Израелският депутат Орен Хазан пред „Труд”: България трябва да е приятелят на Израел в Европа
Трябва ли България да последва образеца на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и да признае Ерусалим за столица на Израел, нужна ли е повече помощ за сигурността в България, какво е тероризъм и дали мирът е вероятен – това разиска с „ Труд ” израелският народен представител Орен Хазан.
– Господин Хазан, това не е първата Ви аудиенция в България, с какво се разграничава и с какво си наподобява животът у нас и този в Израел?
– Вечерта преди да пътувам за България съвсем не съумях да заспя от неспокойствие, че ще се върна назад тук. На идната заран качих фотография в Инстаграм от летището, а сестра ми изпрати известие гласящо „ Не те бях виждала да се усмихваш по този начин от цяла безкрайност “. Това е по този начин, тъй като България е парче светлина в Европа. Българите си наподобяват с израелците, тъй като са топли и отзивчиви. Разликата обаче е фундаментална- животът в Израел е прекомерно нервозен.
– В последните месеци обсъждана тематика е решението на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да признае Ерусалим за столица на Израел. Защо това подразни арабите и изключително, съседката на България, Турция?
– Декларацията за Ерусалим беше нещо, което трябваше да се случи преди 70 години. Преди Тръмп, всеки претендент президент на Америка обещаваше, че ще реалокира посолството си в Ерусалим, само че никой не го правеше в реалност. Декларацията за Ерусалим е поддръжка, която пристигна в точния момент. Израел е в сложен интервал, тъй като арабските партии в Кнесет набират мощ. Страната ни не е в сигурност, тъй като доста хора по света се пробват да трансформират историята ни. Израел беше сама в сложен интервал, а признаването от американците на Ерусалим за столица, беше ръката, която ни измъкна от това положение. Надявам се България да бъде първата страна в Европа, която да одобри декларация, че Ерусалим е столица на Израел, а на последваща стъпка да реалокира и посолството си.
– Една от водещите институции за проучването на Холокоста Яд ва-Шем, към момента не отдава признанието, което България заслужава. Смятате ли да повдигнете тематиката за спасяването на българските евреи в институцията?
– Понякога хората се опасяват да сторят верните неща, тъй като не са сигурни за следствията, а от време на време хората даже не получават опцията да получат самопризнание. До скоро не знаех, че има хора, които се пробват да изтрият тези обстоятелства от историята. Но от позицията на човек от нация, която е страдала от хора, които са се пробвали да трансформират историята, мога да заявя, че ние евреите не можем да сторим това на различен. Не мога да бъда сигурен за какво, само че това, което прави Яд ва Шем не е с вярна цел, може би е с политическа цел. Не знам дали ще ми отнеме седмица, месец или години, само че ще направя всичко допустимо в името на това Яд ва Шем да признае истината, а истината е, че Цар Борис III реши да не изпраща българските евреи. Факт е, че повече от 50 000 евреи бяха избавени и ние изискуем това да бъде прието освен в името на оживелите и в името на България, само че и на историята.
– Израел е водеща страна в областта на военната промишленост, притежаваща може би най-силната войска в Близкия Изток. Като член на комисията на „ Външната политика и сигурност“, смятате ли България за стратегически сътрудник?
– Както Съединени американски щати се нуждаят от другар в Близкия Изток и това е Израел, по този начин и Израел има потребност от приближен другар в Европа, а аз мисля, че това би трябвало да бъде България. За да се случи това е нужно доверие и поддръжка. Ако Израел чака България да бъде постоянен сътрудник, то затова Израел би трябвало да обезпечи нужното тя да се усеща сигурна. Вярвам, че можем да изградим мощно съдействие и по тази причина свидетелстват образци в предишното, изключително във военния бранш. Правили сме го преди, прави се е и сега, само че в този момент когато България има другар в мое лице всичко ще бъде по-лесно, тъй като е от огромна значимост положителните взаимоотношения на нашите министър председатели Бенямин Натеняху и Бойко Борисов, само че съдействието ще се развива по-бързо и качествено, когато те имат хора, които да им оказват помощ това да се случи.
– Вие сте млад и доста прочут в Израел, какво смятате за младите водачи в света и за аргументите за рисковите възгледи по отношение на арабите?
– Ако погледнем по-глобално ще забележим по какъв начин в света се появяват все по-млади водачи. Примери си за това са Себастиян Курц в Австрия, Еманюел Макрон във Франция, Ким Чен Ун във Северна Корея и така нататък Да, млад съм, по тази причина нося концепцията на новата политика, а точно коректността, тъй като двете понятия не вървят ръка за ръка. Днешните политици не се усещат комфортно в позицията, в която остават откакто някой младеж разкрие лъжите им. Това е същото като вълшебник да стартираме да разкрива тайните на всички фокуси- останалите ще го намразят. Тайните, които аз разгадавам са политически неистини и комбинации. Никога няма да се примиря с това да виждам по какъв начин се дава власт на арабски полици, които с наличието си в Кнесет, нараняват Израел. Това е все едно българите да не възразят, в случай че депутатите в Народното събрание стартират да раздават територии на страната на прилежащите държави- една част за Турция, друга за Македония и така нататък Никога няма да приема член на Кнесет да излезе на трибуната и да дефинира нашите бойци като убийци. Това са хората, които обезпечават сигурността в това число и на тези, които ги упрекват за убийства. Защото когато се приготвя терористична офанзива, причинителите не се интересуват кого убиват. Когато Хамас изстрелват бомби в Ивицата Газа те не ревизират дали на прицел е арабска околност или израелска.
– Смятате ли, че мирът е вероятен?
– Отговорът на този въпрос е да, само че може би би трябвало да се запитаме кой мир. В Израел се борим да защитим личната си територия, само че всеки, който желае да я споделим спокойно, е добре пристигнал. Мисля също по този начин, че положителната стопанска система води и до положително другарство. Смятам, че можем да реализираме стопански мир, защото момента към 240 000 араби, които дефинират себе си като палестинци живеят върху израелската стопанска система, дано да увеличим тази численост. Проблемът е, че има араби, които се водят в концепцията на омразата. В последните 30 години управляващите в Палестина влагат всяка година по 300 млн. евро за тероризъм, вместо да влагат тези пари в опазване на здравето, обучение, просвета д.р. Всяка година това тези пари отиват за заплати на терористи, чиито закононарушения се правят оценка в ценова листа. Ако убиеш нападнеш някого получаваш 1000 евро, в случай че по-късно той умре- 2000 евро… това няма по какъв начин да е обикновено. И арабските членове на Кнесет, които загатнах, се борят за тези терористи, с цел да ги задържат и спасят. Моя работа е да запазя достойнството и обещанието, че страната Израел ще остане на евреите- каквато е и волята на Бог.
– Не Ви ли наподобява, че от време на време хората не осъзнават сериозността на тематиката тероризъм?
Понякога наподобява, че е елементарно да приказваме за тероризма, само че действителността е доста по-жестока. Само преди пет дни терористи убиха мой другар, който просто беше изпратен от жена си до магазина, с цел да напазарува за четирите си деца. Не е обикновено това моят другар да отиде до магазина и някакво бясно животно едвам на 16 години да го наръга с нож. С последните си сили приятелят ми стреля по него, стопира го да убие други почтени. Случки като тази стават непрекъснато, само че те в никакъв случай няма да ни пречупят. Единственият метод, с който да се оправим с терористите е със мощ, в противоположен случай те ще не престават да убиват. За мен решението е ясно- нужна е изтезанието на всеки един терорист. Този 16-годишен палач няма боязън, тъй като знае, че в пандиза живота е като в петзвезден хотел- има обучение, обезпечена храна, непрекъснати празненства. Той знае, че след няколко години по този начин или другояче ще бъде освободен, поради следващия напън върху Израел, само че идващият път в който нападна, жертвите ще са повече.
– Сега, със започването на 5779 еврейска нова година, какво ще пожелаете на нашите читатели?
– Пожелавам на всички българи това, което искам и на личната си нация- дано всички молебствия сe осъществен. Пожелавам на Израел и България да успеем да затвърдим мощните си връзки с взор в бъдещето.
Нашият посетител
Орен Хазан е член на изралския парламент Кнесет от 2015 година, където две години заема поста на зам.-председател, след което става ръководител на съдружното ръководство на премиера Бенямин Натеняху. Хазан е член на комисиите по „ Външна политика и сигурност ”, „ Финанси ”, както и „ Вътрешна политика ”.
– Господин Хазан, това не е първата Ви аудиенция в България, с какво се разграничава и с какво си наподобява животът у нас и този в Израел?
– Вечерта преди да пътувам за България съвсем не съумях да заспя от неспокойствие, че ще се върна назад тук. На идната заран качих фотография в Инстаграм от летището, а сестра ми изпрати известие гласящо „ Не те бях виждала да се усмихваш по този начин от цяла безкрайност “. Това е по този начин, тъй като България е парче светлина в Европа. Българите си наподобяват с израелците, тъй като са топли и отзивчиви. Разликата обаче е фундаментална- животът в Израел е прекомерно нервозен.
– В последните месеци обсъждана тематика е решението на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да признае Ерусалим за столица на Израел. Защо това подразни арабите и изключително, съседката на България, Турция?
– Декларацията за Ерусалим беше нещо, което трябваше да се случи преди 70 години. Преди Тръмп, всеки претендент президент на Америка обещаваше, че ще реалокира посолството си в Ерусалим, само че никой не го правеше в реалност. Декларацията за Ерусалим е поддръжка, която пристигна в точния момент. Израел е в сложен интервал, тъй като арабските партии в Кнесет набират мощ. Страната ни не е в сигурност, тъй като доста хора по света се пробват да трансформират историята ни. Израел беше сама в сложен интервал, а признаването от американците на Ерусалим за столица, беше ръката, която ни измъкна от това положение. Надявам се България да бъде първата страна в Европа, която да одобри декларация, че Ерусалим е столица на Израел, а на последваща стъпка да реалокира и посолството си.
– Една от водещите институции за проучването на Холокоста Яд ва-Шем, към момента не отдава признанието, което България заслужава. Смятате ли да повдигнете тематиката за спасяването на българските евреи в институцията?
– Понякога хората се опасяват да сторят верните неща, тъй като не са сигурни за следствията, а от време на време хората даже не получават опцията да получат самопризнание. До скоро не знаех, че има хора, които се пробват да изтрият тези обстоятелства от историята. Но от позицията на човек от нация, която е страдала от хора, които са се пробвали да трансформират историята, мога да заявя, че ние евреите не можем да сторим това на различен. Не мога да бъда сигурен за какво, само че това, което прави Яд ва Шем не е с вярна цел, може би е с политическа цел. Не знам дали ще ми отнеме седмица, месец или години, само че ще направя всичко допустимо в името на това Яд ва Шем да признае истината, а истината е, че Цар Борис III реши да не изпраща българските евреи. Факт е, че повече от 50 000 евреи бяха избавени и ние изискуем това да бъде прието освен в името на оживелите и в името на България, само че и на историята.
– Израел е водеща страна в областта на военната промишленост, притежаваща може би най-силната войска в Близкия Изток. Като член на комисията на „ Външната политика и сигурност“, смятате ли България за стратегически сътрудник?
– Както Съединени американски щати се нуждаят от другар в Близкия Изток и това е Израел, по този начин и Израел има потребност от приближен другар в Европа, а аз мисля, че това би трябвало да бъде България. За да се случи това е нужно доверие и поддръжка. Ако Израел чака България да бъде постоянен сътрудник, то затова Израел би трябвало да обезпечи нужното тя да се усеща сигурна. Вярвам, че можем да изградим мощно съдействие и по тази причина свидетелстват образци в предишното, изключително във военния бранш. Правили сме го преди, прави се е и сега, само че в този момент когато България има другар в мое лице всичко ще бъде по-лесно, тъй като е от огромна значимост положителните взаимоотношения на нашите министър председатели Бенямин Натеняху и Бойко Борисов, само че съдействието ще се развива по-бързо и качествено, когато те имат хора, които да им оказват помощ това да се случи.
– Вие сте млад и доста прочут в Израел, какво смятате за младите водачи в света и за аргументите за рисковите възгледи по отношение на арабите?
– Ако погледнем по-глобално ще забележим по какъв начин в света се появяват все по-млади водачи. Примери си за това са Себастиян Курц в Австрия, Еманюел Макрон във Франция, Ким Чен Ун във Северна Корея и така нататък Да, млад съм, по тази причина нося концепцията на новата политика, а точно коректността, тъй като двете понятия не вървят ръка за ръка. Днешните политици не се усещат комфортно в позицията, в която остават откакто някой младеж разкрие лъжите им. Това е същото като вълшебник да стартираме да разкрива тайните на всички фокуси- останалите ще го намразят. Тайните, които аз разгадавам са политически неистини и комбинации. Никога няма да се примиря с това да виждам по какъв начин се дава власт на арабски полици, които с наличието си в Кнесет, нараняват Израел. Това е все едно българите да не възразят, в случай че депутатите в Народното събрание стартират да раздават територии на страната на прилежащите държави- една част за Турция, друга за Македония и така нататък Никога няма да приема член на Кнесет да излезе на трибуната и да дефинира нашите бойци като убийци. Това са хората, които обезпечават сигурността в това число и на тези, които ги упрекват за убийства. Защото когато се приготвя терористична офанзива, причинителите не се интересуват кого убиват. Когато Хамас изстрелват бомби в Ивицата Газа те не ревизират дали на прицел е арабска околност или израелска.
– Смятате ли, че мирът е вероятен?
– Отговорът на този въпрос е да, само че може би би трябвало да се запитаме кой мир. В Израел се борим да защитим личната си територия, само че всеки, който желае да я споделим спокойно, е добре пристигнал. Мисля също по този начин, че положителната стопанска система води и до положително другарство. Смятам, че можем да реализираме стопански мир, защото момента към 240 000 араби, които дефинират себе си като палестинци живеят върху израелската стопанска система, дано да увеличим тази численост. Проблемът е, че има араби, които се водят в концепцията на омразата. В последните 30 години управляващите в Палестина влагат всяка година по 300 млн. евро за тероризъм, вместо да влагат тези пари в опазване на здравето, обучение, просвета д.р. Всяка година това тези пари отиват за заплати на терористи, чиито закононарушения се правят оценка в ценова листа. Ако убиеш нападнеш някого получаваш 1000 евро, в случай че по-късно той умре- 2000 евро… това няма по какъв начин да е обикновено. И арабските членове на Кнесет, които загатнах, се борят за тези терористи, с цел да ги задържат и спасят. Моя работа е да запазя достойнството и обещанието, че страната Израел ще остане на евреите- каквато е и волята на Бог.
– Не Ви ли наподобява, че от време на време хората не осъзнават сериозността на тематиката тероризъм?
Понякога наподобява, че е елементарно да приказваме за тероризма, само че действителността е доста по-жестока. Само преди пет дни терористи убиха мой другар, който просто беше изпратен от жена си до магазина, с цел да напазарува за четирите си деца. Не е обикновено това моят другар да отиде до магазина и някакво бясно животно едвам на 16 години да го наръга с нож. С последните си сили приятелят ми стреля по него, стопира го да убие други почтени. Случки като тази стават непрекъснато, само че те в никакъв случай няма да ни пречупят. Единственият метод, с който да се оправим с терористите е със мощ, в противоположен случай те ще не престават да убиват. За мен решението е ясно- нужна е изтезанието на всеки един терорист. Този 16-годишен палач няма боязън, тъй като знае, че в пандиза живота е като в петзвезден хотел- има обучение, обезпечена храна, непрекъснати празненства. Той знае, че след няколко години по този начин или другояче ще бъде освободен, поради следващия напън върху Израел, само че идващият път в който нападна, жертвите ще са повече.
– Сега, със започването на 5779 еврейска нова година, какво ще пожелаете на нашите читатели?
– Пожелавам на всички българи това, което искам и на личната си нация- дано всички молебствия сe осъществен. Пожелавам на Израел и България да успеем да затвърдим мощните си връзки с взор в бъдещето.
Нашият посетител
Орен Хазан е член на изралския парламент Кнесет от 2015 година, където две години заема поста на зам.-председател, след което става ръководител на съдружното ръководство на премиера Бенямин Натеняху. Хазан е член на комисиите по „ Външна политика и сигурност ”, „ Финанси ”, както и „ Вътрешна политика ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ