Цачева иска промени, за да нямат прокурори власт над съдии
Цачева изпрати писмо до ръководителя на Народното събрание Димитър Главчев и до ръководителя на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, с което упорства за редакция на член 230 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), оповестиха от пресцентъра на ведомството.
Искането на министъра е въз основа на получено мнение от Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианската комисия), в което се декларира, че тя „ намира за тревожно едно от промените на признатия през юли 2017 година Закон за съдебната власт, който индиректно дава на прокуратурата значима власт над съдиите. Съгласно новия член 230, в случай че арбитър е упрекнат в съзнателно закононарушение от общ темперамент, съответната гилдия на Висшия правосъден съвет отстранява магистрата от служба до привършване на наказателното произвеждане.
Според Венецианската комисия в българската система „ повдигането на обвинявания “ против лице постоянно подхожда на ранна фаза на досъдебното следствие. Чл. 230 вкарва обвързване на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да отстранява съдията при положение, че обвиняването е повдигнато от прокурор. Следователно прокурорите непряко получават пълномощието да подхващат премахване на съдии за евентуално дълъг интервал от време въз основа на (сравнително) малко доказателства.
„ Това може да бъде доста рисково за независимостта на съдиите “, се споделя още в мнението.
Комисията приема, че арбитър, против който са повдигнати съществени обвинявания, може да бъде краткотрайно освободен от служба. Въпреки това, Съдийската гилдия би трябвало да ревизира до каква степен съществени и основателни са тези обвинявания.
„ В сегашния вид на чл.230 от Закон за съдебната власт, Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет наподобява извършва единствено официална роля за одобрение на краткотрайното премахване. Вместо това, Закон за съдебната власт би трябвало ясно да постанови Съдийската гилдия да преразгледа същността на обвиняванията и да реши дали доказателствата против съдията са задоволително безапелационни и дали това изисква премахване от служба. По този метод Съдийската гилдия би трябвало да може да дефинира къси периоди за следствие на краткотрайно отстранени от служба съдии “, написа Венецианската комисия.
Във връзка с това Цецка Цачева е на мнение, че този член би трябвало да бъде редактиран по този начин:
„ Чл. 230. (1) В случаите по член 132 от Конституцията на Република България, когато арбитър, прокурор или следовател е притеглен като обвинен, съответната гилдия на Висшия правосъден съвет краткотрайно го отстранява от служба до привършване на наказателното произвеждане.
(2) Когато, отвън случаите по алинея 1, арбитър, прокурор или следовател е притеглен като обвинен за закононарушение от общ темперамент, съответната гилдия на Висшия правосъден съвет може да го в профил от служба до приключването на наказателното произвеждане. Колегията изслушва / може да изслуша съдията, прокурора или следователя преди вземането на решение.
(3) Срокът на краткотрайното премахване от служба в досъдебното произвеждане не може да надвишава периода по член 234, алинея 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За интервала на краткотрайното премахване от служба на съдията, прокурора и следователя се заплаща заплащане в размер на минималната работна заплата.
(4) При приключване на периода по член 234, алинея 8 от Наказателно-процесуалния кодекс и при прекъсване на наказателното произвеждане краткотрайно отстраненият арбитър, прокурор или следовател може да изиска от съответната гилдия на Висшия правосъден съвет с решение да го възвърне на заеманата служба. Отказът предстои на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Искането за краткотрайно премахване от служба по алинея 1 и 2 се прави от основния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор и се стимулира.
(6) В случаите, когато във връзка с арбитър, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се счита за краткотрайно отхвърлен от служба от датата на влизане в действие на правосъдния акт, с който се постановява мярката. “
Искането на министъра е въз основа на получено мнение от Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианската комисия), в което се декларира, че тя „ намира за тревожно едно от промените на признатия през юли 2017 година Закон за съдебната власт, който индиректно дава на прокуратурата значима власт над съдиите. Съгласно новия член 230, в случай че арбитър е упрекнат в съзнателно закононарушение от общ темперамент, съответната гилдия на Висшия правосъден съвет отстранява магистрата от служба до привършване на наказателното произвеждане.
Според Венецианската комисия в българската система „ повдигането на обвинявания “ против лице постоянно подхожда на ранна фаза на досъдебното следствие. Чл. 230 вкарва обвързване на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да отстранява съдията при положение, че обвиняването е повдигнато от прокурор. Следователно прокурорите непряко получават пълномощието да подхващат премахване на съдии за евентуално дълъг интервал от време въз основа на (сравнително) малко доказателства.
„ Това може да бъде доста рисково за независимостта на съдиите “, се споделя още в мнението.
Комисията приема, че арбитър, против който са повдигнати съществени обвинявания, може да бъде краткотрайно освободен от служба. Въпреки това, Съдийската гилдия би трябвало да ревизира до каква степен съществени и основателни са тези обвинявания.
„ В сегашния вид на чл.230 от Закон за съдебната власт, Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет наподобява извършва единствено официална роля за одобрение на краткотрайното премахване. Вместо това, Закон за съдебната власт би трябвало ясно да постанови Съдийската гилдия да преразгледа същността на обвиняванията и да реши дали доказателствата против съдията са задоволително безапелационни и дали това изисква премахване от служба. По този метод Съдийската гилдия би трябвало да може да дефинира къси периоди за следствие на краткотрайно отстранени от служба съдии “, написа Венецианската комисия.
Във връзка с това Цецка Цачева е на мнение, че този член би трябвало да бъде редактиран по този начин:
„ Чл. 230. (1) В случаите по член 132 от Конституцията на Република България, когато арбитър, прокурор или следовател е притеглен като обвинен, съответната гилдия на Висшия правосъден съвет краткотрайно го отстранява от служба до привършване на наказателното произвеждане.
(2) Когато, отвън случаите по алинея 1, арбитър, прокурор или следовател е притеглен като обвинен за закононарушение от общ темперамент, съответната гилдия на Висшия правосъден съвет може да го в профил от служба до приключването на наказателното произвеждане. Колегията изслушва / може да изслуша съдията, прокурора или следователя преди вземането на решение.
(3) Срокът на краткотрайното премахване от служба в досъдебното произвеждане не може да надвишава периода по член 234, алинея 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За интервала на краткотрайното премахване от служба на съдията, прокурора и следователя се заплаща заплащане в размер на минималната работна заплата.
(4) При приключване на периода по член 234, алинея 8 от Наказателно-процесуалния кодекс и при прекъсване на наказателното произвеждане краткотрайно отстраненият арбитър, прокурор или следовател може да изиска от съответната гилдия на Висшия правосъден съвет с решение да го възвърне на заеманата служба. Отказът предстои на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Искането за краткотрайно премахване от служба по алинея 1 и 2 се прави от основния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор и се стимулира.
(6) В случаите, когато във връзка с арбитър, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се счита за краткотрайно отхвърлен от служба от датата на влизане в действие на правосъдния акт, с който се постановява мярката. “
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ