Захари Стоянов под ударите на цензурата
Царедворци преследват неговата ирония " Искендер бей "
В нея княз Александър Батенберг е показан като ориенталски сатрап
Първата книга на Захари Стоянов е и първата преследвана в сякаш свободна България. През 1882 година летописецът тиражира сатирата " Искендер бей ". В нея княз Александър Батенберг е показан като ориенталски сатрап. Авторът, издателят и разпространителите на четивото са подложени на гонения.
Хесенският принц Александър декор Батенберг е определен за княз от Първото велико национално заседание. На 17 април 1879 година депутатите му поставят короната. Щом сяда на престола, новооглашеният усеща, че нещо му убива откъм гърба. Това е Търновската конституция, която лимитира властта на монарха.
Батенберг търпи да е полувладетел до 27 април 1881 година Тогава отечеството осъмва с прелом. С благословията на Русия, поддръжката на военния министър ген. Казимир Ернрот и консерваторите князът смъква демократичното държавно управление на Петко Каравелов. Назначено е ново, ръководено от генерала.
Страната е разграничена на пет области с чрезвичайни, т.е. изключителни комисари. " На комисарите – написа Симеон Радев – бяха дадени права, каквито може да има единствено един сатрап в някоя азиатска провинция; всичко им бе подчинено: армия, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лв. бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разноски. "
Свободното слово е задушено от цензура.
Недоволните са изправяни пред военни съдилища
На 14 и 21 юни са планувани избори за Велико национално заседание. То ще се събере в Свищов, гнездото на върлите консерватори. Специална постройка ще бъде вдигната за високия конгрес, който е предназначен да гласоподава на княза изключителни компетенции за седем години напред.
Изборите записват смазваща победа за роялистите против едвам четирима конституционалисти. В Търново националното доверие получават Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов. " Още с идването в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис Конституция ", споделя брачната половинка на Каравелов. Като виждат тоягите, четиримата се разбягват.
На 1 юли 1881 година в града на Алеко се разиграва байганювско театро. С подготвени замастилени пера депутатите тичат да скрепят височайшата воля. Триста и четири велики народни представители парафират протокола за Режима на пълномощията.
Захари Стоянов също подостря перото си за тази срамна страница от националната ни история. Със средствата на езоповския език, алегорията, алюзията и метафората основава сатирата " Искендер бей ". Главен воин е княз Александър Батенберг. Искендер на арабски е Александър, а " бей " замества " княз ".
" Той беше млад, колкото да на 25 години – портретува го Захари, – с тънка като топола снага, тънки възчерни мустачки, на които краищата да вденеш в № 4 игла, очи винени, които демонстрират множеството изтънченост, в сравнение с бабаитлък, вежди черни, та вити като пиявици и лице алено като на момиче. "
Княз Александър Батенберг
Действието тече в ориенталска провинция
Нея султанът – съветският император – е харизал на своя поддръжник. Беят първом се отнасял добре с раята, само че скоро усетил, че нещо не е на кеф. Един ден афишира на по-първите люде, че ще си върви, откъдето е пристигнал. " Не те пущаме ние тебе, бей ефендимис ", вайкат се те. " Само под едно изискване можа да остана посред ви, и то за хатъра на падишаха и тъй като съм дал заричане ", рекъл Искендер и изплюл камъчето:
" Това изискване е да ми дадете емза за седем години и седемдесет и седем дни, в разстояние на което време аз да се разполагам с вашата орис, да ви демонстрирам пътя на същинското благополучие – работи, които вие, като елементарни хора, не може и да проумеете… "
Срещу " емзата ", т.е. пълномощията, се оповестил даскал Петко. Събирателен облик на Петко Каравелов и Петко Славейко, въобще на демократичната съпротива. Заради волнодумството даскалът и неговите съидейници били задържани. " Емруллах ефенди не се спираше нито един ден. Казваха, че той въртял всичко ", свидетелства Захари Стоянов. Ефендито е военачалник Ернрот, главнокомандващ на превратаджиите.
" Искендер бей " приключва със гибелта на ориенталския сатрап. Пророчество, което в политически проект се сбъдва с детронацията и абдикацията на Александър Батенберг през 1886 година
Книгата се появява през май 1882 година в Русе. С подзаглавие " Разказ из българския живот " и епиграф от Хенри Бъкл: " Тамо, гдето няма независимост, има закононарушения ". Издател е поборникът Никола Обретенов, печатар – Нестор Жейнов.
Авторът се спотайва зад буквите X. Z.
Свободомислещите посрещат възторжено сатирата. От Казанлък да вземем за пример пишат на Обретенов: " Щом получихме книгата, Антон* я изчете в основното тукашно кафене; посетителите слушаха с четири уши, нейната интересност ги задържа цялостен час да я слушат. Всред четенето, слушаха се одобрителни гласове, смях, възхищение… "
" Да бъде новий Любен! " приветствала публиката Захари, като го сравнявала с Любен Каравелов.
Александър Батенберг колкото да срича български и не подозира какво го е сполетяло. Царедворците към него обаче настръхват. Вътрешният министър Григор Начович, прочут като Велзевул, подрежда Захари Стоянов да бъде наблюдаван. На 27 август 1882 година той е уволнен, заставен е да напусне княжеството и в края на септември идва в Пловдив. " Отгдето минах, желаят Искендеря ", удовлетворен е от себе си летописецът.
През ноември пловдивският вестник " Независимост " осведоми: " Брошурата " Искендер бей " се преследва доста строго из княжеството. Против нея са вдигнали целия драгунски корпус, войски, началници, дружно със сержантите и капралите да я гонят. Освен това с окръжно се е предписало на окръжните шефове, околийските началници и селските кметове да я преследват. Какво ще стане с горкия " Искендер бей " не знаем, само че основното е, че на всички места се чете с ненаситност всред елементарния народ. "
" Искендер бей " има още една историческа заслуга. Ако не беше скандалната книга, Захари Стоянов нямаше да потърси леговище в столицата на Източна Румелия. И да приготви съединението с Княжество България.
__________
* Антон Кърджиев.
В нея княз Александър Батенберг е показан като ориенталски сатрап
Първата книга на Захари Стоянов е и първата преследвана в сякаш свободна България. През 1882 година летописецът тиражира сатирата " Искендер бей ". В нея княз Александър Батенберг е показан като ориенталски сатрап. Авторът, издателят и разпространителите на четивото са подложени на гонения.
Хесенският принц Александър декор Батенберг е определен за княз от Първото велико национално заседание. На 17 април 1879 година депутатите му поставят короната. Щом сяда на престола, новооглашеният усеща, че нещо му убива откъм гърба. Това е Търновската конституция, която лимитира властта на монарха.
Батенберг търпи да е полувладетел до 27 април 1881 година Тогава отечеството осъмва с прелом. С благословията на Русия, поддръжката на военния министър ген. Казимир Ернрот и консерваторите князът смъква демократичното държавно управление на Петко Каравелов. Назначено е ново, ръководено от генерала.
Страната е разграничена на пет области с чрезвичайни, т.е. изключителни комисари. " На комисарите – написа Симеон Радев – бяха дадени права, каквито може да има единствено един сатрап в някоя азиатска провинция; всичко им бе подчинено: армия, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лв. бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разноски. "
Свободното слово е задушено от цензура.
Недоволните са изправяни пред военни съдилища
На 14 и 21 юни са планувани избори за Велико национално заседание. То ще се събере в Свищов, гнездото на върлите консерватори. Специална постройка ще бъде вдигната за високия конгрес, който е предназначен да гласоподава на княза изключителни компетенции за седем години напред.
Изборите записват смазваща победа за роялистите против едвам четирима конституционалисти. В Търново националното доверие получават Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов. " Още с идването в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис Конституция ", споделя брачната половинка на Каравелов. Като виждат тоягите, четиримата се разбягват.
На 1 юли 1881 година в града на Алеко се разиграва байганювско театро. С подготвени замастилени пера депутатите тичат да скрепят височайшата воля. Триста и четири велики народни представители парафират протокола за Режима на пълномощията.
Захари Стоянов също подостря перото си за тази срамна страница от националната ни история. Със средствата на езоповския език, алегорията, алюзията и метафората основава сатирата " Искендер бей ". Главен воин е княз Александър Батенберг. Искендер на арабски е Александър, а " бей " замества " княз ".
" Той беше млад, колкото да на 25 години – портретува го Захари, – с тънка като топола снага, тънки възчерни мустачки, на които краищата да вденеш в № 4 игла, очи винени, които демонстрират множеството изтънченост, в сравнение с бабаитлък, вежди черни, та вити като пиявици и лице алено като на момиче. "
Княз Александър Батенберг
Действието тече в ориенталска провинция
Нея султанът – съветският император – е харизал на своя поддръжник. Беят първом се отнасял добре с раята, само че скоро усетил, че нещо не е на кеф. Един ден афишира на по-първите люде, че ще си върви, откъдето е пристигнал. " Не те пущаме ние тебе, бей ефендимис ", вайкат се те. " Само под едно изискване можа да остана посред ви, и то за хатъра на падишаха и тъй като съм дал заричане ", рекъл Искендер и изплюл камъчето:
" Това изискване е да ми дадете емза за седем години и седемдесет и седем дни, в разстояние на което време аз да се разполагам с вашата орис, да ви демонстрирам пътя на същинското благополучие – работи, които вие, като елементарни хора, не може и да проумеете… "
Срещу " емзата ", т.е. пълномощията, се оповестил даскал Петко. Събирателен облик на Петко Каравелов и Петко Славейко, въобще на демократичната съпротива. Заради волнодумството даскалът и неговите съидейници били задържани. " Емруллах ефенди не се спираше нито един ден. Казваха, че той въртял всичко ", свидетелства Захари Стоянов. Ефендито е военачалник Ернрот, главнокомандващ на превратаджиите.
" Искендер бей " приключва със гибелта на ориенталския сатрап. Пророчество, което в политически проект се сбъдва с детронацията и абдикацията на Александър Батенберг през 1886 година
Книгата се появява през май 1882 година в Русе. С подзаглавие " Разказ из българския живот " и епиграф от Хенри Бъкл: " Тамо, гдето няма независимост, има закононарушения ". Издател е поборникът Никола Обретенов, печатар – Нестор Жейнов.
Авторът се спотайва зад буквите X. Z.
Свободомислещите посрещат възторжено сатирата. От Казанлък да вземем за пример пишат на Обретенов: " Щом получихме книгата, Антон* я изчете в основното тукашно кафене; посетителите слушаха с четири уши, нейната интересност ги задържа цялостен час да я слушат. Всред четенето, слушаха се одобрителни гласове, смях, възхищение… "
" Да бъде новий Любен! " приветствала публиката Захари, като го сравнявала с Любен Каравелов.
Александър Батенберг колкото да срича български и не подозира какво го е сполетяло. Царедворците към него обаче настръхват. Вътрешният министър Григор Начович, прочут като Велзевул, подрежда Захари Стоянов да бъде наблюдаван. На 27 август 1882 година той е уволнен, заставен е да напусне княжеството и в края на септември идва в Пловдив. " Отгдето минах, желаят Искендеря ", удовлетворен е от себе си летописецът.
През ноември пловдивският вестник " Независимост " осведоми: " Брошурата " Искендер бей " се преследва доста строго из княжеството. Против нея са вдигнали целия драгунски корпус, войски, началници, дружно със сержантите и капралите да я гонят. Освен това с окръжно се е предписало на окръжните шефове, околийските началници и селските кметове да я преследват. Какво ще стане с горкия " Искендер бей " не знаем, само че основното е, че на всички места се чете с ненаситност всред елементарния народ. "
" Искендер бей " има още една историческа заслуга. Ако не беше скандалната книга, Захари Стоянов нямаше да потърси леговище в столицата на Източна Румелия. И да приготви съединението с Княжество България.
__________
* Антон Кърджиев.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ