Мария Габриел: Кодексът за поведение и борба с дезинформацията онлайн ще реши проблема с фалшивите новини
Целенасочените подправени вести могат да унищожават освен бизнеса на даден човек, само че и да го съсипят в персонален и прочувствен проект, тъй като все още човек не може да се отбрани по правосъден път. Причина за това е, че тези вреди се водят неимуществени и мъчно се потвърждават в съда.
БГНЕС попита българския комисар по въпросите на цифровата стопанска система и цифровото общество в Европейска комисия Мария Габриел по кое време и по какъв начин ще бъдат предпазени правата на хората и бизнесът във връзка с подправените вести.
В отговор Габриел сподели, че сега се създава повсеместен европейски метод за държание и битка с дезинформацията, който медиите би трябвало да съблюдават. Целта е жителите да бъдат предпазени и да се отстоят общите ни полезности. Дезинформацията има едно главно отрицателно въздействие – да разрушава доверието, доверието сред нас като хора, доверието сред хората и институциите и доверието в личния ни либерален модел. Затова предложихме серия от ограничения, които удостоверяват какъв брой е значимо в този развой да вземат участие всички. Създадохме многостранен конгрес, който до момента е заседавал два пъти. Той е разграничен на две групи. Едната работна група се занимава с платформите, обществените мрежи и тези, които популяризират рекламите в мрежата. Другата група от хора са събрани в ръб, в който вземат участие публицисти, представители на университетските среди и неправителствените организации. Всички те са събрани на едно място, с цел да могат да работят дружно върху този кодекс и да разпишат ограниченията, които би трябвало да бъдат прилагани. Кодексът би трябвало да бъде подготвен през юли, през септември кодексът би трябвало да бъде признат от организациите, тъй като в края на октомври желая забележими резултати. През декември ще изляза с разбор на свършеното през миналите месеци и в случай че се наложи ще предложим нови ограничения, в това число и законодателни.
Проблемът обаче не е единствено в онлайн медиите. Трябва да се обърне съществено внимание и на работата на публицистите. Медийната просветеност е основна, по тази причина сме предложили да има Европейска седмица на медийната просветеност. Отдали сме огромно значение и на така наречен доверени проверители на информация. Идеята е да бъде направена Европейска мрежа и да бъде основана онлайн платформа, в която да се споделят положителни практики. Не бива да мислим че единствено едно от решенията може да ни донесе отговор и решение на казуса. Това, което може да създадем в битката с дезинформацията, е всички да останем мобилизирани, да дадем по-голяма видимост на обстоятелствата и на качественото наличие, да подпомогнем публицистите и медийната просветеност като тематика. От там нататък е въпрос на отговорност на всички в този развой и ние ясно сме декларирали какъв е нашият метод по тематиката.
Темата за подправените вести се дискутирана и по време на двудневната цифрова асамблея, която от през вчерашния ден се организира в София.
БГНЕС попита българския комисар по въпросите на цифровата стопанска система и цифровото общество в Европейска комисия Мария Габриел по кое време и по какъв начин ще бъдат предпазени правата на хората и бизнесът във връзка с подправените вести.
В отговор Габриел сподели, че сега се създава повсеместен европейски метод за държание и битка с дезинформацията, който медиите би трябвало да съблюдават. Целта е жителите да бъдат предпазени и да се отстоят общите ни полезности. Дезинформацията има едно главно отрицателно въздействие – да разрушава доверието, доверието сред нас като хора, доверието сред хората и институциите и доверието в личния ни либерален модел. Затова предложихме серия от ограничения, които удостоверяват какъв брой е значимо в този развой да вземат участие всички. Създадохме многостранен конгрес, който до момента е заседавал два пъти. Той е разграничен на две групи. Едната работна група се занимава с платформите, обществените мрежи и тези, които популяризират рекламите в мрежата. Другата група от хора са събрани в ръб, в който вземат участие публицисти, представители на университетските среди и неправителствените организации. Всички те са събрани на едно място, с цел да могат да работят дружно върху този кодекс и да разпишат ограниченията, които би трябвало да бъдат прилагани. Кодексът би трябвало да бъде подготвен през юли, през септември кодексът би трябвало да бъде признат от организациите, тъй като в края на октомври желая забележими резултати. През декември ще изляза с разбор на свършеното през миналите месеци и в случай че се наложи ще предложим нови ограничения, в това число и законодателни.
Проблемът обаче не е единствено в онлайн медиите. Трябва да се обърне съществено внимание и на работата на публицистите. Медийната просветеност е основна, по тази причина сме предложили да има Европейска седмица на медийната просветеност. Отдали сме огромно значение и на така наречен доверени проверители на информация. Идеята е да бъде направена Европейска мрежа и да бъде основана онлайн платформа, в която да се споделят положителни практики. Не бива да мислим че единствено едно от решенията може да ни донесе отговор и решение на казуса. Това, което може да създадем в битката с дезинформацията, е всички да останем мобилизирани, да дадем по-голяма видимост на обстоятелствата и на качественото наличие, да подпомогнем публицистите и медийната просветеност като тематика. От там нататък е въпрос на отговорност на всички в този развой и ние ясно сме декларирали какъв е нашият метод по тематиката.
Темата за подправените вести се дискутирана и по време на двудневната цифрова асамблея, която от през вчерашния ден се организира в София.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ