Трябва да ви кажа, че музиката не е за разбиране,

Трябва да ви кажа, че музиката не е за схващане, тя е за слушане. Не е належащо всички да са приключили Консерваторията, с цел да оценят качеството на една музика - дали тя е добра или не. Това сподели пред БГНЕС известният македонски китарист, композитор и фюжън музикант - именитият Влатко Стефановски минути преди концерта си с бигбенда на БНР в Първо студио на националното радио.

Съществува едно цяло море - милиони слушители, които не престават да купуват плочи, дискове, смъкват музика или пък слушат онлайн най-различна музика, тъй като тя им разкрасява живота. Не е значимо дали те я схващат. Аз персонално също не разбирам някои африкански реализатори, които пеят на суахили, само че това ми харесва, одобрявам тази музика. Музиката поддържа връзка на друго равнище. Езиковите благоприятни условия са лимитирани, за разликата от тези в изкуството и творчество - те са неограничени, уверен е музикантът.

Аз съм сътрудничил с музиканти от западния свят и те са ме молили да не ги товаря с неправилните ритми, да извършвам единствено 4/4, тъй като това е много мъчно. Ако вие сте израсли с тази музика, тя може да бъде доста комплицирана, при изпълняването на тези неправилни ритми. За тях това звучи по един удивителен метод, само че малко от западната аудитория, може да изброи тези ритми, да разбере какво се случва. Това е един наш специалитет на Балканите - 7/8 ритми, 9/8, 11/8. Аз персонално извършвам всички тези ритми с огромно наслаждение и 5/4 и 13/8 и 11-ки, и комбинациите сред тях. Те са доста завладяващи и приятни за осъществяване, както и за проучване.

Вие може да научите една ария в 11/8, само че е много мъчно да импровизирате тъкмо в този темп, да не изхвъркнете от този темп. Това се учи с години. Това не става за една нощ. Всеки със своята ария, не бих желал да се прая на забавен, тъй като имаме по-различни умения. Ще ви опиша една преживелица на моя сътрудник от групата "Леб и сол" Гаро, който в един диалог с един доста огромен американски джаз-барабанист, огромна звезда, той му споделя: Аз знам какво знаеш, само че ти не знаеш, аз какво знам. Човек би трябвало да бъде непретенциозен, да почита музиката на всички. Всяка една от тях има своята хубост и тежест.

Ние сме надалеч от огромната промишленост. Има една ос: Лондон - Ню Йорк - Лос Анджелис. Ако не сте непосредствен до тази ос, доста мъчно ще извършите планетарен триумф. Британските и американските музиканти имат начертан път. Каквото и да пуснат, то незабавно става multination, international. Тук към този момент става въпрос за бизнес, маркетинг, за огромната промишленост. Ние сме доста надалеч от тази огромна промишленост. Много надалеч...

На Балканите ние сме по-малка промишленост, по-малък пазар, бих споделил, изяснява Стефановски. Вижте когато Адел или Бийонсе пуснат нов албум той в същия ден се продава в милионен тираж. В същия ден, разбирате ли. Чисто и просто, тъй като промишлеността е по-добре проведена от тази наша балканска, която е много разединена, неорганизирана и няма положително съдействие.

Знаете, при миграцията на народите от изток на запад, те са пренасяли и своята музика. Македонската музика, както и българската, тъй като те са много сходни, имат отоманско, византийско, та чак и индийско въздействие. Но, в това време имат и европейско въздействие от класическата музика. Ние сме нещо като "кросовър", място с разнообразни въздействия. Печалбарите са ни предали британско, австрийско, немско, френско въздействие....Всичко това се претапяло в една амалгама. Аз не съм етномузиколог. Те се занимават с това да споделят, кое от къде идва, кое е византийско, кое е отоманско, кое е църковно пеене....Да не приказваме за зурлите и тъпани. Те идват от Пакистан, Индия, кой знае от къде са пристигнали. Това са пра, пра, пра принадлежности, само че и през днешния ден когато чуя муцуна и барабан, надълбоко в душата се разтрепервам, тъй като това е записано в нашия ген, уверен е Стефановски. /БГНЕС