Проф. Дичев: Висшето образование в България умира
Трябва да се концентрира някакво изпитание, в случай че въобще желаеме да спасим висшето обучение в България, което запада и умира. Това сподели в предаването „ Преди всички “ културологът проф. Ивайло Дичев, който разяснява тематиката с 850-те незаети места в Софийския университет ”Св. Климент Охридски ” за новата академична година.
" Висшето обучение е световен бизнес за милиарди, в който ние се конкурираме със международни университети. Тези университети - в Дания, или в Холандия, най-много в Америка притеглят непрестанно задгранични студенти - повече от половината са цялостни с хора от чужбина, които заплащат такси и някой ден се включват в локалната промишленост. Защо това не става в България? Първо, тъй като ние сме една расистка страна - видяхме го към мигрантската рецесия. Второто нещо - би трябвало висшето обучение в България в огромната си част би трябвало да премине на британски език, най-малкото да е двуезично ", акцентира проф. Дичев.
Бюджетът на Харвард е съпоставим с този на българската страна. Опитваме се да привличаме задгранични студенти, само че е извънредно непривлекателно „ идването да се живее в София “, продължи разбора си преподавателят:
„ Житейските условия при нас, в Студентски град, са ужасни. Кампусът, където аз работя, е целият в тиня всяка година. По света имаме явлението кампус, където са университетите, общежитията и където е доста прелестно да прекара човек няколко години от студентския си живот. Цялото това като го премислите, ще разберете за какво ние, Софийският университет, сме някъде сред 800-но и 1000-но място. “
Дичев вижда като главен проблем пред цялото ни обучение, освен пред висшето, това, че " курсовете, това, което се прави в тях, значително се върти към обезпечаване на занаят на преподавателите ":
" Ако би трябвало да се направи някаква мъчителна, тежка промяна сега в българското обучение, би трябвало доста хора или да се преформатират – да трансформират своите специалности, или просто да бъдат уволнени, да бъдат махнати, да бъдат назначени някакви други хора, които преподават неща, свързани със актуалния свят, със актуалния живот. Това няма мощ, която да го направи. Става дума за хиляди хора, които работят в тези места. "
Ивайло Дичев подчертава върху обстоятелството, че 45 хиляди зрелостници излизат от междинното учебно заведение, а 46 хиляди свободни места се афишират в университетите. " Няма по какъв начин да разчитаме единствено на нашите си хора. Ако решим това - да се изолираме от света, от международната просвета, от процесите, които текат световно, ние би трябвало да сведем университетите до това, което са били в края на 19-и век: да приготвят учители, по-ниски специалности, а всички по-сериозни експерти, които ще ни трябват, да ги внасяме от чужбина ", предизвести той.
" Висшето обучение е световен бизнес за милиарди, в който ние се конкурираме със международни университети. Тези университети - в Дания, или в Холандия, най-много в Америка притеглят непрестанно задгранични студенти - повече от половината са цялостни с хора от чужбина, които заплащат такси и някой ден се включват в локалната промишленост. Защо това не става в България? Първо, тъй като ние сме една расистка страна - видяхме го към мигрантската рецесия. Второто нещо - би трябвало висшето обучение в България в огромната си част би трябвало да премине на британски език, най-малкото да е двуезично ", акцентира проф. Дичев.
Бюджетът на Харвард е съпоставим с този на българската страна. Опитваме се да привличаме задгранични студенти, само че е извънредно непривлекателно „ идването да се живее в София “, продължи разбора си преподавателят:
„ Житейските условия при нас, в Студентски град, са ужасни. Кампусът, където аз работя, е целият в тиня всяка година. По света имаме явлението кампус, където са университетите, общежитията и където е доста прелестно да прекара човек няколко години от студентския си живот. Цялото това като го премислите, ще разберете за какво ние, Софийският университет, сме някъде сред 800-но и 1000-но място. “
Дичев вижда като главен проблем пред цялото ни обучение, освен пред висшето, това, че " курсовете, това, което се прави в тях, значително се върти към обезпечаване на занаят на преподавателите ":
" Ако би трябвало да се направи някаква мъчителна, тежка промяна сега в българското обучение, би трябвало доста хора или да се преформатират – да трансформират своите специалности, или просто да бъдат уволнени, да бъдат махнати, да бъдат назначени някакви други хора, които преподават неща, свързани със актуалния свят, със актуалния живот. Това няма мощ, която да го направи. Става дума за хиляди хора, които работят в тези места. "
Ивайло Дичев подчертава върху обстоятелството, че 45 хиляди зрелостници излизат от междинното учебно заведение, а 46 хиляди свободни места се афишират в университетите. " Няма по какъв начин да разчитаме единствено на нашите си хора. Ако решим това - да се изолираме от света, от международната просвета, от процесите, които текат световно, ние би трябвало да сведем университетите до това, което са били в края на 19-и век: да приготвят учители, по-ниски специалности, а всички по-сериозни експерти, които ще ни трябват, да ги внасяме от чужбина ", предизвести той.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ