Рушащи се фасади и протекли покриви - отива ли си аристократ...
Трябва ли центърът на Пловдив да има статут на предпазена зона?
Този въпрос остана да витае под тепетата, откакто пловдивчани чуха новината, че НИНКН желае предпазен статут за целия градски център. Предложението е на арх. Петър Петров, шеф на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) и някогашен основен проектант на регион " Централен " в Пловдив. Ако се одобри, може да блокира строителството и развиването на града с години напред, считат доста от специалистите. Тази опция изправи на нокти доста притежатели на парцели. Безпокойството им идва от вероятността да им бъде подложен мораториум и в бъдеще да чакат с месеци заветното „ Да “ от НИНКН даже, в случай че решат да ремонтират покрива си.
Засега предлагането не е признато
от експертния съвет към Министерство на културата. Това удостовери и кметът на регион Централен Георги Стаменов. „ От МК щяха да ни уведомят най-малкото тъй като Община Пловдив е заинтригувана страна в тази ситуация - доста от парцелите ни попадат точно във въпросната историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив “, сподели Стаменов. Самият той подвига плещи, когато му задаваме въпроса: Откъде е този интерес към Пловдив? Защо напъните на НИНКН са фокусирани върху античния град и най-много върху Тютюневия град?
„ Не мога да кажа. Но
като пловдивчанин този интерес може единствено да ме ласкае.
Тази централизация на културно-историческо завещание е доста характерна за Пловдив. Ние, пловдивчани, ненапълно сме привикнали с нея, само че в очите на гостите на града това благосъстояние е извънредно значимо и би трябвало да бъде съхранено. Държавата търси способи да оказва помощ, щом има планове да се запази постройка - монумент на културата. Предполагам напълно скоро специалистите им ще предложат и методология, по която да подкрепят притежателите на подобен вид здания - било посредством дотации или благоприятни условия за кандидатстване по разнообразни оперативни стратегии за финансиране на реставрацията на тези здания “.
Всъщност „ рестрикциите “ касаят иcтopичecкaтa зoнa „ Филипoпoл-Tpимoнциyм-Πлoвдив ". Обхватът на самата зона заема 30% от центъра на града и в нея е съсредоточено богатото културно завещание на града с неговата неповторима еднаквост и многопластовост, изясняват специалисти по старините.
Тук попада така наречен Тютюнев град,
само че и мнoгoбpoйнитe apxeoлoгичecки и apxитeктypнo-cтpoитeлни пaмeтници: това са oкoлo 650 eдинични apxитeктypнo-cтpoитeлни кyлтypни цeннocти, пpeoблaдaвaщo oт Бългapcкoтo Bъзpaждaнe и Hoвoтo вpeмe, и 16 apxeoлoгичecки кyлтypни цeннocти, пpeдимнo oт Aнтичнocттa, чacт oт кoитo ca oбeдинeни в cиcтeми oт aнcaмбли и oxpaнитeлни зoни към тяx. B тepитopиятa нa зoнaтa yчacтвaт и 7 гpyпoви кyлтypни цeннocти нa пapкoвoтo и гpaдинcкoтo изкycтвo.
Зa дa ce cъxpaни yникaлнaтa идeнтичнocт нa града, пpeз 2000 година иcтopичecкaтa зoнa " Филипoпoл-Tpимoнциyм-Πлoвдив " получи cтaтyт нa гpyпoвa кyлтypнa цeннocт. Тогава, с цел да се oптимизиpaт изиcквaниятa зa зacтpoявaнe, HИHKH - с локалната си конструкция в Пловдив, пpeдпpиe aктyaлизaция нa peжимитe зa oпaзвaнe нa иcтopичecкaтa зoнa. Така се пpeцизиpaха гpaницитe нa чacт oт oxpaнитeлнитe зoни и се оформиха нови aнcaмбли - всичко това се съгласува с специалистите от Аpxeoлoгичecкия мyзeй в Πлoвдив. Рaзpaбoткaтa влезе в cилa в нaчaлoтo нa 2012 година.
Какво се случва сега?
„ Сега Археологическият музей под тепетата желае тази зона да бъде разширена. Пловдив е един от най-старите живи градове в света и като подобен е богат на артефакти - те излизат или в хода на плановете ни, които се осъществят в пътната инфраструктура на града, или в частни терени “, изясни Георги Стаменов.
„ Идеята е да се прибавят паметниците от ново и най-ново време - примерно, Братската могила. И до момента тези територии са споменавани като наложителни за наблюдаване с режими на запазване. Сега обаче от Археологическия музей - въз основата на своите изследвания през последните години, оферират едни спомагателни територии от градската конструкция за отбрана и наблюдаване. Те се намират в регионите „ Северен “ и „ Източен “, също на „ Коматевско шосе “ - концепцията е те също да станат предпазени зони “, изясни арх. Галя Кръстева, която от години работи в областта на паметниците на културата.
Дискусията се оформя към този проблем. На този стадий
от МК са предложили да се даде един 6-месечен интервал, в който да се попълни цялата документи,
с предложение за режими за запазване. „ Целта е да се включат и постройките от ново и най-ново време. И да се промени част от режима за Тютюневите хранилища - там, от където започнаха проблемите “, сподели още арх. Кръстева.
В момента архитектите от КАБ-Пловдив разискват и ще излязат с предложение-покана към Общината и към Археологическия музей. „ Искаме да създадем обща среща, в случай че можем да помогнем експертно да се уточнят и основат режими за тези територии. Тук не става дума за това постройките да имат статут и характерности на културно завещание. Нито за забрани към хората, не се лимитира новото строителство.
Въпросът е да се „ обгрижва “ археологията
Да се следят изкопите на новите градежи, в случай че в тях излизат археологически находки. Идеята е това да са маркирани територии, т.е. зони под наблюдаване. Особено когато един вложител реши да строи в терена си и към този момент прави изкопните работи. В това няма нищо ново - практиката е рутинна. Само че през последните години археолозите откриха доста нови структури, само че те попадат отвън предпазената територия и те също би трябвало да влязат в режим на запазване “, изясни арх. Кръстева.
НИНКН обследва 6 града, стартира с Пловдив и Несебър
В края на м. септември от НИНКН оповестиха, че стартира тяхната Териториална стратегия за търсене, проучване и отразяване на настоящото положение на единични недвижими културни полезности. Като начало тя започва в шест обитаеми места, измежду които са Пловдив и Несебър. Останалите четири селища в териториалната стратегия са с. Свежен (община Брезово), гр. Баня (община Карлово), с. Старо Стефаново (община Ловеч) и с. Скорците (община Трявна).
Териториите за обхождане са определени въз основата на данни за обекти в риск, висока централизация на разпознати и евентуални недвижими културни полезности и културно-историческа стойност на шестте обитаеми места.
Този въпрос остана да витае под тепетата, откакто пловдивчани чуха новината, че НИНКН желае предпазен статут за целия градски център. Предложението е на арх. Петър Петров, шеф на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) и някогашен основен проектант на регион " Централен " в Пловдив. Ако се одобри, може да блокира строителството и развиването на града с години напред, считат доста от специалистите. Тази опция изправи на нокти доста притежатели на парцели. Безпокойството им идва от вероятността да им бъде подложен мораториум и в бъдеще да чакат с месеци заветното „ Да “ от НИНКН даже, в случай че решат да ремонтират покрива си.
Засега предлагането не е признато
от експертния съвет към Министерство на културата. Това удостовери и кметът на регион Централен Георги Стаменов. „ От МК щяха да ни уведомят най-малкото тъй като Община Пловдив е заинтригувана страна в тази ситуация - доста от парцелите ни попадат точно във въпросната историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив “, сподели Стаменов. Самият той подвига плещи, когато му задаваме въпроса: Откъде е този интерес към Пловдив? Защо напъните на НИНКН са фокусирани върху античния град и най-много върху Тютюневия град?
„ Не мога да кажа. Но
като пловдивчанин този интерес може единствено да ме ласкае.
Тази централизация на културно-историческо завещание е доста характерна за Пловдив. Ние, пловдивчани, ненапълно сме привикнали с нея, само че в очите на гостите на града това благосъстояние е извънредно значимо и би трябвало да бъде съхранено. Държавата търси способи да оказва помощ, щом има планове да се запази постройка - монумент на културата. Предполагам напълно скоро специалистите им ще предложат и методология, по която да подкрепят притежателите на подобен вид здания - било посредством дотации или благоприятни условия за кандидатстване по разнообразни оперативни стратегии за финансиране на реставрацията на тези здания “.
Всъщност „ рестрикциите “ касаят иcтopичecкaтa зoнa „ Филипoпoл-Tpимoнциyм-Πлoвдив ". Обхватът на самата зона заема 30% от центъра на града и в нея е съсредоточено богатото културно завещание на града с неговата неповторима еднаквост и многопластовост, изясняват специалисти по старините.
Тук попада така наречен Тютюнев град,
само че и мнoгoбpoйнитe apxeoлoгичecки и apxитeктypнo-cтpoитeлни пaмeтници: това са oкoлo 650 eдинични apxитeктypнo-cтpoитeлни кyлтypни цeннocти, пpeoблaдaвaщo oт Бългapcкoтo Bъзpaждaнe и Hoвoтo вpeмe, и 16 apxeoлoгичecки кyлтypни цeннocти, пpeдимнo oт Aнтичнocттa, чacт oт кoитo ca oбeдинeни в cиcтeми oт aнcaмбли и oxpaнитeлни зoни към тяx. B тepитopиятa нa зoнaтa yчacтвaт и 7 гpyпoви кyлтypни цeннocти нa пapкoвoтo и гpaдинcкoтo изкycтвo.
Зa дa ce cъxpaни yникaлнaтa идeнтичнocт нa града, пpeз 2000 година иcтopичecкaтa зoнa " Филипoпoл-Tpимoнциyм-Πлoвдив " получи cтaтyт нa гpyпoвa кyлтypнa цeннocт. Тогава, с цел да се oптимизиpaт изиcквaниятa зa зacтpoявaнe, HИHKH - с локалната си конструкция в Пловдив, пpeдпpиe aктyaлизaция нa peжимитe зa oпaзвaнe нa иcтopичecкaтa зoнa. Така се пpeцизиpaха гpaницитe нa чacт oт oxpaнитeлнитe зoни и се оформиха нови aнcaмбли - всичко това се съгласува с специалистите от Аpxeoлoгичecкия мyзeй в Πлoвдив. Рaзpaбoткaтa влезе в cилa в нaчaлoтo нa 2012 година.
Какво се случва сега?
„ Сега Археологическият музей под тепетата желае тази зона да бъде разширена. Пловдив е един от най-старите живи градове в света и като подобен е богат на артефакти - те излизат или в хода на плановете ни, които се осъществят в пътната инфраструктура на града, или в частни терени “, изясни Георги Стаменов.
„ Идеята е да се прибавят паметниците от ново и най-ново време - примерно, Братската могила. И до момента тези територии са споменавани като наложителни за наблюдаване с режими на запазване. Сега обаче от Археологическия музей - въз основата на своите изследвания през последните години, оферират едни спомагателни територии от градската конструкция за отбрана и наблюдаване. Те се намират в регионите „ Северен “ и „ Източен “, също на „ Коматевско шосе “ - концепцията е те също да станат предпазени зони “, изясни арх. Галя Кръстева, която от години работи в областта на паметниците на културата.
Дискусията се оформя към този проблем. На този стадий
от МК са предложили да се даде един 6-месечен интервал, в който да се попълни цялата документи,
с предложение за режими за запазване. „ Целта е да се включат и постройките от ново и най-ново време. И да се промени част от режима за Тютюневите хранилища - там, от където започнаха проблемите “, сподели още арх. Кръстева.
В момента архитектите от КАБ-Пловдив разискват и ще излязат с предложение-покана към Общината и към Археологическия музей. „ Искаме да създадем обща среща, в случай че можем да помогнем експертно да се уточнят и основат режими за тези територии. Тук не става дума за това постройките да имат статут и характерности на културно завещание. Нито за забрани към хората, не се лимитира новото строителство.
Въпросът е да се „ обгрижва “ археологията
Да се следят изкопите на новите градежи, в случай че в тях излизат археологически находки. Идеята е това да са маркирани територии, т.е. зони под наблюдаване. Особено когато един вложител реши да строи в терена си и към този момент прави изкопните работи. В това няма нищо ново - практиката е рутинна. Само че през последните години археолозите откриха доста нови структури, само че те попадат отвън предпазената територия и те също би трябвало да влязат в режим на запазване “, изясни арх. Кръстева.
НИНКН обследва 6 града, стартира с Пловдив и Несебър
В края на м. септември от НИНКН оповестиха, че стартира тяхната Териториална стратегия за търсене, проучване и отразяване на настоящото положение на единични недвижими културни полезности. Като начало тя започва в шест обитаеми места, измежду които са Пловдив и Несебър. Останалите четири селища в териториалната стратегия са с. Свежен (община Брезово), гр. Баня (община Карлово), с. Старо Стефаново (община Ловеч) и с. Скорците (община Трявна).
Териториите за обхождане са определени въз основата на данни за обекти в риск, висока централизация на разпознати и евентуални недвижими културни полезности и културно-историческа стойност на шестте обитаеми места.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ