Проф. Ивайло Знеполски: Нуждаем се от повече прагматизъм, скромност и смирение
Трябва да знаем какво търсим и какво желаеме, само че да си даваме сметка, че желанията не се извършват, както в приказките – с вълшебната пръчица, сподели професор Ивайло Знеполски , който гостува в студиото на стратегия „ Хоризонт “ на БНР.
Едва ли европейските институции водачите на европейските страни се занимават с кавгите в районен и народен проект, счита културологът. Той изрази дълбокото си подозрение, че това, което става в чисто народен политически проект, може да попречи на програмата на европейските институции в интервала на Българското председателство.
Това са по-скоро политически и психически вреди, само че те ще бъдат дребни вреди. Все отново има нещо, което не е изключително красиво, счита Знеполски.
Мисля, че би било по-добре цялото политическо пространство да застане зад за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и да го схване като задача на едно държавно управление и на партиите, които са свързани с него, а на страната като такава, акцентира още проф. Знеполски и отбеляза, че равнището на публичните диспути у нас не е изключително високо, като нормално те одобряват формата на разправии:
С риск да не прозвучи доста празнично ще кажа, че малко релативно може да приказваме за диспути, защото нашият публичен и обществен живот по-скоро минава под знака на разправии, заяждане - неведнъж дребнаво, обиди и търсене на някакви самостоятелни или групови дивиденти, което е доста тъпо, защото през годината имаше опция да се проведат няколко смислени дебата.
Единият от тези смислените диспути беше за мястото на страната ни в европейската настройка, защото се видяха първите първи проблясъци на това да излезем от ролята на пасивни потребители на препоръки и на наказания и да се опитаме да играем някаква по-активна роля, най-малко в районен проект, с оглед по-доброто слагане на страната в интернационален проект, само че също по този начин и решение на редица значими стопански задачи - като тези транспортни коридори, с помощта на които Балканите са останали изолирани епохи от Европа. Това е нещо свястно и към него можеше да се организира разговор - дали върви тъкмо в мечтаната посока, може ли да се обогати и може ли да има рискове по този път. За страдание нищо такова не се получи, защото в политически проект постоянно съперниците считат, че това са причини в интерес на политическия съперник и не си коства да се поддържа или тъкмо обратното - би трябвало даже да се подрони.
В разбора си за положението на културата през 2017 година коментаторът съобщи, че, с цел да има същински културен спор в страната, първо изискване е да има доста дейна и количествено добре показана културна журналистка, културна рецензия, както и културна преса и медии, които са загрижени да основат и да поддържат сходен вид публицисти и критици.
Художествените критици в България, обаче, съгласно професорът се броят на пръсти и, по думите му, не може да се приказва за съществуването на сериозна културна рецензия у нас.
Имам възприятието, че художественият живот е надалеч по-богат, в сравнение с е отразен. И заради това една огромна част от неговите забавни достижения остават анонимни или затворени в избрани по-големи или по-малки кръгове на фенове, персонално осведомени и персонално заинтригувани. Примерно появи се една забележителна литературна творба – „ Чамкория “. Но към нея не стана никакъв сериозен диалог, имаше няколко изказани отзиви, само че те останаха затворени в тесни кръгове.
Сред провокациите Знеполски означи и неналичието на постоянна институционална тактика и поддръжка за културната преса, както и нуждата от смяна в преподаването на литература в учебните заведения и в образователните стратегии и критерии.
Проф. Знеполски показа със слушателите на „ Хоризонт “ и своите упования за наближаващата 2018 година, които, по думите му, не трябва да са прекомерни и следва да бъдат съобразени с нивото, от което тръгваме:
Тръгваме от съвсем нулева степен, тъй като преживяхме един опит, който не го е преживявало човечеството – радикална смяна на системата, без готови фрагменти за това, без предварителна съществено настройка за отговорността на този миг, без безапелационни проекти и без необикновен административен потенциал. С една дума – ние се обичахме да бръснем брадите на българското население и личните си бради, без в никакъв случай да сме били бръснари. Поради това трябваше да се построи нова система, нова страна, нова стопанска система, нови институции, нови законодателства, нови практики – нещо, което е извънредно мъчно. За тази компликация не си даваха сметка даже и европейските демокрации, които се опитваха да ни поддържат. Следователно би трябвало да разберем, че… или ще изберем да вършим автомагистрали, или ще имаме по-добро обучение, или ще имаме приемливо опазване на здравето, само че няма да имаме изтребители. Тоест, ние сме в една обстановка на избори от самото начало, което е доста значимо и би трябвало да го разберем. Не може внезапно да се превърнем в Германия или във Франция, или даже в Италия от през днешния ден за на следващия ден. Следователно – нужен е по-голям прагматизъм и в края на краищата и една по-голяма невзискателност и смиреност…
Записът на изявлението с професор Ивайло Знеполски можете да чуете от звуковия файл.
Едва ли европейските институции водачите на европейските страни се занимават с кавгите в районен и народен проект, счита културологът. Той изрази дълбокото си подозрение, че това, което става в чисто народен политически проект, може да попречи на програмата на европейските институции в интервала на Българското председателство.
Това са по-скоро политически и психически вреди, само че те ще бъдат дребни вреди. Все отново има нещо, което не е изключително красиво, счита Знеполски.
Мисля, че би било по-добре цялото политическо пространство да застане зад за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и да го схване като задача на едно държавно управление и на партиите, които са свързани с него, а на страната като такава, акцентира още проф. Знеполски и отбеляза, че равнището на публичните диспути у нас не е изключително високо, като нормално те одобряват формата на разправии:
С риск да не прозвучи доста празнично ще кажа, че малко релативно може да приказваме за диспути, защото нашият публичен и обществен живот по-скоро минава под знака на разправии, заяждане - неведнъж дребнаво, обиди и търсене на някакви самостоятелни или групови дивиденти, което е доста тъпо, защото през годината имаше опция да се проведат няколко смислени дебата.
Единият от тези смислените диспути беше за мястото на страната ни в европейската настройка, защото се видяха първите първи проблясъци на това да излезем от ролята на пасивни потребители на препоръки и на наказания и да се опитаме да играем някаква по-активна роля, най-малко в районен проект, с оглед по-доброто слагане на страната в интернационален проект, само че също по този начин и решение на редица значими стопански задачи - като тези транспортни коридори, с помощта на които Балканите са останали изолирани епохи от Европа. Това е нещо свястно и към него можеше да се организира разговор - дали върви тъкмо в мечтаната посока, може ли да се обогати и може ли да има рискове по този път. За страдание нищо такова не се получи, защото в политически проект постоянно съперниците считат, че това са причини в интерес на политическия съперник и не си коства да се поддържа или тъкмо обратното - би трябвало даже да се подрони.
В разбора си за положението на културата през 2017 година коментаторът съобщи, че, с цел да има същински културен спор в страната, първо изискване е да има доста дейна и количествено добре показана културна журналистка, културна рецензия, както и културна преса и медии, които са загрижени да основат и да поддържат сходен вид публицисти и критици.
Художествените критици в България, обаче, съгласно професорът се броят на пръсти и, по думите му, не може да се приказва за съществуването на сериозна културна рецензия у нас.
Имам възприятието, че художественият живот е надалеч по-богат, в сравнение с е отразен. И заради това една огромна част от неговите забавни достижения остават анонимни или затворени в избрани по-големи или по-малки кръгове на фенове, персонално осведомени и персонално заинтригувани. Примерно появи се една забележителна литературна творба – „ Чамкория “. Но към нея не стана никакъв сериозен диалог, имаше няколко изказани отзиви, само че те останаха затворени в тесни кръгове.
Сред провокациите Знеполски означи и неналичието на постоянна институционална тактика и поддръжка за културната преса, както и нуждата от смяна в преподаването на литература в учебните заведения и в образователните стратегии и критерии.
Проф. Знеполски показа със слушателите на „ Хоризонт “ и своите упования за наближаващата 2018 година, които, по думите му, не трябва да са прекомерни и следва да бъдат съобразени с нивото, от което тръгваме:
Тръгваме от съвсем нулева степен, тъй като преживяхме един опит, който не го е преживявало човечеството – радикална смяна на системата, без готови фрагменти за това, без предварителна съществено настройка за отговорността на този миг, без безапелационни проекти и без необикновен административен потенциал. С една дума – ние се обичахме да бръснем брадите на българското население и личните си бради, без в никакъв случай да сме били бръснари. Поради това трябваше да се построи нова система, нова страна, нова стопанска система, нови институции, нови законодателства, нови практики – нещо, което е извънредно мъчно. За тази компликация не си даваха сметка даже и европейските демокрации, които се опитваха да ни поддържат. Следователно би трябвало да разберем, че… или ще изберем да вършим автомагистрали, или ще имаме по-добро обучение, или ще имаме приемливо опазване на здравето, само че няма да имаме изтребители. Тоест, ние сме в една обстановка на избори от самото начало, което е доста значимо и би трябвало да го разберем. Не може внезапно да се превърнем в Германия или във Франция, или даже в Италия от през днешния ден за на следващия ден. Следователно – нужен е по-голям прагматизъм и в края на краищата и една по-голяма невзискателност и смиреност…
Записът на изявлението с професор Ивайло Знеполски можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ