Св. Синод почете с литургия измислен светец, васал на Златната орда, вярващ в Пророка
Целият Св. Синод на БПЦ през днешния ден даде показателен знак на православните християни, чие владеене е диоцезът на Българската патриаршия. Всички владици в цялостен състав, отпред с новия негов ръководител, великотърновският митрополит Григорий отслужиха съборна архиерейска литургия в безусловно празната откъм миряни национална катедрала „ Св. Александър Невски “ в София. Един от малцината посетители бе правилният почитател на путинизма у нас Румен Петков. Повод за литургията бе храмовият празник, отдаден на измисления съветски светец. Наскоро персонално Путин разгласи Александър Невски за патрон на „ възобновената велика консервативна съветска страна “, дала още по негово време отпор на Запада. Без да се преценяват с настроенията в обществото за обективна смяна на името на катедралата, владиците демонстрираха верноподаничество към Московската патриаршия, само че и към татаро-монголската орда, чийто васал е бил и самият Невски.
Църквата отбелязва по традиция на 23 ноември годишнина от гибелта на Александър Невски, а владишкото обръщение към българите е, че би трябвало да свеждат глава в символ на респект към натрапения „ светец “, на чието име е кръстен и катедралният храм в столицата.
По подигравка на ориста
в житието на Невски няма никаква святост,
нито чудеса, осъществени в името на господ, а единствено доста кръв, зверства, изменничества и коварство, с цел да оцелява и пази владенията си.
През разнообразни стадии от живота си Невски се оказва по едно и също време православен, католик и мохамеданин. За него Солженицин споделя, че е обрекъл Русия на многовековно иго, а Карл Маркс го дефинира като „ примес от татарски майстор-палач, подлизурко и висш плебей “.
Александър Невски организира политика на доближаване и послушание на Златната орда като даже принуждава жителите на Новгород да стартират да заплащат налог на монголите. Фаворизира Източноправославната черква в контраст на европейското въздействие, само че с едничката цел да бъде категоричен държател. Александър нанася две тежки провали на католическите сили - на 15 юли 1240 против шведите в борбата при река Нева и на 5 април 1242 против тевтонците в борбата на Чудското езеро. Това са най-големите му „ чудеса “, в измисленото му житие. Мълчи се, че предава на монгоите личните си братя и окървавява ръцете си, с цел да си подсигурява власт и почести.
Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от следващото посещаване при монголите в Сарай. Той е заровен в столицата Владимир, само че е канонизиран от Руската православна черква едвам през 1547 когато кървавите му каузи са забравени. Празникът му е на 23 ноември.
В края на 13 век е формирана хрониката „ Житие на Александър Невски “ („ Житие Александра Невского “), която го разказва като идеалния княз-воин и бранител на Русия. Цялата операция става по заповед на Петър I, който желае страната му да има за настойник собствен светец. Останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург, където се намират и през днешния ден.
На 21 май 1725 императрица Екатерина I основава ордена Александър Невски като едно от най-високите съветски военни оценки. Премахнат след Руската гражданска война от 1917, само че на 29 юли 1942, по време на Втората международна война отново по идеологически аргументи
Сталин възвръща ордена в Съветския съюз, с цел да възобнови загатна за войните на Александър против германците.
В България повече от 100 години Църквата мълчи гузно, че
най-големият храм носи името на всеобщ палач и изтезател,
който приключва живота си като мохамеданин, приемайки вярата на господарите си от Златната орда.
Преди гибелта си през 1263 година приема исляма в столицата на монголите, защото новия хан на Златната орда, Берке, е първият хан-мюсюлманин, а Невски бил еластичен политик. Това разкрива Олег Чеславски в свое проучване, което в България е съвсем непознато.
Насаждането на Невски като светец – настойник и на българите става след Освобождението от турско иго. Русия постанова нападателна политика за доминиране на тяхното православие над съвземащото се след робството българско духовенство. С дипломатически шантаж руснаците постановат най-големия български храм да носи името на техен светец като знак на признателност за „ освобождението “. Мечтата на българите е храмът да бъде кръстен на св. княз Борис Покръстител или на братята Кирил и Методий, само че упоритостите им са порязани безапелационно от Русия.
19 октомври 1915 година се оказва един извънреден ден в най-новата история на България. Правителството, ръководено от премиера Васил Радославов, взима извънредно тежко, само че родолюбиво държавническо решение - катедралният храм в София „ Св. Александър Невски ”да бъде преименуван и
да носи името Съборна черква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий ”
Единодушно гласоподават всички министри, а смелото решение е взето преди 100 години с протокол № 166 на Министерски съвет. Поводът е оповестената от Русия война на България и подхванатите от съветската флота убийствени и разрушителни бомбардировки на Варна и цялото северно крайбрежие. Така българската страна ясно демонстрира, че Русия е вражеска страна, а България може да има независима и самостоятелна външна политика, отказвайки да бъде третирана като васал на „ братушките “ и имперските им упоритости. Този исторически факт е малко прочут, а през последните години на комунизъм и посттоталитарен преход е грижливо укриван и подценяван от обществото.
Малко повече от пет години храмът носи името Съборна черква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий ”, само че след края на Първата международна война, при започване на март 1920 година, името още веднъж е възобновено на „ Св. Александър Невски ”. Заслуга за новото коленичене пред Русия има напълно земеделското държавно управление на Александър Стамболийски, което дори осъжда на пожизнен затвор Васил Радославов.
Днес БПЦ продължава да бъде под острата взаимозависимост на Руската черква и комунистическите секрети служби – Държавна сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а това я прави неспособна да отдаде респект на своите светии и да пресече лъжливите легенди, насаждащи съветска надмощие. Но по-лесно е да почитаме съветските светци, в сравнение с да признаем Македонската и Украинската църкви за автокефални и да работим за духовното единство на народа.
Църквата отбелязва по традиция на 23 ноември годишнина от гибелта на Александър Невски, а владишкото обръщение към българите е, че би трябвало да свеждат глава в символ на респект към натрапения „ светец “, на чието име е кръстен и катедралният храм в столицата.
По подигравка на ориста
в житието на Невски няма никаква святост,
нито чудеса, осъществени в името на господ, а единствено доста кръв, зверства, изменничества и коварство, с цел да оцелява и пази владенията си.
През разнообразни стадии от живота си Невски се оказва по едно и също време православен, католик и мохамеданин. За него Солженицин споделя, че е обрекъл Русия на многовековно иго, а Карл Маркс го дефинира като „ примес от татарски майстор-палач, подлизурко и висш плебей “.
Александър Невски организира политика на доближаване и послушание на Златната орда като даже принуждава жителите на Новгород да стартират да заплащат налог на монголите. Фаворизира Източноправославната черква в контраст на европейското въздействие, само че с едничката цел да бъде категоричен държател. Александър нанася две тежки провали на католическите сили - на 15 юли 1240 против шведите в борбата при река Нева и на 5 април 1242 против тевтонците в борбата на Чудското езеро. Това са най-големите му „ чудеса “, в измисленото му житие. Мълчи се, че предава на монгоите личните си братя и окървавява ръцете си, с цел да си подсигурява власт и почести.
Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от следващото посещаване при монголите в Сарай. Той е заровен в столицата Владимир, само че е канонизиран от Руската православна черква едвам през 1547 когато кървавите му каузи са забравени. Празникът му е на 23 ноември.
В края на 13 век е формирана хрониката „ Житие на Александър Невски “ („ Житие Александра Невского “), която го разказва като идеалния княз-воин и бранител на Русия. Цялата операция става по заповед на Петър I, който желае страната му да има за настойник собствен светец. Останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург, където се намират и през днешния ден.
На 21 май 1725 императрица Екатерина I основава ордена Александър Невски като едно от най-високите съветски военни оценки. Премахнат след Руската гражданска война от 1917, само че на 29 юли 1942, по време на Втората международна война отново по идеологически аргументи
Сталин възвръща ордена в Съветския съюз, с цел да възобнови загатна за войните на Александър против германците.
В България повече от 100 години Църквата мълчи гузно, че
най-големият храм носи името на всеобщ палач и изтезател,
който приключва живота си като мохамеданин, приемайки вярата на господарите си от Златната орда.
Преди гибелта си през 1263 година приема исляма в столицата на монголите, защото новия хан на Златната орда, Берке, е първият хан-мюсюлманин, а Невски бил еластичен политик. Това разкрива Олег Чеславски в свое проучване, което в България е съвсем непознато.
Насаждането на Невски като светец – настойник и на българите става след Освобождението от турско иго. Русия постанова нападателна политика за доминиране на тяхното православие над съвземащото се след робството българско духовенство. С дипломатически шантаж руснаците постановат най-големия български храм да носи името на техен светец като знак на признателност за „ освобождението “. Мечтата на българите е храмът да бъде кръстен на св. княз Борис Покръстител или на братята Кирил и Методий, само че упоритостите им са порязани безапелационно от Русия.
19 октомври 1915 година се оказва един извънреден ден в най-новата история на България. Правителството, ръководено от премиера Васил Радославов, взима извънредно тежко, само че родолюбиво държавническо решение - катедралният храм в София „ Св. Александър Невски ”да бъде преименуван и
да носи името Съборна черква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий ”
Единодушно гласоподават всички министри, а смелото решение е взето преди 100 години с протокол № 166 на Министерски съвет. Поводът е оповестената от Русия война на България и подхванатите от съветската флота убийствени и разрушителни бомбардировки на Варна и цялото северно крайбрежие. Така българската страна ясно демонстрира, че Русия е вражеска страна, а България може да има независима и самостоятелна външна политика, отказвайки да бъде третирана като васал на „ братушките “ и имперските им упоритости. Този исторически факт е малко прочут, а през последните години на комунизъм и посттоталитарен преход е грижливо укриван и подценяван от обществото.
Малко повече от пет години храмът носи името Съборна черква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий ”, само че след края на Първата международна война, при започване на март 1920 година, името още веднъж е възобновено на „ Св. Александър Невски ”. Заслуга за новото коленичене пред Русия има напълно земеделското държавно управление на Александър Стамболийски, което дори осъжда на пожизнен затвор Васил Радославов.
Днес БПЦ продължава да бъде под острата взаимозависимост на Руската черква и комунистическите секрети служби – Държавна сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а това я прави неспособна да отдаде респект на своите светии и да пресече лъжливите легенди, насаждащи съветска надмощие. Но по-лесно е да почитаме съветските светци, в сравнение с да признаем Македонската и Украинската църкви за автокефални и да работим за духовното единство на народа.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ