо е, че с този пакет се трансформират други закони. И третото нещо е по-скоро политическа цел – споделя се – ние едни пари ги местим от едно място на друго, само че желаеме глоба от парламента”, съобщи той в отговор на въпрос какво може да се случи, в случай че актуализацията на бюджета не се осъществя.
Според него някои от тези неща могат да се реализиран и без актуализация на бюджета. „ Ако държавното управление и сега успее да откри запас и запаси от разноски, които няма да бъдат осъществени по други пера – и да ги пренасочи. Така стана с Коронавирус добавката за пенсионерите. Това може да се случи и без да е зает Народното събрание. Тези пари могат да се местят от едно министерство в друго, това е в пълномощията на изпълнителната власт”.
„ Това държавно управление първоначално даде поръчка, че ще направи някаква промяна във връзка с успеваемостта на работата на избрани обществени системи. При основаването на обединението и бюджета през януари – желаеха време, с цел да видят министрите какво може да се направи”, акцентира Богданов.
Той разяснява и въпроса допустимо ли е да бъдат вдигнати пенсиите, в случай че бюджетът не бъде подсилен в целокупност – каквато поръчка дадоха партиите в Народното събрание. „ И сега част от разноските за пенсии се финансират от други налози, които са част от огромния бюджет. Съответно, когато желаете да похарчите повече за пенсии – и за болнични и за други обществени разноски към Национален осигурителен институт – има потребност от повече запас. Затова ще би трябвало от огромния бюджет да има трансфер. Но казусът не е единствено в това. В този актуализационен пакет има доста дребни промени тук и там в други закони – и допускам, че тъкмо там ще е дебатът –за коя от всичките промени ще се събере болшинство. Иначе няма по какъв начин да стане математически. Няма по какъв начин с едно гласоподаване да похарчите 1 милиард, само че да не осигурите трансфер от къде ще дойдат парите”.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ