Димитровден - църквата почита мъченик св.Димитър
Църквата слави през днешния ден страдалец св.Димитър.
Според библейските текстове св. Димитър е роден в Солун през 3 век. Неговият татко бил шеф на града - християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок боен пост със заповед да преследва християните. Той не съблюдава заповедта и даже ги предизвиква. Максимиан идва в Солун и желае от Димитър да се откаже от вярата си, само че получава отвод.
Тогава светецът е хвърлен в тюрма и малтретиран. След като и изтезанията не отхвърлят Димитър от вярата му, император Максимиан заповядва той да бъде прободен с копие. В иконографията го изобразяват като боец, пробождащ с копието си богохулник.
В националните поверия от Димитровден стартира и зимата. Народната мъдрост гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима ”.
Според легендите св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът ” - споделят старите българи. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на изсъхнало, под стрехите и подреждат дървата си за огрев. От Димитровден стартира подготовката за така наречен “миши празници ” на идващия ден.
През това време дамите не би трябвало да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, с цел да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. Не липсват забрани и за мъжете през тези дни. Те не би трябвало да загребват жито от хамбара, да не ронят даже едно зърно от събраната царевица. Хамбарът би трябвало да се замаже с тиня, както и праговете на къщата, ъглите и кошовете. Според националните вярвания по този начин се замазват очите на мишките. В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден кой ще им влезе пръв в къщата. Ако той е добър и заможен човек, се счита, че идващата година ще е здрава и изобилна. Народните вярвания споделят още, че в случай че против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите цялостни с агнета.
Иманярите пък имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря ” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
На този ден обредната софра би трябвало да съдържа курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.
Имен ден честват Димитър, Митко, Димитрина, Димитра, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Диман, Димана, Драган, Митка, Митра, Митрана, Мито, Мита.
Към празнуващите на 26 октомври се числят и всички строители. Архитекти, проектанти, строителни инженери, зидари и така нататък имат професионален празник през днешния ден.
Според библейските текстове св. Димитър е роден в Солун през 3 век. Неговият татко бил шеф на града - християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок боен пост със заповед да преследва християните. Той не съблюдава заповедта и даже ги предизвиква. Максимиан идва в Солун и желае от Димитър да се откаже от вярата си, само че получава отвод.
Тогава светецът е хвърлен в тюрма и малтретиран. След като и изтезанията не отхвърлят Димитър от вярата му, император Максимиан заповядва той да бъде прободен с копие. В иконографията го изобразяват като боец, пробождащ с копието си богохулник.
В националните поверия от Димитровден стартира и зимата. Народната мъдрост гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима ”.
Според легендите св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът ” - споделят старите българи. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на изсъхнало, под стрехите и подреждат дървата си за огрев. От Димитровден стартира подготовката за така наречен “миши празници ” на идващия ден.
През това време дамите не би трябвало да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, с цел да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. Не липсват забрани и за мъжете през тези дни. Те не би трябвало да загребват жито от хамбара, да не ронят даже едно зърно от събраната царевица. Хамбарът би трябвало да се замаже с тиня, както и праговете на къщата, ъглите и кошовете. Според националните вярвания по този начин се замазват очите на мишките. В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден кой ще им влезе пръв в къщата. Ако той е добър и заможен човек, се счита, че идващата година ще е здрава и изобилна. Народните вярвания споделят още, че в случай че против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите цялостни с агнета.
Иманярите пък имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря ” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
На този ден обредната софра би трябвало да съдържа курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.
Имен ден честват Димитър, Митко, Димитрина, Димитра, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Диман, Димана, Драган, Митка, Митра, Митрана, Мито, Мита.
Към празнуващите на 26 октомври се числят и всички строители. Архитекти, проектанти, строителни инженери, зидари и така нататък имат професионален празник през днешния ден.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ