„Трябва да следим какво се случва в света на вирусите.

„ Трябва да следим какво се случва в света на вирусите. При маймунската шарка две неща вършат усещане – че инфектираните нямат връзка със страните, в които болестта е ендемично и че немалка част от инфектираните сега са хомосексуални мъже. Вирусът е доста непосредствен до този, причиняващ едрата шарка. Добрата вест е, че немалка част от хората са имунизирани против едра шарка, а заради близостта сред тези вируси, имунизацията против едра шарка обезпечава 85% отбрана и против този на маймунската шарка. Тя обаче не се ползва у нас от 80-те години, посочи Александрова”. Това изясни проф. Радостина Александрова.
Заболяването е рядко, намира се в избрани региони на Централна и Западна Африка наоколо до тропически и дъждовни гори. От 1970 година, когато за първи път вирусът е открит, е имало няколко хиляди регистрирани случаи отвън Африка и ендемичните зони – главно в 15 страни, акцентира проф. Александрова и добави, че не за първи път има огнища отвън Африка.
Сега по думите ѝ СЗО оповестява за над 90 случая в 12 страни и експертите чакат още случаи.
По думите й с изключение на ваксина, има и лекарствен препарат, който може да помогне при този тип шарка.
Маймунската шарка не се популяризира по този начин елементарно като ковид. Инфектирането на хората става при доста непосредствен контакт с различен възпален човек или животно или от нечисти предмети и повърхности, уточни още проф. Радостина Александрова.
„ Самото заболяване протича доста по-леко от едрата шарка. Инкубационният му интервал е 1-2 седмици, може да продължи до 3. Хората се възвръщат в границите на седмици. Най-уязвими са дребните деца, бременните и хората, които имат някакъв имунен дефицит”, посочи професорът.