Проф. Татяна Дронзина: Няма друга страна членка на ЕС и НАТО, която да има толкова проруско правителство
Трябва да се подготвим за дълъг интервал на неустойчивост, за милитаризация на Черно море и за увеличение на разноските за защита
Големите ръководещи политически партии и парламентарно показани опозиционни партии са цялостни с копейкинци и рубльовковци, споделя пред Faktor.bg политологът
Проф. Татяна Дронзина е учител в катедра „ Политически науки” в Софийския университет, преподавател в редица университети от Европа и Централна Азия. Водещи тематики в проучванията й са тероризмът, споровете и хибридните войни.
Интервю на Анелия Димитрова
- Г-жо Дронзина, за какво Русия уточни поименно единствено България и Румъния в настояването си за евакуиране на НАТО-вските войски и въоръжение до границата от 1997 година? Румъния " за хубост " ли беше добавена? Има ли роля тук станалата прословута имитация " Крим сега е съветски, какъв да бъде? " както и непрекъснатото лобиране от страна на Радев за унищожаване на глобите против Русия?
- Що се отнася до България, отговорът ми се коства явен. Няма друга страна членка на Европейски Съюз и НАТО, която да има толкоз проруско държавно управление. Президент, кабинет и съпротива пеят в един глас, който на всичко от горната страна е подправен във връзка с националните ползи на България. Няма да се връщам на репликата на Радев за Крим, може пък индивидът в действителност да е визирал статуквото на полуострова след противозаконната му анексия от Русия, въпреки че аз на негово място бих пояснила това. Колкото до Румъния, не, не мисля, че е добавена за цвят и мирис. Първо, Румъния е доста дейна в готовността си да разположи на своя територия сили и личен състав на НАТО. Второ, Президентът Еманюел Макрон разгласи на 19 януари, че Франция е подготвена да се ангажира с нови задачи, " изключително в Румъния ", а Румъния граничи с Украйна и има изход на Черно море – това същото, в което съгласно ГЕРБ трябвало да плуват корабчета и платноходки. Френският външен министър посети Румъния, а това към този момент е съществено. Ще припомня, че до рецесията Франция беше една от страните, която беше склонна на по-умерено отношение към Русия.
- От изказванията на президента, премиера, министъра на защитата и на външните работи допустимо ли е да се формулира формалната българска позиция по рецесията Русия-НАТО и възможна експанзия против Украйна?
- Поне аз не виждам по какъв начин. Погледнете Народното събрание и ми кажете какъв брой смислени изявления чухте, с изключение на приказките, че най-хубавото било дипломатическо решение на спора. Естествено, че е по този начин. Въпросът е, в случай че то не се реализира, какво ще вършим ние? Мислите ли, че тая батальонна група, дето я спряга министърът на защитата, кара съветската войска да трепери от смут? Освен това, съгласно него, не предвиждаме проекти за отбрана на национална територия, нито се плануват проекти нашият контингент да отиде някъде отвън територията на България и да извършва други задания. Браво на нас. В скандинавските столици, в това число и на страните, които не са членове на НАТО, се разиграват сюжети за допустимо нахлуване и защита. Да го бяха създали нашите военни, най-малко да се научат по какъв начин се прави. И това с географската непосредственост е цялостен блъф – Финландия, която има 1400 км граница с Русия и не членува в алианса, купува бойни самолети на стойност 8,4 милиарда евро. Предвид съветската експанзия, Швеция, която също не е натовска страна, освен че усили средствата за защита, само че и върна наборната военна работа. Това е позиция. Нашата полупозиция беше дефинирана от премиера по този начин: деескалация на напрежението и използване на дипломатически средства за решение на конфликта; фокусът на отбранителната тактика ще е върху попълване на дефицитите; репутацията на България да се промени от потребител на сигурност на градивен съдружник и сътрудник. Първото не зависи от нас. Второто- в случай че чакаме рецесия като руско-украинската, с цел да си попълним дефицитите, то Бог да пази България, щото ние няма да я опазим. И трето, ние не сме сътрудник на НАТО, а негов член и като подобен е редно да консумираме и да произвеждаме сигурност. За жал в миг произвеждаме единствено неустановеност – и за личното си население, и за другите страни от Алианса, защото нямат особени учредения да ни се доверяват. А това, дето България имала доста боеспособна войска, да се отбранява и сама, наподобява го има вяра единствено Лена Бориславова.
- Виждате ли, в действителност, единна позиция или тя е " разтегната " сред институциите и полиците, които бяха упоменати?
- Виждам плашещо единна проруска позиция от страна на съвсем всички фактори в ръководството и опозицията. На пръв взор всички са за НАТО. На втори - не ти е работа.
- С тази позиция не се ли слагаме в ролята на " троянски кон на Русия в НАТО ", както ни назова преди години съветски посланик? Какви последици виждате в бъдеще по отношение на България?
- Като оставим на страна доверието на съюзните страни, което и в този момент не е кой знае какво, несъмнено ще има и други последици. Не мога да кажа какви, само че сигурно ще имат осезаеми измерения. Сещам се за Испания, която преди време отхвърли да взе участие в една от интервенциите на НАТО и мигновено загуби американска поръчка за строителство на плавателни съдове, което остави много народ без работа. Оставям на страна събитието какви последици ще има цялата тая работа за българската армия, чиито единствен късмет да натрупа действителен военен опит и опит във взаимоотношението със съюзните армии са точно такива обстановки. Ако ние не и даваме опция да съпостави себе си с тях, да регистрира до каква степен е стигнала и какво и липсва, от къде ще пристигна самочувствието на българските военнослужещи? В последна сметка, това са млади мъже и дами, които като всички останали, имат потребност от професионално задоволство и израстване.
- Каква вероятност виждате за партия " Възраждане " в подтекста на рецесията и " осребряването " на позицията им?
- Да беше единствено „ Възраждане “, с мед да ги помажеш. Колкото до ролята им сега и в бъдеще, не си заслужава да ги гледаме. Не „ Възраждане “ са рискови. За тях важи правилото " доста звук за нищо ". С техните 13 депутати и 30 кметове не могат да повлияят кой знае какъв брой доста на българската политика. Нито пък са в положение да монополизират политическия прякор „ патриоти “ – съвсем всички, като се изключи тях, го пишат в кавички. Лошото е, че огромните ръководещи политически партии и огромните парламентарно показани опозиционни партии са цялостни с копейкинци и рубльовковци. Някои от тях в дословния смисъл на думата, други – в преносния.
- Твърденията, че България няма да изпрати и " един собствен боец в Украйна " по какъв начин се вписва в нашите отговорности като членове НАТО?
- Не се вписва. Звучи необичайно, комплицирано и неразбираемо.
-Какво сподели рецесията за положението на НАТО и Източна Европа като формиран детайл? Единен ли е Западът?
- Във всеки случай е по-единен от 2014 година. Западът научи много неща по сложния метод. Мисля, че най-проблематична – като оставим настрани България - е Германия. Както един публицист от Дойче Веле се изрази, по-вероятно е вълк да стане вегетарианец в сравнение с Германия да не помни за своите 20 милиарда евро вложения в Русия. Наистина, няма друга страна, която да е помогнала толкоз доста на Украйна по пътя и към Европа колкото Германия. Военно полеви лечебни заведения, лекуване на ранените на Майдан и след това в сраженията със зелените човечета – всичко това някак си избледня, откакто стана ясно, че британски самолети, транспортиращи оръжие и муниции за Украйна би трябвало да заобикалят въздушното пространство на Германия, която отхвърля да даде оръжие, базирайки се на закони, които самата тя наруши откакто преди години достави оръжие на кюрдите в битката им против Ислямска страна. Всъщност, предизвикването, което насочва сега Русия, е самобитен тест до каква степен ще стигне отстъпчивостта на Европейски Съюз и НАТО и доколко могат да бъдат преодолени несъгласията сред съюзните страни. Ако се окаже, че не могат, това към този момент ще значи, че са претърпели загуба.
- Имаше ли заплаха президентът Байдън да отстъпи пред ултиматума на Путин или за част от изискванията в него?
- Байдън в продължение на повече от 30 години оправя международните бакии и е пътувал с задачи в спешни и рискови региони и обстановки при няколко президента. Не имам вяра да отстъпи от позициите си и това беше ясно казано в американския отговор, макар че до този миг нямаме точния му текст – във всеки случай аз най-малко го нямам. Пък и настояванията на Русия са повече от нагли – президентът Путин желае не просто възобновяване на статуквото, а делене на Европа на нови сфери на въздействие, в което едно парче от континента, принадлежащо му, съгласно него, по право, да си остане под въздействието на Москва. Не знам дали това повече плаши или възхищава българите. Но мисля, че както за българския политически хайлайф, по този начин и за всички нас би трябвало да бъде ясно, че ситуацията хем да сме с НАТО хем с Русия, не значи неутралитет и надълбоко се лъжат всички, които считат по този начин. Неутрална е Швейцария с нейните банки и трезори, и този статус е закрепен в закони и интернационалните контракти. И тъй като мълчешком великите сили са решили, че е по-добре да има страна, където да пазят парите си и да обезпечават безвреден терен за среща на шпионите си. Освен това, тя публично се намира в положение на нападателен неутралитет, като освен това освен че не е разоръжена, а е шокиращо превъоръжена и това е добре известно на съседите и. През втората международна война, тази неутрална страна не се поколебава да смъкна всеки бомбардировач, който навлиза във въздушното и пространство както от страна на хитлеристка Германия, по този начин и от антихитлеристката коалиция, чиито водачи от време на време бъркат швейцарските градове с немски. Затова дайте да оставим тая работа с неутралитета, щото подобен, какъвто го схващат нашите управници, той няма нищо общо с действителността.
- Вашата прогноза за развиването на рецесията и по какъв начин това ще повлияе върху геополитическото равновесие/статукво сега?
- Не считам, че ще има пълномащабна война – Русия не може да води война дълго против богатите западни страни. Но е изцяло допустимо да нанесе бърз удар по Украйна, тъй като един спор в продължение на години, само че с ниска активност, ще даде в ръцете й златната акция на украинската непоклатимост. Сигналите на немското разузнаване са, че в случай че се възнамерява навлизане, то ще е за втората половина на февруари, може би поради олимпиадата. Срещнала единния отговор на Запада, Русия към този момент отстъпи като измести военно морските си учения по-далеч от акваторията на Ирландия. Твърдата позиция на НАТО и неговите страни членки е явно пък златната акция на алианса в отношението му с Русия, под ръководството на Путин. Разбира се, в случай че дипломатическите старания не доведат до триумф. Смятам, че би трябвало да се подготвим за дълъг интервал на неустойчивост, за милитаризация на Черно море, колкото и да не ни се желае, и за увеличение на разноските за защита. Руско-украинският спор ще продължи да бъде тлеещо огнище, което десетилетия наред няма да остави Европа спокойна.
Големите ръководещи политически партии и парламентарно показани опозиционни партии са цялостни с копейкинци и рубльовковци, споделя пред Faktor.bg политологът
Проф. Татяна Дронзина е учител в катедра „ Политически науки” в Софийския университет, преподавател в редица университети от Европа и Централна Азия. Водещи тематики в проучванията й са тероризмът, споровете и хибридните войни.
Интервю на Анелия Димитрова
- Г-жо Дронзина, за какво Русия уточни поименно единствено България и Румъния в настояването си за евакуиране на НАТО-вските войски и въоръжение до границата от 1997 година? Румъния " за хубост " ли беше добавена? Има ли роля тук станалата прословута имитация " Крим сега е съветски, какъв да бъде? " както и непрекъснатото лобиране от страна на Радев за унищожаване на глобите против Русия?
- Що се отнася до България, отговорът ми се коства явен. Няма друга страна членка на Европейски Съюз и НАТО, която да има толкоз проруско държавно управление. Президент, кабинет и съпротива пеят в един глас, който на всичко от горната страна е подправен във връзка с националните ползи на България. Няма да се връщам на репликата на Радев за Крим, може пък индивидът в действителност да е визирал статуквото на полуострова след противозаконната му анексия от Русия, въпреки че аз на негово място бих пояснила това. Колкото до Румъния, не, не мисля, че е добавена за цвят и мирис. Първо, Румъния е доста дейна в готовността си да разположи на своя територия сили и личен състав на НАТО. Второ, Президентът Еманюел Макрон разгласи на 19 януари, че Франция е подготвена да се ангажира с нови задачи, " изключително в Румъния ", а Румъния граничи с Украйна и има изход на Черно море – това същото, в което съгласно ГЕРБ трябвало да плуват корабчета и платноходки. Френският външен министър посети Румъния, а това към този момент е съществено. Ще припомня, че до рецесията Франция беше една от страните, която беше склонна на по-умерено отношение към Русия.
- От изказванията на президента, премиера, министъра на защитата и на външните работи допустимо ли е да се формулира формалната българска позиция по рецесията Русия-НАТО и възможна експанзия против Украйна?
- Поне аз не виждам по какъв начин. Погледнете Народното събрание и ми кажете какъв брой смислени изявления чухте, с изключение на приказките, че най-хубавото било дипломатическо решение на спора. Естествено, че е по този начин. Въпросът е, в случай че то не се реализира, какво ще вършим ние? Мислите ли, че тая батальонна група, дето я спряга министърът на защитата, кара съветската войска да трепери от смут? Освен това, съгласно него, не предвиждаме проекти за отбрана на национална територия, нито се плануват проекти нашият контингент да отиде някъде отвън територията на България и да извършва други задания. Браво на нас. В скандинавските столици, в това число и на страните, които не са членове на НАТО, се разиграват сюжети за допустимо нахлуване и защита. Да го бяха създали нашите военни, най-малко да се научат по какъв начин се прави. И това с географската непосредственост е цялостен блъф – Финландия, която има 1400 км граница с Русия и не членува в алианса, купува бойни самолети на стойност 8,4 милиарда евро. Предвид съветската експанзия, Швеция, която също не е натовска страна, освен че усили средствата за защита, само че и върна наборната военна работа. Това е позиция. Нашата полупозиция беше дефинирана от премиера по този начин: деескалация на напрежението и използване на дипломатически средства за решение на конфликта; фокусът на отбранителната тактика ще е върху попълване на дефицитите; репутацията на България да се промени от потребител на сигурност на градивен съдружник и сътрудник. Първото не зависи от нас. Второто- в случай че чакаме рецесия като руско-украинската, с цел да си попълним дефицитите, то Бог да пази България, щото ние няма да я опазим. И трето, ние не сме сътрудник на НАТО, а негов член и като подобен е редно да консумираме и да произвеждаме сигурност. За жал в миг произвеждаме единствено неустановеност – и за личното си население, и за другите страни от Алианса, защото нямат особени учредения да ни се доверяват. А това, дето България имала доста боеспособна войска, да се отбранява и сама, наподобява го има вяра единствено Лена Бориславова.
- Виждате ли, в действителност, единна позиция или тя е " разтегната " сред институциите и полиците, които бяха упоменати?
- Виждам плашещо единна проруска позиция от страна на съвсем всички фактори в ръководството и опозицията. На пръв взор всички са за НАТО. На втори - не ти е работа.
- С тази позиция не се ли слагаме в ролята на " троянски кон на Русия в НАТО ", както ни назова преди години съветски посланик? Какви последици виждате в бъдеще по отношение на България?
- Като оставим на страна доверието на съюзните страни, което и в този момент не е кой знае какво, несъмнено ще има и други последици. Не мога да кажа какви, само че сигурно ще имат осезаеми измерения. Сещам се за Испания, която преди време отхвърли да взе участие в една от интервенциите на НАТО и мигновено загуби американска поръчка за строителство на плавателни съдове, което остави много народ без работа. Оставям на страна събитието какви последици ще има цялата тая работа за българската армия, чиито единствен късмет да натрупа действителен военен опит и опит във взаимоотношението със съюзните армии са точно такива обстановки. Ако ние не и даваме опция да съпостави себе си с тях, да регистрира до каква степен е стигнала и какво и липсва, от къде ще пристигна самочувствието на българските военнослужещи? В последна сметка, това са млади мъже и дами, които като всички останали, имат потребност от професионално задоволство и израстване.
- Каква вероятност виждате за партия " Възраждане " в подтекста на рецесията и " осребряването " на позицията им?
- Да беше единствено „ Възраждане “, с мед да ги помажеш. Колкото до ролята им сега и в бъдеще, не си заслужава да ги гледаме. Не „ Възраждане “ са рискови. За тях важи правилото " доста звук за нищо ". С техните 13 депутати и 30 кметове не могат да повлияят кой знае какъв брой доста на българската политика. Нито пък са в положение да монополизират политическия прякор „ патриоти “ – съвсем всички, като се изключи тях, го пишат в кавички. Лошото е, че огромните ръководещи политически партии и огромните парламентарно показани опозиционни партии са цялостни с копейкинци и рубльовковци. Някои от тях в дословния смисъл на думата, други – в преносния.
- Твърденията, че България няма да изпрати и " един собствен боец в Украйна " по какъв начин се вписва в нашите отговорности като членове НАТО?
- Не се вписва. Звучи необичайно, комплицирано и неразбираемо.
-Какво сподели рецесията за положението на НАТО и Източна Европа като формиран детайл? Единен ли е Западът?
- Във всеки случай е по-единен от 2014 година. Западът научи много неща по сложния метод. Мисля, че най-проблематична – като оставим настрани България - е Германия. Както един публицист от Дойче Веле се изрази, по-вероятно е вълк да стане вегетарианец в сравнение с Германия да не помни за своите 20 милиарда евро вложения в Русия. Наистина, няма друга страна, която да е помогнала толкоз доста на Украйна по пътя и към Европа колкото Германия. Военно полеви лечебни заведения, лекуване на ранените на Майдан и след това в сраженията със зелените човечета – всичко това някак си избледня, откакто стана ясно, че британски самолети, транспортиращи оръжие и муниции за Украйна би трябвало да заобикалят въздушното пространство на Германия, която отхвърля да даде оръжие, базирайки се на закони, които самата тя наруши откакто преди години достави оръжие на кюрдите в битката им против Ислямска страна. Всъщност, предизвикването, което насочва сега Русия, е самобитен тест до каква степен ще стигне отстъпчивостта на Европейски Съюз и НАТО и доколко могат да бъдат преодолени несъгласията сред съюзните страни. Ако се окаже, че не могат, това към този момент ще значи, че са претърпели загуба.
- Имаше ли заплаха президентът Байдън да отстъпи пред ултиматума на Путин или за част от изискванията в него?
- Байдън в продължение на повече от 30 години оправя международните бакии и е пътувал с задачи в спешни и рискови региони и обстановки при няколко президента. Не имам вяра да отстъпи от позициите си и това беше ясно казано в американския отговор, макар че до този миг нямаме точния му текст – във всеки случай аз най-малко го нямам. Пък и настояванията на Русия са повече от нагли – президентът Путин желае не просто възобновяване на статуквото, а делене на Европа на нови сфери на въздействие, в което едно парче от континента, принадлежащо му, съгласно него, по право, да си остане под въздействието на Москва. Не знам дали това повече плаши или възхищава българите. Но мисля, че както за българския политически хайлайф, по този начин и за всички нас би трябвало да бъде ясно, че ситуацията хем да сме с НАТО хем с Русия, не значи неутралитет и надълбоко се лъжат всички, които считат по този начин. Неутрална е Швейцария с нейните банки и трезори, и този статус е закрепен в закони и интернационалните контракти. И тъй като мълчешком великите сили са решили, че е по-добре да има страна, където да пазят парите си и да обезпечават безвреден терен за среща на шпионите си. Освен това, тя публично се намира в положение на нападателен неутралитет, като освен това освен че не е разоръжена, а е шокиращо превъоръжена и това е добре известно на съседите и. През втората международна война, тази неутрална страна не се поколебава да смъкна всеки бомбардировач, който навлиза във въздушното и пространство както от страна на хитлеристка Германия, по този начин и от антихитлеристката коалиция, чиито водачи от време на време бъркат швейцарските градове с немски. Затова дайте да оставим тая работа с неутралитета, щото подобен, какъвто го схващат нашите управници, той няма нищо общо с действителността.
- Вашата прогноза за развиването на рецесията и по какъв начин това ще повлияе върху геополитическото равновесие/статукво сега?
- Не считам, че ще има пълномащабна война – Русия не може да води война дълго против богатите западни страни. Но е изцяло допустимо да нанесе бърз удар по Украйна, тъй като един спор в продължение на години, само че с ниска активност, ще даде в ръцете й златната акция на украинската непоклатимост. Сигналите на немското разузнаване са, че в случай че се възнамерява навлизане, то ще е за втората половина на февруари, може би поради олимпиадата. Срещнала единния отговор на Запада, Русия към този момент отстъпи като измести военно морските си учения по-далеч от акваторията на Ирландия. Твърдата позиция на НАТО и неговите страни членки е явно пък златната акция на алианса в отношението му с Русия, под ръководството на Путин. Разбира се, в случай че дипломатическите старания не доведат до триумф. Смятам, че би трябвало да се подготвим за дълъг интервал на неустойчивост, за милитаризация на Черно море, колкото и да не ни се желае, и за увеличение на разноските за защита. Руско-украинският спор ще продължи да бъде тлеещо огнище, което десетилетия наред няма да остави Европа спокойна.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ