Църквата почита днес църковния празник Рождение на св. Йоан Кръстител,

Църквата уважава през днешния ден църковния празник Рождение на св. Йоан Кръстител, именуван от народа Еньовден. Заченат с Божията интервенция, св. Йоан, наименуван Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, с цел да прокара пътя на неговото обучение измежду юдейския народ. Той първи стартира покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано „ свише “ – родителите му – Захарий – юдейски духовник, и Елисавета, към този момент на напреднала възраст – получават новина, че ще имат наследник. Българите назовават празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, тъй като съответствува с лятното слънцестоене. Според националните вярвания на този ден „ слънцето играе или трепти “, когато изгрява. Народните лечители настояват, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. В българския празничен календар Еньовден стои по значение паралелно с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има разнообразни названия – Яневден – в Софийско, Иванден – в Западна България, Иван Бильобер – в Североизточна България. С него са свързани голям брой вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. На този ден всички би трябвало да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, с цел да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се демонстрира слънчевият диск, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува. В нощта против празника особена магическа мощ придобива и водата. За лекуване и гадаене при залез слънце се взима от чист сладостен извор „ мълчана вода “, налята при цялостна тишина, с цел да не се погуби от човешки глас магическата й мощ. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната мощ на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер бодил, еньовче, малка врата и комунига, иглика и маточина се употребяват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач, отбелязван на 1 юли. Днес имен ден честват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Яни, Яница, Янка, Янко, Янчо.