Да финансираме средищата на духа, а не писачите на проекти
Църкви, параклиси, синагоги, джамии, текета, театри, галерии – всички те се построяват върху места с енергийно съсредоточие на духовна мощ.
Казвам това във връзка все по агресивното налагане на някакви ”модни ” трендове и опитите да се „ култивират ” за духовна активност пространства на ъндърграунда. Предизвикан съм от една съответна обстановка в Пловдив, която навлиза в нелепата си фаза. Става дума за прословутите тютюневи хранилища и комичната, бих към този момент споделил хистеричава реторика, която ги съпътства – „ място за културни практики ”, „ център за културни промишлености ” и прочие безумни формулировки. Все оксиморони, взети на въоръжение от тъй наречените „ културни ”оператори, в които ясно провиждам родството с компаниите, крадящи Данък добавена стойност от бюджета. Но това е друга тематика, не за тях ми е думата в този момент.
Ще го кажа напряко. Тютюневите хранилища са едно нищо като територия за духовно положение. Нещо повече – те са анти-територия за духа. Казвам го като стихотворец, като публицист, като 1000 % пловдивчанин. Там витае черната сила на генерации унищожени човешки животи от заболяванията на тютюна – задуха, туберколоза, анемия. Там и до през днешния ден тропат налъмите на тютюноработниците. Това са прокълнати пространства на жестока човешка употреба. Не може в такива пусти за духа пространства да има и искрица светлина за творчество.
Това е като да се направи брачен дом в гробищен парк.
Тютюневите хранилища имат единствено едни красиви фасади, които би трябвало да бъдат съхранени и приспособени от притежателите на складовете в бъдещите им планове. Останалото е упоритостта на една шепа навързани в ползите си кресльовци да създадат нещо за себе си с парите на данъкоплатеца. Вярвам, че Община Пловдив и господин Кмета няма да позволен това, поради, че на всичкото от горната страна тези здания са частна благосъстоятелност. Е, в случай че концепцията е във фабрични парчета, смърдящи мазета и мрачни приземия да се „ вампиризира ” духовната сила на града, това към този момент е друга тематика за различен диалог. Но рано или късно ще пристигна тирада и за тази черна концепция, само че в този момент я оставям настрани.
Сега иде тирада за друго. За това, че едно място без духовна мощ не може да роди нематериалност. Потвърждение на тия мои мисли е и „ Капана ” в Пловдив, където, не укривам, обичам да вървя чат пат на припек и за едно кафе. Съвсем естествено е единствено за няколко години „ Капана ” още веднъж да се свие /въпреки гръмките приказки за културно средище/ в своята манифактурно-кафеджийско-кебапчийска същина, каквато е бил през вековете. В това няма нищо неприятно, несъмнено, това е обичано място и за млади и за не толкоз младежи, само че там няма дух за изкуство, това е място за търговия на дребно или още вземане-даване, дъвчене на бор фъстък, „ бичене на айляк ”, както споделят ахмаците и седене на припек. Изключение вършат един паметен културен клуб, маркиран от преди десетилетие обаче, няколко галерии и една антикварна книжарница.
Пловдив има своите огромни духовни енергийни съсредоточия и там би трябвало да се насочи финансовия запас. Те са открити и развити от античните цивилизации – тракийска, римска, византийска и са топографирани от хилядолетна поколенческа мъдрост. Няма да ги изтъквам, те са видни от пръв взор даже и за групажния китайски-японско екскурзиант. Те вършат Пловдив и столица на римската провинция Тракия, и културна столица на България и Европейска столица на културата. Духовната сила е показала своите места в Пловдив, а не една група усърдни и работливи писачи на „ културни планове ”, които ще отлетят от града при първото прибиране на хранилката.
Казвам това във връзка все по агресивното налагане на някакви ”модни ” трендове и опитите да се „ култивират ” за духовна активност пространства на ъндърграунда. Предизвикан съм от една съответна обстановка в Пловдив, която навлиза в нелепата си фаза. Става дума за прословутите тютюневи хранилища и комичната, бих към този момент споделил хистеричава реторика, която ги съпътства – „ място за културни практики ”, „ център за културни промишлености ” и прочие безумни формулировки. Все оксиморони, взети на въоръжение от тъй наречените „ културни ”оператори, в които ясно провиждам родството с компаниите, крадящи Данък добавена стойност от бюджета. Но това е друга тематика, не за тях ми е думата в този момент.
Ще го кажа напряко. Тютюневите хранилища са едно нищо като територия за духовно положение. Нещо повече – те са анти-територия за духа. Казвам го като стихотворец, като публицист, като 1000 % пловдивчанин. Там витае черната сила на генерации унищожени човешки животи от заболяванията на тютюна – задуха, туберколоза, анемия. Там и до през днешния ден тропат налъмите на тютюноработниците. Това са прокълнати пространства на жестока човешка употреба. Не може в такива пусти за духа пространства да има и искрица светлина за творчество.
Това е като да се направи брачен дом в гробищен парк.
Тютюневите хранилища имат единствено едни красиви фасади, които би трябвало да бъдат съхранени и приспособени от притежателите на складовете в бъдещите им планове. Останалото е упоритостта на една шепа навързани в ползите си кресльовци да създадат нещо за себе си с парите на данъкоплатеца. Вярвам, че Община Пловдив и господин Кмета няма да позволен това, поради, че на всичкото от горната страна тези здания са частна благосъстоятелност. Е, в случай че концепцията е във фабрични парчета, смърдящи мазета и мрачни приземия да се „ вампиризира ” духовната сила на града, това към този момент е друга тематика за различен диалог. Но рано или късно ще пристигна тирада и за тази черна концепция, само че в този момент я оставям настрани.
Сега иде тирада за друго. За това, че едно място без духовна мощ не може да роди нематериалност. Потвърждение на тия мои мисли е и „ Капана ” в Пловдив, където, не укривам, обичам да вървя чат пат на припек и за едно кафе. Съвсем естествено е единствено за няколко години „ Капана ” още веднъж да се свие /въпреки гръмките приказки за културно средище/ в своята манифактурно-кафеджийско-кебапчийска същина, каквато е бил през вековете. В това няма нищо неприятно, несъмнено, това е обичано място и за млади и за не толкоз младежи, само че там няма дух за изкуство, това е място за търговия на дребно или още вземане-даване, дъвчене на бор фъстък, „ бичене на айляк ”, както споделят ахмаците и седене на припек. Изключение вършат един паметен културен клуб, маркиран от преди десетилетие обаче, няколко галерии и една антикварна книжарница.
Пловдив има своите огромни духовни енергийни съсредоточия и там би трябвало да се насочи финансовия запас. Те са открити и развити от античните цивилизации – тракийска, римска, византийска и са топографирани от хилядолетна поколенческа мъдрост. Няма да ги изтъквам, те са видни от пръв взор даже и за групажния китайски-японско екскурзиант. Те вършат Пловдив и столица на римската провинция Тракия, и културна столица на България и Европейска столица на културата. Духовната сила е показала своите места в Пловдив, а не една група усърдни и работливи писачи на „ културни планове ”, които ще отлетят от града при първото прибиране на хранилката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ