Баня праща дарове за юбилея на Симеон
Царските парцели при рухването на монархията през 1946-а са 17. Това демонстрира описът, направен по разпореждане на тогавашния министър председател и занаятчия на превратите Кимон Георгиев. По време на реституцията през 90-те години на предишния век на фамилията са върнати резиденция „ Врана “ до София, „ Царска Бистрица “ на Боровец, „ Саръ-гьол “, „ Ситняково “, лятната къща в град Баня, както и гори край Самоков. В навечерието на юбилея на Симеон Сакскобургготски ви повеждаме на виртуална екскурзия из царските парцели. Кметът на Баня Стамен Гешев приготвя специфичен подарък и приветствен адрес от кметството и от жителите на Баня по случай рождения ден на Симеон Сакскобургготски. Гешев е измежду особено поканените посетители, с които царят ще отпразнува своята 80-годишнина в двореца Врана. Стамен Гешев е и измежду определените да участва на тържествена работа в чест на рожденика в храм-паметника " Свети Александър Невски ". Сред поканените е и Стефка Савова, общински консултант от Баня в локалния парламент на Карлово, написа " Марица ". Всички поданици на Баня поздравяват Симеон Сакскобургготски по случай неговия рожден ден. Именно по времето, когато той беше министър председател, село Баня беше оповестено за град. 
Макар да не е идвал скоро в Баня и да се отписа от адресния указател като локален гражданин, Сакскобургготски държи връзка с кмета и с градчето. Симеон се интересува за положението на къщата си в Баня и от развиването на Баня, споделя Стамен Гешев. Симеон Сакскобургготски наследи бащината си къща в Баня в средата на 90-те години според реституционнния закон. Сградата, издигната през 1929 година, пази персонални движимости, картини и фамилни фотоси на царската фамилия. В една от постройките в парцела е устроена дегустационна за виновност, създадени от винарска маза " Розова котловина ", на която през 1990-а Симеон Сакскобургготски даде стопанисването на парцела, както и царския герб за етикет на виновността, които се създават в Баня. 
Борис Трети открива чара на Баня, до момента в който лекува артрит в минералните бани на тогавашното село. Тогава завързва близко другарство с братята Иван и Велизар Багарови. Намерил лек за ставите си, Борис вдигнал къща в Баня. Борис Трети и кралица Йоанна наричали дома в Баня " нашата къща ", тя била обичаното им място, където намирали уют и успокоение. В началото на 30-те години по предложение на Борис Трети край минералните извори в Баня е построена съвременна баня по европейски пример, в нея има и крило за царската фамилия. ВРАНА И БИСТРИЦА ПОСРЕЩАТ ГОСТИ Дворецът „ Врана “ е мястото, където царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си. На мястото е бил чифликът на шефа на София Осман паша. Княз Фердинанд като буен орнитолог назовава имението на първата кацнала на покрива птица - ято врани. Теренът и градежът на постройките са финансирани със средства на Фердинанд, който взел даже персонален заем в размер на 3 милиона златни франка от Руския император Николай II през 1911 година, с цел да приключи резиденцията. След абдикацията на Цар Фердинанд I през 1918 година дворецът става благосъстоятелност на Цар Борис III, а след неговата гибел (28 август 1943 г.) - на Симеон II. Главната постройка е бомбардирана от съдружниците през Втората международна война, само че по-късно е възобновена. След 1946 година дворецът „ Врана “ се употребява от новите водачи - Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков. След края на комунизма „ Врана “ е върната на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска. През 1998 година паркът е дарен от Цар Симеон II на община София с изискването да бъде отворен за всички български жители, посетители на столицата. Дворецът " Царска Бистрица " над курорта Боровец в Рила е ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Именно тук на 28 август 1943 година оповестяват на кралица Йоанна, че брачният партньор цар Борис III е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза за финален път виждат татко си жив. В ловната част на Царска Бистрица се съхранява голяма сбирка от трофеите, множеството животни са отстреляни от цар Борис III. Дворецът има лично електрозахранване, което се обезпечава от дребна водноелектрическа централа „ Сименс “, конфигурирана през 1912 година В двореца през 2012 година подвигнаха женитба единствената щерка на Симеон Втори княгиня Калина и избраникът Китин Муньос. Свързани с „ Царска Бистрица “ са и ловните хижи „ Ситняково “ и " Саръгьол ". Днес паркът и дворецът са отворени за визити от елементарни жители. В КРИЧИМ ПРЕПРАВИЛИ ЛЕГЛОТО НА ЦАРИЦАТА ЗАРАДИ ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ Дворецът " Кричим " край пловдивското село Куртово Конаре и река Въча било обичаното място за отдих на цар Борис Трети. Представлява просторен ловджийски парк с двуетажна постройка. Строежът стартира през 1905 година по времето на Фердинанд и приключен от Борис чак през 1936 година Паркът е с повърхност от 2000 декара. Над 1400 от тях са лонгозна гора, към 300 дка са украсителен парк с редки типове растителност - 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално е и езерото с водните лилии, по което по царско време плавали лодки. Тук е най-големият разплодник на елена лопатар у нас. Стопанството е последното леговище на бронзовата мексиканска пуйка. В двореца има 55 пространства, 12 бани, киносалон, занималня за престолонаследниците, а директно до покоите на царя и царицата са и кабинетите им. Всичко е непокътнато непокътнато. Точно в царския кабинет през 1943 година Борис III къса заповедта на Адолф Хитлер за депортирането на евреите от България. Тук са настанявани Юрий Гагарин, който даже е засадил две дръвчета в парка, Валентина Терешкова, Индира Ганди, шейхът на Иран, Йосиф Тито, Фидел Кастро. След началото на демократичните промени мястото е оповестено за държавна резиденция с право на посещаване на премиера, ръководителя на Народното събрание и президента. След 1946 година дворецът е национализиран и комплексът става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали тогавашните първи мъже и партийни величия - Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други. За Вълко Червенков даже се е наложило да преправят и удължат леглото на царицата, защото не му е било по размер. Сред гостите на двореца са били Фидел Кастро, Юрий Гагарин, Йосип Тито, Индира Ганди и даже шейхът на Иран. След 1989 година тук отсядат президентите Петър Стоянов и Георги Първанов. След като исковете за реставрация от наследниците на царското семейство са отхвърлени от съда, комплексът остава държавна благосъстоятелност. Има концепция да стане част от 100-те национални туристически обекта.
Макар да не е идвал скоро в Баня и да се отписа от адресния указател като локален гражданин, Сакскобургготски държи връзка с кмета и с градчето. Симеон се интересува за положението на къщата си в Баня и от развиването на Баня, споделя Стамен Гешев. Симеон Сакскобургготски наследи бащината си къща в Баня в средата на 90-те години според реституционнния закон. Сградата, издигната през 1929 година, пази персонални движимости, картини и фамилни фотоси на царската фамилия. В една от постройките в парцела е устроена дегустационна за виновност, създадени от винарска маза " Розова котловина ", на която през 1990-а Симеон Сакскобургготски даде стопанисването на парцела, както и царския герб за етикет на виновността, които се създават в Баня. Борис Трети открива чара на Баня, до момента в който лекува артрит в минералните бани на тогавашното село. Тогава завързва близко другарство с братята Иван и Велизар Багарови. Намерил лек за ставите си, Борис вдигнал къща в Баня. Борис Трети и кралица Йоанна наричали дома в Баня " нашата къща ", тя била обичаното им място, където намирали уют и успокоение. В началото на 30-те години по предложение на Борис Трети край минералните извори в Баня е построена съвременна баня по европейски пример, в нея има и крило за царската фамилия. ВРАНА И БИСТРИЦА ПОСРЕЩАТ ГОСТИ Дворецът „ Врана “ е мястото, където царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си. На мястото е бил чифликът на шефа на София Осман паша. Княз Фердинанд като буен орнитолог назовава имението на първата кацнала на покрива птица - ято врани. Теренът и градежът на постройките са финансирани със средства на Фердинанд, който взел даже персонален заем в размер на 3 милиона златни франка от Руския император Николай II през 1911 година, с цел да приключи резиденцията. След абдикацията на Цар Фердинанд I през 1918 година дворецът става благосъстоятелност на Цар Борис III, а след неговата гибел (28 август 1943 г.) - на Симеон II. Главната постройка е бомбардирана от съдружниците през Втората международна война, само че по-късно е възобновена. След 1946 година дворецът „ Врана “ се употребява от новите водачи - Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков. След края на комунизма „ Врана “ е върната на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска. През 1998 година паркът е дарен от Цар Симеон II на община София с изискването да бъде отворен за всички български жители, посетители на столицата. Дворецът " Царска Бистрица " над курорта Боровец в Рила е ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Именно тук на 28 август 1943 година оповестяват на кралица Йоанна, че брачният партньор цар Борис III е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза за финален път виждат татко си жив. В ловната част на Царска Бистрица се съхранява голяма сбирка от трофеите, множеството животни са отстреляни от цар Борис III. Дворецът има лично електрозахранване, което се обезпечава от дребна водноелектрическа централа „ Сименс “, конфигурирана през 1912 година В двореца през 2012 година подвигнаха женитба единствената щерка на Симеон Втори княгиня Калина и избраникът Китин Муньос. Свързани с „ Царска Бистрица “ са и ловните хижи „ Ситняково “ и " Саръгьол ". Днес паркът и дворецът са отворени за визити от елементарни жители. В КРИЧИМ ПРЕПРАВИЛИ ЛЕГЛОТО НА ЦАРИЦАТА ЗАРАДИ ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ Дворецът " Кричим " край пловдивското село Куртово Конаре и река Въча било обичаното място за отдих на цар Борис Трети. Представлява просторен ловджийски парк с двуетажна постройка. Строежът стартира през 1905 година по времето на Фердинанд и приключен от Борис чак през 1936 година Паркът е с повърхност от 2000 декара. Над 1400 от тях са лонгозна гора, към 300 дка са украсителен парк с редки типове растителност - 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално е и езерото с водните лилии, по което по царско време плавали лодки. Тук е най-големият разплодник на елена лопатар у нас. Стопанството е последното леговище на бронзовата мексиканска пуйка. В двореца има 55 пространства, 12 бани, киносалон, занималня за престолонаследниците, а директно до покоите на царя и царицата са и кабинетите им. Всичко е непокътнато непокътнато. Точно в царския кабинет през 1943 година Борис III къса заповедта на Адолф Хитлер за депортирането на евреите от България. Тук са настанявани Юрий Гагарин, който даже е засадил две дръвчета в парка, Валентина Терешкова, Индира Ганди, шейхът на Иран, Йосиф Тито, Фидел Кастро. След началото на демократичните промени мястото е оповестено за държавна резиденция с право на посещаване на премиера, ръководителя на Народното събрание и президента. След 1946 година дворецът е национализиран и комплексът става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали тогавашните първи мъже и партийни величия - Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други. За Вълко Червенков даже се е наложило да преправят и удължат леглото на царицата, защото не му е било по размер. Сред гостите на двореца са били Фидел Кастро, Юрий Гагарин, Йосип Тито, Индира Ганди и даже шейхът на Иран. След 1989 година тук отсядат президентите Петър Стоянов и Георги Първанов. След като исковете за реставрация от наследниците на царското семейство са отхвърлени от съда, комплексът остава държавна благосъстоятелност. Има концепция да стане част от 100-те национални туристически обекта. Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ