Целите за редуциране на изпусканите в атмосферата вредни емисии с

...
Целите за редуциране на изпусканите в атмосферата вредни емисии с
Коментари Харесай

ЕК не отстъпвала и милиметър за намаляването на емисиите

Целите за съкращаване на изпусканите в атмосферата нездравословни излъчвания с 40% по отношение на равнищата от 2019 година и до 2026 година, какъвто ангажимент е поел предходният постоянен кабинет, са прекомерно предизвикателни. Освен това Европейската комисия остава непреклонна, като отхвърля да договаря както и за това да не се взема за базова година 2019, когато въглищните централи са работили много по-малко, по този начин и за понижаване на въпросния % съкращаване на излъчванията.

Това стана ясно от думите на министъра на енергетиката Росен Христов, който бе изслушан в отрасловата енергийна комисия в Народното събрание.

" Целите за декарбонизация до края на 2025 година са извънредно предизвикателни. Комисията твърдо отхвърля да договаря за смяна на тези цели както като процентно съответствие, по този начин и като базова година. Комисията изрази визии, че тези цели могат да се реализиран само посредством затваряне на част от мощностите или посредством работа на сезонен режим, което не е рентабилно ", съобщи Христов.

България би трябвало да затвори 50% от ТЕЦ-овете си или да ги модернизира, очерта два разновидността министърът.

Първият вид съгласно Христов би довел до колапс на енергийната система и режим на тока, като при догадка, че половината въглищни централи бъдат изведени от употреба, а през зимния сезон аварира базова мощ, като блок от АЕЦ-а да вземем за пример, няма даже и от кое място да внесем ел. сила.

Именно по тази причина Министерството на енергетиката се насочило към втория вид - рационализация на ТЕЦ-вете.

" Нашата тенденция е създаване на механически планове, които чрез вложения да разрешат постигането на тези цели. Говорим за технологии за хващане и запазване на въглероден двуокис, усъвършенстване на горивната примес, редица други оптимизация на горивния развой, ускорение на вложенията във възобновими източници ", показа концепцията шефът на енергийното ведомство.

Проблемите тук били два - внедряването на тези технологии било комплицирано и " финансово ангажиращо ", а от друга позиция, периодите са доста къси - до края на 2025 година. Европейската комисия дала зелена светлина на България да създаде сходни планове и да ги показа. " Оптимистично-реалистичните разбори демонстрират, че има вид да реализираме тези цели. "

Защо точно 2019 година е взета за базова година, по отношение на която би трябвало да има 40% понижение на излъчванията остана неразбираемо. " Такава информация не сме намерили, а много търсихме, с цел да забележим логиката зад това решение ", уточни министърът.

Нямало данни и по различен от огромните енергийни планове в ПВУ, импортиран от " Продължаваме промяната " по време на последното постоянно държавно управление - построяването на голяма батерийна мощ, където да се съхранява електрическата енергия.

" Няма данни за икономическата и техническата обоснована на този план. Проект с подобен размер не е юридически на международно равнище, това е голямо количество акумулатори, към 6000 контейнера акумулатори ", акцентира Христов.

Затова служебната власт настояла пред Еврокомисията планът за акумулатори да бъде сменен от помпени електроцентрали, които да бъдат употребявани за запазване на сила. Европейска комисия и тук е дала зелена светлина, в случай че предоставим в период плановете, а процесът бил " много муден, само че вероятен ".
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР